№ 578
гр. София, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело
№ 20241000502919 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 28185.08.2024г, постановено по гр.д.№ 475/2023г. по описа на
Софийски окръжен съд, е осъдена Агенция „Пътна инфраструктура“ с БУЛСТАТ *********,
да заплати на М. А. А. с ЕГН ********** сумата 7500 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от 06.06.2023 г. до
окончателното й изплащане; сумата 2 329,47 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 05.06.2020г. до 05.06.2023 г. върху обезщетението за неимуществени вреди,
претърпени в резултат от ПТП, настъпило на 06.07.2018г. на второстепенен път II-81, в
района на 16-ти километър, в участъка между гр. Костинброд и с. „Беледие хан“, като е
отхвърлен иска за главница за разликата над 7500 лева до пълния предявен размер от 50 000
лева, както и иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 15222,23
лв. Осъдено е „Пътстрой - 92“ АД с ЕИК ********* да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“ с БУЛСТАТ ********* сумата 7500 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, което агенцията е осъдена да заплати на М. А. А. с ЕГН **********,
ведно със законната лихва върху тази сума от 06.06.2023 г. до окончателното й изплащане,
при условие, че Агенция „Пътна инфраструктура“ с БУЛСТАТ ********* изпълни
постановеното срещу нея осъдително решение по главния иск на М. А. А.. Осъдено е
„Пътстрой - 92“ АД с ЕИК ********* да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ с
БУЛСТАТ ********* сумата 2 329,47 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
05.06.2020 г. до 05.06.2023 г. върху обезщетението за неимуществени вреди, което агенцията
е била осъдена да заплати на М. А. А., при условие, че Агенция „Пътна инфраструктура“ с
БУЛСТАТ ********* изпълни постановеното срещу нея осъдително решение по акцесорния
иск на М. А. А.. Осъдена е Агенция „Пътна инфраструктура“ с БУЛСТАТ *********, да
заплати на адв. А. Т. с адрес гр. ***, ул. „***“ № **, адвокатско възнаграждение по чл. 38,
ал. 1, т. 2, вр. ал. 2 от ЗА, пропорционално на уважената част от исковете, в размер на 700 лв.
Осъдена е М. А. А. с ЕГН ********** да заплати на Агенция „Пътна
1
инфраструктура“ с БУЛСТАТ *********, сумата 450 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 и 2 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, пропорционално на отхвърлената част от исковете.
Осъдена е Агенция „Пътна инфраструктура“ с БУЛСТАТ *********, да заплати на
Софийски окръжен съд с БУЛСТАТ ********* сумата 541 лв., представляваща част от
изразходваните от бюджета на съда средства, пропорционално на уважената част от
исковете. Осъдено е „Пътстрой - 92“ АД с ЕИК ********* да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“ с БУЛСТАТ *********, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 78, ал. 8
от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 и 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв. Посочено е, че решението е
постановено при участието на „Пътстрой - 92“ АД с ЕИК *********, в качеството му на
трето лице - помагач на страната на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ с БУЛСТАТ
********* по предявените срещу агенцията искове от М. А. А. с правна квалификация чл.
49, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Решението е обжалвано от М. А. А., чрез адв.А. Т. от САК, в частта му, с която е
отхвърлена исковата претенция за сумата над 7500лв. до 50 000лв. Възразява, че съдът е
определил занижен размер на обезщетението, което противоречи на установения в чл.52 ЗЗД
принцип на справедливост, че е налице съпричиняване в размер на 50%. Поддържа, че от
САЕ се установява, че причина за ПТП е неправилната временна организация на
движението на ремонтирания участък. Позовава се ангажираните по делото свидетелски
показания на св.Н. А. и СМЕ, от които се установява тежкото здравословно състояние на
пострадалата, продължителният оздравителен процес-4 месеца, нуждата от чужда помощ,
отключване на диабет, страх от пътуване с кола. Претендира да се отмени решението в
обжалваната му част и да се уважи изцяло исковата претенция.
По жалбата е подаден отговор от „Пътна инфраструктура”–областно пътно
управление, чрез гл. юрисконсулт Г.Н., с който е ангажирано становище, че е неоснователна.
Сочи, че представеният по делото Констативен протокол не е бил съставен на датата на
настъпване на ПТП, а на 30.07.2018г, че същият не отразява механизма на ПТП, че
противоречи на гласните доказателства, че неправилно е посочено, че препятствието не е
било обезопасено. Претендира да се остави без уважение въззивната жалба.
Решението е обжалвано и от „Пътстрой-92” АД, представлявано от изп. директор
А.Л., в частта му, с която е уважена исковата претенция за сумата от 7500лв. за обезщетение
за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от 6.06.2023г до
окончателното й изплащане и за сумата от 2329.47лв. за мораторна лихва за периода
5.06.2020г до 5.06.2023г. Възразява срещу приетото, че причина за ПТП е неправилна
организация на движението на пътния участък с доводи, че всички знаци по временната
организация са били поставени правилно и съгласно действащата Наредба №3/ 16.08.2010г и
от представители на съответните институции. Възразява срещу кредитирането на
показанията на шофьора, че движейки се по пътя е бил заблуден от втория знак, а не от
първия, който е сочил за движение на ляво, тъй като и следващите два знака са за същата
посока. Поддържа, че единствено виновен за настъпване на ПТП е водачът на автомобил с
рег. № ********, който е карал с превишена скорост, извън въведените ограничения.
Претендира да се отмени решението в обжалваната му част.
Ответната страна по жалбата-М. А. А. е оспорила въззивната жалба, с доводи, че
изводите на съда за ангажиране отговорността на ответното дружество са правилни.
Агенция „Пътна инфраструктура”-областно управление София, е ангажирала
становище, че въззивната жалба на „Пътстрой-92” АД е основателна. Сочи, че следва да се
изключи от доказателствата по делото представеният констативен протокол за ПТП №
6186/30.08.2018г, тъй като е в противоречие с чл.179, ал.2 ГПК, вр. с чл.183 ГПК, с доводи,
че не съдържа необходимите реквизити, съставен е на 30.08.2018г, а ПТП евентуално е
настъпило на 6.07.2018г и местопроизшествието не е било посетено от служител на РУП-
Костинброд, не е подписан от представител на ответника. Описаното в протокола
2
противоречи на свидетелските показания на св.Е., подал сигнал на тел.112 за процесното
ПТП, и на свидетелите-служители на РУП-Костинброд, посетили ПТП. Възразява, че
неправилно е отразено в протокола, че препятствието не е било обезопасено. Поддържа, че
водачът не е спазил ограниченията на скоростта. Излага доводи, че не са налице условията
на чл.49 ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника. Претендира да се отмени
решението в обжалваната му част и да се отхвърлят исковите претенции.
Софийският апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията
си, уредени в чл.269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР №1/9.12.2013г по т.д.
№1/2013г на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо в
обжалваната част, а по същество правилно.
Фактическата обстановка е възприета и възпроизведена правилно от
първоинстаницонният съд и тя е следната:
Ищцата-М. А. А. е посочила в исковата молба, че на 06.07.2018г. е пътувала в лек
автомобил „Опел Зафира“ с рег. № ********, управляван от М. Д., когато на второстепенен
път II-81, в района на 16-ти километър, в участъка между гр. Костинброд и с. „Беледие хан“,
автомобилът попаднал в необезопасен изкоп на пътя и е получила телесни увреждания-
травматична екстирпация /изтръгване/ на нокът на палеца на лявата ръка и счупване на
дистална фаланга на същия пръст, счупване на основата на втора предикиткова кост на
дясната ръка, счупване на дистална фаланга на първи пръст на лявата ръка, малък абриз
/костен откършек/ от основата на втората предикиткова кост вдясно и контузия на гръдния
кош, причинили й трайно затруднение в движението на левия горен крайник и десния горен
крайник, съставляващи средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК. На мястото на
ПТП се извършвал ремонт на пътното платно, като работният участък бил сигнализиран и
обезопасен с поставяне на 8 броя ограничителни табели С4, като 4 от тях се намирали преди
изкопа спрямо посоката на движение на лекия автомобил „Опел Зафира“, рег. № ********.
Първата от ограничителните табели била тип С4.4 и била разположена на 1,9 метра от
дясната граница на платното за движение и указвала преминаване на леките автомобили
вдясно от нея. Втората ограничителна табела била тип С4.3 и реално заблуждавала водачите
на автомобили, че следва да преминат в дясно от нея. Водачът на лекия автомобил „Опел
Зафира“, рег. № ********, следвал указанията на тези табели, в резултат от което, попаднал
в изкопа за изграждане на тръбен водосток и така реализирал процесното ПТП. Според
ищцата, тъй като дълготрайните СМР се извършвали на двулентов двупосочен път върху
една от пътните ленти и работният участък бил с дължина не по-голяма от 50 метра,
временната организация и безопасност на движението и обезопасяване на строителството
следвало да се изпълнят в съответствие с Приложение № 42 към чл. 67, ал. 1, т. 3 от Наредба
№ 3 от 16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на движението при
извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците. Изпълнената схема
за временна организация и безопасност на движението и обезопасяване на строителството
не била в съответствие с това приложение, тъй като, според изискванията му, върху всеки
знак трябва да има поставена светлинна сигнализация с мигаща жълта светлина, каквато в
случая липсвала. Първата ограничителна табела С4.4 е трябвало да бъде поставена на ръба
на дясната граница на платното за движение по посока на движението, а не както в случая
на 1.9 м от дясната граница на платното за движение. Върху нея е трябвало да има поставен
знак Г10, какъвто липсвал. Втората ограничителна табела тип С4.3 била така поставена, че
заблуждавала водачите на автомобилите в каква посока е безопасно да преминат. Съгласно
цитираното Приложение № 42, работният участък преди изкопа е следвало да бъде
обезопасен с най- малко 4 ограничителни табели тип С4.4, а не с една, както е в процесния
случай. Независимо от горните несъответствия, ответникът АПИ бил одобрил и утвърдил
проекта за временна организация и безопасност на движението, поради което ищцата е
изложила доводи, че същият следва да понесе отговорност за вредите, претърпени от нея
вследствие от произшествието, настъпило на републикански път, поддържането и ремонтът
3
на който били задължение именно на АПИ, която осъществява дейностите по чл. 30, ал. 1 от
ЗП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението им.
Бездействието на последните по обезопасяване на пътното движение в процесния участък
съставлявало неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 от ЗП, и е причина за
настъпване на процесното ПТП, от което претърпяла увреждания. Изложила е твърдения, че
е търпяла силни и продължителни болки, а и движенията й дълго време били ограничени.
Претендирала е да се осъди ответника да й заплати сумата от 50000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от ПТП на 06.07.2018 г. на второстепенен път 81, в района на 16 километър, в участъка
между гр. Костинброд и „Беледие хан“, настъпило поради неизпълнение от страна на
ответника на задължението му да обезопаси движението, да обозначи надлежно
извършващата се фактически на пътя ремонтна дейност към датата на извършването й, да
сигнализира за препятствията и опасностите на пътя, вкл. като постави изискуемите пътни
знаци и маркировка за обезпечаване на безопасността на движението към същия момент в
съответствие с Наредба № 3/16.08.2010 г за временната организация и безопасността на
движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, в
качеството си на лице, което е собственик на пътя, и на което е възложено управлението на
пътя по Закона за пътищата, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска -
06.06.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, както и да й заплати на основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД сумата 15222,23 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от
50000 лева за периода от 05.06.2020 г. до 05.06.2023 год.
Ответникът по делото- АПИ е оспорил предявените искове, като е възразил, че
процесното ПТП е настъпило при описания в исковата молба механизъм. Оспорил е
доказателствената стойност на представения с исковата молба констативен протокол за ПТП.
Посочил е, че мястото, в района на което се извършвал ремонт на пътя, е било надлежно
обозначено, включително със сигнални лампи с мигаща жълта светлина. Оспорил е
твърдените от ищцата за настъпили травматични увреждания. При евентуалност е навел
възражение за съпричиняване от водача на лек автомобил „Опел Зафира“, рег. № ********,
който се движел с несъобразена скорост в нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Направил е искане за привличане на трето лице-помагач „Пътстрой - 92“ АД срещу
което дружество е предявило обратен иск, приет за разглеждане от съда, с доводи, че е
сключен между тях на 29.08.2017г. договор за обществена поръчка за обособена позиция № 3
за строителство на обект: BG16RFOP001 - 7.001-0009-S-01, Лот 2 „Път II - 81 Костинброд -
Бучин проход“ от км 8+200 до км 30+400, с обща дължина 22,2 км. По силата на този
договор, ответното дружество, в качеството си на изпълнител, било поело задължение да
предприеме всички необходими действия за осигуряване на безопасни условия на движение
и да поддържа републиканските пътища в добро експлоатационно състояние, поради което
то следва да отговаря за щети, възникнали за възложителя или за трети лица вследствие
допуснати пропуски при изпълнение на работите по договора и при причиняване на ПТП
и/или щета в резултат на неизпълнение или некачествено изпълнение предмета на договора,
както и на всички нормативни и технически изисквания, които следва да спазва при
изпълнението на договора, като носи пълна имуществена и неимуществена отговорност за
причинените вреди и отговаря за тях пред потърпевшите и застрахователите. Претендирал е
ако бъдат уважени исковите претенции срещу него, да бъде осъден ответника да му заплати
сумите по същите, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
Ответникът по обратните искове и трето лице-помагач на страната на ответника по
главния иск – „Пътстрой - 92“ АД – е оспорил исковите претенции. Възразил е, че няма
качеството на изпълнител по договора за обществена поръчка, на който АПИ се позовава.
Оспорил е, че процесното ПТП е настъпило при описания в исковата молба механизъм, като
твърди, че мястото, в района на което се извършвал ремонт на пътя, е било надлежно
4
обозначено, вкл. със сигнални лампи с мигаща жълта светлина, като организацията на
движение е била одобрена и проверена от МВР и АПИ. Оспорил е твърдените за настъпили
травматични увреждания на ищцата. Посочил е, че ПТП е настъпило по вина на водача на
лекия автомобил, който се движел с несъобразена скорост, несъобразявайки се с пътната
обстановка, с въведената организация на движение и поставените пътни знаци. Изложил е
доводи, че са неоснователни твърденията на ищцата, че въведена временна организация не
отговаряла на Наредба № 3 от 16.08.2010г. Претендирал е да се отхвърлят исковите
претенции.
С решението си първоинстанционният съд е уважил частично исковите претенции,
като е приел, че са налице условията за ангажиране отговорността на ответниците по
исковите претенции.
Видно от представения по делото констативен протокол № 6186/30.08.2018г. се
установява, че на 06.07.2018г. около 23:00ч. на 16-ти километър от второстепенен път 81 е
настъпило ПТП, като л.а. Опел Зафира с ДК № ******** с водач М. Д. се е ударил в
необезопасен изкоп на пътя. Било е образувано досъдебно производство за престъпление по
чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 пр. 3 от НК, което е прекратено с постановление от
26.05.2021г. на прокурор при РП – Костинброд.
По делото е представено заверено копие от Заповед № РД-1178 от 05.04.2018г. на
директора на ОПУ- София, относно организация на движението, съгласно одобрения проект
за ВОБД и при спазване на изискванията на Наредба № 3/16.08.2010г. във връзка с
реконструкция на път II-81 от км. 8+200 до км. 30+400, като заповедта препраща към схема
на организацията, която не е била представена по делото и копие от Протокол от 27.06.2018г.
за извършено въвеждане на временна организация на движението за обект „Лот 2 път II-81
Костинброд – Бучин проход от км. 16+178 до км. 16+228“ в съответствие с посочената
заповед, като в т.4 от него е отразено, че комисията приема изпълнената временна
организация на движението, като относно този протокол САТЕ е посочила, че не касае
процесния участък от пътя.
Представени са Приложения №№ 22, 24, 28 и 32 към чл. 59, ал. 1, т. 3 чл. 6, ал. 1, т. 1,
чл. 62, ал. 1, т. 1 и чл. 63, ал. 1, т. 1, във връзка с Разрешение за строеж № 61/15.11.2017г.,
които съдържат схеми на сигнализиране на дълготрайни ремонтни работи без отбиване на
движението и за обект „път II-81 Костинброд – Берковица – Монтана“, относно участък от
км. 8+200 до км. 30+400“, от които не се установява коя схема е била осъществена на
мястото на процесното ПТП.
Представено е и заверено копие от Протокол за извършено прекратяване на въведена
временна организация на движението за обект „Лот 2 път II-81 Костинброд – Бучин проход
от км. 8+200 до км. 30+400“ от дата 26.07.2018г, като е отразено, че е извършено от
представители на изпълнителя „Пътстрой - 92“ АД, ОПУ- София и РУМВР – Костинброд.
Видно от Договор № РД-33-12 от 29.08.2017г. е, че е възложена на обществена
поръчка за обособена позиция № 3 за строителство на обект за обект BG16RFOP1-7.001-S-
01, Лот 2 „Път II-81 Костинброд – Бучин проход от км. 8+200 до км. 30+400 с обща дължина
22,2 км., област София“, като възложител по договора е Агенция „Пътна инфраструктура“, а
изпълнител – ДЗЗД „Пътища 2016 – 1 етап“, като част от структурата е „Пътстрой-92” АД,
като не се спори между страните, че в предмета на строителство е Лот 2 „Път II-81
Костинброд – Бучин проход от км. 8+200 до км. 30+400 с обща дължина 22,2 км., област
София. В чл. 33, т. 4 от договора е уговорено, че изпълнителят взема необходимите мерки за
опазване на пътищата, ползвани от него по време на строителството и за сигурността на
съществуващия пътен трафик, за което носи пълна отговорност, а съгласно т. 5 – организира
и изпълнява всички появили се по време на строителството въпроси, свързани с временната
организация на пътния трафик и съгласувания с другите заинтересовани страни.
