Р
Е Ш Е Н И Е
№
13.03.2019г., град ПЛЕВЕН
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенски районен съд, дванадесети
наказателен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ДАСКАЛОВ
Секретар:
АНЕЛИЯ ДОБРЕВА
като
разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №2566 по описа за 2018 – та година
и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВО
по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление №18-0938-003964
/07.08.2018г. на **, на М.Г.А. ЕГН: ********** е наложено административно
наказание на основание чл.179 ал.1 т.6 от Закона за движението по пътищата –
глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.104
ал.1 ЗДвП.
Срещу така издаденото наказателно
постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Оспорва фактическата обстановка,
приета в хода на административнонаказателното производство, без да изтъква
съображения в очертаната насока. На тази основа, моли за отмяна на
Наказателното постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се явява лично и с назначен служебен защитник. Поддържат жалбата
и изтъкват, че в хода на съдебното следствие не са събрани достатъчно
доказателства в подкрепа на изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, в
т.ч. – че жалбоподателят е имал възможност да възприеме движението на
автомобила със специален режим на движение, както и че е препятствал движението
на същия автомобил. Пледират за отмяна на издаденото Наказателно постановление.
За ответната страна – *** –
представител не се явява.
Жалбата е подадена от оправомощена
страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.
След като обсъди събраните по делото
доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира за
установено следното:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 0724075 /29.07.2018г. от страна на Д.Л.Д. - мл.автоконтрольор
при ***, в присъствието на свидетеля К.Ч.П., както и на нарушителя – М.Г.А.. Съставен
е за това, че на 29.07.2018 г. в 08:30 часа в гр.***, бул.“***“ до кръстовището
с ул.“***“ с посока на движение с. ***, като водач на мотоциклет „***“ с номер
на рама ***, негова собственост, управлява горепосоченото МПС като не осигурява
път на патрулен автомобил *** с включен специален режим на движение, светлинен
и звуков сигнал; продължава движението си по път II-35, първокласен път I-3 и
навлиза в *** до третокласен път 3002 където на км. 2+001 с посока гр. ***,
където е установен в 09:00 часа. Описаното е квалифицирано като нарушение по
чл.104 ал.1 ЗДвП. Нарушителят отказал да подпише акта, което било удостоверено
с подписа на свидетел – ***. При съставяне на АУАН не били направени възражения;
такива не са представени и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Административнонаказващият орган изцяло
възприел изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка. На тази
основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на М.Г.А. ЕГН: **********
е наложено административно наказание на основание чл.179 ал.1 т.6 от Закона за
движението по пътищата – глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, за
извършено нарушение по чл.104 ал.1 ЗДвП.
Съдът намира, че Актът за установяване
на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление
– издадено, от компетентни лица /л.30 - 31 от делото/. Служебната проверка за
законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява допуснати в хода на
административнонаказателното производство нарушения на процесуалните правила,
поради което Съдът намира издаденото Наказателно постановление за формално
законосъобразно.
По неговата правилност се събраха
гласни доказателствени средства - показания на свидетелите Д.Л.Д. и К.Ч.П.,
както и писмени доказателства /л.21 – 27, л.33 – 43 от делото/. Съдът преценява
като непредубедени и добросъвестни показанията на разпитаните по делото
свидетели. Между тях липсват противоречия; липсват и основания да се приеме, че
показанията на някой от свидетелите са тенденциозни или лъжовни, поради което
Съдът отдава вяра на показанията на свидетелите Д. и П..
Следва да бъде подчертано обаче, че от
показанията на двамата свидетели се разкрива фактическа обстановка, различна от
изложената в съставения АУАН, впоследствие – възпроизведена в издаденото НП. Д.
и П. разказват, че като дежурни полицейски служители са последвали с патрулен
автомобил ***, управлявания от жалбоподателя мотоциклет „***“. Причина за това
била необходимостта от извършване на проверка по ЗДвП, тъй като при
преминаването на мотоциклета в близост до тях им направило впечатление, че същият
е без поставена регистрационна табела. Именно в тази връзка, подали на водача А.
сигнал да спре – както със стоп-палка, така и посредством звукова и светлинна
сигнализация от служебния автомобил, но жалбоподателят не изпълнил това тяхно
разпореждане, а продължил движението си, за да бъде спрян почти половин час
по-късно – на територията на ***.
При така изяснените в хода на
административнонаказателното производство факти и обстоятелства, не може да се
приеме, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.104 ал.1 ЗДвП. Съобразно
същата разпоредба, „При приближаване на
моторно превозно средство със специален режим на движение водачите на
останалите пътни превозни средства са длъжни да освободят достатъчно място на
пътното платно, а при необходимост и да спрат, за да осигурят безпрепятствено
преминаване както на сигнализиращото, така и на съпровожданите от него превозни
средства.“. Действително, съобразно чл.91 ал.1 – 3 ЗДвП, в процесния
случай, патрулен автомобил *** има характера на „моторно превозно средство със специален режим на движение“. При
положение обаче, че на М.А. е бил подаден сигнал да спре /с оглед извършването
на проверка/, съобразно чл.103 ЗДвП водачът е бил длъжен да спре плавно в
най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на
службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. С други думи, това
е било дължимото от страна на водача поведение, вместо - да освободи достатъчно
място на пътното платно /а при необходимост - да спре/, за да осигури
безпрепятствено преминаване на МПС със специален режим на движение. Следователно,
разпоредбата на чл.104 ал.1 ЗДвП не се явява нарушена в процесния случай, а
оттам – не е осъществен и състав по
чл.179 ал.1 т.6 ЗДвП, съобразно която административнонаказателна
разпоредба, „Наказва се с глоба в размер
150 лв.: който не осигури път
за безпрепятствено преминаване на превозно средство, сигнализиращо със
специален звуков и специален светлинен сигнал, или на съпровожданите от него
превозни средства.“.
Крайният извод е, че в случая,
неправилно е приложен материалния закон: жалбоподателят е административно
наказан за нарушение, което не е извършил и следователно – обжалваното
Наказателно постановление следва да бъде отменено като неправилно.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО Наказателно постановление
№18-0938-003964 /07.08.2018г. на ***, с което на М.Г.А. ЕГН: ********** е
наложено административно наказание на основание чл.179 ал.1 т.6 от Закона за
движението по пътищата – глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, за
извършено нарушение по чл.104 ал.1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: