Р Е Ш Е Н И Е
№...
07.12.2018г. Гр.
Гълъбово
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГЪЛЪБОВСКИ РАЙОНЕН СЪД Граждански състав
На 19.11.2018г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Белослава К., като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №435 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е регресен иск по чл.143, ал.1 ЗЗД.
Искът е предявен от К.Г.К. *** чрез пълномощника адв.Д.К. срещу Г.Н.Г. ***. С исковата молба се твърди, че ответникът е кредитополучател по Договор за кредит с Банка ДСК. Ищецът бил поръчител по този договор. Поради неплащане на дължимите погасителни вноски по кредита, банката се е снабдила с изпълнителен лист срещу солидарните длъжници – кредитополучателя и поръчителя по ч.гр.д.454/2010г. по описа на РС-Гълъбово. Било образувано изпълнително дело №83/2010г. по описа на ДСИ при РС-Гълъбово. По това изпълнително дело част от дължимата сума била погасена чрез запор на трудовото възнаграждение на ищеца. Впоследствие това изпълнително дело било прекратено. На 30.12.2015г. ищецът получил съобщение от ЧСИ М.Д. за образувано ново изпълнително дело по същия изпълнителен лист, като вземането е било прехвърлено чрез цесия на „ОТП Ф.“ ЕАД, което е било вече новия взискател по изп.дело. Отново бил наложен запор на трудовото възнаграждение на ищеца и била събрана цялата сума по изпълнителния лист, ведно с всички разноски. Общата сума, която ищецът заплатил за задължението на ответника като кредитополучател възлизала на 8615,22лв. Ищецът отправил нотариална покана до ответника за възстановяване на сумата, която ищецът платил за задълженията на ответника, но ответникът отговорил, че не дължи сумата.
Съгласно чл.143, ал.1 ЗЗД ищецът като поръчител имал право на регресно вземане срещу длъжника. Това породило правен интерес за ищеца да предяви настоящия иск.
Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 8615,22лв., платени по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.454/2010г. по описа на РС-Гълъбово, която сума е платена от ищеца по изп.дело №501/2015г. по описа на ЧСИ М.Д., както и законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба в съда до изплащане на вземането. Моли да му бъдат присъдени направените разноски по делото.
В срока за писмен отговор ответникът изразява становище, че предявеният иск е неоснователен. Не оспорва изложените обстоятелства в исковата молба за възникналото задължение на страните към Банка ДСК. Твърди обаче, че е направил възражение срещу издадената заповед за изпълнение и същата и издадения изпълнителен лист са били обезсилени с Определение от 30.05.2016г. Ответникът не е знаел, че ищецът изпълнява все пак задължение, което не съществува, поради което счита, че не дължи възстановяване на платената сума. Освен това ищецът бил завел две дела срещу „ОТП Ф.“ ЕАД за възстановяване на недължимо платената сума и претендирайки я отново от ответника, би получил два пъти сумата.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени направените разноски по делото.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, становищата на страните и приложимото право, намери за установено следното:
Страните не спорят, а и от приложеното по настоящото производство ч.гр.д.454/2010г. по описа на РС-Гълъбово се установява, че ищецът и ответникът са били осъдени в качеството им съответно на поръчител и на кредитополучател по Договор за кредит за текущо потребление от 22.06.2006г., сключен с „Банка ДСК” ЕАД, да заплатят сумите от 6956,26лв. главница, 519,72лв. договорна лихва, 291,42лв. наказателна лихва и 528,35лв. разноски. Била е издадена Заповед №740/01.10.2010г. по ч.гр.д №454/2010г. по описа на РС-Гълъбово и Изпълнителен лист от 01.10.2010г. по същото дело.
Видно от приетото по делото писмено доказателство копие на съобщение по изп.дело №83/2010г. по описа на ДСИ при РС-Гълъбово и отбелязването, направено върху Изпълнителен лист от 01.10.2010г. издаден по ч.гр.д №454/2010г. по описа на РС-Гълъбово от ДСИ при РС-Гълъбово, за посоченото по-горе вземане „Банка ДСК” ЕАД е образувала изпълнително дело при ДСИ при РС-Гълъбово, което е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като последното изпълнително действие е било извършено на 01.12.2010г. По тези обстоятелства страните също не спорят.