5
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля М. Г. Д. –
братовчед на ищцата, който е дал показания, че е управлявал автомобила при настъпване на
процесното ПТП на 06.07.2018 г., в тъмната част на денонощието, след 23 часа. От София
към Монтана е пътувал със съпругата си В., децата им И. и Н., както и братовчедка му М.
(на предната седалка). Няколко километра след Костинброд имало табела, че се извършват
ремонтни дейности. През цялото време се е движил с разрешената скорост съобразно
указанията на табелите. Заявил е, че не е сигурен, че е видял знаци, указващи скоростта за
движение и специфичната организация на движението. Видял знак за ограничение на
скоростта 50 км/ч., а другите забелязани от него знаци го насочвали, в коя лента да се движи,
като го насочвали към движение в най- дясната лента, което свидетелят спазил. Участъкът, в
който настъпило процесното ПТП, бил на завой. Знаците били поставени преди завоя, а след
завоя имало изкоп, в който попаднал автомобилът, тъй като свидетелят нямал време за
реакция и спиране. Сблъсъкът настъпил веднага след завоя (на не повече от 10-15 м.), като
толкова била и видимостта му, тъй като преди завоя била ограничена поради вираж. Нямало
препятствие или знак непосредствено пред изкопа, както и нямало осветителни предмети.
Ограничението в целия участък било 50 км/ч. и през повечето време той шофирал именно с
тази скорост. На мястото на ПТП пред неговия автомобил нямало други автомобили, но
имало такива след него. Нямало и насрещно движещи се автомобили. Времето било сухо.
Движил се на къси светлини. Не е маневрирал в района па ПТП. Движил се вдясно
съобразно указващите знаци. Свидетелят не ги разтълкувал като указващи преминаване в
насрещната лента. Нямало сигнализация за изкоп, за преграда или насип, който да
предотврати ПТП. Разбрал, че има изкоп едва когато попаднал в него, тъй като фаровете не
могли да го осветят.
Свидетелката Н. А. – сестра на ищцата, която живее заедно с нея, е дала показания, че
знае за ПТП, настъпило с М. на 06.07.2018 година. Обадили й се по телефона за настъпилата
злополука. Свидетелката посетила ищцата в болницата, като състоянието й било тежко.
Била много разстроена. Лекарите я прегледали и я пуснали веднага. При ищцата били
констатирани счупвания на двете ръце, а тялото й било в хематоми. Възстановяването й
продължило около 4 месеца. През това време свидетелката й помагала в ежедневното битово
обслужване и хигиената. Пострадалата не можела да спи, почти не можела да се движи,
отслабнала много и психически била нестабилна. През четирите месеца след инцидента се
оплаквала от болки. Не можела да става сама от леглото, като и до настоящия момент
изпитва страх при пътуване. След инцидента при пострадалата бил констатирано
заболяване-диабет, като преди това нямала такива оплаквания.
От заключение по САТЕ, се установява, че точното място на удара на лекия
автомобил в изкопа е на 1,5 м. вдясно от средната (разделителна) линия между двете платна
на пътя, като скоростта на автомобила преди и в момента на удара е била 54 км/ч. При тази
скорост, опасната зона на спиране е била 46,4 м. Особеното в случая е, че участъкът от пътя,
в който е извършван ремонт към момента на настъпване на процесното ПТП, е след десен
завой на пътя, като направеният изкоп е на разстояние 17,10 м. след приетия за ориентир
километричен знак на 16-ти километър от пътя Костинброд – Беледие хан. Завоят свършва
преди ремонтирания участък, като след километричния знак на 16-ти километър следва
почти прав участък от пътя, който включва и ремонтирания участък, но поради големият
радиус на завоя не може точно да се определи краят на завоя и разстоянието между него и
изкопа. Вещото лице е посочило, че към момента на процесното ПТП в ремонтирания
участък е имало поставени пътни знаци от група "С" - "Други средства за сигнализиране",
както следва: Първа ограничителна табела С 4.4, поставена на 1,90 м. вляво от десния край
на пътното платно и на разстояние 21,90 м. преди началото на изкопа. Втора ограничителна
табела С 4.3 (погрешно поставена вместо С 4.4), поставена на 2,10 м. вляво от десния край
на пътното платно и на разстояние 12,90 м. преди началото на изкопа. Трета ограничителна
табела С 4.4, поставена на 3,00 м. вляво от десния край на пътното платно и на разстояние
6
7,30 м. преди началото на изкопа. Четвърта ограничителна табела С 4.4, поставена на 3,00 м.
вляво от десния край на пътното платно и на разстояние 0,0 м. от линията на началото на
изкопа, като е била съоръжена с работеща жълта мигаща светлина, захранвана от
акумулаторна батерия, които съгласно Наредба № 3 от 16.08.2010 г. и Приложение № 42 към
чл. 67, ал 1, т. 3 от нея, следва да са били поставени на разстояние не по- малко от 10 метра
между тях и под наклон спрямо оста на пътя, на двулентови пътища в началото на
ограждането - 1:10, в края - 1:3. В конкретния случай разстоянието от десния край на
пътната лента, на което е трябвало да се поставят табелите, е било както следва: за първата
табела – 0,68 м., за четвъртата табела - 2.70 м., а втората и третата табели - в права линия
между тях.
Експертът е приел, че разстоянията, на които реално са били поставени пътните знаци
от група "С", както и самите знаци, не са съответствали на изискванията на Приложение №
42 от Наредба № 3 от 16.08.2010 г., т.е. участъкът за ремонт на пътното платно е бил
сигнализиран и обезопасен, но без да са спазени всички изисквания на Наредба № 3 от
16.08.2010 г. За другите пътни знаци е посочено, че няма сигурни данни по делото да са били
поставени.
Като основни причини за настъпване на процесното ПТП, вещото лице е посочило:
Неправилно е бил поставен втори по ред пътен знак С 4.4 - "Ограничителна табела",
насочващ надясно към затвореното за движение дясно платно на пътя. Неизпълнение от
водача на автомобила на указанията на останалите правилно поставени пътни знаци: А 23 -
"Участък от пътя в ремонт" и В 26 - "Забранено е движение със скорост, по-висока от
означената" - в случая - 50 км/ч., А8 - "Платно за движение, стеснено отдясно", В 26 -
"Забранено е движение със скорост, по-висока от означената" - в случая - 20 км/ч., Б 5 -
„Пропусни насрещно движещите се пътни превозни средства“ и другите два, правилно
поставени пътни знаци С 4.4 - "Ограничителна табела" насочващи автомобилите към лявото
платно за насрещно движение. Несъответствие на схемата за временна организация на
движението в ремонтирания участък с Приложение № 42 към чл. 67, ал 1, т. 3 от Наредба №
3/16.08.2010 г. - стр. 49. В обобщение, вещото лице е заявило, че от техническа гледна точка,
причините за настъпване на процесното ПТП са: Схема за временна организация на
движението в ремонтирания участък, изпълнена в несъответствие с Наредба № 3 от
16.08.2010 г. и създаваща недостатъчно ясна представа у водачите на автомобили за реда за
преминаване през участъка в ремонт. Неправилно „разчетена” от водача на автомобила
вертикална пътна маркировка за временна организация на движението в ремонтирания
участък.
От заключението на СМЕ се установява, че в резултат на пътнотранспортното
произшествие на 06.07.2018г. М. А. е претърпяла следните травматични увреждания:
травматично изтръгване на нокътя на палеца на лявата ръка и фрактура на крайната
/нокътната/ фаланга на същия пръст, както и фрактура на основата на втора предкиткова
кост на дясната ръка с обособен костен откършек /абриз/, които са локализирани в областта
на китките и пръстите на двете ръце и са получени в резултат на грубо механично
въздействие, упражнено в засегнатите области. Счупването на нокътната фаланга на палеца
на лявата ръка, съчетано с изтръгване на нокътя, е причинило на пострадалата трайно
затруднение в движението на левия горен крайник за срок около 1-1,5 месеца. Счупването на
втората предкиткова кост на дясната ръка е причинило на пострадалата трайно затруднение
на движението на левия горен крайник за срок от около 1-1,5 месеца. Относно използването
на предпазен колан е посочило, че са от значение деформациите на автомобила, особено при
засягане на горни крайници, които са свободни при удар, но независимо дали е поставен
колан или не, крайниците се нараняват. При пътуващ на предна седалка травмите на горните
крайници са резултат от рефлекторно протягане на ръцете при предстоящ удар. В
конкретния инцидент не е възможно установяване дали ищцата е била с предпазен колан.
7
С оглед на установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна
страна следното:
Фактическият състав на чл.49 включва следните елементи: вреди, причинени на
пострадалия, които да са причинени виновно и противоправно от служител, да е при или по
повод на възложената му работа. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни действия.
Възложителят на работата отговаря пред пострадалия за вредите, които са му причинени
поради виновното поведение на изпълнителя. Когато вредите са резултат от виновното
поведение на дееца и са настъпили при и по повод изпълнение на възложена работа,
отговорността за този, който е възложил работата, пред увредения е по чл. 49 ЗЗД.
Когато ищецът основава своите искания на твърдения, че е претърпял вреди в
резултат на виновно, противоправно действие или бездействие на ответника, той следва да
установи, че ответникът е осъществил противоправното действие или бездействие
(неполагане на дължимата грижа), настъпилите вреди и причинната връзка между
поведението на ответника и вредите. Вината се предполага до доказване на противното и
това доказване е в тежест на ответника, а ищецът следва да установи всички останали
елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Ищецът с всички доказателствени средства
следва да установи увреждащото деяние, вредите и причинно-следствената връзка между
тях така, че от анализа на доказателствата съдът да може да изведе еднозначен извод за
наличието им. Чрез пълно и главно доказване ищецът следва да установи истинността на
твърденията си за релевантните факти. Отговорността на този, който е възложил на друго
лице извършването на някаква работа, е такава за чужди противоправни и виновни деяния.
Съгласно чл.19 от Закона за пътищата Агенция „Пътна инфраструктура” управлява
републиканските пътища, а съгл. чл.30, ал.1 осъществява и дейностите по изграждането,
ремонта и поддържането на републиканските пътища. От ангажираните по делото гласни
доказателства се установява, че през 2018г е извършвана реконструкция на пътен участък от
км.8+200 до км.30+400 на път II-81 „Костинброд – Бучин проход“, за който не се спори, че е
част от републиканската пътна мрежа. В изпълнение на задълженията си агенцията е
сключила договор № РД-33-12 от 29.08.2017г. за възлагане на обществена поръчка за
обособена позиция № 3 за строителство на обект: BG16RFOP001 - 7.001-0009-S-01, Лот 2
„Път II - 81 Костинброд - Бучин проход“ от км 8+200 до км 30+400, с обща дължина 22,2
км., област София и със Заповед № РД-1178 от 05.04.2018г. е наредено да се организира
движението на моторните превозни средства за този участък съгласно одобрения проект за
ВОБД и при спазване на изискванията на Наредба № 3/16.08.2010г. за временна организация
и безопасност на движението при извършване на СМР по пътищата и улиците, да
организира и изпълнява всички появили се по време на строителството въпроси, свързани с
временната организация на пътния трафик и съгласувания с другите заинтересовани страни.
От изложеното се установява, че ответникът е възложил на трето лице извършване на
дейността-временна организация на пътния трафик и следва на основание чл.49 ЗЗД да се
ангажира отговорността му за негови действия и бездействия. От заключението не вещото
лице се установява, че в процесния участък са били поставени пътни знаци от група "С" -
"Други средства за сигнализиране": Първа ограничителна табела С 4.4, поставена на 1,90 м.
вляво от десния край на пътното платно и на разстояние 21,90 м. преди началото на изкопа.
Втора ограничителна табела С 4.3 (погрешно поставена вместо С 4.4), поставена на 2,10 м.
вляво от десния край на пътното платно и на разстояние 12,90 м. преди началото на изкопа.
Трета ограничителна табела С 4.4, поставена на 3,00 м. вляво от десния край на пътното
платно и на разстояние 7,30 м. преди началото на изкопа. Четвърта ограничителна табела С
4.4, поставена на 3,00 м. вляво от десния край на пътното платно и на разстояние 0,0 м. от
линията на началото на изкопа, като е била съоръжена с работеща жълта мигаща светлина,
захранвана от акумулаторна батерия. Разположението им не е съответствало на Наредба № 3
от 16.08.2010 г. и Приложение № 42 към чл. 67, ал 1, т. 3 от нея, тъй като с оглед широчината
8
на пътя, първата табела е следвало да се постави на разстояние 0,68 м. от десния край на
пътя, четвъртата табела - на разстояние 2.70 м., а втората и третата табели - в права линия
между тях, с което са нарушени разпоредбите на Приложение № 42 към чл. 67, ал 1, т. 3 от
Наредба № 3 от 16.08.2010 г., с което се установява наличието на противоправно поведение
от страна на лицето, на което е било възложена дейността по обезопасяване на пътя.
По възражението, че причината да настъпване на ПТП не е неправилната
организация на движението, въззивният съд приема, че е неоснователно, тъй като от
заключението по САТЕ, се установява, че една от основните причини за настъпване на
процесното ПТП е несъответствие на схемата за временна организация на движението в
ремонтирания участък с Приложение № 42 към чл. 67, ал 1, т. 3 от Наредба № 3/16.08.2010 г.
(неправилно поставена втора ограничителна табела С 4.4, насочваща надясно към
затвореното за движение дясно платно на пътя, и неправилно разположение на всички
четири ограничителни табели спрямо десния край на пътното платно), създаваща
недостатъчно ясна представа у водачите на автомобили за реда за преминаване през участъка
в ремонт. Поради неспазването на необходимото отстояние между знаците –през един метър
и под определен ъгъл, автомобилът е нямало да навлезе между тях и да премине в дясната
лента, където е настъпило процесното ПТП. По отношение на възраженията, че не следва да
се цени като доказателство представеният Констативен протокол, тъй като е съставен след
настъпване на ПТП, същите са неоснователни, тъй като отразеното в него кореспондира с
показанията на участник в ПТП –свидетелят водач на лекия автомобил, като дадените от
него свидетелски показания следва да се кредитират като логични и последователни относно
възприетите от него факти.
С оглед на изложеното следва да се ангажира отговорността на ответника на
основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД.
От заключението на СМЕ се установяват причинените вреди на ищцата, както и
връзката на същите с процесното ПТП. При определяне на размера на обезщетението следва
да се съобразят тежестта на травматичното увреждане, продължителността на
възстановителния период и причинените болки и страдания. При отчитане тежестта на
травматичните увреждания, определени въз основа на медицинската документация в СМЕ,
периодът на възстановяване е бил1.5 месеца според вещото лице, поради което не следва да
се кредитират показанията на св.А., че същият е бил 4 месеца, липсата на остатъчни
последици, нуждата от чужда помощ на пострадалата поради невъзможност да се обслужва
сама, следва да се определи обезщетение за претърпените болки и страдания в размер на
15 000лв.
По наведеното възражение за съпричиняване следва да се съобразят изводите на
вещото лице, че друга основна причина за настъпване на процесното ПТП е неправилно
„разчетена” от водача на автомобила вертикална пътна маркировка за временна организация
на движението в ремонтирания участък, и неизпълнение от негова страна на указанията на
правилно поставените пътни знаци: А 23 - "Участък от пътя в ремонт" и В 26 - "Забранено е
движение със скорост, по-висока от означената" - в случая - 50 км/ч., А8 - "Платно за
движение, стеснено отдясно", В 26 - "Забранено е движение със скорост, по- висока от
означената" - в случая - 20 км/ч., Б 5 - „Пропусни насрещно движещите се пътни превозни
средства“ и другите правилно поставени пътни знаци С 4.4 - "Ограничителна табела"
насочващи автомобилите към лявото платно за насрещно движение. Независимо от
неправилно поставената втора табела, водачът е имал възможност да намали скоростта и да
съобрази кои пътни знаци да следва, при необходимост да спре, каквито действия същият не
е извършил, с което е допринесъл за настъпване на вредите от ПТП. При отчитане на
изложените съображения, следва да се уважи възражението за съпричиняване в размер на
50% и да се уважи исковата претенция за сумата от 7 500лв. и за лихва за забава за сумата от
5.06.202г до 5.06.2023г за сумата от 2 329.47лв.
9
Следва да се уважат и обратните искове на Агенция „Пътна инфраструктура” срещу
„Пътстрой-92” АД, с оглед уважаването на главния и акцесорния иск, поради установеното
възлагане от ответното дружество на третото лице извършване на работа като изпълнител по
договора, включващ и временна организация на движението на процесния пътен участък.
Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, следва да се потвърди
обжалваното решение на основание чл.271 ГПК.
С оглед изхода на спора следва да се осъди Агенция „Пътна инфраструктура“ с
БУЛСТАТ *********, да заплати на адв. А. Т. с адрес гр. ***, ул. „***“ № **, адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. ал. 2 от ЗА, сумата от 500лв. за пред въззивната
инстанция.
Следва да се осъди М. А. А. с ЕГН ********** да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“ с БУЛСТАТ *********, сумата 300 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 и 2 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 28185.08.2024г, постановено по гр.д.№ 475/2023г. по
описа на Софийски окръжен съд.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ с БУЛСТАТ *********, ДА ЗАПЛАТИ
на адв. А. Т. с адрес гр. ***, ул. „***“ № **, адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2,
вр. ал. 2 от ЗА, сумата от 500лв. за пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 ГПК М. А. А. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
Агенция „Пътна инфраструктура“ с БУЛСТАТ *********, сумата 300 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 и
2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Решението е постановено при участието на „Пътстрой - 92“ АД с ЕИК *********, в
качеството му на трето лице - помагач на страната на ответника Агенция „Пътна
инфраструктура“ с БУЛСТАТ ********* по предявените срещу агенцията искове от М. А. А.
с правна квалификация чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280 ГПК пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10