№ 485
гр. Пазарджик, 19.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно
гражданско дело № 20225200500518 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
За жалбоподателя ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ "ИЗПЪЛНЕНИЕ НА
НАКАЗАНИЯТА" ГР. СОФИЯ се явява юрисконсулт Р. Т. Р..
Ответникът В. С. К. не се явява. За него се явява адвокат Л. Д. Д..
Юрк. Р. – Да се даде ход на делото.
Адв. Д. – Да се даде ход на делото.
Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален
кодекс.
С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№ 1238 по
описа за 2021 година е осъдена Главна дирекция „ Изпълнение на
наказанията“ град *** да заплати на В. С. К. с ЕГН ********** от град *** на
основание чл.19, ал.2 от ЗИНЗС във вр.с чл.178, ал.1т.3, във вр.с чл.187, ал.5,
т.2 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД сумата от 899.12лв./ осемстотин деветдесет и
1
девет лева и 12 стотинки/, представляваща допълнително трудово
възнаграждение за положен извънреден труд за периода то 08.04.2018г до
09.04.2019г. както и обезщетение за забава в размер на 223.90лв. за периода
от 26.04.2018г до 08.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата
,считано от датата на подаване на исковата молба -08.04.2021г до
окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска за главница за
разликата от 899.12 лв. до претендираните 5 500лв. за периода от 09.04.2016г
до 08.04.2018г.и иска за обезщетение за забава за разликата от 223.90лв. до
претендираните 500лв. за периода от 26.04.2016г. до 08.04.2018г.
Осъден е В. С. К. с ЕГН ********** от град *** да заплати на Главна
дирекция „ Изпълнение на наказанията“ град *** сумата от 162.60 лв.
разноски по делото/ юрисконсултско възнаграждение/.
Осъдена е Главна дирекция „ Изпълнение на наказанията“ град *** да
заплати на Районен съд-Пазарджик държавна такса в размер на 100 лв. и
разноски за вещо лице в размер на 242.35лв.
В срок така постановеното решение е обжалвано от Главна дирекция „
Изпълнение на наказанията“ ,чрез юрисконсулт Р., в осъдителната му част , с
която е осъдена Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София да
заплати на основание чл.19, ал.2 ЗИНЗС във вр. с чл.178, ал.1, т.З във вр. с
чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД на В. С. К., ЕГН: **********, сумата от
899.12лв.(осемстотин деветдесет и девет лева и 12-стотинки), представляваща
му допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през
периода 08.04.2018г., до 09.04.2019г., както и обезщетение за забава в размер
223.90лв. за периода 26.04.18г., до 08.04.21г. в едно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 08.04.2021 г. до
окончателното изплащане.
Излагат оплаквания за необоснованост и неправилност. Считат ,че не е
установено по делото не изплащане на компенсации за надработване.
Служителите в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и в
териториалните й служби са държавни служители по смисъла на чл. 19, ал. 1,
т. 1 ЗИНЗС. Техните правоотношения се уреждали от този закон и
правилника за прилагането му. Едва ако липсват разпоредби уреждащи
държавната служба в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"
субсидиарно приложение намирали разпоредбите относно държавната служба
2
в Закона за Министерството на вътрешните работи, съгласно чл. 19, ал. 2 от
ЗИНЗС.
Разпоредбата на ППЗИНЗС предвиждала, че „Средната денонощна
продължителност на работното време на служителите от надзорно-
охранителния състав за месеца не може да превишава установената
продължителност на работния ден”. Държавните служители работещи на
смени по график, следва да изработят 168 часа за един месец, за да покрият
необходимия норматив при средно 21 работни дни месечно за служителите на
ненормирано работно време. В тази връзка като доразвитие на тези
положения в Заповед № ЧР-05-11/30.01.2015г. на Министъра на
правосъдието, изменена и допълнена със заповед № ЧР-05-120/21.04.17г. във
връзка с чл. 10, ал. 1 и чл. 19 ал. 2и ал. 3 от ЗИНЗС и Заповед № Л-
2271/13.05.19г. на Гл. директор на ГД“ИН“ ясно било посочено, че работното
време на тези служители се изчислява сумарно за тримесечен период, като
изчисляването на нормата работно време в часове се извършва, като броят на
работните дни, включени в периода, се умножат по нормалната
продължителност на работния ден - 8 часа. В ППЗИНЗС е предвидено, че
„Когато службата се носи без прекъсване, за работно време от 8 часа на
постовия се осигурява половин час почивка, за работно време от 12 часа - 45
минути почивка, и за работно време от 24 часа - 90 минути почивка.”. В
настоящия случай ищецът е давал 24-часови дежурства.
Обедната почивка /почивка за хранене/ задължително се осигурява,
когато характерът на извършваните дейности позволява прекъсване на
производствения процес. Продължителността на този вид почивка не може да
бъде по-малка от 30 минути. През време на ползване на почивката,
служителят е длъжен да изпълнява служебните си задължения и да стои на
работното си място. За 24 -часовата смяна се осигуряват три почивки за
хранене по 30 минути или 90 минути, като се зачита цялата продължителност
на работното време от 24.5ч., съгласно решение на ВКС и връзка с
изменението на ЗИНЗС с ДВ. бр. 14 от 10 Февруари 2017г.
Съгласно императивния характер на разпоредбата чл. 187, ал. 7 и 8 от
ЗМВР, където изрично е регламентирана възможността за получаване на
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70-часа на отчетен
период, а за отработеното време над 70-часа се компенсира с допълнителен
3
отпуск. Определянето на възнаграждение за извънреден труд за отработени
над 70-часа на отчетен период било в противоречие с императивния характер
на разпоредбата ЗМВР, освен ако не е имало писмено съгласие от служителя
за прилагането на разпоредбата на чл. 187а от ЗМВР за допълнителните 25-
часа извънреден труд, каквото съгласие не е дадено от В. К..
С последните изменения на ЗМВР допълнителния отпуск за положен
извънреден труд над 70-часа е отменен, като вече приложима е нормата на чл.
187а от ЗМВР.
През процесния период, на ищеца винаги била осигурявана 72-часова
почивка след 24- часово дежурство. Времето от 48-я час до 72-я час
безспорно се явява „допълнителен отпуск” по смисъла на ЗМВР преди
измененията от 2018г.
Евентуално молят да се съобрази разпоредбата на ППЗИНЗС, според
която “Служителите от надзорно- охранителния състав не получават
компенсация за нощен труд”, но за този вид труд се зачитат часовете нощен
труд и се умножават по коефициент 0.134, и се заплаща на тримесечие като
извънреден труд.
Нямало такова легално определение като „извънреден нощен труд“, а
има само извънреден труд и отделно нощен труд, като заплащането им става
съобразно представените документи ,въз основа на които е изготвена и
експертизата.
Съгласно нормата на чл. 16а. (1) Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в ГДИН и териториалните и
служби е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
(2) За дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваем работен
процес, работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови наряди по
утвърден график.
Чрез представения по делото Протокол № ВД/МЗ- 48/12.02.15г. /
снимка на работното време в затвора/, бил установен реалният период от
време, с който се удължава работната смяна заради сдаването и приемането
на всички постове в затвора и последващия отвод.
Засеченото от комисията време на удължаване на работата в затвора е
30 минути, като това време е добавено след това със заповедите на началника
4
на затвора относно реда за определяне на работното време на държавните
служители в Затвора - Пазарджик през 2018г., 2019г. и 2020г., и включено към
работната норма часове, които трябва да положат служителите на тримесечие,
като разликата отработени часове над тримесечната норма е изплащана на
служителя В. К. под формата извънреден труд.
От представените книги, подписвани по дата и час от ищеца сутрин при
сдаването на наряда, не е имало случай за времето на исковия период да си
тръгва по-късно от 08:50 ч. при начало на работния ден 8:15ч., което още
веднъж потвърждава, че общата продължителност на наряда на служителите
от НОС в Затвора - Пазарджик не продължава повече от 24ч. и 30 мин., а не
както твърди ищеца 25ч. и 45мин., което с 1ч. и 15мин. над реално положения
труд.
След като служителя се подпише, че е сдал поста той повече няма
задължения към работодателя и му остава 5-минути да извърви 50-метра
разстояние от корпуса до КПП-то на затвора където се намира стаята за отвод.
Правилото за идване 15- минути по рано за работа не се спазвало
системно и често пъти служителите идвали на работа последните 2-3 минути
преди развода, за което не били налагани наказания.
В разпоредбата на чл. 189. ЗМВР бил предвиден допълнителен годишен
отпуск по точка 2, като компенсация за удълженото работно време при
полагането на труд при специфични условия с непрекъснат работен процес и
смяна на денонощните подвижни и неподвижни постове.
Във връзка с чл. 189, т. 2 от ЗМВР и чл. 156 от КТ, ако се прецени, че
има някаква форма на надработване при лицето В. К., от надработените
часове на годишна база трябва да се приспаднат тези десет дни ( 80-часа)
полагащи се на година като компенсация на служителите работещи по ЗМВР.
На В. К. бил изплатен отпуск от предходни години преди 01.01.2018г. -
като за 2017г. има остатък от 9-дни; за 2016г. остатък от 11-дни и преди
2016г. остатък от З-дни, съгласно изпратена справка до съда от дата
23.03.22г.
С оглед на вече създадената съдебна практика по идентични искове от
служителите на ГД“ИН“ в другите затвори в страната, моли да се има
предвид, че всеки затвор е с различна сградна база, различна охраняема площ
в декари, различен брой външни и вътрешни постове за служене и различен
5
брой личен състав за преброяване.
Разстоянието от входния портал на Затвора - Пазарджик до най-
отдалечената вишка, на полуобиколка обходено от външните стени на затвора
било приблизително 230 метра, което разстояние от здрав физически човек се
изминава за по-малко пет минути, като самият ЗИНЗС изисква служителите
преди застъпване да бъдат проверявани дали са здрави физически.
Поради това установената практика не следвало да се приема за всички
затвори , тъй като имало разликата в големината и площта на затворите в
страната, различния брой постове, различния капацитет на затворите относно
общия брой на личен състав в тях, което пък обуславя времето за преброяване
на , сдаването и приемането на постовете н
служителите, различните графици за разпределение на времето за
служителите издадени от началниците на затвори, които графици са пряко
свързани конкретния затвор.
Показанията на св.Горчев следвало да се преценяват с оглед неговата
заинтересованост.
От показанията на гл. инспектор *** сдаването и приемането на
постовете, е било 30- максимум 40-минути, а не 1ч. и 45-минути и показвало
пристрастието на св.Горчев.
Първоинстанционния съд правел заключение, че има надработване над
определената норма по закон от 24-часа на наряд, но не се обосновава, защо
приема, че надработването е 1ч. и 45мин. над определената по закон
продължителност от 24-часа.
Молят решението да бъде отменено и исковете отхвърлени или делото
върнато на първоинстанционния съд.
Писмен отговор не е постъпил.
Юрк. Р. – Поддържам въззивната жалба. Нямам доказателствени
искания.
Адв. Д. – Поддържам исковата си претенция, изразена в заседанията
пред първоинстанционния съд. Нямам нови доказателствени искания.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
6
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Юрк. Р. : - Ув. окр. съдии, считаме че исковата претенция на ищеца е
неоснователна. Моля да вземете предвид, че първоинстанционния съд е
стъпил при вземане на решението си единствено на свидетелските показания
на единствения свидетел ***. На него се противопоставят свидетелските
показания на *** ***, който е инспектор по охраната, който е инспектор по
охраната от ноември месец 2018 г. Предходният инспектор по охраната не
можеше да бъде призован, тъй като самият инспектор е колегата адв. Д. и
щеше да се получи конфликт на интереси в този случай. Поради което, там
остана неизяснена част от истината. Въпреки, че самият *** *** по
документите, които са представени никъде не става въпрос за някакво
надработване повече от 30 мин. от това, което сме представили, както е било
засечено 7 години по-рано. Поради тази причина и всичко друго, което сме
представили, моля исковата претенция да бъде отхвърлена или делото да бъде
върнато на първа инстанция за доизясняване на обективната истина.
Представям писмени бележки и пълномощно.
Адв. Д. : - Ув. окр. съдии, поддържам исковата си претенция, изразена
в първоинстанционния съд. Считам решението за частично правилно и
законосъобразно. Смятам, че непризнаването на извънреден труд за
съпътстващите дейности, а по точно времето за провеждането на обиски и
претърсвания следва да се отчете като извънреден труд. Преценката е, която е
направена, е на базата изявления от г-н ***ов. Поддържам решението на
първоинстанционния съд.
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
СЪОБЩАВА на страните, че ще обяви решението си в срок до
19.11.2022 год.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:38
часа.
Председател: _______________________
7
Секретар: _______________________
8