№ 200
гр. Пловдив, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Славка Г. Димитрова
Членове:Силвия Ал. Цанкова
Екатерина Ст. Роглекова
при участието на секретаря Христина П. Николова
в присъствието на прокурора Марин Николов Пелтеков (ОП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Славка Г. Димитрова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215300601953 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда №199 от 13.10.2020г. постановена по НОХД№4998/20г.
Пловдивският районен съд II н.с. е признал подсъдимия С.А.М.. за виновен в
извършено престъпление по чл.325 ал.1 от НК и по чл.216 ал.1 от НК и при
условията на чл.54 от НК му е наложил съответно наказания : шест месеца
лишаване от свобода и обществено порицание и за второто престъпление-три
месеца лишаване от свобода.
На основание чл.23 ал.1 от НК на М. е наложено едно общо най-тежко
наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на
което, на основание чл.66 ал.1 от НК, е отложено с изпитателен срок от три
години.
На основание чл.23 ал.2 от НК към наложеното общо най-тежко
наказание лишаване от свобода е присъединено и наказанието обществено
порицание.
Срещу присъдата е постъпила жалба от адв.Д., защитник на
подсъдимия,в която се правят бланкетни оплаквания, че същата е явно
1
несправедлива, постановена в нарушение на закона и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.Прави се искане
въззивният съд да отмени присъдата и върне делото за ново разглеждане от
друг състав на Пловдивския районен съд или да се произнесе с нова –
оправдателна.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив счита обжалваната присъда за правилна и
законосъобразна, а подадената въззивна жалба за неоснователна.Предлага
окръжният съд да потвърди първоинстанционния съдебен акт.
Подсъдимият М., лично и със защитника си адв.Д., поддържат
подадената жалба.При пренията адв.Д. счита, че по отношение на
престъплението по чл.325 ал.1 от НК действията на подзащитния му покриват
елементите на дребното хулиганство по смисъла на УБДХ , в който смисъл
счита, че на М. следва да му бъде наложено административно наказание.За
престъплението по чл.216 ал.1 от НК е на становище, че правилната
квалификация на деянието е тази по чл.216 ал.4 от НК и тъй като предметът
на престъплението е в размер на две минимални работни заплати следва да
намери приложение чл.218б ал.1 от НК, според който текст производството е
от частен характер.
Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, проверявайки
изцяло законосъобразността и обосноваността на атакувания съдебен акт, във
връзка с направените оплаквания във въззивната жалба и съобразно
правомощията си визирани в чл.313 и чл.314 от НПК, намира за установено
следното:
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Глава
XXVII от НПК при условията на чл.371 т.1 от НПК, като съдът е одобрил
съгласието на подсъдимия и неговия защитник да не бъде провеждан разпит
на свидетелите, както и на вещите лица, като при постановяване на присъдата
съдът да ползва непосредствено съдържанието на съответните протоколи за
разпит и експертни заключения от досъдебното производство.
Установено е от фактическа страна по делото, че свидетелят Г.А.М.
работел като **** във фирма „Такси 1 - 2009“ ЕООД и ползвал служебен лек
автомобил марка „Шкода“ модел „Фабия“с рег.№*******, собственост на
фирма „Еуротек Ауто“ ООД –гр.София.Автомобилът бил с първоначална
2
регистрация 10.12.2013г. и имал сключена застраховка „пълно автокаско“ към
ЗАД“Алианц България“
На 07.03.2019г. подсъдимият С.М. имал почивен ден и бил в дома
си,находящ се в ********.Около 20.30часа позвънил от личния си телефон
******** на фирма „Такси 1 -2009“ ЕООД.Провел разговор с диспечер и
направил заявка за таксиметров автомобил,който да го откара до клиника по
„Психиатрия“ към УМБАЛ „Св.Георги“-гр.Пловдив.Свидетелят Г.М. се
отзовал по най-бързия начин на адреса, където го чакал подсъдимият
М..Последният бил във видимо нетрезво състояние Влезнал в таксито и
седнал на задната седалка, след което казал на таксиметровия шофьор да го
закара до клиниката. Изпълнявайки служебните си задължения свидетелят М.
потеглил.Не след дълго подсъдимият внезапно и без да бъде провокиран по
какъвто и да е начин от св.М., започнал да се заяжда с него ,казвайки му със
заплашителен и агресивен тон, че тях пенсионерите трябва да ги избият,а не
да работят, че трябва да им се вземат книжките.Тъй като свидетелят М. не
реагирал по никакъв начин, подсъдимият го питал нервно дали е глух,
напсувал го няколко пъти на майка и му се заканил със саморазправа и побой.
Макар и притеснен от случващото се,свидетелят М. не отвърнал на
провокациите на подсъдимия и продължил по пътя си. Стигайки до
бариерата, намираща се на ул.“Любен Каравелов“, т.е. южната страна на
сградата на „УМБАЛ“ Св.Георги“ – гр.Пловдив, св.М. спрял таксиметровия
автомобил,след което казал на подсъдимия,че са пристигнали.Подсъдимият
пожелал да бъде откаран до входа на клиниката по „Психиатрия“,намираща
се в база №1 на бул.“Васил Априлов“ №15-А,ет.1 на блок 15,но свидетеля М.
категорично отказал.
Смутен от невъздържаните действия на подсъдимия св.М. спрял в
непосредствена близост до бариерата,тъй като забелязал,че там по същото
време бил *****– св.Б.П.. Независимо от това подсъдимият излязъл от
таксито и започнал да нанася удари по превозното средство и да отправя
нецензурни епитети и обиди по адрес на свидетеля М..Подсъдимият ударил с
ръка по дясното странично огледало на МПС,вследствие на което повредил
целостта му.След това отворил предната дясна врата, навел се към св.М. и се
опитал да го удари с ръката си, но не успял.Ядосан от това затръшнал вратата
и започнал да рита с крак предната дясна врата на таксиметровия автомобил.В
3
резултат на това деформирал вратата в долната й част, вдлъбвайки я навътре и
нарушил облицовката на боята й,като я застъргал с крак и се появило видимо
черно петно.
Виждайки случващото се свидетеля Б.П. веднага се насочил към
мястото на скандала,за да окаже съдействие на св.Г.М.,който в същото време
стоял в автомобила и не излизал от страх подсъдимият да не поднови
агресивните си действия спрямо него и МПС.Единствено му повтарял да си
заплати сметката за превоз, който била на стойност 5,80лева.
Подсъдимият М. категорично отказал,след което бързайки се отдалечил
в посока ул.“Кавала“ в гр.Пловдив.На място дошъл и св.Д.Н. – служител от
фирма „Алфа СОТ“ - гр.Пловдив, който извършвал обход на обекта. По пътя
си св.Н. видял подсъдимия М., който се отдалечавал в посока Централна
автогара- гр.Пловдив.Междувременно свидетелят Г.М. подал сигнал на
тел.112, който бил препратен към ОДЧ към 1 РУ на МВР.На място бил
изпратен автопатрул в състав свидетелите И.А. и В.Д., които разговаряли със
свидетелите М.,П. и Н. относно случилото се.При направения обход в района
от полицейските служители местонахождението на подсъдимия било
установено.
От изисканите справки от мобилни оператори по реда на чл.159 ал.1 от
НПК е установено, че подсъдимият М. има регистриран на свое име мобилен
телефон с номер ******** в мобилния оператор „БТК“ ЕАД.
От заключението на съдебнопсихиатричната експертиза е установено,
че подсъдимият М. страда от психично заболяване : психически и
поведенчески разстройства вследствие на употребата на алкохол.Синдром на
зависимост.Обикновено алкохолно опиване,но не се води на учет в ЦПЗ-
Пловдив.Към момента на инкриминираното деяние 07.03.2019г. подсъдимият
М. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, могъл е да възприема правилно обстоятелствата и фактите,
които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях.Може
да участва пълноценно в наказателния процес и да носи наказателна
отговорност. Няма предпоставки за болестно състояние,продължително или
краткотрайно разстройство на съзнанието.
От заключението на авто-оценъчната експертиза е установено, че
общата стойност на причинените имуществени щети вследствие на
4
ежедневната експлоатация и от деянието по лек автомобил марка „Шкода“
модел „Фабия“ с рег.№ ******** към инкриминираната дата възлиза на
1063лева.
От заключението на допълнителната авто – оценъчна експертиза се
установява, че стойността на причинените имуществени вреди – дясно
огледало и предна дясна врата по лекия автомобил към 07.03.2019г. е в
размер на 723,06лева.
Гореописаната фактическа обстановка районният съд е приел за
установена след обстоен анализ на всички събрани по делото доказателства,
която не се оспорва и от подсъдимия.Правилни са изводите на първия съд, че
показанията на свидетелите Г.М., Б.П. и Д.Н. , които са непосредствени
очевидци на криминалните действия на подсъдимия, са
последователни,логични и кореспондират, както по между си, така и с
другите събрани по делото доказателства – показанията на свидетелите И.А.,
В.Д., В.К., В.З. и Т.Н..Тези гласни доказателства са в пълно съгласие и със
заключенията на авто-оценъчната експертиза, както и с приложените по
делото писмени доказателства.
Правилно обясненията на подсъдимия М., в които е заявил, че няма
спомен от случилото се,поради употреба на алкохол и лекарства на
инкриминираната дата, са възприети като защитна негова позиция, тъй като
се явяват изцяло опровергани от заключението на съдебнопсихиатричната
експертиза, според която подсъдимият страда от психически и поведенчески
разстройства вследствие на употребата на алкохол, но към инкриминираната
дата е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си,
При правилно установената по делото и неоспорена фактическа
обстановка,която се подкрепя от всички събрани по делото доказателства,
районният съд е направил обоснован и съответстващ на закона извод, че с
поведението си подсъдимият М. е реализирал от обективна и субективна
страна съставомерните елементи на престъпленията по чл.325 ал.1 от НК и по
чл.216 ал.1 от НК.
Действията на подсъдимия покриват обективния признак на
престъплението хулиганство.Той е буйствал, отправял е нецензурни реплики
и псувни по адрес на св.М.. Излизайки от таксито агресията му не е била
5
преустановена, като е продължил да крещи на висок глас, да оправя обидни
епитети към свидетеля,започнал е да нанася удари по автомобила, в резултат
на което е повредил дясното странично огледало.Отворил е шофьорската
врата на лекия автомобил и се е опитал да нанесе удар на свидетеля М..След
като не успял затръшнал вратата и продължил с невъздържаните си действия
ритайки с крак предната дясна врата на таксиметровия автомобил.Всички
тези действия са се развили на публично място пред входа на
университетската болница УМБАЛ „Св.Георги“ в гр.Пловдив и са станали
достояние на свидетеля М. и свидетеля Б.П.. Обстоятелството, че към този
момент не е имало други свидетели на непристойните действия не
минимизира обществената опасност на деянието, така както настоява
защитата, защото и съгласно задължителните указания в т.5 от
Постановление №2 от 29.06.1974г. по н.д.№4/1974г. на Пленума на ВС на РБ
хулиганството е налице и тогава,когато хулиганските действия могат да
станат достояние и на други лица.Обстоятелството,че са извършени на
публично място в един от най-оживените райони на града и пред
университетската болница сочи, че същите са могли да бъдат възприети от
неограничен кръг лица.
Настоящият съдебен състав намира, че поведението на подсъдимия не
би могло да се квалифицира като „дребно хулиганство“ по смисъла на чл.1
ал.2 от УБДХ.Съгласно т.6 от горецитираното Постановление на Пленума на
ВС при всеки конкретен случай следва да се прави разграничение между
непристойната проява по УБДХ и едрото хулиганство по чл.325 ал.1 от НК,
като разграничителният критерий е обществената опасност на
деянието.Обективно установените данни по делото показват,че поведението
на подсъдимия не може да бъде прието като „непристойна проява“.
Подсъдимият е извършил поредица от непристойни действия- отправил е
ругатни и нецензурни епитети по адрес на св.М. на висок глас, заканвал му се
е и се е опитал да му нанесе удар в таксито, след това безпричинно е започнал
да блъска и рита лекия автомобил с псувни на висок глас.Всички тези
безцеремонни действия обективират бруталната демонстрация на
подсъдимия против установения в страната обществен ред и налагат извода,
че действията му не могат да се квалифицират като непристойна проява, а
покриват признаците на престъплението по чл.325 ал.1 от НК, както
правилно е приел първият съд.
6
Деянието е извършено с пряк умисъл и с ясно изразен и очертан
хулигански мотив.Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието и неговите общественоопасни последици и пряко е целял
настъпването им.Демонстрирал е явното си неуважение към обществото,
скандализирайки очевидците на безпричинната му агресия и изразявайки
незачитането на установените правила в обществото,в частност обществените
отношения свързани с неприкосновеността на отделната личност. В
разглеждания случай липсва какъвто и да е било личен мотив при извършване
на деянието, защото св.М. е бил напълно непознат за подсъдимия ****, който
е изпълнявал трудовите си задължения. Липсата на разумна причина за
непровокираните по някакъв начин непристойните действия на подсъдимия
обосновават и прекия умисъл за извършване на деянието.
Законосъобразни са изводите на районният съд, че с поведението си на
инкриминираната дата и място, подсъдимият е реализирал и състава на
престъплението по чл.216 ал.1 от НК, защото чрез нанесените удари и
ритници по автомобила противозаконно е повредил превозното средство като
е счупил дясното странично огледало за обратно виждане и е деформирал
предната дясна врата. От субективна страна деянието е осъществено също с
пряк умисъл с целени и настъпили общественоопасни последици.
Правилно първият съд е отхвърлил възражението, което се поддържа и
пред настоящата инстанция от защитата, че с оглед стойността на щетите,
случаят следва да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл.216 ал.4
от НК.Легалната дефиниция на маловажния случай визирана в чл.93 т.9 от
НК не е обвързан само със стойността на нанесените щети, които в случая са
по-малко от две минимални работни заплати за страната към датата на
осъществяване на деянието, но и с оглед конкретната степен на обществена
опасност на деянието.Обстоятелствата, при които е извършено деянието,
проявената упоритост и агресия от дееца, обстоятелството , че е реализиран и
състава на престъплението по чл.325 ал.1 от НК в идеална съвкупност не
сочат на по-ниска степен на обществена опасност на конкретната проява от
типичните за този вид.Наред с това, както правилно е приел и районният съд,
причинените имуществени вреди по лекия автомобил не са били
възстановени доброволно от подсъдимия,а репарирани от застрахователя.По
изложените съображения Пловдивският окръжен съд не намира основание за
7
преквалификация на престъплението по чл.216 ал.4 от НК.
В контекста на изложеното съдът намира оплакванията във въззивната
жалба на защитата за допуснато нарушение на материалния закон за напълно
несъстоятелни.Неоснователни са и бланкетните възражения за допуснати
съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд, които да
налагат отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на съда.
При определяне размера на наложените наказания за всяко едно от
извършените престъпления поотделно, районният съд не се е отклонил от
изискванията на чл.35 ал.3 и чл.54 от НК.Правилно като смекчаващи
отговорността обстоятелства са отчетени добрите характеристични данни и
чистото съдебно минало на подсъдимия, а като отегчаващи проявената
упоритост и последователност при осъществяване на престъпните
намерения.Наложените наказания при условията на чл.54 от НК в размер на
шест месеца лишаване от свобода и обществено порицание за престъплението
по чл.325 ал.1 от НК и лишаване от свобода в размер на три месеца за това по
чл.216 ал.1 от НК се явяват напълно справедливи и съответни на степента на
обществена опасност на деянията и дееца и на целите визирани в чл.36 от
НК.Правилно на основание чл.23 ал.1 от НК на подсъдимия е наложено едно
общо най-тежко наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода, към
което на основание чл.23 ал.2 от НК е присъединено наказанието обществено
порицание.Законосъобразно е приложен и институтът на условното осъждане,
като на основание чл.66 ал.1 от НК наложеното общо най-тежко наказание
лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години,считано от
влизане на присъдата в законна сила.Не е налице законова пречка за това, а и
целите на наказанието, както правилно е приел първият съд, в случая успешно
ще се реализират чрез приложението на чл.66 от НК.
При извършената служебна проверка, Окръжният съд не констатира да са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са достатъчно
основание за отмяна на атакувания съдебен акт.Това налага,като правилна и
законосъобразна присъдата да бъде потвърдена,поради което и на основание
чл.334 т.6 вр. чл.338 от НПК съдът
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №199 от 13.10.2020г. постановена по
НОХД№4998/20г. по описа на Пловдивския районен съд II н.с.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9