Р Е
Ш Е Н
И Е
No 68
гр. Б., 17.03.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд- Б., V граждански състав в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.С.
при участието на секретаря Х.К., като разгледа
докладваното от съдия С. гражданско дело No 1779 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правна квалификация чл. 274, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховане /отм./ и чл. 274, ал. 2 от КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът- “***” ЕАД, гр. С. твърди, че на
31.03.2015 г. в с. Л., общ. Б., на ул. “***” ответникът П.И.Г.,
управлявайки л.а. “Форд Ескорт” с ДК No ***, без да притежава свидетелство за управление на МПС и
с концентрация на алкохол в кръвта над допустимите норми - 2.3 промила, губи
контрол над автомобила и удря движеща се пред него каруца, в резултат на което
ПТП на возещия се в каруцата В.Б.В. са нанесени травматични увреждания.
Поддържа, че за настъпилото ПТП е съставен Протокол за ПТП с пострадали. Във
връзка със случая е образувано ДП No ***г. при РУ на МВР гр. Б., по
което е установено, че пострадалият В.Б.В. е получил следните травматични
увреждания: контузия на главата, съпроводена с охлузване на дясното ухо, както
и охлузване в областта на външния глезен на дясната подбедрица, които увреждания
са му причинили болки и страдания. Сочи, че към датата на настъпване на
застрахователното събитие автомобил “Форд
Ескорт” с ДК No *** е
бил застрахован в “***” ЕАД по застраховка “*** на автомобилистите”. Пострадалото лице при ПТП В.Б.В. предявило претенция
за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, като на 23.12.2015 г. му е
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 700.00 лв. Поддържа, че с изплащане на застрахователното обезщетение
за дружеството се е породило правото на регрес срещу причинителя на увреждането
- П.И.Г., до размер на платеното. На ответника е изпратена регресна покана за
заплащане на дължимите суми, получена от него на 15.01.2016 г., но до момента
вземането не е погасено. Моли съда да
постанови решение, с което осъди ответника да му заплати сумата от 715.00 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка “***” по
щета No ****,
от които 700.00 лв. – застрахователно обезщетение и 15.00 лв. – ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, и сумата от 217.68
лв., представляваща лихва за забава за периода от 10.04.2016 г. до 10.04.2019
г.
Ответникът- П.И.Г. *** в срока по чл.
131 от ГПК не е депозирал писмен отговор и не е взел становище по исковете. В
съдебно заседание ответникът заявява, че признава изцяло предявените претенции.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си,
прави искане за постановяване на решение при признание на иска. Предвид това
при проведеното открито съдебно заседание по делото и на основание чл. 237, ал.
1 от ГПК с протоколно определение съдът е прекратил съдебното дирене.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и направеното искане от ищеца за постановяване на решение
при признание на иска срещу ответника, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 2
във вр. ал. 1 от КЗ /отм./, застрахователят по задължителната застраховка “***” на
автомобилистите има право да получи платеното обезщетение от лицето,
управлявало моторното превозно средство без свидетелство за управление при
настъпване на пътнотранспортното произшествие, а съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1,
предл. 1 от КЗ /отм./, застрахователят по задължителната застраховка “***” на
автомобилистите има право да получи от застрахования платеното от
застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпване на
пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство след
употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по
закон норма. Последната е определена в чл. 174, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата, регламентираща размера на административното наказание за водач, който
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда
включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания
въздух. По силата на чл. 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс управлението на
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда
е въздигнато в престъпление.
Налице са предпоставките по чл. 237 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска. Ответникът признава
задълженията си към ищеца, за които са предявени исковете, като ищецът е
направил искане за прекратяване на съдебното дирене и произнасяне от съда с
решение съобразно признанието. Не съществуват пречките по чл. 237, ал. 3 от ГПК, като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и със
същото страната може да се разпорежда.
Предвид това и на основание чл. 237, ал.
1 от ГПК съдът следва да се произнесе с решение съобразно признанието и исковете
бъдат изцяло уважени, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца на
основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./ и чл. 274, ал. 2 от КЗ /отм./
сумата от 715.00 лв., представляваща
изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета No ***по договор
за застраховка “***”- застрахователна полица No *** г., със срок на валидност от 20.12.2014 г. до
20.12.2015 г. на “***” ЕАД, за причинени от ответника щети при ПТП от
31.03.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
18.04.2019 г. /датата на предявяване на иска/ до окончателното й изплащане, на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 217.68 лв., представляваща обезщетение
за забава за периода от 10.04.2016 г. до 10.04.2019 г.
С оглед изхода на спора и направеното
от ищеца искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да му
заплати и направените от него разноски по делото в размер на 460.00 лв., от
които 100.00 лв. за държавна такса и 360.00 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Предвид
гореизложеното съдът и на основание чл. 237 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА П.И.Г., с ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на “***” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., община Средец, ул. “***” No 3, на
основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./ и чл. 274, ал. 2 от КЗ /отм./ сумата
от 715.00 лв. /седемстотин и петнадесет лева/,
представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета No ***по
договор за застраховка “***”-
застрахователна полица No *** г., със срок
на валидност от 20.12.2014 г. до 20.12.2015 г. на “***” ЕАД, за причинени от
ответника щети при ПТП от 31.03.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 18.04.2019 г. /датата на предявяване на иска/ до
окончателното й изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 217.68 лв.
/двеста и седемнадесет лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща
обезщетение за забава за периода от 10.04.2016 г. до 10.04.2019 г., както и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 460.00 лв. /четиристотин и шестдесет лева/
за направените разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :