№ 395
гр. гр.Несебър, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Пламен М. Дойков
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело №
20212150101465 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на „**********” ЕАД, ЕИК
**********, гр. ******** , представлявано от инж. Г.Т., чрез юриконсулт Д.
З. против К. В., гражданин на П., роден на **********г., с адрес: ********.
Ищецът претендира да се признае за установено, че ответната страна дължи
сумата от 97.13лева, представляваща сбор от главница в размер на 81.81лева
и лихва в размер на 15.32лева, за доставена, отведена и пречистена вода за
периода 29.03.2018г. до 28.09.2020г., за което са били издадени фактури в
периода 25.10.2018г. до 26.10.2020г. Ищецът сочи, че между него и ответника
е налице валидно правоотношение с предмет на доставка ВиК услуги. Твърди
се, че ответникът е клиент на дружеството и страна по облигационно
правоотношение с ищеца, с предмет предоставяне на ВиК услуги по
отношение на апартамент, находящ се в ********, с идентификатор №
*********. Заведена била партида с аб. № ******. Ищецът счита, че
ответникът, като собственик на посочения апартамент, се явявал
„потребител” на предоставяните услуги съгласно Наредба № 4/ 14.09.2004г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
ВИК системи. Съдържанието на облигационните правоотношения между
страните се подчинявало на Общите условия на ВиК оператора, които били
публично известни – публикувани в интернет и одобрени от КЕВР.
Измерването на ползваната от ответника вода ставало посредством водомер,
разположен в жилището му. Отчитането в процесния период ставало
посредством мобилно устройство. За целта се сканирал баркод, който бил
поставен до водомера. Тази дейност се извършвала от инкасатор, отчитащ
обекта. Посочено е, че съществуват няколко записвания за начина на
отчитане, в зависимост от извършените действия от инкасатора или абоната –
„видян”, „служебно отчитане”, „самоотчет”. Наред с това било допустимо за
обекти, имащи характера на ползвани със сезонен характер, ползването на
услугата да се отчита само два пъти в годината. Ищецът претендира, че след
1
всяко отчитане са издавани данъчни фактури, в които били посочени
съответните реквизити. Конкретно за ответникът в периода 25.10.2018г. до
26.10.2020г. са били издадени три броя фактури, които не са били заплатени в
срок 30 дни от издаването на всяка една от тях. Същите възлизали на
81.81лева. Върху сумите по фактурите ответникът дължал и обезщетение за
забавено плащане в общ размер на 15.32лева за периода 25.11.2018г. до
03.11.2021г. – датата на подаване на исковата молба, както и законна лихва от
датата на подаване на исковата молба до изплащане на главницата по делото.
Иска се постановяване на решение, с което В. да бъде осъден да заплати
посочените суми на дружеството. Претендират се разноски. Представени са
писмени доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК за отговор по исковата молба, ответникът К.
В., гражданин на П., роден на **********г., с адрес: ********, депозира такъв
чрез особения представител адв. Ж. А., АК гр. Бургас, с адрес: **********.
Ответната стана счита иска за допустим, но неоснователен. Прави се
възражение , че вземането по фактура № ********/ 28.10.2018г. за сумата от
70.94лева, с претендиран остатък от 9.50лева, е погасено по давност на осн.
чл. 111, б. „в” от ЗЗД. Това включвало както главницата, така и лихвата ,
претендирана за нея. Оспорва се и представената справка от Агенция по
вписванията, която била частен документ, не носела подпис на длъжностно
лице и от нея не се установявало, че ответникът е собственик на процесния
имот. Оспорва се, че твърдяното количество вода е преминало през
измервателните уреди. Оспорват се и останалите представени писмени
доказателства, вкл. фактурите и останалите частни документи, поради
липсата на подпис на ответника. Оспорва се размер на претендираната лихва
за забава. Твърди се, че не е извършена реална доставка на вода. Претендира
се за отхвърляне на исковете. Не се представят писмени доказателства.
Правят се доказателствени искания.
Предявените искове са с материалноправно основание в чл. 79, ал. 1 и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. С изрична молба от
юриск. З. искът се поддържа, представят се писмени доказателства и се взема
становище по отговора на исковата молба. Претендират се разноски.
Ответникът, редовно призован, се представлява от адв. Ж. А., АК гр.
Бургас. Отговорът на исковата молба се поддържа. Моли се за постановяване
на решение, с което искът да бъде отхвърлен.
Настоящият състав, след като съобрази становищата на страните и
съобразно събраните поделото доказателства прие за установено следното.
От представените по делото писмени доказателства съдът приема за
безспорно установено, че „**********” ЕАД, ЕИК **********, гр. Бургас и
К. В., гражданин на П., роден на **********г., с адрес: ******** са се
намирали в облигационни взаимоотношения по предоставяне на ВиК услуги
относно водоснабден обект - апартамент, находящ се в ********, с
идентификатор № *********, с абонатен № ******. По делото е представен
нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № ***, том VI, рег.
№ ****, н. д. № ****/ 12.06.2012г., от който е видно, че В. е станал
собственик на посочения недвижим имот. След закупуване на имота е
подадено и заявление за откриване на партида № *******/ 51а/ 20.12.2016г.
От представената по делото справка чрез отдалечен достъп по данни за имот,
2
към датата на предявяване на исковата молба, собствеността над имота не е
била променена. В имота на ответника е бил поставен един водомер за
отчитане на потребената вода. От представените писмени доказателства се
вижда, че за процесния период, показанията на водомера са отчитани от
ищеца, за което е представена справка – извлечение. От нея се установява, че
водомерът е видян от инкасатора на имота. След отчитане на показанията на
водомера са издадени три броя фактури – фактура № 00********/
25.10.2018г. за сумата от 70.94лева, фактура № ********* 28.10.2019г. за
сумата от 56.89лева и фактура № *********/ 26.10.2020г. за сумата от
15.42лева. Фактурите са издадени за потребената в имота вода за периода
29.03.2018г. до 28.09.2020г. Вписаните във фактурите показания на
потребената вода отговарят на записаните в справката – извлечение. По
делото не са представени доказателства посочените суми да са били
заплатени, освен по първата фактура , по която има частично плащане за
61.44лева.
По делото от събраните писмени доказателства се установи безспорно, че
К. В. е абонат на дружеството ищец - „**********” ЕАД, ЕИК **********,
гр. Бургас. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/ 14.09.2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползването на
водоснабдителните и канализационните системи, В. е потребител на ВиК
услуги. Това си качество ответната страна е получила с придобиване правото
на собственост върху имота, а след това е подадено и заявление за откриване
на партида № *******/ 51а/ 20.12.2016г. Между страните няма сключен
изричен писмен договор за извършваните услуги, като съгласно чл. 8 от
Наредба № 4/ 14.09.2004г. това се извършва по силата на Общите условия на
дружеството, които са одобрени от КЕВР и са публично известни. Съгласно
чл. 22 от ОУ, отчитането на изразходваната вода става чрез поставения в
апартамента на ответника водомер. Ответната страна оспорва редовността на
отчитането на ползваната вода, както и количеството преминала през СТИ
вода. В тази връзка следва да се отбележи, имотът е със сезонно ползване,
като съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от ОУ отчитането е ставало два пъти годишно.
Видно от справката – извлечение показанията на водомера са записани с
„видян“, т.е. лично инкасатора на дружеството е установил данните на
водомера и е отразил техните стойности. Не е налице възможност за
представяне на писмен карнет от дейността на ищеца – въведено е електронно
отчитане и данните от водомера се записват в електронно устройство,
данните на което се регистрират при ищеца и служат за остойностяване на
ползваната услуга. Няма и данни ответникът да е уведомил ищеца за повреда
на СТИ , довела до неправилна работа на същото. Съгласно чл. 11, ал. 5 от
Наредба № 4/ 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползването на водоснабдителните и канализационните
системи, доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на
индивидуалните водомери са задължение на потребителите. На основание чл.
34а от Наредба № 4/ 14.09.2004г., периодичните проверки на СТИ се
извършват през десет години, а съгласно ал. 4 операторите са длъжни да
осигуряват комплексна услуга за сметка на потребителите, която включва
демонтаж на индивидуалните водомери, периодична проверка от БИМ,
монтаж и пломбиране. Не са представени доказателства за направени искания
от страна на В. и извършване на подобна проверка. Т.е. не може да се
заключи, че са налице данни за неправилно отчитане на ползваната услуга.
След отчитане на потребената вода, в изпълнение на задълженията си ,
3
дружеството е издало посочените по горе фактури за ползваните услуги– чл.
33, ал. 1 от ОУ. За В. е било налице задължение съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
да заплати в 30 – дневен срок задължението си, което е в размер на общо на
81.81лева. Не е налице и задължение фактурата да носи подписа на ответника,
за да възникне задължението за него. В приетите ОУ няма условие
дружеството да уведомява абоната за наличието на задължения, а следва да се
съобрази нормата на чл. 33 от посочените. В първата алинея е указани, че
операторът издава ежемесечни фактури при наличие на консумация и/ или
служебно начислени количества. Т.е. както е в случая, ответникът е следвало
да знае, че след отчитане на потребената вода в месеца на записване на
данните ще се издаде фактура. В чл. 33, ал. 2 от ОУ е посочено, че
заплащането на фактурираната вода става в 30 – дневен срок от датата на
фактуриране. По делото няма данни ответната страна да е изпълнила
задълженията си към дружеството. Съгласно чл. 44 от ОУ, поради неплащане
в срок се дължи и законната лихва за забава , съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Начислена е сумата от 15.32лева, дължима за периода 25.11.2018г. до
03.11.2021г. – датата на предявяване на исковата молба. Дължи се и законната
лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумите. Не е налице и изтекла погасителна
давност по смисъла на чл. 114 във вр. чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Трите издадени
фактури са със срок за плащане съответно 24.11.2018г., 27.11.2019г. и
25.11.2020г. като исковата молба е предявена в съда на 03.11.2021г. , т.е. по
нито една от тях , дори и по първата не е изтекъл краткия 3- годишен
давностен срок, в който се погасява правото на кредитора. При така
изложените доказателства, настоящият състав намира иска за доказан и
следва претенцията да бъде изцяло уважена.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцовата страна се следват
деловодните разноски за настоящото производство, възлизащи на 100.00лева
за заплатената държавна такса, сумата от 160.00лева за особен представител и
100.00лева юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП. Не следва да се уважава искането
на адв. А. за присъждане на по – високо възнаграждение. Същото е
определено на осн. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като на основание чл.
47, ал. 6, изр. Последно от ГПК е възприето, че правната и фактическа
сложност на делото не е голяма, исковата претенция не касае вземане с голям
размер, а напротив – такъв с много ниска стойност, което е довело до
определяне на възнаграждение под установения в закона минимум от
300.00лева.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. В., БУЛСТАТ: *********, гражданин на П., роден на
**********г., с адрес: ********, на основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ на „**********” ЕАД, ЕИК **********, гр. ********,
сумата 81.81лева /осемдесет и един лева и осемдесет и една стотинки/,
представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода за
периода 29.03.2018г. до 28.09.2020г., по издадени фактури за периода
4
25.10.2018г. до 26.10.2020г., сумата от 15.32лева /петнадесет лева и тридесет
и две стотинки /, представляваща обезщетение за забавено плащане върху
главниците за периода 25.11.2018г. до 03.11.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата от 03.11.2021г. – датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА К. В., БУЛСТАТ: *********, гражданин на П., роден на
**********г., с адрес: ********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати
на „**********” ЕАД, ЕИК **********, гр. ********, сумата от общо
360.00лева /триста и шестдесет лева/ представляваща деловодни разноски –
100.00лева за заплатената държавна такса, сумата от 160.00лева за
заплатеното възнаграждение за особен представител и сумата от 100.00лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5