№ 1597
гр. Варна, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно
дело № 20223110202608 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на Л. И. К. с ЕГН ********** от
гр.Варна, чрез адв.Вл.Т., АК Плевен срещу Наказателно постановление № 433а-12 от
28.02.2022 г., издадено от Директор на ОД МВР Варна.
С жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че е незаконосъобназно, без да
се излагат конкретни доводи.
В съдебно заседание въззивникът , редовно призован , не се явява, представлява
се от адв. Т., АК Плевен, който поддържа жалбата на заявените основания и пледира за
присъждане на разноски.
Въззиваемата страна на свой ред не изпраща представител в открито съдебно
заседание, депозира единствено писмени бележки, в които моли за потвърждаване на
издаденото НП и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави
следните изводи:
От фактическа страна:
С Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание е обявено в страната
извънредно положение. На основание чл.63,ал.1 от Закона за здравето със Заповед №
РД-01-973/26.11.2021 г. на Министъра на здравеопазването, публикувана на интернет
страницата на МЗ, в т. 12 от същата е въведена противоепидемична мярка, изразяваща
1
се в следното: " преустановяват се посещенията в игрални зали, казината и заведенията
за хранене и развлечения по смисъла на чл.124 от Закона за туризма, включително и
тези към местата за настаняване. В т.32 от същата е посочено, че въведените
противоепидемични мерки по т. 2, 4, 5, 6, 8, 10, 11, 12, 13 и 14 може да не се прилагат
при условие, че 100% от персонала в съответния обект/лицата, заети с мероприятието
са ваксинирани или преболедували COVID-19 или разполагат с резултат от изследване,
удостоверено с валидни документи за ваксинация, преболедуване или изследване.
На 15.01.2022 год. около 11 часа, въззивникът К. бил клиент на кафе-бар „Госип
Бар Макс”, находящо се в гр.Варна, бул.”Христо Ботев” № 18Б и в представляващо
заведение за хранене и развлечение по смисъла на чл.124 от Закона за туризма. По
същото време служители на 01 РУП Варна, свидетелите Д. Г. и Н.й Н. посетили
заведението във връзка с извършването на проверка по спазване противоепидемичните
мерки, въведени с посочената по-горе заповед на министъра на здравеопазването.
Свидетелите изискали от посетителите на заведението, сред които бил и
жалбоподателя да представят валидни документи за ваксинация, или за преболедуване
или за отрицателен резултат от проведено изследване. Тъй като жалбоподателя не
представил такива, св.Г. му съставил АУАН за допуснато нарушение на чл.209а, ал.1
от Закона за здравето, във връзка с неизпълнение на т.12 и т.32 от Заповед № РД-01-
973/26.11.2021 г. на министъра на здравеопазването, вр. чл.63,ал.4 от Закона за
здравето.
Актът бил предявен и връчен на въззивника, който го подписал без възражения.
В срока по чл.44 от ЗАНН не постъпили възражения.
Въз основа на констатациите направени в АУАН, АНО издал процесното НП, с
което на жалбоподателя било наложено административно наказание "глоба" в
установен размер на 300. 00 лв.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел
актосъставителя Д. Г., който потвърждава констатациите в АУАН. Твърди, че при
влизането им в заведението на масите имало ограничен брой посетители, около
десетина души. На една от масите имало две лица, които им казали, че нямат „ зелени
сертификати”, знаели за изискванията, но имали среща в заведението. Посочва, че
лицата били в затворената част от заведението, на бара.
Показанията на Г. се потвърждават от тези на св.Н.й Н., който уточнява, че едно
от лицата имало физически недъг – не виждал.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на
събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите Г. и Н. , дадени
в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства ,
прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна спрямо
която е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване
на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление, противно на заявеното в жалбата е било издадено
от компетентен орган- Директора на ОД на МВР-Варна, съгласно законоустановените
му правомощия в разпоредбата на чл.209а, ал.4 от Закона за здравето.
Съдът намира, че процесният АУАН е съставен от компетентно (териториално и
материално) лице съгласно приложената по делото № 365з-1952/24.03.2020 г., видно от
която на държавните служители с полицейски правомощия от ОД на МВР - Варна е
възложено да съставят АУАН по чл.209а от Закона за здравето . По делото не се спори,
а и видно от разпита на св. Г., същият е служител на ОД на МВР - Варна, разполагащи
с полицейски правомощия, доколкото работи като полицай в група "Охрана на
обществения ред" в ОД на МВР-Варна.
Административно-наказателното производство е образувано и протекло в
сроковете по чл.34 от ЗАНН .
При проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира
нарушение на разпоредбите на чл.42 от ЗАНН - относно описание на нарушението. В
акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на
извършване, както и на обстоятелствата при които е било извършено. Спазено е от
страна на административно наказващия орган на изискването на чл.57,ал.1 от ЗАНН, а
именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на
нарушението по този пункт от НП, на обстоятелствата, при които е извършено.
Фактите, както в АУАН, така и в НП са ясно и недвусмислено изложени, което
не налага никакво съмнение за какво е наложена санкцията спрямо жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от
01.01.2011 г.; изм., бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.; доп., бр. 23 от 2020 г., в
сила от 14.03.2020 г.; доп., бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.; изм. изцяло, бр. 44
от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) при непосредствена опасност за живота и здравето
на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1 /
болни от и заразоносители на антракс, бруцелоза, вариола, вирусни хеморагични
трески, дифтерия, ебола, жълта треска, коремен тиф, малария, полиомиелит, тежък
остър респираторен синдром, туберкулоза с бацилоотделяне, холера, чума и COVID-
19/, с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна
епидемична обстановка. Съгласно втората алинея на този текст извънредна
3
епидемична обстановка се обявява за определен период от време с решение на
Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването въз основа на
извършена от главния държавен здравен инспектор оценка на съществуващия
епидемичен риск.
С Решение (Обн. - ДВ, бр. 22 от 13.03.2020 г.) Народното събрание, по
предложение на Министерския съвет и на основание чл.84,т.12 от Конституцията на Р
България и във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19 е обявило
извънредно положение върху цялата територия на Република България, като съгласно
т. 2. е възложено на Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за
овладяване на извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID-19 и в
съответствие с чл.57, ал.3 от Конституцията на Р България. Впоследствие
извънредното положение е удължавано няколкократно, а впоследствие и заменено с
удължаване на извънредната епидемична обстановка.
Съгласно чл.63,ал.4 от Закона за здравето при обявена извънредна епидемична
обстановка по ал. 1 министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни
противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за
територията на страната или за отделна област.
В съответствие с горната разпоредба на ЗЗ министърът на здравеопазването е
издал множество заповеди във връзка с овладяване на извънредната епидемична
обстановка, някои от които впоследствие са многократно изменяни – в това число
заповед № РД-01-973 от 26.11.2021 г.
В т. 32, вр. т. 12 от посочената заповед № РД-01-973 от 26.11.2021 г. за
определен период – от 01.12.2021 г. до 31.03.2022 г. е въведена посочената в АУАН и в
НП противоепидемична мярка, а именно преустановяване на посещенията на
игралните зали, казината и заведенията за хранене и развлечения по смисъла на чл.124
от Закона за туризма, включително и тези към местата за настаняване. Съгласно т. 32
от същата заповед, въведените противоепидемични мерки по т. 12 може да не се
прилагат само при условие,че 100% от персонала в съответния обект/лицата, заети с
мероприятието са ваксинирани или преболедували COVID-19 или разполагат с
отрицателен резултат от проведено преди влизане в обекта/мероприятието изследване,
удостоверено с валидни документи за ваксинация, преболедуване или изследване
Към момента на съставяне на АУАН и издаването на НП заповедта е създала
задължения, непосредствено засегнали права, свободи и законни интереси на
неопределен брой лица.
По делото не е спорно, че процесната заповед е обявена в интернет, на
страницата на МЗ, поради което съдът намира, че същата е породила правно действие.
Нещо повече, самият жалбоподател не оспорва, че е бил запознат със съдържанието на
заповедта и съответно с въведеното с нея задължение, като в този смисъл съдът не
4
намира за нарушено правото на информация на въззивника.
Нормите на чл.63,ал.4 и чл.209а,ал.1 от Закона за здравето са бланкетни, а
установяването на конкретните противоепидемични мерки е предоставено в
правомощията на министъра на здравеопазването. Следователно конкретните прояви,
подлежащи на санкция на основание чл.209а,ал.1 от Закона за здравето се определят
съобразно въведените от министъра забрани и задължения.
По изложените по-горе съображения съдът приема за безспорно установено, че
на посочените в НП дата и място, по време на действие на въведеното с процесната
заповед задължение до неопределен кръг от лица да посещават игралните зали,
казината и заведенията за хранене и развлечения по смисъла на чл.124 от Закона за
туризма, включително и тези към местата за настаняване при условие, че са
ваксинирани или преболедували COVID-19 или разполагат с отрицателен резултат от
проведено преди влизане в обекта/мероприятието изследване, удостоверено с валидни
документи за ваксинация, преболедуване или изследване, жалбоподателя се е намирал
в такъв обект без да притежава някой от изброените по-горе документи , с което е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушение по чл.209а,ал.1 от
Закона за здравето.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на
чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните
нарушения от този вид. Особеностите на случая са отчетени при квалифицирането му
като административно нарушение, а не като престъпление. Касае се също така за
формално нарушение, което, за да бъде счетено за маловажно, е необходимо наличието
на някакви особени извинителни обстоятелства около извършването му, а такива в
случая не са установени. Предвид изложеното искането за отмяна на наказателното
постановление се явява неоснователно. Наказателното постановление следва да бъде
потвърдено като законосъобразно, а жалбата- да бъде оставена без уважение.
За посоченото нарушение санкционна разпоредба на чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето предвижда наказание "глоба" в размер от 300 до 1000 лева за лице, което
наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или
директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1
или ал. 2, освен ако Д.ието съставлява престъпление.
Административно -наказващият орган правилно е издирил и приложил
действащата санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил
и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и е наложил наказание в предвидения за това Д.ие
минимум от 300 лева.
По разноските:
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата
5
страна съответно искане, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.4 от АПК,
вр. чл.144 от АПК, във вр. с чл.78а, ар.8 от ГПК на ОД на МВР-Варна следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл.37 от Закона за
правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл.63д,ал.5 от ЗАНН.
Съгласно чл.37,ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120 лева.
Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското
възнаграждение се определя от съда. В случая производството по делото е протекло в
едно съдебно заседание, на което юрисконсултът не е присъствал, като случаят не се
отличава с фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да
се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВРЪЖДАВА Наказателно постановление № 433а-12 от 28.02.2022 г.,
издадено от Директор на ОД МВР Варна, с което на Л. И. К. с ЕГН ********** от
гр.Варна за нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето е наложено
административно наказание глоба в размер 300. 00 лв.
ОСЪЖДА Л. И. К. с ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР-Варна сумата
от 80, 00 /осемдесет / лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6