Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 16
гр.Русе, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в открито
заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 425
по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. АПК във вр. с чл.172, ал.5 ЗДвП.
Образувано е по жалба от Д.Д.Д. ***,
против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №
22-1085-000550 от 23.09.2022 г., издадена от началник група в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Русе, с която, на основание чл. 171, т. 1, б.
"б" ЗДвП, спрямо него е приложена ПАМ "Временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца". В жалбата се сочи, че
оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена при допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с
материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че
фактическата обстановка не отговаря на действителността, тъй като било
записано, че жалбоподателят е отказал да бъде тестван с техническо средство за
употреба на алкохол и в същото време било отразено, че е управлявал МПС след
употреба на алкохол, които били две изключващи се взаимно хипотези. Според жалбоподателя
е налице съществено разминаване в описанието на нарушението в съставения му
АУАН № 044630/22.09.2022 г. и обстоятелствата, описани в ЗППАМ. Излагат се и
подробно доводи за неправилно правно квалифициране на установените
обстоятелства като се твърди липсата на посочване на конкретната хипотеза на
чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, приложима към конкретния случай. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени оспорената заповед. Претендира
присъждането на разноски, за които представя списък.
Ответникът по жалбата - началник
група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, чрез процесуалния си
представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли тя да
бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, от
процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно
засегнат от него, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.
На 22.09.2022 г., в 19:21 часа,
служителите на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе П.П.П. и св.М.Р.И.,***
към ул.„Околчица“ в гр.Русе, установили, че срещу тях (обратно на разрешената
посока за движение) се движи лек автомобил "Пежо" с рег. № ***, който
спрял до намиращия се в близост бар „Лисика“. Полицейските служители спрели на
същото място и извършили проверка на слезлия от автомобила водач, при която
установили, че това е жалбоподателят Д.Д.. Същият бил поканен да бъде тестван
за употреба на алкохол, но отказал извършването на проба. За отказа на
жалбоподателя бил съставен АУАН, серия GA № 765908 и му бил издаден талон за
медицинско изследване (л. 20-21 и л. 17 от преписката). Междувременно, докато
бил изготвян акта, жалбоподателят влязъл в заведението, където се намирал св. И.И.
– негов познат, след разговор с когото Д. решил все пак да се съгласи да му
бъде направена проба за алкохол с техническо средство и се върнал при
полицейските служители. Те обаче му обяснили, че след като вече веднъж е отказал
проба и му е съставен акт, то вече не може да бъде изследван с техническо
средство и може да посети указаното в талона лечебно заседание, за да му бъде
извършено медицинско изследване. Д. подписал акта без възражения и с това
проверката на място приключила. В указания срок жалбоподателят се явил в Мултипрофилно
спешно отделение при УМБАЛ „Канев“ АД
гр.Русе, където му била взета кръвна проба. В съставения във връзка с това
протокол (л. 16 от преписката) лекарят взел пробата е отразил изявленията на жалбоподателя,
че последният бил употребил алкохол – бира – 1 литър и че приема лекарствени
продукти по лекарско
предписание, подробно описани в протокола. Взетата кръвна проба била изследвана,
резултатите от което изследване са отразени в протокол за химическо изследване
за определяне концентрацията на алкохол № 486/23.09.2022 г. (л.14 от
преписката). Според протокола, установената концентрация на алкохол в
изпратената за изследване проба от кръв, взета от жалбоподателя, била 0,69 на
хиляда. Във връзка с изпълненото от жалбоподателя предписание за медицинско
изследване била издадена мотивирана резолюция № 22-1085-М000187 от 23.09.2022
г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе (л. 19 от
преписката), с която административнонаказателното производство по АУАН серия GA № 765908 от 22.09.2022 г. било
прекратено на основание чл.54, ал. 1, т. 1 от ЗАНН. Същият ден – 23.09.2022 г.
срещу жалбоподателя бил съставен нов АУАН, серия АД, бл.№ 044630 - за това, че
на 22.09.2022 г., около 19:21 часа, на кръстовището между ул.„Околчица“ и ул.„Чипровци“,
управлявал л.а.“Пежо“, с рег.№ ***, след употреба на алкохол над 0,5 на хиляда
– 0,69 на хиляда според протокол за химическа експертиза (ХЕ) № 486/23.09.2022
г. Изрично е посочено, че актът е съставен въз основа на АУАН №
765908/22.09.2022 г. и издаден талон за изследване № 115616/22.09.2022 г.
Нарушението е квалифицирано като такова по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. АУАН бл.№
044630/23.09.2022 г. и мотивираната резолюция са връчени на Д. в деня на
издаването им - на 23.09.2022 г. като жалбоподателят е вписал в акта, че има
възражения. Със съставянето му от Д. са иззети неговите СУМПС и контролен
талон. Писмени възражения по акта са представени в тридневен срок с вх.№
108500-18097/27.09.2022 г. (л. 9-11 от преписката).
Едновременно с АУАН №
044630/23.09.2022 г. и въз основа на него началник група при ОДМВР – Русе,
сектор „Пътна полиция“ издал и оспорената в настоящото производство заповед за
прилагане на ПАМ № 22-1085-000550 от 23.09.2022 г. (л. 2 от преписката), с
която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.
171, т. 1, б. "б" ЗДвП "Временно отнемане на свидетелството му
за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от
18 месеца". В заповедта, от фактическа страна, е отразено установеното
управление на автомобил от жалбоподателя под въздействието на алкохол на 0,5
промила, тъй като с проведено химическо изследване на кръвта е установена
концентрация на алкохол в кръвта на Д. от 0,69 промила. Деянието е
квалифицирано като нарушение на чл. 5, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП. Заповедта е
връчена на Д.Д. също на 23.09.2022 г. и той подал жалба срещу нея пред
настоящия съд на 29.09.2022 г.
Гореописаните факти, които съдът
намира за установени по делото, не се оспорват от страните. Макар жалбоподателя
да твърди в жалбата, че оспорва фактическата обстановка, неговите възражения
касаят конкретния начин на извършване на проверката от полицейските органи, а
не установените при извършването й обстоятелства. Възражения има и по отношение
редовността на взетата кръвна проба и извършеното изследване. На последно място
жалбоподателя възразява и досежно прецизността на дадената правна квалификация
в заповедта и в АУАН.
Заповедта за прилагане на ПАМ е
издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на
ръководителите на службите за контрол или на оправомощени от тях лица. С т.2 от
заповед № 336з-3170/31.12.2021 г. директорът на ОД на МВР – Русе е оправомощил началника
на сектор „Пътна полиция“ и началниците на групи в сектора при ОД на МВР – Русе
да прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП. Оспореният акт е
издаден от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Русе в
условията на предвидена в закона делегация.
Оспорената заповед е в писмена форма
и има реквизитите, изискуеми от чл.172 ЗДвП във вр. с чл.59, ал.2 от АПК.
Административното нарушение, което е основание за прилагане на ПАМ, е описано
ясно и точно, като са посочени всички фактически признаци, включително времето,
мястото и начина на неговото извършване. Разпоредителната част също е ясно,
точно и конкретно формулирана.
При издаване на заповедта не са били
нарушени административнопроизводствените правила. Съдът намира за неотносими
към настоящия спор възраженията на жалбоподателя досежно начина, по който е бил
спрян за извършване на проверка и относно оплакванията относно поведението
(използваните изрази) от проверяващите. Само по себе си нарушението на
изискванията за учтиво и уважително поведение към гражданите, предвидени в Етичния
кодекс за поведение на държавните служители в МВР, каквито в случая не се и
установяват (св.И.И. само възпроизвежда съобщеното му от жалбоподателя без да е
присъствал при отправяне на поканата към последния да бъде изследван с
техническо средство), не могат да обосноват извод за незаконосъобразност на
издадените от същите служители процедурни актове, съставляващи елементи от
производствата по издаването на административни и/или санкционни
(правораздавателни) актове.
Със съставянето на АУАН се слага
началото на административнонаказателното производство – чл.36, ал.1 от ЗАНН, а
не на административното производство по издаване на заповедта за прилагане на
ПАМ. Съставянето на АУАН не е задължителен елемент от производството по
издаване на заповед за прилагане на ПАМ, за разлика от
административнонаказателното производство, макар да представлява условие за
допускане на предварителното изпълнение на тази заповед – чл.172, ал.3 от ЗДвП
и да облекчава възложеното на административния орган доказване на фактическите
основания, посочени в акта – арг. от чл.170, ал.1 от АПК поради придадената му
от законодателя презумптивна доказателствена сила – чл.189, ал.2 от ЗДвП. В
константната практика на ВАС (вж. решение № 11898 от 14.08.2019 г. на ВАС по
адм. д. № 13236/2018 г., VII о., решение № 11240 от 18.07.2019 г. на ВАС по
адм. д. № 15582/2018 г., VII о. и др.) се приема, че с оглед обвързаността на
принудителната административна мярка от административното нарушение – арг. от
чл.22 от ЗАНН, основен елемент на фактическия състав на всяка ПАМ действително
е административното нарушение. Без да бъде доказано административното нарушение
– независимо дали то е установено във фазата на предполагаемото предстоящо
извършване, или във фазата на самото извършване или непосредствено след
неговото извършване, принудителната мярка не би имала своето законово
основание. В производството по издаване и оспорване на ПАМ по чл.171 от ЗДвП
обаче извършеното административно нарушение може да бъде установявано с всички
допустими доказателствени средства, а не непременно чрез съставения АУАН. В
административното производство по издаване на ПАМ на горното основание АУАН не
съставлява елемент от динамичния фактически състав (производството) по нейното
издаване, а има единствено доказателствено значение. Както се приема и в
константната съдебна практика, поради това е допустимо заповед за прилагане на
ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП да бъде съставена дори и при отсъствието на
АУАН или при нередовно съставен такъв.
Поради това неотносими към
законосъобразността на настоящото административно производство се явяват
изложените в жалбата съображения за допуснати при съставянето на АУАН
процесуални нарушения. Следва да се отбележи, че дори и при цялостното
игнориране на АУАН като доказателство по делото са събрани достатъчно
доказателства за извършеното нарушение – чрез гласните доказателства се
установява, че на посочените място, дата и час той е управлявал лек автомобил,
а конкретната концентрация на алкохол в кръвта му се установява чрез протокола
за химическо изследване № 486/23.09.2022 г.
Въз основа на събраните доказателства
административният орган е приложил правилно материалния закон. Съгласно чл.
171, т. 1, б. "б" ЗДвП принудителна административна мярка "Временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС" се прилага на водач, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи.
Видно от текста на цитираната норма,
същата урежда три хипотези, при които се налага предвидената в разпоредбата
ПАМ, като една от хипотезите (първата) е управление на моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с
медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух. Именно това е установената от
административния орган хипотеза, описана във фактическата част на оспорваната
заповед. Наличието на тази хипотеза е обусловено от установяване наличието на
два елемента от фактическия състав, пораждащ правомощието на административния
орган да наложи предвидената в разпоредбата ПАМ. Както беше посочено, първият
релевантен факт, който следва да бъде установен и доказан, е управлението на
МПС от адресата на заповедта за ПАМ. В случая това обстоятелство се доказва
както от съдържанието на АУАН (и от 22.09.2022 г. и от 23.09.2022 г.), така и
от показанията на разпитаните по делото свидетели, а не се и отрича от
жалбоподателя. Вторият релевантен факт е концентрацията на алкохол в кръвта на
водача към момента на установеното управление, която следва да е над 0,5 на
хиляда. В случая и този факт е установен и доказан чрез извършеното химическо
изследване на взетата от жалбоподателя кръвна проба, непосредствено след
установеното управление на МПС, като установената концентрация е 0,69 на
хиляда, т.е. над 0,5 на хиляда. При наличието на всички елементи от фактическия
състав на разпоредбата на чл. 171, т. 1, б.“б“, предл. 1 от ЗДвП за
административния орган, при условията на обвързана компетентност, е възникнало
задължение да издаде оспорения акт. Обстоятелството, че при посочване на относимата
за случая правна норма в заповедта органът не е конкретизирал конкретната
приложима хипотеза (предложение) от нормата на чл. 171, т. 1, б.“б“ от ЗДвП, не
съставлява съществено нарушение, доколкото от цялото съдържание на заповедта
става напълно ясно, че се касае именно за управление на МПС след употреба на
алкохол и наличие на концентрация над 0,5 на хиляда като това противоправно
поведение на жалбоподателя е и изрично словесно описано в заповедта, каквато
хипотеза безспорно се съдържа в посочената от административния орган норма на
чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП.
Не съставлява нарушение и наличието
на различие (граматическо) при описването на фактическите обстоятелства в АУАН
и оспорената заповед. Както вече се посочи, това са два акта, издавани в две
отделни независими помежду си производства, макар да се основават на един и същ
юридически факт – управление на МПС след употреба на алкохол над допустимите
граници. В този смисъл не е необходима пълна идентичност на съдържанието на
АУАН и заповедта за налагане на ПАМ, каквато идентичност обикновено се изисква
при издаване на наказателно постановление. В административното производство по
издаване на заповед за налагане на ПАМ актът за установяване на административно
нарушение не играе ролята на акт, с който се повдига обвинение за извършено
нарушение, а има единствено характер на доказателствено средство относно
установеното с него нарушение и се преценява наред с всички останали събрани от
административния орган доказателства.
Принудителните административни мерки,
по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, не са санкция за установени административни
нарушения, а имат за цел да предотвратят или преустановят извършването на
такива нарушения или да предотвратят или отстранят вредните последици от тях. Съгласно
чл. 171 от ЗДвП, предвидените в тази разпоредба ПАМ се прилагат за осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения, т.е. ПАМ се налага с оглед недопускане на бъдещи
нарушения, като установеното нарушение, във връзка с което се издава заповедта
за ПАМ всъщност създава единствено презупцията, че е възможно водачът отново да
извърши нарушение, след като вече е установено, че е извършил такова. С оглед на това за налагането на ПАМ е без
правно значение каква точно е дадената в АУАН правна квалификация на деянието,
стига то да осъществява някоя от описаните в чл. 171 от ЗДвП хипотези, в случая
тази по т. 1, б.“б“, предл. първо.
На следващо място, неоснователно е и
възражението на жалбоподателя, че щом АУАН № 044630/23.09.2022 г. е издаден въз
основа на АУАН № 765908/22.09.2022 г., то е следвало този акт (от 22.09.2022
г.) също да бъде посочен в оспорваната заповед. Както вече неколкократно се
посочи административнонаказателното производство и производството по налагане
на ПАМ са самостоятелни производства и в случая релевантните за налагане на ПАМ
факти и обстоятелства се установяват от АУАН № 044630/23.09.2022 г., а не от
предходно издадения такъв, касаещ отказ за даване на проба за алкохол с
техническо средство. Тук следва да се посочи също така, че неоснователно
жалбоподателя твърди, че едновременно е обвинен, че отказва да бъде тестван и
че е управлявал МПС след употреба на алкохол. Както АУАН № 044630/23.09.2022
г., така и Заповед № 22-1085-000550/23.09.2022 г. са издадени едва след като е
установена с химическо изследване употребата на алкохол. До този момент такова
деяние не е било установено. За наложената ПАМ с оспорената в настоящото
производство заповед е без значение наличието на предходен отказ на
жалбоподателя да бъде тестван за употребата на алкохол с техническо средство, още
повече, че заповедта не е издадена във връзка с този отказ, а във връзка с
установената концентрация на алкохол в кръвта на Д.. За пълнота следва да се
посочи, че дори и да беше изпробван повторно с техническо средство, както е настоявал
жалбоподателят, то резултатът от тази проба, при установената с химическо
изследване концентрация на алкохол от 0,69 на хиляда в кръвта му, щеше да бъде
ирелевантен по отношение на основанието за прилагане на ПАМ. Съгласно чл.171,
т.1, б.“б“, in fine от ЗДвП, при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.
4, т.е. по реда на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози, установените стойности са определящи. Следователно, меродавни са
стойностите на алкохолната концентрация, установени чрез химическото изследване
на кръвната проба, а не резултатите от изследването с техническото средство.
Посочването в оспорената заповед, че
управлението на МПС е под въздействието на алкохол на 0,5% (процента), вместо
0,5 ‰ (промила) съдът намира за техническа грешка, която не се отразява на
нейната законосъобразност. По-нататък в обстоятелствената част на оспорения акт,
въз основа на протокола за химическа експертиза, е изрично посочено, че „…в изпратената за изследване проба кръв,
взета от лицето Д.Д.Д., се доказа етилов алкохол в количество 0,69 промила“,
т.е. посочени са коректните стойности на алкохолната концентрация в кръвта му.
На последно място, неоснователно е и
възражението на жалбоподателя, че в своя акт административният орган не е
определил периода на прилагане на ПАМ. Неправилно жалбоподателят счита, че на
административния орган е предоставена възможност за определяне на конкретен
срок на действие на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, съобразно всеки
конкретен случай. Този вид ПАМ се прилага под прекратително условие – до решаване
на въпроса за отговорността на водача, но не повече от 18 месеца. Срокът е ясно
установен в ЗДвП и административният орган не разполага с правомощие да го
определи с друга продължителност.
Наложената ПАМ изпълнява предвидената
в закона цел – да преустанови евентуално противоправно поведение на водача и да
осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. Доколкото ПАМ,
както вече се посочи, няма характер на наказание, то неотносими към законосъобразността
на оспорваната заповед са съображенията на жалбоподателя, свързани със
служебната му ангажираност и с твърдяната липса на издадени срещу него
наказателни постановления по ЗДвП (последното, впрочем, се опровергава от
приложената по делото справка за нарушител/водач).
По изложените съображения съдът
намира, че оспорената заповед не страда от пороци, водещи до нейната отмяна, поради
което подадената срещу нея жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.143, ал.3 от АПК в полза на ответника по жалбата следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение, чийто размер, на основание чл.24,
изр.първо от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя в размер
на 100 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по
тълк. д. № 5/2009 г.на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на
юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта
едноличен административен орган, т.е. в полза на ОД на МВР – Русе съгласно
чл.37, ал.2 от ЗМВР.
Така мотивиран и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Д.Д., с ЕГН **********,***,
против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1085-000550
от 23.09.2022 г., издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Русе, с която по отношение на жалбоподателя е приложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП - временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА Д.Д.Д., с ЕГН **********,***, да заплати
на Областна дирекция на МВР – Русе, с адрес гр.Русе, бул."Генерал
Скобелев" № 49, сумата от 100 лева
- юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: