Р Е Ш Е Н И
Е
№ 800
Град Пловдив, 09.04.2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, Х състав, в публично съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ,
административно дело № 6 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 226 от АПК и чл. 156 и
сл. от ДОПК.
Делото е образувано по жалба
на «ИВКО ГР» АД, с ЕИК **, с посочен адрес: ГР. ***, представлявано от управителя И.Т.Я.,
против РА № Р-16001317000710-091-001/18.07.2017г., издаден
от С.Г.– началник сектор в ТД на НАП – гр. Пловдив, възложил ревизията и С.И.– главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, офис
Пазарджик, ръководител на ревизията, потвърден и изменен с
Решение № 572 от 28.09.2017г. на ИП директор на директора на дирекция «Обжалване и данъчно – осигурителна практика» –
гр. Пловдив относно непризнат
данъчен кредит в общ размер на 3 744лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 2 032,29лв. и допълнително определени дължими суми за
корпоративен данък за 2011г. в размер на
3 768,50лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 2 032,69лв. и за 2012г. в
размер на 1 872лв., ведно
с прилежащите лихви в
размер на 817,59лв.
В жалбата се развиват подробни съображения за
незаконосъобразността на административния акт и се иска неговата отмяна от
съда. Претендира се противоречието му с
материалния закон, както и допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Твърди се, че органът по
приходите е направил разсъждения и изводи, които не са съобразени
с представените в хода на ревизията
документи. Моли се за присъждането на сторените деловодни
разноски.
Ответникът по оспорването – директор на дирекция “ОДОП”
– гр. Пловдив, чрез юр. С., е на становище за
неоснователност на жалбата. Моли съда да я остави без уважение, като претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като се запозна със становищата на страните и с
приетите по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е допустима, разгледана по
същество е неоснователна.
Настоящият съдебен състав намира за установена
следната фактическа обстановка:
Настоящото съдебно производство е за втори път пред първоинстанционния съд, след като с решение № 16277 от 28.12.2018г.
на ВАС, Осмо отделение, постановено по адм. дело № 8447/2018г.
по описа на съда е отменено решение № 753 от 03.04.2018г., постановено по адм. дело № 2963 от 2017г. по описа на съда, с което е
потвърден РА № Р-16001317000710-091-001/18.07.2017г. и определение № 1023 от
28.05.2018г., постановено по същото дело и делото е върнато за ново разглеждане
на друг състав на първоинстанционния съд.
Със
Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001317000710-020-001/08.02.2017г. на
компетентния за това орган при ТД на НАП
– Пловдив, изменена със ЗИЗВР № Р-16001317000710-020-002/10.05.2017г. е образувано
ревизионно производство, насочено към установяване на публични задължения на
жалбоподателя за данък добавена стойност за периода от 01.12.2011г. до
31.12.2012г. и за корпоративен данък за периода от 01.01.2011г.
до 31.12.2012г. Определен е краен срок на завършване на ревизията до 09.06.2017г.,
като ЗВР и ЗИЗВР са връчени на ревизираното дружество по електронен път.
В
срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е съставен и ревизионен доклад /РД/ №
Р-16001317000710-092-001/16.06.2017г., против констатациите в който не е подадено
възражение.
Въз
основа на констатациите в ревизионния доклад, в законоустановения
срок и от органите по приходите по чл. 119, ал. 2 от ДОПК е издаден и процесният Ревизионен акт № 16001317000710-091-001/18.07.2017г.,
с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя по
фактури, издадени от доставчика „МЕТАЛОТЕХНИКА 2003“ ЕООД и с данъчната основа
по издадените фактури е извършено преобразуване на декларирания СФР. В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК
ревизионният акт е обжалван пред Директора на Дирекция “ОДОП” – Пловдив при ЦУ
на НАП, който в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК постановил Решение № 572 от 28.09.2017г.,
с което потвърдил ревизионния акт, в частта на непризнатия данъчен кредит и
допълнително определената дължима сума за корпоративен данък за 2012г., ведно с
прилежащите лихви и го е изменил, в частта на допълнително определената дължима
сума за корпоративен данък за 2011г., ведно с прилежащите лихви. Така
постановеният от контролния административен орган резултат от обжалването и
подаването на жалбата от надлежна страна и в предвидения за това процесуален
срок налагат извода за нейната процесуална допустимост, в частта предмет на
настоящото производство.
За
доказване правомощия по чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 3 и чл. 119, ал. 2
от ДОПК по делото е представена Заповед № РД-09-1/03.01.2017г. на директора на
ТД на НАП гр. Пловдив, съгласно съдържанието на която цитираните по горе
заповеди и актове са издадени от надлежно овластени за
това органи по приходите. За доказване правомощията на органа по приходите,
издал решението на горестоящия административен орган
по делото са представени заповед № ЗЦУ-ОПР-23 от 16.06.2017г. на изпълнителния
директор на НАП и заповед № 7255 от 25.08.2017г. на изпълнителния директор на
НАП за разрешен платен отпуск на лицето, заемащо длъжността „директор на
дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив.
При
ревизията е констатирано, че основна дейност на ревизираното лице е покупка на
всякакви стоки с цел продажба в първоначален или обработен вид, откриване и
експлоатация на магазинна и складова мрежа, строителство и обзавеждане на
недвижими имоти, външна и вътрешна търговия, внос и износ, ресторантьорство,
хотелиерство, туристически и рекламни услуги, търговско представителство и
посредничество, както и всички други дейности и сделки, незабранени от закона. За
извършване на дейността по строителство дружеството разполага с ДМА, заведени
по сметки от гр. 20, както следва: за 2011г. машини, съоръжения и оборудване на
стойност 7 640лв., заведени по сметка 204 и за 2012г. машини, съоръжения и
оборудване на стойност 8 498,09лв., заведени по сметка 204 и за 2011г. и
2012г. стопански инвентар на стойност 1 690лв., заведен по сметка 206.
През
ревизираните периоди жалбоподателят е извършил покупки на стоки и услуги от
доставчика „МЕТАЛОТЕХНИКА – 2003“ ЕООД по 10бр. фактури, издадени през данъчни
периоди мм. 05 – 11.2011г. и мм. 01 и 03.2012г. на обща стойност 64 045лв.
(45 325лв. за 2011г. и 18 720лв. за 2012г.). С посочените стойности е
увеличен декларираният от жалбоподателя СФР за 2011г. и 2012г. на основание
разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО и са определени допълнително дължими суми
за корпоративен данък. Предвид обхвата на ревизията, не е признато право на
приспадане на данъчен кредит за данъчен период м. 01.2012г. в размер на
1 630лв. по ф-ра № 475 от 09.01.2012г. и за
данъчен период м. 03.2012г. в размер на 2 144лв. по ф-ра
№ 489 от 08.03.2012г. Предмет на доставка по фактурите са различни видове и
количества СМР.
За установяване
на реалността на доставките и законосъобразността на осчетоводените разходи за
външни услуги и за доставка на тръбно скеле е извършена насрещна проверка на
изпълнителя - "МЕТАЛОТЕХНИКА - 2003" ЕООД от ТД на НАП София, Офис
"Център", приключила с ПИНП № П-22221017035818-141-001/24.04.2017г. С
него било констатирано, че след връчване на искането по реда на чл. 32 от ДОПК
от проверяваното лице не са представени изисканите му счетоводни документи и
писмени обяснения, удостоверяващи наличието на кадрова и техническа
обезпеченост необходима за извършване на фактурираните СМР и продажбата на
тръбно скеле, доказателства относно лицата, участващи при транспортирането на
тръбното скеле и тези извършили СМР, доказателства относно наличието на
предходен доставчик на тръбното скеле, доказателства относно осчетоводяване на
приходите от извършените услуги и продажбата на тръбно скеле, както и
доказателства за извършено разплащане.
Извършена е справка
в информационната система на НАП, от която органите по приходите установили, че
в подадената ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2011г., от „МЕТАЛОТЕХНИКА 2003" ЕООД
са декларирани приходи, но декларираната икономическа дейност е "производство
на други метални изделия, некласифицирани другаде" с код 2599. Съгласно справка
в ПП СУП за актуално състояние на всички трудови договори, от проверяваното
дружество са декларирани общо 8бр. трудови договора, като повечето са
прекратени през 2004г. и 2005г. Единствените лица, които са се намирали в
трудови правоотношения с доставчика до 31.07.2012г. са Ц.Б.И.на длъжност
"ковач железар" и г.н.д.на длъжност "общ работник", които
са в съответствие с икономическата дейност по производство на метални изделия. Подадена
е справка по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени суми през 2011г. по извънтрудови правоотношения на четири лица, но не са
представени други доказателства относно фактическото изпълнение на СМР от тях,
както и участието им в натоварването и транспорта на ДМА тръбно скеле.
Дружеството не е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО и ГФО за процесната
2012г.
С цел
установяване реалността на доставката по процесните
фактури, от жалбоподателя също са изискани документи и писмени обяснения. При
анализ на представените от РЛ доказателства е констатирано, че през ревизирания
период жалбоподателят е действал като подизпълнител на „БАЛКАНСТРОЙ“ АД на
обект „Пирин Голф клуб“ – гр. Разлог, съгласно договор № 132 от 10.11.2010г. С
неговия подизпълнител „МЕТАЛОТЕХНИКА 2003“ ЕООД е сключен договор на
02.05.2011г., в приложение № 1 към който са посочени видовете СМР, единица
мярка и цена на труда без ДДС. За отчитане на работата са представени двустранно
подписани протоколи обр. 19 с поредни номера от 1 до
8, в които са посочени извършени СМР от доставчика по вид, количество, единична
цена, обща сума и сума на ДДС.
Тъй като
разплащането по процесните фактури е извършено в
брой, документирано с приложени към фактурите фискални бонове от ЕКАФП е
извършена проверка в информационната система на НАП относно регистрирано ФУ с
посочените във фискалните бонове номера на ФУ и фискалната памет. При
проверката е установено, че няма регистрирано фискално устройство с такъв
индивидуален номер, както и с такъв номер на фискалната памет.
Съгласно данните
в представените от РЛ вторични счетоводни регистри, данъчните основи на процесните фактури са осчетоводени като текущ разход по
сметка 602 Разходи за външни услуги. Депозирано е писмено обяснение от управителя
на дружеството, съгласно съдържанието на което контактът с фирма „МЕТАЛОТЕХНИКА
2003“ ЕООД е осъществен чрез лицето И.Х., работещ в отдел „Човешки ресурси“ при
главния изпълнител на обекта „Пирин голф клуб“ „БАЛКАНСТРОЙ“ АД. Не може да
каже кои лица, наети от „МЕТАЛОТЕХНИКА2003" ЕООД са работили конкретно на
строителния обект, тъй като е изминало много време от тогава. За приемане
извършените СМР са съставяни протоколи обр. 19 с
конкретно посочени количества и стойности, които са двустранно подписани от
управителите на двете дружества. Разплащанията в брой по доставките са
извършвани лично от управителя на „ИВКО ГР“ ЕООД.
При
така установената фактическа обстановка е направен извод, че фактурираните СМР
не са изпълнени от издателя на фактурите, тъй като доставчикът не разполагат с
материална, техническа и кадрова обезпеченост за изпълнение на доставките.
Независимо, че са представени актове обр. 19 за
изпълнени и приети СМР не са представени каквито и да било доказателства за
закупени строителни материали, влагането на които е необходимо за изпълнението
на СМР. На основание разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не е признато право
на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 3 744лв. по процесните
фактури, издадени от „МЕТАЛОТЕХНИКА 2003“ ЕООД през данъчни периоди мм. 01 и
03.2012г. На основание разпоредбите на чл. 26, т. 2, във връзка с чл. 10 от ЗКПО е извършено преобразуване на декларирания СФР за 2011г. със сумата в
размер на 45 325лв. и за 2012г. със сумата в размер на 18 720лв. Като
допълнителни основания за извършеното преобразуване на СФР са посочени и
разпоредбите на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО по отношение на фактурите с предмет
услуги и на чл. 10, ал. 4 от ЗКПО, във връзка с непридружаване на процесните фактури с фискална касова бележка, издадена от
регистрирано ФУ, съобразно специфичните изисквания на Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на министерство на финансите за регистриране и отчитане на
продажбите в търговските обекти.
В
решението си горестоящият административен орган е
намерил за незаконосъобразно увеличението на декларирания СФР за 2011г. със
сумата в размер на 7 640лв. по фактура № 398 от 02.05.2011г. с предмет на
доставката „тръбно скеле“. Съгласно данните в представените по делото главна
книга, оборотна ведомост и извлечение от сметка 204 Машини, съоръжения и
оборудване закупената стока е осчетоводена като материален актив по дебита на
сметка 204, като активът е наличен и за 2011г., и за 2012г. Предвид липсата на
осчетоводен текущ разход по някоя от счетоводните сметки от гр. 60 е направен
извод, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във
връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО и увеличението на СФР за 2011г. следва да бъде
намалено със сумата от 7 640лв. Така, за 2011г. увеличението на СФР
възлиза общо на 37 685лв., а за 2012г. – общо на 18 720лв. по
фактурите с предмет СМР услуги. Допълнително определените дължимите суми за
корпоративен данък, потвърдени с решението на горестоящия
административен орган, са съответно за 2011г. в размер на 3 768,50лв. и за
2012г. – в размер на 1 870лв., дължими ведно с прилежащите лихви съответно
в размер на 2 032,69лв. и на 817,59лв.
В хода на съдебното производство при
първоначалното и повторното разглеждане на делото от първоинстанционния
съд не са представени писмени доказателства и не е ангажирано изготвянето на
съдебна експертиза.
При така установеното от фактическа
страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:
Съгласно задължителните указания на касационната
инстанция следва да бъде извършено обсъждане поотделно и в съвкупност на
представените към процесните фактури актове обр. 19 и на събраните по делото доказателства относно
кадровата обезпеченост на доставчика за изпълнение на процесните
доставки. Спорът между страните се свежда до обстоятелството дали процесните доставки са изпълнени именно от издалото ги лице
налице ли е относителна симулация, която е основание за непризнаване на претендираното данъчно предимство (упражнено право на
приспадане на данъчен кредит), при обективни данни, че получателят е знаел или
е бил длъжен да знае, че сделките са белязани с измама. По отношение облагането
с пряк данък е необходимо обсъждането на различните правни основания за
преобразуване на декларирания СФР – разпоредбите на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във
връзка с чл. 10, ал. 1 и чл. 10, ал. 4 от ЗКПО и на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО.
Настоящият съдебен състав намира, че
ревизиращият екип правилно е приложил разпоредбите на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС по
отношение непризнаване правото на приспадане на данъчен кредит по процесните доставки. Предмет на установяване и преценка е
фактът на реално осъществяване на доставката извършване на строително монтажни
работи по фактури № 475/09.01.2012г. и 489/08.03.2012г. издадени от "Металотехника 2003" ЕООД с получател "Ивко ГР"ЕООД.
Изводът за наличие или липса на реална доставка е плод на оценка на
установени факти и обстоятелства от обективната действителност. Реалното
извършване на една доставка е положителен факт от действителността, който при
осъществяването си оставя следи и за него съществуват преки и косвени
доказателства. Всяка доставка на стока или услуга представлява стопанска
операция, която има две страни: доставчик и получател. Във връзка с това, всяка
от страните трябва да притежава счетоводни и търговски регистри за съставени и
осъществени сделки, както и писмени доказателства, които да докажат наличието
на осъществените доставки. Липсата на такива съответно може да обоснове извода
за неизвършени реално доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. За да ползва данъчен кредит, данъчно задълженото лице е което носи
тежестта да докаже материално-правните предпоставки по ЗДДС за възникване и
упражняване на правото на приспадане.
По делото не са представени никакви
доказателства във връзка с извършване на доставките по издадените на
дружеството жалбоподател фактури. Не са ангажирани и достоверни доказателства
за изпълнение на доставката по договора за СМР, сключени между "Ивко ГР" ЕООД в качеството на възложител и "Металотехника 2003" ЕООД в качеството на изпълнител.
Няма данни доставчикът да има обезпеченост за тяхното осъществяване, поради
което правилно е прието от страна на органа по приходите, че "Металотехника 2003" ЕООД не е реалния изпълнител на
съответните СМР. Безспорно е установено, че въпросният доставчик не притежава
обект, няма регистриран ЕКАФП и не води
редовна счетоводна отчетност.
Органът по приходите е приложил
разпоредбите на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, които
определят, че не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са
документално обосновани по смисъла на този закон. Липсата на документална
обоснованост на първо място правилно е изведена от характера на сключените
договори, съпоставени с писмените обяснения от ревизираното лице за механизма
на изпълнението на доставките, от характера и възможностите на доставчика да
осъществи услугите, предмет на
посочената услуга СМР, от липсата на реални първични счетоводни
документи за осъществените разплащания. Затова законосъобразно е намален
осчетоводеният от „Ивко ГР“ ЕООД разход със сумата на
данъчните основи по процесните фактури, издадени през
2011г. и 2012г.
В хода на ревизията и при двукратното
разглеждане на делото от първоинстанционния съд дружеството
"Металотехника 2003" ЕООД не е открито на
посочения адрес, поради което не са представени изисканите от него счетоводни и
писмени обяснения, удостоверяващи наличието на кадрова и техническа
обезпеченост, което обстоятелство, според жалбоподателя, не е основание той да
понесе тежестта на ревизионното производство. Независимо от тези възражения,
обаче, в настоящия случай при съвкупна преценка на събраните по делото доказателствата,
съдът счита, че направеният извод за приложението на цитираната хипотеза е
правилен, като не е доказано от страна на жалбоподателя изпълнение на доставки
по издадените от "Металотехника 2003" ЕООД
фактури с предмет СМР.
За да бъде приета за изпълнена доставка
с определен предмет, както е в настоящия случай, трябва от изпълнителя и
получателя по нея да бъдат ангажирани несъмнени доказателства, че от доставчика
са закупени материали за изпълнението й, същият разполага със съответната
транспортна техника за транспортирането им или е ангажирал превозвач, както и
съответната строителна техника. В настоящия случай е необходимо и наличието на
съответен персонал за изпълнението й, каквито доказателства не са представени.
Това означава, че за доказване фактическото изпълнение на доставката от
жалбоподателя са представени само и единствено частни документи – договор,
фактури и акт обр. 19, данните в които не
съответстват на останалите събрани по делото доказателства и даже им
противоречат. Несъмнено е налице относителна симулация на сделките с предмет
СМР услуги, като дружеството, издател на фактурите, не е фактическият им изпълнител.
Следва да бъде отбелязано, че съгласно съдържанието на писмените обяснения на
представляващия жалбоподателя, фирмата доставчик е избрана въз основа на препоръка
от И.Х., работещ в отдел „Човешки ресурси“ на Балканстрой“ АД, а проверка за
достоверността на информацията относно "Металотехника
2003" ЕООД е извършена чрез проверка в Търговския регистър към Агенция по
вписванията, но в подкрепа на това твърдение не са представени каквито и да
било доказателства.
Правилни и законосъбразни
са и изложените от ревизиращия екип и горестоящия
административен орган изводи относно приложимостта на разпоредбите на чл. 16,
ал. 2, т. 4 от ЗКПО и чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 10, ал. 4 от ЗКПО.
По делото не са ангажирани доказателства, че именно издателят на фактурите е
изпълнил фактически на място СМР от вида на процесните,
като липсват доказателства за закупени строителни материали, превозени до
обекта на изпълнение на СМР. По делото не е опровергана и констатацията относно
издадени фискални бонове от нерегистрирано по надлежния ред ФУ, което е
самостоятелно основание за недокументална обоснованост на отчетения от
дружеството текущ разход.
Аргументите за неизпълнение на реална
доставка от посочения във фактурите доставчик са валидни и по отношение
непризнатия данъчен кредит.
В тази връзка, настоящият съдебен състав
намира за правилни изводите на ревизиращия екип, че дори да се приеме за
изпълнени на място видове СМР като тези, посочени в процесните
фактури и актове обр. 19, не може да се направи
несъмнен извод, че са изпълнени именно от издателя на фактурите. В случая не са конкретизирани нито фактите на
транспорт на материалите до обекта, нито лицата, които фактически са извършили
СМР и дали се намират в трудови правоотношения с доставчика или са наети по извънтрудови правоотношения. Фактът на издаване на процесните фактури и актове обр.
19, които са частни документи и се ползват само с формална доказателствена
сила, не означава несъмнено, че именно доставчикът "Металотехника
2003" ЕООД е изпълнил фактически СМР.
На следващо място, следва да бъде
отбелязано, че фирмата – доставчик не е намерена при ревизията, независимо че жалбоподателя
е представил всички документи (фактури, актове обр.
19, документи за извършени разплащания) за правомерното упражняване правото на
приспадане на данъчен кредит. В тази връзка следва да бъде изложен аргумент, че
само и единствено издаването на редовни от външна страна фактури от
регистрирано по ЗДДС лице не е достатъчно, за да се приеме за доказано
осъществяването на стопанските операции именно от издателите на фактурите. В
този смисъл, за да бъде приета за действително осъществена една доставка на
стока следва освен издадената фактура да бъдат представени и доказателства, че
конкретния доставчик разполага с нея към момента на издаване на фактурите,
както и доказателства за надлежното й транспортиране. Несъмнено в случая без
закупуването на определени видове и количества строителни материали е
невъзможно изпълнението на твърдяните СМР. За да бъде
приета за действително извършена доставка на услуга съответният доставчик
следва да разполага с техническа и кадрова обезпеченост, съобразно нейния
предмет и посоченото времетраене на изпълнението й. Такива доказателства не са
ангажирани и при повторното разглеждане на делото, а именно изпълнение на място
на доставки на стоки и услуги от вида на процесните,
без представени други доказателства за изпълнението им във времевия период на
издаване на фактурите, от доставчик, разполагащ с материална, техническа и
кадрова обезпеченост за изпълнението им, спрямо предмета на стопанските
операции. Не на последно място следва да бъде посочено недоказване разплащането
по част от процесните фактури, твърдяно като
извършено в брой, тъй като фискалните бонове са издадени от нерегистриран по
надлежния ред ЕКАФП.
По изложените аргументи, настоящият
съдебен състав намира, че обжалваният РА е правилен и законосъобразен в частта
си за непризнат данъчен кредит в общ размер на 3 744лв., ведно с прилежащите
лихви в общ размер на 2 032,29лв. и допълнително определени дължими суми за
корпоративен данък за 2011г. в размер на 3 768,50лв., ведно с прилежащите лихви
в размер на 2 032,69лв. и за 2012г. в размер на 1 872лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 817,59лв. по
фактури, издадени от доставчика "Металотехника
2003" ЕООД за данъчни периоди от 01.12.2011г. до 31.12.2012г.
Само
за пълнота следва да бъде посочено, че съгласно практиката на СЕС данъчният
кредит е налице, когато е налице дължим и платен данък за получени стоки и
услуги, а при ревизията е установено, че данък не е дължим. Това е така, защото
няма доказателства сочените доставчици да са доставили материали за извършване
на ремонтите, нито да са извършили фактурираните дейности. Жалбоподателят, като
лице, което се сочи като получател и претендира данъчен кредит по фактурите, по
които не е получил нищо от сочения за доставчик, не може да не знае този факт.
В
случая, с включване на процесните фактури в дневника
за покупките и приспадането на данъчен кредит по тях, жалбоподателят се е
опитал да реализира данъчно предимство, като приспадне данъчен кредит, който е
неправомерно начислен. В процесното решение е
отбелязано, че съгласно практиката на СЕС по този повод в Решение по дело
C-255/02, HALIFAX PLC, т. 81 съдът приема, че при определяне на действителната
същност и значение на сделките може да се отчете чисто изкуствения характер на
тези сделки и връзката от правен, икономически и/или личен характер между
участващите оператори в схемата за намаляване на данъчното бреме. В диспозитива на
същото това решение е казано, че Шеста директива трябва да се тълкува като преклудираща всяко право на данъчно задълженото лице да
прихване входящо ДДС, когато сделката, от която произтича това право,
представлява злоумишлена практика.Борбата срещу избягването на данъци и
евентуалните злоупотреби е цел, призната и насърчавана от Директива 2006/112. В
това отношение Съдът на ЕО безспорно е постановил, че правните субекти не могат
с измамна цел или с цел злоупотреба да се позовават на нормите на правото на
Съюза /Решение от 3 март 2005г. по дело Fini H, C-32/03, Recueil, стр. І
-1599, точка 32, Решение по дело С-255/02 Halifax и
др., точка 68 и Решение по обединени дела C-439/04 и C-440/04 Kittel и Recolta Recycling, точка 54/.
Поради това националните административни органи следва да откажат да признаят
право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че това
право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба /Решение по дело Fini H, точки 33 и 34, Решение по дело Kittel и Recolta Recycling, точка 55 и Решение от 29 март 2012г. по дело Veleclair, С-414/10, точка 32/.
При този изход на делото, на ответника се дължат
направените разноски за първоначалното и повторното разглеждане на делото и
разглеждане на делото пред касационната инстанция. На основание чл. 161, ал. 1
от ДОПК се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита при първоначалното и повторното разглеждане на делото, изчислена в
размер на в общ размер на 2 634,53лв. (две хиляди шестстотин тридесет и
четири лева и петдесет и три стотинки).
Мотивиран от гореизложеното, на
основание чл.160 ал.1 ДОПК, Пловдивският административен съд, Х състав,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на «ИВКО ГР» АД, с ЕИК **, с посочен адрес: ГР. ***, представлявано от управителя И.Т.Я., против РА №
Р-16001317000710-091-001/
ОСЪЖДА «ИВКО ГР» АД, с ЕИК **, с посочен адрес: ГР. ***, представлявано от управителя И.Т.Я. да заплати на дирекция „Обжалване и данъчно -
осигурителна практика“ – гр. Пловдив, при ЦУ на НАП сумата от 2 634,53лв. (две хиляди шестстотин тридесет
и четири лева и петдесет и три стотинки), представляваща
възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита, съобразно отхвърлената част на жалбата.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: