№ 285
гр. Пазарджик , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и девети март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20205220201551 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. А. Г. – управител на „К.“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик, против
Електронен фиш серия Г, № 0019825 на ОД МВР-Пазарджик, с който на
основание чл.638 ал.4 вр. с ал.1, т.2, вр. с чл.461, т.1 от КЗ и за нарушение на
чл.483 ал.1, т.1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв.
/две хиляди лева/.
Релевираните в подадената жалба оплаквания се свеждат до наличие
на материална и процесуална незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се
иска.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но изпраща процесуален
представител, който поддържа жалбата и излага съображения за отмяна на ЕФ.
Иска и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
За ответникът по жалбата – териториалната структура на ОД на МВР
Пазарджик, редовно призована, не се явява представител. Постъпва писмено
становище от пълномощник на директора на ОДМВР-Пазарджик, с което иска
1
потвърждаване на ЕФ, прави възражение за прекомерност на разноските и на
свой ред иска присъждане на такива под формата на юрисконсултско
възнаграждение.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като
обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
С обжалвания ЕФ е наложена горепосочената имуществена санкция затова,
че на 03.09.2019г., в 08:43 часа, в гр.Пазарджик, на ул.”Пловдивска” било
заснето МПС - л.а. „Дачия Логан” с ДК № ***, собственост на дружеството „К.“
ЕООД. Заснемането станало с АТСС – ТWIN*CAM с № SD2D0027, като било
установено, че е извършено нарушение на КЗ, т.к. юридическото лице –
собственик на въпросното МПС, което било регистрирано в Р България и не било
спряно от движение, не било сключило задължителна застраховка „ГО“.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и показаният ана св.Х., които са абсолютно
непротиворечиви.
При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е
основателна, поради следното:
На първо място следва да се отбележи, че при издаването на процесния ЕФ
са допуснати драстични нарушения на материалния и процесуалния закон. От
съдържанието на издадения и обжалван ЕФ не може да се изясни ясно и
недвусмислено каква е била волята на наказващия орган, т.е. кое е
санкционираното лице. Това е така, защото в обстоятелствената част на фиша е
посочено кой е собственикът на процесното МПС – дружеството „К.“ ЕООД.
След това веднага е посочено кой е законният представител на това дружество –
управителят С.Г.. Накрая, т. е. диспозитивно-санкционната част на ЕФ започва с
обръщението „Уважаема/и госпожо/господине”, след което текстът продължава:
„За извършеното нарушение по чл.483 ал.1, т.1 от КЗ във вр. с чл.638 ал.4 от КЗ
Ви се налага имуществена санкция в размер на 2000.00 лева”. От така записаното
излиза, че санкцията е наложена на физическото лице – С.Г., а не на
2
представляваното от нея юридическо лице, т.к. както вече се посочи
обръщението е адресирано към нея: „Уважаема/и госпожо/господине”, а след
това обръщение липсва посочване на обстоятелството в смисъл, че на
представляваното от г-жа Г. юридическо лице се налага имуществената санкция.
При това положение ЕФ е незаконосъобразен и защото с него е наложена
имуществена санкция на ФЛ, което е недопустимо, т.к. такава санкция би могло
да се наложи само на ЮЛ или ЕТ.
В този ред на мисли следва да се каже и това, че ако в ЕФ прецизно бе
описано извършването на нарушение по чл.483 ал.1, т.1 от КЗ, изразяващо се в
неизпълнение на задължението да се сключи договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите от лицето, което притежава моторно превозно
средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е
спряно от движение, то тогава не би могло да се ангажира отговорността на
жалбоподателя Г. като физическо лице, т.к. не тя е собственик на описаното във
фиша МПС, а представляваното от нея дружество, което е различен
административнонаказателноотговорен правен субект и което единствено е
имало задължение по чл.483 ал.1, т.1 от КЗ.
Трябва да се каже и това, че с електронен фиш за нарушение по чл.483 ал.1,
т.1 във вр. с чл.638 ал.4 във вр. с ал.1, т.1 или т.2 от КЗ може да се ангажира
административнонаказателна отговорност само и единствено на собственикът на
МПС, което е без задължителна застраховка, но не и на лицето, което не е
собственик, но го е управлявало по време на констатиране на нарушението.
Аргумент за това е разпоредбата на чл.647 ал.3 от КЗ, която сочи: „Когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган
и на нарушител при условията и по реда, предвидени в ЗДП”. Разпоредбата
продължава с това, че: „Електронният фиш се изпраща на собственика на
моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка.
Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата
или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6. Член 189, ал. 5 от Закона за
движение по пътищата не се прилага”. Последното изречение на цитираната
норма указва, че собственикът не може да представи пред наказващия орган
3
декларация с данните за лицето, което в деня на нарушението е управлявало
автомобила, т. е. не може да се ползва от опцията издаденият против него ЕФ да
бъде анулиран и да се издаде нов против лицето – несобственик, което е
управлявало МПС без застраховка. От това категорично следва, че ЕФ за
горецитираното нарушение може да се издаде само против собственик, а
жалбоподателят Г., както стана ясно, не е такъв.
Отделно от това в ЕФ на се съдържа ясно и точно описание на
нарушението, което допълнително накърнява правото на защита на
санкционираното лице.
Това е така, защото с издадения ЕФ е наложена имуществена санкция за
извършеното нарушение на член 483, алинея 1, точка 1 от КЗ във връзка с член
чл. 638, ал. 4.
От съдържанието на ЕФ става ясно, че в него липсва описание на
нарушението в пълнота. Нормата на чл.638 ал.4 от КЗ допуска на собственика на
МПС да се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1, но … само когато
с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на
моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. В обстоятелствената част на фиша обаче никъде не е посочено,
нито дори загатнато дали такова управление е било установено, макар че е било
безусловно необходимо с оглед правото на защита. Това е "минимално
необходимото съдържание" на описателната част на този вид санкционен
документ, тъй като той следва да се издава на основание чл. 647, ал. 3 от КЗ
Освен, че в ЕФ липсват твърдения за това, че МПС е било управлявано/в
движение, но липсва и позоваване на нормативното основание за издаването му -
цитираният чл. 647, ал. 3 от КЗ.
Липсата на словесно описание на нарушението ограничава правото на
защита на санкционираното лице, тъй като е лишено от възможността да разбера
какво нарушение се твърди, че е извършило и от възможността правилно да
организира защитата си. Дадената цифрова квалификация на нарушението –
чл.483 ал.1, т.1 от КЗ не санира допуснатото процесуално нарушение, доколкото
в ЕФ, освен цифрова, следва да се съдържа и словесна правна квалификация, т. е.
да са описани всички необходими обективни, респ. субективни елементи на
4
вменения състав на административното нарушение. Когато обаче това не е
сторено, то наказаното лице е лишено от възможност адекватно да упражнява
правото си на защита, като оспорва, респ. оборва обективната и/или субективна
съставомерност на деянието.
При този изход от делото искането за присъждане на разноски в полза на
ОДМВР-Пазарджик не може да бъде уважено.
Относно искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя
следва да се каже, че то бе направено своевременно – в последното по делото о.
с. з., от страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право
на такива предвид изхода на делото – отмяна на обжалвания ЕФ и с оглед
разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от
Административнопроцесуалния кодекс.
От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и
съдействие се установява, че е било договорено и изплатено от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. (триста лева).
Относно възражението за прекомерност на разноските, направено от
пълномощника на ОДМВР-Пазарджик с писменото становище по делото преди
проведеното с.з. следва да се каже, че същото е неоснователно. Съобразно
разписаното в чл.18 ал.2, вр. с ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство по административнонаказателни производства, ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. В случая е приложима нормата на чл.7 ал.2, т.2 от Наредбата, т.к.
имуществената санкция е 2000 лева. В последната цитирана норма е посочено, че
при интерес от 1000 до 5000 лв., както е в настоящия казус, минималното
адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лв. плюс 7 % за горницата над 1000
лева. Тази горница е също 1000 лева, а 7% от нея се равняват на 70 лева. Иначе
казано минималното дължимо адвокатско възнаграждение в настоящото
производство е точно 370 лева
По-горе бе посочено, че жалбоподателят в настоящото производство е
5
платил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., т.е. със 70 лева под
минималното възнаграждение, което в никакъв случай не е прекомерно. С оглед
на това в полза на жалбоподателя следва са се присъдят разноски в размер на
платеното адвокатското възнаграждение, които ОД на МВР Пазарджик следва да
бъде осъдена да заплати от бюджета си.
По изложените до тук съображения Пазарджишкият районен съд в
настоящият състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ серия Г, № 0019825 на ОД на МВР - Пазарджик, с който на
основание чл.638 ал.4 вр. с ал.1, т.2 и вр. с чл.461,т.1 от КЗ, във вр. с чл.483 ал.1,
т.1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв. /две хиляди
лева/.
ОСЪЖДА ОД на МВР-ПАЗАРДЖИК ДА ЗАПЛАТИ на С. А. Г. –
управител на „К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
гр.Пазарджик, разноски в размер на 300 лв. /триста лева/ - адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6