О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10.06.2019 година град Бургас
Бургаският районен съд пети граждански състав
Десети юни през две хиляди и деветнадесета година
в закрито заседание
в състав:
Председател: Магдалена Маринова
Като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 538 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.318 от ГПК и е образувано по повод искова молба от В.В.П., с адрес: *** Загора, съдебен адрес:***, адвокат И.С., БАК, против М.Н.М., с адрес: ***, за прекратяване на гражданския им брак, сключен на 13.08.2003 година, без произнасяне по въпроса за вината, предоставяне упражняването на родителските права по отношение на родените през време на брака деца В. В. П., роден на *** година, Н.В.П., роден на *** година и Е.В. П., родена на *** година на майката, определяне на режим на лични отношения на бащата, който изразява готовност да заплаща издръжка в размер на 140 лева месечно за всяко от децата. Към исковата молба са приложени доказателства. В исковата молба са изложени подробни фактически твърдения, посочени са доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответната страна М.Н.М., чрез процесуалния си представител – адвокат Ж.З.-***, дава писмен отговор на предявения иск, в който прави възражение за това, че българските съдилища не са компетентни да се произнесат по спора, предвид чл.3, §1 и чл.8, §1 от Регламент /ЕО/ №2201/2003 година на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност. На следващо място е направено възражение за метна неподсъдност на иска на основание чл.105 от ГПК, тъй като ответната страна е с постоянен адрес *** Загора. В писмения отговор е изложено и становище по основателност на предявения иск.
Препис от писмения
отговор е връчен на ищеца за становище относно възраженията по допустимостта на
иска.
Постъпило е становище от
ищеца, чрез процесуалния му представител – адвокат С., БАК, в което посочва, че
възражението за неспазена местна подсъдност е основателно и делото следва да
бъде изпратено по компетентност на Районен съд – Стара Загора. Относно
заявеното оспорване компетентността на българските съдилища да разгледат и
решат заведения пред тях бракоразводен иск счита, че приложение следва да
намери чл.3, параграф 1, буква „б“ от Регламент /ЕО/ № 2201/2003 година на
Съвета от 27.11.2003 година относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по
брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност. Процесуалният
представител на ищеца счита, че българският съд не е компетентен да се
произнесе по предявените искове за предоставяне упражняването на родителските
права, определяне на режим на лични контакти и определяне на дължимата издръжка
за родените от брака деца. В становището е изложен довод, че по отношение на
тези искове на основание цитирания регламент и Регламент №4 /2009 година
производството следва да бъде прекратено и на страните да бъде указано, че
могат да сезират съда по обичайното местопребиваване на децата – в случая
Обединеното Кралство.
По основателността на възраженията настоящият състав приема следното:
Относно процесуална предпоставка, каквато е липсата или наличието на компетентност по смисъла на Глава II от Регламент /ЕО/ № 2201/2003 година на Съвета от 27.11.2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, следва да се произнесе ссъда, който е местно компетентен по правилата на местната подсъдност, съгласно ГПК.
Извода следва от разпоредбата на чл.118, ал.2 от ГПК, съгласно която ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно той го изпраща на надлежния съд. В този случай делото се смята висящо пред този съд от деня на подаване на молбата пред ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си. В теорията се приема, че подсъдността обуславя правото на иск спрямо сезирания съд и за това е предпоставка за неговата допустимост. Настоящият състав приема, че при наличието на основателно възражение за неспазена местна подсъдност ненадлежния съд, пред който иска е предявен, не може да прави преценка за приложението на правилата на Регламент /ЕО/ № 2201/2003 година на Съвета от 27.11.2003 година.
При това тълкуване на закона в конкретния случай следва първо да бъде направена преценка за основателност на възражението за неспазена местна подсъдност.
Видно от изготвената справка от НБДН ответната страна М.Н.М. е с постоянен адрес *** Загора.
Съгласно разпоредбата на чл. 105 от ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. В чл.119, ал.3 от ГПК е посочено, че възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника и най-късно в срока за отговор на исковата молба.
Поради това, че отводът за местна неподсъдност на делото е своевременно предявен от ответната страна и е основателен с оглед установената фактическа обстановка относно правнорелевантния факт за постоянния адрес на ответника компетентен да разгледа спора като включително се произнесе по наличието на хипотезите на Регламент /ЕО/ № 2201/2003 година на Съвета от 27.11.2003 година е Районен съд – Стара Загора.
По изложените съображения следва да бъде постановено определение за прекратяване на производството по делото и изпращането му на компетентния да се произнесе съд, в случая Районен съд – Стара Загора.
Мотивиран от горното и на основание чл.119 от ГПК, Бургаският районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 538 по описа на Районен съд – Бургас за 2019 година.
ИЗПРАЩА гражданско дело № 538 по описа на Районен съд – Бургас за 2019 година по компетентност на Районен съд – Стара Загора.
Определението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п / не се чете
Вярно с оригинала: / Р.В/