№ 690
гр. Варна, 12.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на единадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
Сложи за разглеждане докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20223100900206 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:01 часа се явиха:
Ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, редовно призован, не
изпраща представител.
СЪДЪТ докладва постъпила молба вх. № 23433/11.10.2022 г. от
ищцовата страна за даване ход на делото.
Ответникът К. Г. К. , редовно призован, явява се лично, представлява
се от адв. Н. С., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Ответникът „К. 68“ ЕООД, редовно призован, явява се лично
управителят К. Г. К., не се представлява.
Ответникът „К и К СТРОЙ“ ЕООД, редовно призован, явява се
лично управителят К. Г. К., представлява се от адв. Н. С., редовно
упълномощена и приета от съда от днес.
Вещото лице Р. Х. С., редовно призован, не се явява. Депозирал е
молба.
АДВ. С.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовното призоваване на страните по
делото, намира, че не са налице процесуални пречки по хода и разглеждането
на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ, на основание чл. 143 от ГПК пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора като поканва страните да изразят становище
по проекта за доклад на делото.
АДВ. С.: Поддържам първоначалния отговор на исковата молба,
1
допълнителния отговор, както и становището по доклада.
Запозната съм с изготвения проектодоклад по делото. Нямам
възражения и допълнения към него.
В молба вх. № 23433/11.10.2022 г. ищецът не прави възражение по
проекта за доклад.
СЪДЪТ, като взе предвид неявяването на ищцовата страна и
невъзможността за постигане на спогодба към настоящия момент, пристъпва
към УСТЕН ДОКЛАД на делото в смисъла, в който е докладвано с
Определение № 1162/27.07.2022 година, както следва:
Предявени са от Юробанк България” АД, ЕИК ********* срещу „К. 68”
ЕООД, ЕИК *********, „К и К Строй” ЕООД, ЕИК ********* и К. Г. К., ЕГН
********** положителни установителни искове за признаване на установено,
че ответниците „К. 68” ЕООД и „К и К Строй” ЕООД като солидарни
длъжници по Договор за банков кредит – продукт „Бизнес револвираща
линия - плюс” № **** год., Анекс № 1/ 14.08.2009 год. и Анекс №
2/13.09.2010 год. към него и К. К. като поръчител по договор за
поръчителство от 14.08.2009 год., сключен между него и банката за
обезпечаване на вземанията на последната по договора за кредит дължат на
ищцовото дружество сумата от 45 177,91 лв. – просрочена главница, ведно
със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на завление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 05.11.2012 г. до
окончателното изплащане на задълженията, както и сумата от 2185,34 лв. –
съдебно-деловодни разноски по ч. гр. д. № 16112/2012 год. на ВРС за които
вземания е била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
същото дело на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба ищцовото дружество излага, че на 12.05.2008 год.
между „Юробанк България“ АД /с предишно наименование „Юробанк и Еф
Джи България“ АД/ като кредитор и „К. 68“ ЕООД, ЕИК ********* като
кредитополучател и „К и К Строй“ ЕООД, ЕИК *********, като солидарен
длъжник бил сключен Договор за банков кредит продукт „Бизнес
револвираща линия - плюс“ № ****, съгласно който била предоставена
сумата от 40 000 лв., под формата на кредитна линия за посрещане на
краткосрочни оборотни нужди. Дължимата годишна лихва, включвала
действащия към него момент базов лихвен процент – малки фирми в лева от
10%, намален в размер на 0,25 %. Срокът на договора бил 120 месеца, считано
от датата на откриване на сметката. За обезпечение на вземанията по кредита
била учредена договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на
Ж.Г.Ж. , ЕГН ********** - дворно място с площ от 348 кв. м.,
2
представляващо Парцел V-831 в кв. 63 по плана на 28 микрорайон на гр.
Варна, ул. „Маркови кули“ № 8. На 14.08.2009 год. страните по договора за
кредит сключили Анекс № 1 към него, според който кредитополучателят щял
да ползва 12-месечен период на облекчено погасяване, през който размерът на
вноската щял да бъде 330 лв. На 14.08.2009 год. между банката и К. Г. К. бил
сключен договор за поръчителство за обезпечение на вземането заявлението
по чл. 417 ГПК, ищецът отправя искане, обосновано с ТР № 8/2017 год. по
тълк. дело № 8/2017 год. на ОСГТК на ВКС, исковата претенция да бъде
уважена в цялост.
Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал.
1, т. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В постъпилия в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК съвместен отговор на ИМ от
всички ответници, на първо място се оспорва допустимостта на предявените
искове, тъй като към 11.06.2021 год. – датата на образуване на ИД № 580/2021
год. на ЧСИ Ст. Д., рег. № 718 в КЧСИ, за процесните вземания била изтекла
погасителната давност и съответно издадените заповед за изпълнение и
изпълнителен лист следвало да бъдат обезсилени, а исковото производство –
прекратено. Неоснователността на исковете също се обосновава с
предявяването им след изтеклия давностен период. Признава се сключването
на договора за банков кредит № ****/ 12.5.2008 год., усвояването на
договорената сума от 40 000 лв., учредяването на договорна ипотека и
сключването на договора за поръчителство. Не се оспорва, че кредитът е
погасен частично, поради плащане на дължимите до 21.08.2011 год. вноски.
Твърди се че кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем на 21.08.2011
год., а към датата на отговора на ИМ били изискуеми всички вноски по него.
Не се оспорва и образуването на ИД № 355/2013 год. на ЧСИ Ст. Д., рег. №
718 в КЧСИ. Сочи се, че същото е било прекратено на 14.07.2020 год. поради
перемирането му на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Последните изпълнителни
действия за всеки от длъжниците били на предприети на следните дати: „К.
68“ ЕООД – 31.07.2013 год.; „К и К Строй“ ЕООД – 29.05.2014 год.; К. К. –
28.01.2014 год. Излага се че доколкото съгласно чл. 114 ЗЗД, давността течала
от настъпване на изискуемостта на дадено вземане, то началният момент на
давността за цялото вземане по кредита била 21.08.2011 год., а преди тази
дата, давност е текла за всяка падежирала вноска по отделно. Изхождайки от
съдържанието на Анекс № 2 и по-конкретно чл. 4, ал. 1, се твърди, че от
21.10.2012 год. е започнала да тече погасителна давност за всяка от вноските
по него. Същата спряла да тече в периода от подаване на заявлението пред
ВРС до датата на издаване на заповедта по чл. 417 ГПК – 09.11.2012 год. и
датата на издаване на изпълнителния лист – 08.12.2012 год. на осн. чл. 115 б.
„ж“ от ЗЗД. От този момент, до подаване на молбата за образуване на ИД –
3
19.04.2013 год. изминал срок от 19 дни, а след издаването на ИЛ – още 4
месеца, или общо – 4 м. и 19 дни. Излага се, че при прекратяване на
изпълнително производство поради настъпила перемпция, давността
започвала да тече от последното изпълнително действие, а не от датата на
настъпване на перемпцията. В настоящия случай, давността изтекла на
29.05.2019 год., но дори да бъдело прието, че започнала да тече на 29.05.2016
год., то тя била изтекла на 29.05.2021 год., т.е. преди датата на молбата за
образуване на ново изпълнително дело. По отношение на задължението си,
поръчителят се позовава на разпоредбата на чл. 147 ЗЗД, тъй като ищецът
предявил иска си след изтичане на 6-месечния срок от настъпване на
изискуемостта на задълженията по кредита. Сочи се и че е изтекъл
петгодишният давностен срок, считано от две години след последните
изпълнителни действия от 29.05.2014 год. В отговора се сочи и че
ипотекираният имот е бил продаден на публична продан за погасяване на
задълженията по ИД. Предвид прекратяването на ИД № 355/2013 год. на ЧСИ
Ст. Д., рег. № 718 в КЧСИ с постановление от 14.07.2020 год. на осн. чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК, нямало как валидно да бъде поискано налагането на възбрана
на 06.07.2020 год., което заедно с извършването на подобно действие на
03.08.2014 год. спрямо ид. ч. от дворно място по отношение на поръчителя да
е прекъснало давността, тъй като молбата била входирана, а възбраната
наложена след изтичане на две години от последното изпълнително действие
за всеки длъжник. В евентуалност се излага, че ако съдът счетял, че давността
не е изтекла по отношение на целия размер на задълженията, то това се е
случило за част от вноските. В тази връзка се отбелязва, че ако се приемело,
че давността не започвала да тече от обявяване на предсрочната изискуемост,
а следвало да бъде изчислено съгласно погасителния план към Анекс № 2/
13.09.2010 год., според който от 21.10.2012 год. започвал да тече срокът за
заплащане на задължението, и последната падежна вноска била дължима на
17.05.2018 год., то предвид перемирането на ИД, петгодишната давност била
изтекла за дължимите вноски до 11.06.2016 год., а дължими били единствено
оставащите до 17.05.2018 год. Възразява се, че съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК, се
дължала само законната лихва, а всички претендирани допълнителни суми,
извън главницата и законната лихва, били недопустими. В допълнение се
твърди, че тъй като на осн. чл. 111 б. „в“ ЗЗД, лихвата се погасявала с
тригодишна давност, задължението за мораторна лихва също било погасено.
В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК постъпила ДИМ, в която ищецът
поддържа, че ИМ е допустима, тъй като правопогасяващият ефект на
давността можел да бъде установен само по съдебен ред след надлежно
релевирано възражение за това. Възражението за неоснователност на
исковете поради изтичане на погасителната давност също било
4
неоснователно, тъй като тя била прекъсвана многократно в хода на
изпълнителните производства. Тази позиция се обвързва със становището,
прието в Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС, което
приложено в настоящия случай, водело до извод, че давността била
прекъсната с образуването на ИД № 355/2013 год. на ЧСИ Ст. Д., рег. № 718 в
КЧСИ и същата не била текла през периода докато продължавало
производството. Постановките на т. 10 от ТР 2/ 26.06.2015 год. по тълк. дело
№ 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС, с което се отменяло горецитираното
Постановление не били приложими, тъй като изпълнителното дело било
образувано преди приемането на решението. По този начин от образуването
на делото до 26.05.2015 год. давност не била текла. Давностният срок бил
прекъснат и за периода на обявеното в страната извънредно положение от
13.03.2020 год. до 13.05.2020 год., а след това било поискано предприемането
на изпълнителни действия по ИД 355/2013 год. на ЧСИ рег. 718 и
образуването на ново дело за същото вземане срещу настоящите ответници.
Оспорва се и че давност не е текла по отношение на отделните падежирали
вноски, като аргументи в подкрепа на тезата си ищецът черпи от решението,
постановено по тълк. дело № 5/2019 на ОСГТК на ВКС. Макар и разделелно
на вноски, вземането било едно като давност за него е започнала да тече от
датата на предсрочната изискумост. Дори съдът да приемел, че тя не била
надлежно обявена, то в условията на евентуалност се твърди, че е започнала
да тече от падежа на цялото вземане - 17.05.2018 год. В този смисъл, новото
изпълнително дело 580/2021 год. на ЧСИ рег. № 718 в КЧСИ било образувано
преди изтичане на давностния срок. Неоснователно било и възражението на
ответника – поръчител, основано на чл. 147 ЗЗД, тъй като съгласно решението
по тълк. дело № 5/2019 год. на ОСГТК шестмесечният преклузивен срок
започвал да тече от датата на изискуемостта на целия дълг, а в настоящия
случай отговорността му била ангажирана още с подаването на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. В този
смисъл се посочва, че предсрочната изискуемост не настъпва автоматично
поради неплащане на дадена вноска, а по волята на кредитора, поради което
същият счита, че кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем с депозиране
на заявлението по чл. 417 ГПК. В случай, че това становище не бъдело
възприето, се излага, че срокът по чл. 147 ЗЗД започнал да тече от 17.05.2018
год., към която дата вече бил издаден изпълнителен лист срещу поръчителя,
било образувано изпълнително производство и били предприемани различни
изпълнителни действия, с което била ангажирана отговорността му. Във
връзка с възражението за евентуална дължимост само на главницата и
законната лихва върху нея, но не и на други суми, ищецът сочи, че
предявените искове касаят единствено тези суми. Вземането за лихва не било
погасено с тригодишната давност, доколкото давностният срок бил прекъсван
5
многократно.
В отговора на ДИМ, подаден в срока по чл. 373, ал. 1 ГПК съвместно от
всички ответници се поддържат възраженията за недопустимост и
неоснователност на исковете, като по отношение на възражението, основано
на чл. 147 ЗЗД, се сочи, че дори кредиторът да бил предявил вземането си към
ответника-поръчител, то предвид перемирането на ИД № 355/2013 год. на
ЧСИ рег. № 718 в КЧСИ, срокът по чл. 147 ЗЗД бил изтекъл шест месеца след
29.05.2014 год. Алтернативно, дори да се приемело, че срокът започнал да
тече от 17.05.2018 год., то той пак бил изтекъл, защото през този период от
време нямало висящо изпълнително дело, съответно не били предприемани
изпълнителни действия. В отговора на ДИМ се внася корекция на
твърдението, направено в евентуалност в отговора на ИМ, по отношение на
погасените по давност отделни вноски, съобразно погасителния план към
Анекс № 2/ 13.09.2010 год. Тъй като срокът за плащане започвал да тече от
21.10.2012 год., а последната падежна вноска трябвало да бъде заплатена на
17.05.2018 год., то предвид перемирането на изпълнителното дело,
петгодишната давност била изтекла за дължимите до 21.10.2017 год. вноски и
така се дължал само остатъкът от тях, считано от 21.10.2017 год. до
17.05.2018 год.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя съобразно
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да
докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за
себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.
Повдигнатия правен спор възлага в тежест на ищцовото дружество да докаже
наличието на валидни заемни правоотношения, сключени с ответника,
изпълнение на задълженията си по тях, факта на осъществяване на всички
предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало правото му да
обяви кредита за предсрочно изискуем, размера на претендираното вземане. В
тежест на ответниците е да докажат, че са изпълнили поетите с договора
задължения, както и наведените други правоунищожаващи, правопогасяващи
или правоотлагащи твърдения.
ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО УСТАНОВЕНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ
ДОКАЗВАНЕ, както следва: сключването на Договор за банков кредит –
продукт „Бизнес револвираща линия - плюс” № **** год., Анекс № 1/
14.08.2009 год. и Анекс № 2/13.09.2010 год. към него и договор за
поръчителство от 14.08.2009 год., сключен между К. К. и банката за
обезпечаване на вземанията на последната по договора за кредит;
заплащането на задълженията по Договор за банков кредит – продукт „Бизнес
револвираща линия - плюс” № **** год. до 21.08.2011 год. образуването на
ИД № 355/2013 г. на ЧСИ рег. № 718 в КЧСИ въз основа на заповед за
6
изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч. гр. д. № 16112/2012 год. на
ВРС. УКАЗВА на страните, че са се позовали на всички релевантни факти за
очертаване на основанието на иска, както и че са ангажирали допустими
доказателствени средства за твърдените от тях факти и обстоятелства.
СЪДЪТ докладва постъпила от ответната страна молба вх. №
19048/11.08.2022 г. със становище по доклада, както и по отношение на
доказателствените искания.
АДВ. С.: Моля да приемете постановление за възлагане на недвижим
имот, с което удостоверявам, че част от кредита е изплатен, чрез продажбата
на този имот и следва да се намали дължимата сума по кредита.
Моля да задължите ищеца да представи справка за направените
плащания от страна на длъжниците – ответници по настоящото дело, с оглед
на това да се установи каква част от кредита е изплатен.
Вещото лице е написало, че не може да изготви заключение, поради
непредставяне на всички доказателства и във връзка с пълнота на
доказателствения материал, представям тези постановления за възлагане и
моля същото да изготви заключението си.
СЪДЪТ констатира, че е пропуснал да се произнесе по направените от
ответната страна доказателствени искания за издаване на съдебно
удостоверение и за даване на възможност за представяне на писмени
доказателства във връзка с твърдение за доброволно изплащане на
задължението.
АДВ. С.: Доверителят ми не е в състояние да представи документи, с
които е изплащал вноските по този кредит, с оглед на което моля да
задължите ищеца да представи справка за направените плащания по кредита.
Предвид представеното доказателство в днешно съдебно заседание, не
поддържаме искането за издаване на съдебно удостоверение.
СЪДЪТ докладва постъпила от вещото лице С. молба вх. №
23027/06.10.2022 г., в която излага, че не е в състояние да изготви
експертизата към настоящия момент и моли да му бъде дадена допълнителна
възможност.
СЪДЪТ, като взе предвид направените от страните доказателствени
искания, намира, че представените и от двете страни писмени доказателства с
исковата молба, допълнителната искова молба и отговора на исковата молба
следва да бъдат приети като такива по делото.
Следва да се приемат и днес представените от ответната страна
писмени доказателства като възраженията на ищцовата страна относно
тяхното преклудиране се преценяват от съда за неоснователни.
7
Искането на ответната страна за задължаване на ищцовата страна да
представи доказателства за изплатените доброволно от страна на ответника
вноски като част от задълженията по договора, съдът намира, че следва да
бъде оставено без уважение, доколкото този впъпрос е част от задачата по
назначената съдебно-счетоводна експертиза, за която, макар и неизготвена за
днешното съдебно заседание, на вещото лице следва да бъде дадена
възможност да изготви същата за следващо съдебно заседание.
С оглед горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото представените с
исковата молба заверени преписи от писмени доказателства: пълномощно на
„С.Г.Груп“ ЕАД; пълномощно на адв. Л.М.; договор за банков кредит
продукт „Бизнес револвираща линия-плюс" № **** г.; приложение от
17.05.2008 г. към договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща
линия-плюс" № ****; анекс № 1/14.08.2009 г. и анекс № 2/13.09.2010 г. и
погасителен план към тях; нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот № 123, том 3, рег. № 3729, дело № 494/2008 г.;
договор за прехвърляне на вземания от 30.06.2021 г.; Приложение № 1 към
договор за прехвърляне на вземания от 30.06.2021 г.; молба за образуване на
изпълнително дело с вх. № 7833/19.04.2013 г.; договор за поръчителство от
14.08.2009г.; погасителен план по кредит сделка № 896664; удостоверение по
ИД № 355/2013 г. по описа на ЧСИ С.К. - Д., peг. №718 с Изх. №
6070/18.03.2022 г.; молба от „Юробанк България“ АД до ЧСИ С. Д. вх. №
09409/11.06.2021 г.; удостоверение по ИД № 580/2021 г. по описа на ЧСИ С.К.
- Д., per. № 718 с изх. № 6095/18.03.2022 г.; удостоверение по ИД № 580/2021
г. по описа на ЧСИ С.К. - Д., per. № 718 за размера на дълга Изх. №
6892/30.03.2022 г.; протокол от 14.07.2021 г. за приключване във връзка с
договор за прехвърляне на вземнаия от 30.06.2021 г.; уведомление на осн. чл.
99, ал. 3 от ЗЗД до К. Г. К.; уведомление на осн. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до „К. 68“
ЕООД; уведомление на осн. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до „К и К Строй“ ЕООД.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото представения с
отговора на исковата молба заверен препис от постановление за перемпция от
14.07.2020 г.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото представените с
допълнителния отговор на исковата молба заверени преписи от писмени
документи: количествено-стойностна сметка на имот с идентификатор 10135
– 3 бр.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото днес
представените в съдебно заседание от ответната страна заверени преписи от
8
писмени доказателства, както следва: постановление за възлагане на
недвижим имот от 27.09.2013 г. по изп. дело № 20137180400355; скица на
поземлен имот № 27006/03.10.2013 г. с идентификатор ***; скица на
поземлен имот № 27007/03.10.2013 г. с идентификатор ***.1; скица на
поземлен имот № 27008/03.10.2013 г. с идентификатор ***.2.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за задължаване на
ищцовата страна да представи доказателства за доброволно изплащане на
задължението.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на вещото лице С. за датата на следващо
съдебно заседание да изготви и да депозира заключение по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза в срока по чл. 199 ГПК.
АДВ. С.: На този етап няма да правим други искания.
За събиране на доказателствата, СЪДЪТ намира, че производството по
делото следва да бъде отложено за друга дата, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за 22 ноември
2022 година от 10:00 часа, за която дата и час страните ще се считат за
редовно уведомени.
Да се уведоми вещото лице Р. С. по телефон за датата на насроченото
съдебно заседание, с оглед изготвяне на експертизата в срока по чл. 199 от
ГПК.
ПРОТОКОЛЪТ, изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:09 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
9