Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 19.11.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
ДИМИТРИНА
ПАВЛОВА
при секретаря Антоанета Александрова и с участието на
прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.д. №
177/2020г. по описа на Административен съд Ловеч, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК
във връзка с чл.285, ал.1, изр. второ от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ЗИНЗС).
С Решение № 154/06.08.2020г., постановено по адм. дело
№ 1/2017г., Административен съд Ловеч, първи състав е отхвърлил изцяло
предявените от П.С.П., излежаващ присъда „лишаване от свобода“ в Затвора *, два
обективно съединени иска против Главна дирекция „Охрана“ към Министерство на
правосъдието за присъждане на обезщетение в размер на 10 200 лв. за претърпени
неимуществени вреди – безпокойство и стрес, които са последица от конвоиране в
периода от 14.03.2014г. до 21.11.2016г., и за присъждане на обезщетение в
размер на 1000 лв. за претърпени неимуществени вреди – безпокойство, стрес,
страх от заразяване с животозастрашаващо заболяване в резултат на конвоиране на
04.10.2016г. на ищеца с туберкулозно болен от Затвора гр. * до конвоен арест
гр. *, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
Решението е обжалвано в законния срок с касационна
жалба от надлежно легитимирано лице – П.С.П., страна по адм. дело № 1/2017г. по
описа на Административен съд Ловеч. Подадена е и касационна жалба против същото
решение от назначения особен представител на ищеца.
В жалбите се излагат съображения за неправилност на
съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се,
че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е доказал
неблагоприятните условия, от които са настъпили вредите. В тази връзка се
излага, че от свидетелските показания безспорно е установена липсата на
нормални битови и хигиенни условия в Етапна конвойна база *, и неправилно съдът
не е кредитирал тези показания. Твърди се доказаност и на втория обективно
съединен иск, тъй като от доказателствата е установено незаконосъобразното
бездействие на служители на ответника относно осигуряване безопасността на
останалите конвоирани на 04.10.2016г. в един автомобил с болен от туберкулоза,
без да задължат последния да си постави маска или да го конвоират отделно. Иска
се отмяна на решението на АС Ловеч и уважаване изцяло на исковете.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, лично
и чрез назначен от съда особен представител поддържа жалбата и ангажира
становище за нейната основателност с подробно изложени доводи.
Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание не
се явява и не се представлява. В представено писмено становище оспорва касационната
жалба и моли за потвърждаване на оспореното решение, като излага доводи по
същество на спора.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Ловеч, касационен състав, като
съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:
Касационните жалби са допустими като подадени в
законоустановения срок и от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното
решение е неблагоприятно. Разгледани по същество, същите са неоснователни.
Административният съд е бил сезиран с искова молба от П.П.,
с която са предявени два обективно съединени иска срещу ГД „Охрана“ София за
присъждане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, причинени
му от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица на ответника.
От фактическа страна по делото било прието за
безспорно установено от първоинстанционния съд, че П. изтърпява наказание
лишаване от свобода в Затвора *, на 20 конкретно установени дати бил етапно
конвоиран от гр. * до гр. *, като в 12 от случаите престоял в Етапна конвойна
база гр. * между 5 минути и 2 часа и 10 минути, а при транспортирането на
04.10.2016г. в същото превозно средство бил и лишен от свобода, който бил
лекуван от туберкулоза.
Съдът въз основа на събраните писмени и гласни доказателства
приел за доказано, че за исковия период транспортирането на лишените от свобода
от Затвора * до Етапна конвойна база (ЕКБ) *, гр. * и обратно се е извършвало
от служители на ГДО със специализирани конвойни автомобили, които са
регистрирани по надлежния ред и отговарят на нормативните изисквания,
регламентирани в Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойната
дейност от служителите на ГДО. На следващо място приел също за доказано, че помещенията
в ЕКБ * се почистват всеки ден, периодично се извършва дезинсекция, дератизация
и дезинфекция, изградена е вентилационна система за подаване на свеж въздух, отоплението
е централно на газ и базата разполага с общ санитарно-хигиенен възел. Съдът
установил още, че на 04.10.2016г. ищецът е бил транспортиран заедно с лишен от
свобода, който е бил изписан от лечение от СБАЛЛС към Затвора * и е конвоиран
като превод за доизтърпяване на наказанието си в Затвора * с необходимите
медицински документи, след получаването на отрицателни резултати при лечение от
туберкулоза.
Част от разпитаните по делото свидетели са потвърдили нормалните
условия при транспортиране със специализираните автомобили и/или при престоя в ЕКБ
*, а показанията на друга част от свидетелите мотивирано не са били кредитирани
от съда поради несъответствието им с останалите доказателства по делото или
липсата на конкретика и преки впечатления.
Въз основа на установената фактическа обстановка
административният съд обосновано е приел от правна страна, че исковата
претенция е допустима, но неоснователна. Съдът е посочил, че за да бъде приет
искът за вреди с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за основателен, следва
кумулативно да бъдат доказани следните предпоставки: акт, действие и/или
бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с
което/които се нарушава чл.3 от закона и настъпила в резултат на нарушението
имуществена или неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, както и причинна
връзка между тях. Съдът е приел, че в случая не са доказани, съответно не са налице
твърдените от П. незаконосъобразни бездействия на служители на ответника, в
следствие на което е отхвърлил изцяло исковете му против ГДО.
При извършената проверка въз основа на посочените в
касационните жалби пороци на решението и при упражняване на правомощията си по
чл.218, ал.2 от АПК настоящият състав намира, че решението е валидно, допустимо
и правилно. Административният съд е установил правилно фактическата обстановка.
За да постанови акта си, решаващият състав след цялостна и задълбочена преценка
на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на
страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до
верни правни изводи.
Както правилно е посочил решаващият състав, през
исковия период изискванията към специализираните конвойни автомобили за
конвоиране на лишени от свобода са регламентирани в Правилата за условията и
реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на Главна дирекция „Охрана“.
В правилата липсват изисквания в помещението за конвоираните лица да има
обезопасителни колани като задължително оборудване. Такива изисквания не са
налични и в приложимото национално и европейско законодателство. Ищецът не е
твърдял в случаите на конвоирането му да са възникнали конкретни пътни
инциденти или други ситуации, които да са застрашили живота му в по-голяма
степен от нормалната при пътуване в отделението за пътници на МПС без предпазен
колан.
По делото е безспорно установено, че конвоирането на
ищеца през исковия период е ставало с МПС, отговарящи на нормативните
разпоредби – специализирани конвойни автомобили, регистрирани като такива по
надлежния ред, оборудвани съгласно нормативните изисквания. Свидетелят З.
изрично е посочил, че при конвоирането му температурата в автомобила е била
нормална, имало е климатик, който е пускан при студено или топло време, в
автомобила не е било тясно и е имало нормално място. Същото е посочено и в
справката, представена от ответника в първоинстанционното производство, която
не е била оспорена от ищеца. Доказателствата по делото оборват и твърденията на
ищеца и част от свидетелските показания за липса на място и теснотия в
автомобилите – при съпоставка между талоните за регистрация на специализираните
транспортни средства и заповедите за конвоиране се установява, че е бил спазван
максимално допустимия брой пътници за всеки конвоен автомобил.
На следващо място, от събраните по делото писмени
доказателства безспорно е установено, че има нормативно установен ред за
употреба на помощни средства от служителите на ГД „Охрана“, които изпълняват
конвойната дейност съгласно разпоредбите на приетите със заповед на Министъра
на правосъдието Правила за условията и реда на осъществяване на конвойната
дейност. Транспортирането с поставени белезници е съобразено с изискванията на
чл.114, ал.1, т.4 (респективно ал.3) от ЗИНЗС, чл.17, ал.6, т.1 и чл.26, ал.1,
т.4 от Правилата. Следователно обосновано съдът е приел, че служителите са
действали при спазване на регламентираните правила, които са задължителни за
тях.
Правилно е прието в оспореното решение и че липсват
безспорни доказателства за твърдените от ищеца лоши битови и санитарни условия
в ЕКБ *. Установява се както от неоспорените писмени документи, така и от
свидетелските показания на л.св. З., че помещенията се почистват, имат
вентилация и отопление на газ, периодично се извършва дезинсекция, дератизация
и дезинфекция. Следователно ищецът не е бил лишен от свеж въздух, светлина и
топлина, както и от достъп до санитарен възел. Същият не твърди, че му е
отказвано посещение до тоалетна и не се е оплаквал от здравословно
неразположение, а и доказателства за това не са събрани по делото. Не са
ангажирани безспорни доказателства, че по време на престоя си в помещенията на
ЕКБ ищецът е бил поставен в условия на пребиваване, различни от обичайните
такива при сходни ситуации. Помещенията и режимът за охрана са стандартни за
предназначението им.
Отсъстват доказателства за обстоятелства, причиняващи
стрес до степента на защитата по чл.3 от ЗИНЗС. Съдът съобразява и
обстоятелството, че затворническата администрация няма законово задължение за
директно конвоиране на ищеца до гр. *. Налице са съображения на администрацията
от обективен характер (етапно конвоиране) и липса на интензитет на засягане в
по-голяма степен от обичайното. Престоят на ищеца в помещенията на ЕКБ * е бил
в рамките на 5 минути до максимум 2 часа всеки път, поради което пребиваването
там е осъществено в рамките на разумното и най-необходимото.
С оглед на изложеното, не би могло да се приеме, че транспортирането
на П. и престоят му в помещенията на ЕКБ * представляват поставяне в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, водещи до уронване на
неговото човешко достойнство или пораждащи чувство на неудобство в степен
надвишаваща обичайното неудобство и ограничения, свързани с наказанието „лишаване
от свобода“. Последното потвърждава извода на решаващия състав за отсъствие на
първия елемент от отговорността по иска – нарушение на чл.3 от ЗИНЗС.
По отношение втория обективно съединен иск настоящият
състав изцяло споделя мотивите в обжалваното решение, което прави ненужно
повтарянето им – чл.221, ал.2, изр. второ от АПК. За пълнота следва да се
добави, че преценката дали едно лице е болно е изцяло медицинска и в случая
такава е направена от лекуващия лекар на л.св. М. в СБАЛЛС, който е отразил в
епикризата му, че пациентът се изписва с подобрение след получаване на
отрицателен резултат от посявка на храчка, двукратно отрицателни директни и
културелни резултати от ОББ и отрицателен директен и културелен резултат от НРЛ
по туберкулоза. Преди да бъдат приети от конвойния наряд, лишените от свобода
са били прегледани от лекар – специалист от Затвора *, като за това са били издадени
необходимите медицински документи, в които било отразено, че те могат да
пътуват с общ конвой. Следователно при наличие на медицинска документация, че
л.св. М. се изписва здрав и може да пътува в общ конвой, правилно съдът е приел
неоснователност и недоказаност и на втория иск.
Ангажирането на отговорността на административния
орган изисква кумулативното наличие на предпоставките – незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при и по
повод извършване на административна дейност, вреда и причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. При липсата на който и да е от посочените елементи от фактическия
състав на разпоредбата, отговорността на държавата в лицето на съответната
правосубектна институция, към която принадлежи органа, не може да бъде
ангажирана. В конкретния случай законосъобразен и в съответствие със събраните
по делото доказателства е изводът на съда, че ищецът не е доказал нарушение на
чл.3 от ЗИНЗС, изразяващо се в поставянето му от служители на ответника в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, които
да са довели до твърдените от него неимуществени вреди.
Неоснователно е възражението на касатора, че от
показанията на разпитаните свидетели безспорно се установявала основателността
на исковете му. Съдът е изложил защо кредитира едни показания, защо кредитира
други частично и защо не кредитира трети. Правилно показанията на част от
свидетелите са кредитирани като обективни и достоверни, вътрешно логични,
последователни и съответстващи на писмените документи по делото, а друга част
не са кредитирани като неподкрепени от останалите доказателствата по делото или
поради препредаване думите на ищеца и липса на лични възприятия и конкретика. За
горното са изложени обосновани мотиви в оспореното решение, които се споделят
от настоящия състав.
При отсъствието на поддържаните касационни основания, касационните
жалби са неоснователни и оспореното решение на административния съд следва да
бъде оставено в сила.
Водим от горното и на
основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Ловешки административен съд,
касационен състав
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 154
от 06.08.2020г., постановено по адм. дело № 1/2017г. по описа на Административен
съд Ловеч.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.