Видно от копия на Покана за доброволно изпълнение по изп.дело №501/2015г. по описа на ЧСИ М. Димитрова гр.Стара Загора и обратна разписка към нея, въз основа на цитирания по-горе изпълнителен лист е било образувано още едно изпълнително дело - изп.дело №501/2015г. по описа на ЧСИ М. Димитрова гр.Стара Загора. Поканата за доброволно изпълнение по това изпълнително дело е била получена от ищеца на 30.12.2015г. В поканата за доброволно изпълнение е отразено прехвърлянето на вземането от „Банка ДСК” ЕАД на ответника - “ОТП Ф. България” ЕАД по силата на Договор за цесия от 26.09.2013г.
От приложеното към настоящото производство гр.дело №50/2016г. по описа на РС-Гълъбово е видно, че ищецът е водил установителен иск срещу “ОТП Ф. България” ЕАД, за установяване на факта, че не дължи претендираните суми, за които е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д №454/2010г. по описа на РС-Гълъбово, тъй като вземането е било погасено по давност. Искът е бил отхвърлен с Решение №114/06.04.2017г. по в.т.дело №1030/2017г. по описа на ОС-Стара Загора, като е прието, че не е изтекла погасителната давност за събиране на вземането.
По делото е приложено и гр.дело №163/2016г. по описа на РС-Гълъбово, което обаче касае вземане по друг договор за кредит между същите страни и не допринася за изясняване на фактите по настоящото дело.
От приетото като писмено доказателство копие на Удостоверение с изх.№8209/02.05.2017г. по изп.дело №501/2015г. по описа на ЧСИ М.Д. се установява, че по същото изпълнително дело със страни “ОТП Ф. България” ЕАД взискател в качеството на правоприемник на „Банка ДСК” ЕАД и солидарни длъжници Г.Н.Г. и К.Г.К. – страни по настоящото производство, претендираното вземане е изплатено чрез запор на трудовото възнаграждение на ищеца, като общо изплатената сума възлиза на 8615,22лв. Изпълнителното производство е било прекратено по отношение на ищеца и е продължило по отношение на ответника за задължения към присъединения взискател – ТД на НАП гр.Пловдив.
От приложеното ч.гр.д №454/2010г. по описа на РС-Гълъбово се установява, че срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от страна на ответника Г.Н.Г. след връчването на заповедта по второто образувано изпълнително дело въз основа на изпълнителния лист по делото - изп.дело №501/2015г. по описа на ЧСИ М.Д.. Възражението е постъпило по ч.гр.дело на 25.02.2016г. Съдът е дал указания на заявителя - „Банка ДСК” ЕАД да предяви иск по реда на чл.422 ГПК в едномесечен срок. Заявителят не е предявил установителен иск, поради което съдът с Определение №105/30.05.2016г. по ч.гр.д №454/2010г. е обезсилил Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №740/01.10.2010г. и Изпълнителен лист от 01.10.2010г. в частта, с която ответникът Г.Н.Г. е осъден да заплати на „Банка ДСК” ЕАД претендираното вземане, като заповедта за изпълнение и изпълнителният лист са останали в сила по отношение на ищеца К.Г.К..
Предвид така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Според разпоредбата на чл.143, ал.1, изр.1 ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като е уведомил за предявения срещу него иск. Става дума за т. нар. регресно вземане, което поръчителят придобива срещу длъжника и което е израз на общия в гражданското право принцип за забрана на неоснователното обогатяване. Фактическият състав на посочената правна норма съдържа няколко елемента, чието установяване обуславя основателността на регресния иск. На първо място поръчителят трябва да е изпълнил свое изискуемо задължение по договора за поръчителство, като изпълнението трябва да бъде действително и точно. В случая такова изпълнение е налице – поръчителят е бил осъден солидарно с кредитополучателя за задължение към „Банка ДСК” ЕАД. При първоначалното образуване на изпълнителното производство, нито кредитополучателят, нито поръчителят са възразили срещу заповедта за изпълнение. Нещо повече – те са сключили споразумение с кредитора - „Банка ДСК” ЕАД за извънсъдебно погасяване на задължението, видно от приетото като писмено доказателство копие на Споразумение от 20.12.2010г. Впоследствие обаче – през 2013г. кредиторът „Банка ДСК” ЕАД е цедирала вземането си на “ОТП Ф. България” ЕАД, който от своя страна е образувал второ изпълнително производство, след прекратяване на първото. Неоснователни са възраженията на ответника, че ищецът е могъл да се освободи от задължението си, но не го е направил. Ищецът действително е предявил иск срещу взискателя по изпълнителното дело, но искът му е бил отхвърлен. За ищеца не е настъпил правопогасяващ или правоизключващ факт, заради който той да не дължи сумите по изпълнителното дело. От друга страна ответникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение и същата е била обезсилена по отношение на него, но това се е случило тъй като заявителят по заповедта за изпълнение, който е имал правото да предяви установителен иск срещу ответника, вече е цедирал вземането на трето лице и се е дезинтересирал от стабилитета на издадената заповед за изпълнение и от съществуването на вземането. На практика вземането вече е било в патримониума на “ОТП Ф. България” ЕАД и това е лицето, което има правото да предявява иск за съществуването му. Т.е. обезсилването на заповедта за изпълнение не означава, че вземането не съществува, тъй като то съществува по отношение на друг кредитор - “ОТП Ф. България” ЕАД.
От всички събрани писмени доказателства може да се направи категоричен извод, че ответникът не е изплатил задължението си по Договор за кредит за текущо потребление от 22.06.2006г., сключен с „Банка ДСК” ЕАД, по който е бил кредитополучател. Той изрично е признал вземането със сключеното от него споразумение с „Банка ДСК” ЕАД. Това задължение е изплатено от ищеца, същият е заплатил сумата от 8615,22лв. Въпреки формалното обезсилване на заповедта за изпълнение по отношение на ответника, вземането не е било погасено от ответника, нито е било погасено по някакъв друг начин, напр. изтекла погасителна давност, а е било погасено чрез плащане от страна на ищеца. Ищецът не е платил недължимо, а напротив, той е погасил съществуващо задължение. Следва да се отбележи, че задължението е съществувало по силата на договора за кредит, независимо дали е съдебно признато или не. Отговорността на главния длъжник към поръчителя не се ограничава само до съдебно признати вземания.
Втората предпоставка за възникване на регресни права срещу длъжника е длъжникът да бъде уведомен за изпълнението – чл.143, ал.2 ЗЗД. Той губи регресните си права, ако длъжникът е изпълнил – чл.143, ал.2, изр.1 ЗЗД.
От представеното и прието по делото като писмено доказателство копие на Удостоверение с изх.№8209/02.05.2017г. по изп.дело №501/2015г. по описа на ЧСИ М.Д. е видно, че ответникът е бил длъжник по изпълнителното дело наред с ищеца и дори по отношение на него изпълнителното дело е продължило след прекратяването му по отношение на ищеца. Отделно от това, видно от приетото като писмено доказателство копие на Нотариална покана с рег.№925 от 14.03.2018г. на нотариус А.Рангелов, ищецът изрично е уведомил ответника за извършените плащания на задълженията по договор за кредит, по който ответникът е бил кредитополучател. Ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца със сумата събрана по изпълнителното дело по описа на ЧСИ М.Димитрова, с която сума е погасено задължението на кредитополучателя по Договор за кредит за текущо потребление от 22.06.2006г. и която сума възлиза на 8615,22лв.
Предвид на изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан за сумата от 8615,22лв. Главницата се дължи заедно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за заплатената държавна такса от 345,00лв. и за възнаграждение за един адвокат от 760,00лв., или общо в размер на 1105,00лв.
На основание чл.236, ал.1, т.7 ГПК съдът в решението си следва да посочи и банковата сметка, по която ответникът може да изпълни задължението си.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл.143, ал.1 ЗЗД, Г.Н.Г. ***, ЕГН ********** да заплати на К.Г.К. ***, ЕГН **********, сумата от 8615,22лв. (осем хиляди шестстотин и петнадесет лева и 22 стотинки), представляваща заплатената от него в качеството му на поръчител по Договор за кредит за текущо потребление от 22.06.2006г. с “БАНКА ДСК” ЕАД – гр.София и по Изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.454/2010г. по описа на РС-Гълъбово, сума по изпълнително дело №20158650400501 по описа на ЧСИ М.Д., заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 13.07.2018г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1105,00лв. /хиляда сто и пет лева/, представляваща направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Присъдената сума може да бъде внесена по сметка на ищеца: IBAN: ***, BIC: ***.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: