О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№………….
гр. Варна, 07.02.2020г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,10-ти съств в закрито заседание,
проведено на 07.02.2020г. в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
като
разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 1958 по описа за 2019г. на ВОС,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Съдът на
основание чл.140, ал.3 от ГПК прави следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД на делото:
Производството по делото е образувано по повод предявени от
Б.И.К. против Р.И.Б. в условията на евентуалност искове както следва:
1) Иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 47704,58 лева,
представляваща дължима главница по договор за заем сключен между страните на
16.08.2016г., по който сумата на заемът е предадена на ответника чрез банкови
преводи по негова сметка, както следва: на 16.08.2016г. – суми в размер на
15767,94 лева, 13878,63 лева и 6058,01 лева и превод на 10.10.2016г. на сума в
размер на 12000 лева, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 25.10.2019г. до окончателното
изплащане и предявен в условията на евентуалност от него:
2) Иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да предаде на ищцата сумата от 47704,58 лева
като получена без основание, ведно със законната лихва върху сумата считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 25.10.2019г. до окончателното
изплащане.
Обстоятелства, от
които се твърди, че произтича претендираното право:
В
исковата и уточняващата молби ищцата твърди, че е сключила договор за заем с
ответника, по силата на който му предоставила сумата от общо 47704,58 лева,
чрез банкови преводи по негова бакова сметка, както следва: на 16.08.2016г. – суми в размер на 15767,94 лева,
13878,63 лева и 6058,01 лева и на 10.10.2016г. - сума в размер на 12000 лева.
Плащанията били извършени по сметка
на ответника в „Банка ДСК“. Договорката била да бъде предадена в
заем сумата, с която ищцата разполагала по сметките си, без да се уговаря лихва
и тя да бъде върната след покана. Излага, че на 12.06.2019г. е изпратила на
ответника нотариална покана, получена от него на 16.09.2016г. с която е
поискала да бъде върнат предоставеният заем. Твърди, че с друга нотариална покана
от 19.09.2019г. адресирана до ищцата ответникът оспорил както размера на
получената сума така и основанието, на което е предоставена. Моли съда да уважи
предявения иск като осъди ответника да и върне предоставената в заем сума,
ведно със законната лихва върху нея считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда до окончателното изплащане, а в условията на евентуалност – да
заплати сумата като получена без основание.
Претендира за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131
от ГПК ответникът Р.И.Б. е депозирала писмен отговор на исковата молба чрез процесуалния си представител. Заявява становище за
допустимост, но неоснователност на предявените главен и евентуален иск. Не
оспорва, че е получил от ищцата посочените в исковата молба суми в общ размер
на 47704,58 лева, но оспорва те да са му били предоставени въз основа на
сключен с ищцата договор за заем. Излага, че ищцата и майката на ответника са
роднини /първи братовчедки/, а той самият многократно се е отзовавал при
нужда и е помагал на ищцата в
домакинството, както и във връзка със заболяването на сина й още от 2013г. По
този повод бил в чести контакти с нея и
изградили близки и добри отношения. Излага, че като последица от добрите им
отношения и оказваната подкрепа на 28.02.2014г. ищцата изготвила в негова полза
саморъчно завещание, с което му завещала цялото си движимо и недвижимо
имущество, земеделски земи, покъщнина, банкови депозити и разплащателни сметки
в случай, че преживее сина си. Излага, че през 2016г. във връзка с намерението
си да закупи жилище се е обърнал към ищцата за нужния остатък от сумата, като
тя се е съгласила и е предоставила наличните по банковите си сметки суми без да
поставя условия за връщането им. Твърди, че банковите транзакции са възприети
от страните като преждевременно настъпване на ефекта на завещанието. Посочва,
че през 2019г. ищцата изцяло променила отношението си към него, преустановила
приятелските си отношения и започнала да го обвинява в измама. Твърди, че действителната
воля на ищцата към момента на извършване на банковите транзакции е била да
надари ответника с мотив – близките им отношения и оказваната през годините
помощ, както и липсата на достойни роднини, поради което не е налице основание
за връщане на паричните средства. Моли предявените главен и евентуален иск да
бъдат отхвърлени като неоснователни както и да бъдат присъдени сторените по
делото съдебно-деловодни разноски.
На основание чл.146,
ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ищеца, че носи доказателствената тежест да
установи, че между нея и ответника е бил сключен договор за заем на 16.08.2016г.,
в изпълнение на който е предала на ответника сумата от общо 47704,58 лева и че е
настъпил падежа на вземането й, а именно, че е поканила ответника да върне
заетата сума;
На основание
чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ответника, че носи доказателствена тежест да
установи, че е изправна страна по договора за заем, в случай, че ищецът установи
собствените си твърдения за валидно възникнала договорна връзка; Следва да
установи, че е налице основание за получаване на сумата от 47704,58 лева, а
именно дарение към ответника;
СЪДЪТ намира, че молбата, с която е сезиран е процесуално допустима, поради което
производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание, за което да се призоват страните.
СЪДЪТ по доказателствата
на основание чл.140, ал.1 от ГПК намира, че
представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства следва да бъдат приети в първото по делото съдебно заседание.
Ответникът е направил искане за ангажиране на гласни доказателства, във връзка
с което следва да му бъде указано да доведе исканите свидетели в първото по
делото съдебно заседание като за допускането им до разпит съдът ще се произнесе
след уточняване на обстоятелствата, които ще се установяват с тях,
допустимостта им, както и след установяване по кои от тях е налице спор между
страните.
Предвид изложеното и на основание чл.140
от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
* НАСРОЧВА производството за
разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе на 06.03.2020г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват
страните. На същите да се връчи препис от настоящото определение ведно с
призовката за насроченото съдебно заседание. На ищеца да се изпрати и копие от
депозирания писмен отговор на ответника и приложенията към него.
`````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````
* ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства в първото по делото съдебно заседание.
`````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````
* УКАЗВА НА ОТВЕТНИКА да доведе в първото по делото съдебно заседание поисканите свидетели като
до допускането им до разпит съдът ще се произнесе след уточняване на
обстоятелствата, които ще се установяват с тях, допустимостта им, както и след
установяване по кои от тях е налице спор между страните.
`````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````
* СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен
способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното произвоство, на
основание чл.140 от ГПК. При спогодба платената държавна такса се връща на
половина на ищеца.
НАСОЧВА
на основание чл.11,
ал.2 от Закона за медиацията страните
към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че чрез
Медиатора могат да постигнат доброволно разрешаване на спора, като там може да
им бъде помогнато за постигане на споразумение, което да бъде утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван
способ чрез медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА
НА СТРАНИТЕ, че
медиацията може да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд –
Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се
помещава СИС при ВРС. Участие в медиация страните следва да заявят на тел.
052 662 596, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
*УКАЗВА на
страните, че тази страна, която отсъства повече от един месец от адреса, който
е съобщила по делото или на който й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощника на страната. При неизпълнение на това задължение
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: