Р
Е Ш Е Н И Е
№ ……………,гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, в открито съдебно заседание на двадесет и
осми януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: БОРИСЛАВ
МИЛАЧКОВ
при секретаря Нина Атанасова
изслуша докладваното от съдията Борислав Милачков адм. д. № 2213 по описа за
2018 год.
Производството е по реда на чл.215, ал.4 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на К.И.Б. с ЕГН **********,***
срещу Заповед № 8/ 29.06.2018г. на Главния архитект на Район Аспарухово, Община
Варна, в който е обективиран отказ за издаване на удостоверение за търпимост за
строеж: „Вилна сграда“, построена в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор
10135.5549.2365 по плана на СО „Прибой“, землището на кв. Галата, Община Варна.
Жалбата е подадена от процесуален представител чрез административния орган,
постановил оспорената заповед. Изложените в жалбата доводи имат характер на
такива за материална незаконосъобразност на административния акт – преди да го
постанови ответникът не е изследвал задълбочено приложимите правни норми, не е
изследвал устройствения статут на територията, в която попада имота на
жалбоподателката, респективно – не е изследвано съответства ли сградата, за
която се иска издаване на удостоверение за търпимост, на действащите към
момента на сезиране на органа законови разпоредби. Като незаконосъобразен и
необоснован се оспорва изводът на административния орган, че строежът на
сградата, обект на административното производство, е завършен през 2003г. и в
този смисъл за него са неприложими разпоредбите както на §16 от ПР на ЗУТ, така
и на §127, ал.1 от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ. На посочените основания иска от съда да
постанови решение, с което да отмени обжалваната заповед като
незаконосъобразна. В съдебно заседание жалбоподателката К. И. Б. не се явява,
представлява се от процесуален представител – адв. М. Д., която поддържа
жалбата. Претендират се разноски. Подробно становище по съществото на правния
спор излага в писмено становище с.д. №2856/14.02.2019 г.
Ответната страна – Главният архитект на Район
Аспарухово, Община Варна – арх. Г Д – Д ,
се явява лично и се представлява от юрисконсулт К . Оспорват жалбата с
възражения за нейната неоснователност. Изразено е становище, че при
постановяване на разглежданата в съдебното производство заповед правилно е
приложен материалният закон.
Жалбата срещу Заповед № 8/ 29.06.2018г. на Главния
архитект на Район Аспарухово, Община Варна, е подадена в предвидения в чл. 215,
ал.4 от ЗУТ 14-дневен срок - административният акт е получен от жалбоподателката
на 09.07.2018 г. видно от представено известие за доставяне на л.3 от адм.
преписка, а жалбата срещу него е подадена чрез куриерска фирма на 23.07.2018
г., видно от приложения на стр.6 от делото пощенски плик с фискален бон от
фирма ЕКОНТ. Оспорването е направено пред надлежния съд, от лице, което е
адресат на акта и разполага с интерес да стори това. Предвид изложеното
настоящият състав на Административен съд - Варна намира жалбата за допустима и
следва да я разгледа по същество.
След като се запозна с доказателствата, представени
от страните, както и с тези, събрани в хода на настоящото съдебно производство
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Административното производство е образувано пред
Главния архитект на Район Аспарухово, Община Варна, във връзка с постъпило
заявление (именувано „Искане“) от К.И.Б. вх. № АУ261736/13.11.2014г. (л.27 и
л.28 от адм. преписка). С него заявителката е поискала да ѝ бъде издадено
удостоверение за търпимост на строеж:
„Масивна едноетажна вилна сграда“ с площ от 68 кв.м., находящ се в собствения
на заявителката ПИ с идентификатор 10135.5549.2365 по плана на СО „Прибой“,
землището на кв. Галата, Община Варна. Към заявлението си К. Б. е приложила
документи, удостоверяващи нейните вещни права върху имота и вилната сграда в
него – Договор за доброволна делба Акт №173, т.3, рег. № 11111/16.08.2006г. на
нотариус с район на действие ВРС, рег. № 195; Нотариален акт за дарение №163,
том 14, дело №6123/21.12.1974 г. на нотариус с район на действие ВРС; Протокол
№ 2/25.06.1992 г. за възстановяване на земеделски земи на Поземлената комисия
/ПК/ на гр. Варна; Протокол №5/19.06.1992г. на ПК гр. Варна за въвод във
владение; удостоверения за наследници на лицата И Н Т и С Ж Т (родители на заявителката); Заповед № РА 66/
09.08.2006г. на Кмета на Район Аспарухово, Община Варна за попълване на ПНИ за
местност „Прибой“ с новообразувани имоти №№ 2156 и 2157, скица за имота и
техническа експертиза за нуждите на административното производство, изготвена
от правоспособно лице – магистър инженер-геодезист. За доказване периода на
извършване на строителството на вилната сграда е представена нотариално
заверена декларация рег. №7606/12.11.2014 г. (л.43 от адм. преписка)от
пълномощника на заявителката – адв. М. Д., в която от името на упълномощителя е
декларирано, че строителството на вилната сграда е извършено без нужните
строителни книжа през 1971 г. -1972 г. и е преустроена частично през м. май
2003 г. Представена е и Декларация-съгласие от Г П К , собственик на ПИ
№10135.5549.2365 - съседен на имота на заявителката К. Б., в която деклараторът
заявява, че е съгласен със съществуването на жилищната сграда в ПИ 10135.5549.2365
с площ от 68 кв.м., построена до вътрешната граница между двата имота. Към
заявлението е приложен изготвен за нуждите на административното производство
проект (2 бр.), изготвени от „Аквагон“ ООД /л.63 - 80) и др.
Към административната преписка е приложена и друга
нотариално заверена декларация с рег. № 1517/ 02.04.2015 г. от пълномощника на
заявителката, в която отново като период на извършване на незаконното
строителство на вилната сграда е посочен периодът 1971 г. – 1972 г.(л. 82 от
адм. преписка). Не се сочат данни за извършени частични преустройства.
Административното производство е прекратено със
Заповед № 8/11.05.2015г. на Главния архитект на Район Аспарухово, Община Варна.
Като правно основание за издаване на заповедта е административният орган е
посочил чл.56, ал.2 от АПК – във връзка с откритото административно
производство по §16 от ДР на ЗУТ на заявителя е указано с писмо в тридневен
срок от получаването му да представи предварително съгласие от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството по чл.96, ал.3 от ЗУТ, каквото
съгласие не е представено в указания срок. Заповедта за прекратяване на
производството е оспорена по съдебен ред пред Административен съд – Варна. По
жалбата е образувано Административно дело № 1929/2015г. Производството е
приключило с Определение № 2457/16.07.2015г., с което Заповед № 8/11.05.2015г.
на Гл. архитект на Район Аспарухово, Община Варна е отменена като
незаконосъобразна, делото е изпратено на административния орган за решаване на
искането по същество. Определението на АС – Варна е оставено в сила с
Определение № 10157 от 01.10.2015г. на ВАС, постановено по Адм. дело № 9952 по
описа на същия съд за 2015г. В мотивите към съдебния акт касационната инстанция
е посочила, че, макар формално указанието на органа действително да не е
изпълнено в срок, то това не е основание за прекратяване на производството
доколкото даденото указание не намира опора в закона: първо – приложимата
разпоредба на §16 от ПР на ЗУТ не съдържа изрично изискване за наличие на
предварително съгласие/разрешение на министъра на РРБ по чл.96, ал.3 от ЗУТ и
второ – липсата на такова съгласие не представлява недостатък по смисъла на
чл.30 от АПК.
С постановяване на Определение № 10157 от 01.10.2015г. на ВАС по Адм. дело № 9952/2015г.
по описа на същия съд е възстановена висящността на производството по §16 от ПР
на ЗУТ, инициирано от жалбоподателката К.И. Б. със заявление вх. № АУ261736 от 13.11.2014г.
С друго заявление вх. № АУ261736АС (л.13 и 14 от адм. преписка) от 01.06.2018г. адвокат М. Д., в
качеството на пълномощник на заявителката, е поискала Главният архитект на
районното кметство да се произнесе с окончателен акт в изпълнение на цитираните
по-горе съдебни актове.
На 29.06.2018г. Главният архитект на Район
Аспарухово, Община Варна, е постановил подложената на съдебен контрол Заповед
№8, в която е обективиран отказ за издаване на Удостоверение за търпимост на
строеж: „Вилна сграда“ с площ от 68 кв.м., находящ се в ПИ с идентификатор
10135.5549.2365 по плана на СО „Прибой“, землището на кв. Галата, Община Варна.
Отказът е обоснован със заключението, че строежът, за който се иска издаване на
удостоверение за търпимост не отговаря на закрепените в приложимите материални
норми условия – същият е недопустим както към периода на неговото изграждане,
така и към момента на подаване на заявлението, с което е открито
административното производство. Посочено е, че към заявения период 1971 г. –
1972 г. територията, в която към днешна дата попада имотът на заявителката, е
със статут на земеделска земя, извън строителните граници на гр. Варна, с оглед
на което вилната сграда противоречи на чл.104а от Строителните правила и норми
за изграждане на населените места, който гласи, че в полски имоти, непригодни
за земеделско обработване, но подходящи за летовищно ползване се разрешава да
се застрояват индивидуални летни постройки със застроена площ до 20 кв.м. и
височина до 3 м. до стряхата при максимален наклон на покрива 30° /изр. първо/.
Формиран е извод, че в сегашния си вид вилната сграда е завършена през 2003 г.
С оглед на това ответникът е посочил в заповедта, че строежът не попада в
приложното поле, както на §16 от ПР на ЗУТ така и в това на §127 от ПЗР на ЗИД
на ЗУТ. Отделно от горното ответникът е посочил като друг аргумент, че
строителството е извършено в нарушение на действащата за прилежащата територия
строителна забрана предвид Заповед № РД-02-14-2300/21.04.1997 г. на Министъра
на териториалното развитие и стопанството за налагане на строителна забрана.
В
допълнение е посочил, че за извършване на такова строителство са били
необходими строителни книжа, както и, че за имота няма изработен и действащ
ПУП. Посочено е лаконично, че строежът е недопустим и към датата на
постановяване на заповедта.
Пълномощникът на заявителката К.И. Б. е уведомен за
издадената заповед на 09.07.2018г. по пощата. Предприето е оспорването ѝ
по съдебен ред.
По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза,
заключението на която е прието без оспорване от страните ( л. 35-40 от делото)
и се кредитира от съда като дадена компетентно и безпристрастно. Съобразно
поставените задачи, вещото лице е установило следното: Към периода 1971 г. –
1972 г. процесният строеж, описан и в представеното към доказателствата
архитектурно заснемане, е недопустим предвид противоречието му с чл.104а от
Строителните правила и норми за изграждане на населените места, издадени от
Председателя на Комитета по строителство и архитектура. Изразява становище, че
дейностите, описани в т. 1.2. от експертизата и в т.4 от приложената към
доказателствата конструктивна експертиза, извършени през 2003 г. се вписват в
понятието „основен ремонт“ по смисъла на легалната дефиниция на понятието,
дадена в т.42 на §5 от ДР на ЗУТ, но предвид времето на извършването им за тях
са неотносими разпоредбите на §16 от ПР на ЗУТ, както и на §127, ал.1 от ПЗР на
ЗИД на ЗУТ. В точка ІІ от СТЕ в подточки от 1 до 10 изчерпателно са изброени
всички планове, свързани със статута и градоустройството на прилежащата
територия, в която днес попада имотът на жалбоподателката, считано от 1982 г.
насам. Сочи се, че до 1989 г.
прилежащата териотрия попада в зона за земеделски нужди. През 1989 г. е
изработен Застроителен и регулационен план на вилна зона „Прибой“, но
започналата процедура по влизането му в сила е прекратена и същият не е приложен.
Със Заповед № РД-02-14-2300/21.04.1997 г. на Министъра на териториалното
развитие и стопанството е наложена строителна забрана за свлачищните зони по
северното Черноморие, включително и за територията на местността „Прибой“. За
територията на гр. Варна има изработена Кадастрална карта, а през 2012г. със
Заповед №РД -02-14-2200/ 03.09.2012 г. и Заповед №РД-14-2197/03.09.2012 г. на
Министъра на регионалното развитие и благоустройството е приет Общият
устройствен план /ОУП/ за гр. Варна и специфичните правила за прилагането му,
обнародвани в ДВ бр.70/14.09.2012г.. Прилежащата територия на СО „Прибой“, в
частта, в която попада имота на жалбоподателката, попадат в устройствена зона
„ЖМ-2“ (Жилищна устройствена зона с ниско застрояване, с допълнителни специфични
изисквания) със следните устройствени показатели:
|
Устройствен показател |
За прилежащата територия, съгласно ОУП от 2012 г. |
Устройствени показатели на ПИ 10135.5549.2365 ведно с вилната
сграда /ЗП – 68 кв.м./ съгласно приложеното на л.84 от делото архитектурно
заснемане |
|
Плътност
на застрояването |
Макс.
40% |
5,6% |
|
Кинт
макс. |
1,2 |
0,06 |
|
Минимално
озеленяване |
40%
(мин. 1/3 висока растителност) |
Повече
от 40 % |
|
Нстр.
макс |
10
м. |
По-малко
от 10 м. |
Заключението на вещото лице е, че към датата на
подаване на заявлението за издаване на удостоверение за търпимост ПИ 10135.5549.2365 попада в селищно образувание
/СО/ „Прибой“ по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗУТ, т.е. попада в урбанизирана
територия с описаните в горната таблица (колона 2) устройствени показатели.
Вилната сграда, по повод на която е образувано административното производство,
се вписва в разпоредбите на ЗУТ по отношение на разстоянията до вътрешните
граници съгласно чл.31, ал.1 от ЗУТ вр. с чл.23, ал.1, т.1 от ЗУТ, както и по
отношение на разстоянията към улицата, съгласно действащия за територията ПУП-
ПУР и чл.26, ал.1 от ЗУТ. Сочи се, че в противоречие с посочените правни норми
е само малък участък от северната част на сградата, който отстои от
материализираната на място граница с ПИ № 1035.5549.1871 на около 1,1 м., но
предвид отстоянието от сградата в съседния имот, ситуирана по този начин
вилната сграда отговаря на критериите, установени в чл.31, ал.4 от ЗУТ. Като
неразделна част от СТЕ е представена извадка от действащия за територията
ПУП-ПУР – Приложение №1.
В съдебно заседание експертът поддържа заключението
си. Съобщава на съда, че е направил оглед в имота на жалбоподателката на
25.01.2019г. след като е внесъл становището си по СТЕ. След огледа смята, че
описаните в конструктивното становище пояси, плочи и греди са извършени
едновременно с първоначалния строеж на сградата. Установено е, че в задната
част на сградата е направена хидроизолация и бетонова стена "след
каменната стена“, за която не може да се установи времето на извършването
ѝ, но в конструктивно отношение тази стена не е свързана с конструкцията
на самата вилна сграда – колони, греди и т.н. Позовавайки се на думите на
разпитаните по делото свидетели и от огледа на място счита, че предназначението
на тази бетонна стена е да удължи експлоатационния живот на сградата като
способства за по- лесното отвеждане на водата (подземна или друга) като не
ѝ позволява да прониква в основите на сградата. Потвърждава пред съда, че
към сградата има пристроявано помещение за баня (нова баня), за която може да
се твърди, че е изградена след основната сграда тъй като е налице разминаване
от няколко сантиметра в покривните плочи между двете.
В последното по делото съдебно заседание, по искане
на процесуалния представител на оспорващата пред съда са разпитани двама
свидетели – И Г И. и Д К М . От показанията на първия става ясно, че познава К.
И. Б. отдавна тъй като още родителите им са били семейни приятели. Познава
много добре имота и дейностите, които са извършвани в него, защото помагал на
собствениците да се грижат за имота в тяхно отсъствие. Лично полагал грижи от
1983 г. до 2003 г., а след това, поради напредналата си възраст, възложил тези
задължения на сина си. Знае, че жалбоподателката и сестра ѝ са придобили
от родителите си поземления имот, който впоследствие си поделили – 1200 кв.м.
за жалбоподателката и 400 кв.м. за сестра ѝ. Имотът е придобит след
сключване на брака с К Б. през 1974г. Свидетелят заявява пред съда, че през
1971г. – 1972 г. лично неговият баща и чичо му са участвали в изграждането на
вилната сграда. Строена е от камък и тухли и се състои от кухня, две стаи и
баня. В стаята, разположена непосредствено до кухнята имало преграда, която
впоследствие била премахната, за да се направи външна врата. В средната стая
имало нещо като стеничка, която оформяла нещо като гардероб, но впоследствие
била премахната и на нейно място било направено нещо като огнище, но само с
декоративна цел, доколкото нямало изградено коминно тяло. Съобщава също, че 3-4
г. след придобиване на имота от оспорващата към гърба на сградата /към
границата със съседния имот/ е направен дренаж чрез изграждане на стеничка и
полагане на хидроизолация. Приблизително по същото време е направена и подпорна
стена в имота. Периодично, през 3-4 години, собствениците правели освежаване на
къщата чрез вътрешно боядисване на стените. През 2003г. е направен по-съществен
ремонт, изразяващ се в подмяна на теракотните плочи в стаите и кухнята.
По-късно в имота било обособено паркомясто, приблизително на нивото на
покривната плоча на вилата, а под него била изградена нова баня, разположена
непосредствено до старата.
Разпитаната по делото свидетелка Д К М познава имота на жалбоподателката К. Б. в
качеството си на инженер-конструктор, който е изготвил конструктивното
становище през 2015г. и е призована именно в това си качество да посочи какво е
установила на място. Пред съда свидетелката заявява, че целта на нейната работа
през 2015г. е била да установи кога и как е строена вилната сграда, кога и как
е ремонтирана, в какво състояние е към момента на даване на становището и в
този смисъл доколко отговаря на нормативната уредба и доколко е сигурна. Посещавала
е имота на жалбоподателката през 2015 г. и през 2019г. От представената по
делото декларация и от огледа счита за вярно твърдението, че сградата е
построена през 70-те години на миналия век. В една от стаите конструкторът е
установил пукнатина в стената, която обяснява, че това вероятно се дължи на
слягане на земните маси. Заявява, че зад сградата има хидроизолация и подпорна
стеничка, с която основите на сградата са изолирани от възможни течове и други
източници на вода. Заявява, че основите на вилната сграда, както и
конструкцията ѝ не са били обект на въздействие след построяването
ѝ. Не са правени допълнително. Счита, че обрамчването със стоманени и
бетонни пояси на вилната сграда е извършено с първоначалния строеж. Сочи, че
прокарването на отводнителния канал не засяга конструкцията на сградата. При
огледа на сградата в една от стаите е видяла белези от премахване на неносещ
зид (стена), който няма отношение към конструкцията на самата сграда.
Твърденията си, че премахнатият зид не е бил носещ, свидетелката обосновава с
това, че в този участък няма провисване на плочата или други нейни деформации.
Свидетелката заявява, че от състоянието на плочата /на тавана/ може да се
направи извод, че е правена преди повече от 30-40 години. Забелязала е в една от
стаите следи от вътрешна зидария, която впоследствие е била премахната. Няма
допълнително извършвани дейности в периода 2015 – 2019г. Изразява становище
като конструктор, че сградата има добър експлоатационен потенциал предвид
обстоятелството, че, въпреки, че попада в свлачищен район и съществува на място
близо половин век, през което време е била подлагана на множество сеизмични
въздействия, но въпреки това състоянието ѝ е много добро. Заявява, че
хидро- и топлоизолацията не са конструктивни мероприятия. Възприела е лично
допълнително пристроеното помещение за баня (нова баня), което не е част от
проекта за издаване на удостоверение за търпимост, тъй като нейната конструкция
е независима, въпреки, че е допряна до основното застрояване. Заявява, че
изводите, които е изложила в т.4 от конструктивната становище от 20015 г. е да
покаже дали изследваният обект отговаря или не отговаря на нормативната уредба
и нищо повече.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че
към доказателствата по делото са приобщени Декларация от К.Б. за гражданство
и гражданско състояние по чл. 25, ал 8 от Закона за нотариусите и нотариалната
дейност, Проект за постройка за сериозно ползване на К. Топалова, Окомерна
скица, фактура от 15.07.1999г., Геодезическо заснемане на сграда, огради и
паркомясто в имот 2365. На страница 42 от административната преписка е
приложена нотариално заверена декларация от К.И.Б., с която е декларирано, че
след сключване на граждански брак на 12.10.1974г. е променила фамилното си име
от Топалова на Б..
При така установените факти съдът достигна до
следните правни изводи:
Оспореният отказ е издадена от компетентен орган –
главният архитект на Район Аспарухово, Община Варна, в рамките на
предоставените му правомощия с чл. 145, ал. 1 от ЗУТ, чл.144, ал.3 от ЗУТ, §
16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и Заповед №
005/17.02.2017г. служебно известна на съда във връзка с други производства.
Страните не спорят за компетентността на акта. Посочени са фактическите и
правни основания за постановяване на заповедта, адресат и издател на акта,
както и ред за неговото обжалване. Предвид това съдът установи, че не са налице
формални пороци на акта по смисъла на чл.59, ал.1 от АПК.
В жалбата не са релевирани доводи за допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила, а и такива не бяха
установени в хода на служебната проверка за законосъобразност по реда на
чл.168, ал.1 от АПК.
Повдигнатият спор е за правилното приложение на
материалния закон.
След запознаване с всички доказателства по делото –
представените с административната преписка, както и тези, събрани в хода на настоящото
съдебно производство, съдът намира оспорената заповед за законосъобразна –
постановена при правилно приложение на материалния закон.
Съгласно §16 , ал.1 от ПР на ЗУТ, строежи, изградени
до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими
строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат
предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите,
които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите
са търпими. По аналогичен начин е решен
въпросът за търпимостта на строежите, попадащи в приложното поле на §127, ал.1
от ПЗР на ЗИД на ЗУТ – и в тези случаи следва да се установи търпимостта на
строежа с оглед на разпоредбите, действащи, както към момента на изграждането
му, така и към момента на подаване на заявлението за образуване на производство
за издаване на удостоверение за търпимост. В обжалваната заповед ответникът е
посочил два периода на извършване на строежа, във връзка с който е образувано
производството – първи период 1971г. –
1972 г. и втори период – 2003г. Съответно в заповедта е коментирано
съответствието на строежа към посочените два периода. Мотивите досежно
съответствието на строежа с действащите понастоящем разпоредби са лаконични –
цитирани са относимите нормативни актове, в това число и Заповед № РД-02-14-2200/21.04.1997г. за
налагане на строителна забрана, цитирано е съдържанието на чл.96, ал.4 от ЗУТ.
Настоящият съдебен състав намира за основателни
поддържаните до приключване на делото твърдения на процесуалния представител на
оспорващата, че заявеният строеж е извършен през периода 1971 г. – 1972 г.,
като извършените през 2003 г. нямат характер на основан ремонт по смисъла на т.
42 от §5 на ДР на ЗУТ доколкото с тях не са засегнати конструктивни части на
сградата. Този извод на съда се подкрепя от всички доказателства по делото. За
съществуването на постройката се споменава още в НА за дарение №163, том 14,
дело №6123/21.12.1974 г. на нотариус с район на действие ВРС. В проекта, фаза
„Екзекутив“ на постройка за сезонно ползване, приложена на лист и от 47 до 60
по делото от 1992 г. На геодезическото заснемане, извършено от „Аквагон“ ООД,
ясно личат контурите на старата основна сграда с площ от 68 кв.м., предмет на производстсвото пред
ответника, както и контурите на по-късно извършеното пристрояване – площадка за
паркиране и баня под него, които не са част от предмета на производството по
§16, ал.1 от ПР на ЗУТ. От цялата техническа документация е видно, че вилната
сграда конструктивно не е била променяна във времето по размери и обем като
нейните контури са едни и същи във всички представени по делото документи и
чертежи. Не се установяват и функционални промени в нея. Видно от показанията
на св. И. И., още първоначално сградата се е състояла от четири помещения,
разположени последователно от запад на изток - кухня, две стаи и баня.
Бетонната стена и хидроизолацията откъм гърба на сградата са извършени 3-4
години след като жалбоподателката е придобила имота, т.е. приблизително към
1977 – 78 г., но те нямат отношение към конструкцията на сградата. Такова е и
становището на вещото лице инж. Н. Д.. Дори и да се приеме обратното становище,
предвид заявеното време на извършването им, тези СМР попадат също в приложното
поле на §16,ал.1 от ПР на ЗУТ.
Предвид изложеното по-горе настоящият състав на съда
намира, че към конкретния случай е приложима разпоредбата на §16, ал.1 от ПР на
ЗУТ. Според § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, за да се установи търпимост следва да са
налице следните кумулативно дадени предпоставки: 1) строежът да е, изградени до
7 април 1987 г.; 2) за строежа да няма строителни книжа; 3) да е бил допустими
по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването му или 4) да е допустим по нормите на сега
действащия закон - ЗУТ. Жалбоподателката не спори, че вилната сграда, във
връзка с която е образувано административното производство, не е била допустима
към момента на извършването ѝ през 1971г. – 1972 г. доколкото имотът е
бил извън строителните граници на гр. Варна и е бил предназначен за земеделски
нужди. С оглед на това следва да се установи съответства ли строежът на сега
действащия закон - ЗУТ. От доказателствата е видно, а и не се спори, че към
момента на образуване на производството пред органа имотът на жалбоподателката
К. Б. попада в урбанизирана територия – СО „Прибой“ въз основа на Решение
№322-4/29.05.2000 г. на Общински съвет – гр. Варна. ПИ 10135.5549.2365 попада и
в обхвата на ОУП за град Варна и за него са относими специфичните правила и
нормативи за неговото приложение, съгласно Заповед №РД-02-14-2200/ 03.09.2012
г. и Заповед №РД-14-2197/03.09.2012 г. на Министъра на РРБ. Съгласно ОУП имотът
и прилежащата територия попадат в устройствена зона „Жм-2“ – „Жилищна
устройствена зона с ниско застрояване с допълнителни специфични изисквания“. От
таблицата по-горе в мотивите е видно, че строежът отговаря на условията на застрояване,
съгласно сега действащия за прилежащата територия ОУП. Въпросът за съответствие
на вилната сграда с актуалния ОУП от 2012г. не е изследван от органа в хода на
административното производство, което е съществен порок на производството пред
ответника. Такова изследване е сторено едва в хода на производството пред
настоящата съдебна инстанция.
Независимо от изложеното по-горе, съдът съобрази, че
имотът, в който се намира заявения строеж, попада в територия, за която има
наложена строителна забрана по силата на Заповед № РД-02-14-2300/21.04.1997 г.
на Министъра на териториалното развитие и стопанството. Тази заповед е издадена
на основание чл. 38, ал.2 от отменения Закон за териториално и селищно
устройство /ЗТСУ/, съгласно която Министърът на регионалното развитие и
благоустройството може да налага строителна забрана за изясняване на общата
устойчивост на терена в свлачищни райони за срок до две години, а във връзка с
извършване на противосвлачищни укрепителни и други мероприятия - до
осъществяването им. Към настоящия момент липсват данни заповедта да е отменена.
Смисълът на приложимият материален закон - §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, е да се
установи, ако строежът не беше реализиран, а към днешна дата започва процедура
за реализирането му – проектиране, одобряване на инвестиционни проекти и др.,
би ли бил той допустим, т.е. би ли било издадено разрешение за строеж или не.
Заповедта, с която е наложена строителна забрана върху територията, в която
попада имота на жалбоподателката, е част от актуалните към настоящия момент
градоустройствени правила и нормативи и е пречка за издаване на удостоверение
за търпимост.
Като е достигнал до същия извод административният
орган правилно е приложил материалния закон.
При този изход на делото неоснователна се явява
претенцията на оспорващата за присъждане на разноски в нейна полза.
Процесуалният представител на ответника не е направил такова искане, поради
което такива не се присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал.
2 от АПК, Варненският административен съд, ХХІV-ти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
К.И.Б. с ЕГН ********** срещу Заповед № 8/ 29.06.2018г. на Главния архитект на
Район Аспарухово, Община Варна, с обективиран отказ за издаване на
удостоверение за търпимост за строеж: „Вилна сграда“, построена в поземлен имот
/ПИ/ с идентификатор 10135.5549.2365 по плана на СО „Прибой“, землището на кв.
Галата, Община Варна.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: