№ 420
гр. София, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Снежина Колева
Членове:Петър В.. Сантиров
Петя Попова
при участието на секретаря Мария Д. Абаджиева Господинова
в присъствието на прокурора Т. Ив. З.
като разгледа докладваното от Снежина Колева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221100602729 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от28.04.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 7096/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 135-ти състав, подсъдимият Х. Е. Е. е
признат за невиновен в това на 21.07.2017 г. около 20:00 часа в гр. София, кв.
„Орландовци“, ул. „*******, етажна площадка на етаж 4, и на 12.08.2017 г. около обяд
в гр. София, кв. „Орландовци“, ул. „*******, на пътека пред вход Б, при условията на
продължавано престъпление – с две деяния, които осъществяват поотделно един състав
на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, да се е
заканил на С. П. М. с убийство и това заканване би могло да възбуди основателен
страх от осъществяването му, както следва:
1. На 21.07.2017 г. около 20:00 часа в гр. София, кв. „Орландовци“, ул.
„*******, етажна площадка на етаж 4, да се е заканил на С. П. М. с убийство с думите:
„Ще ви убия тебе, В. и К.“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх от
осъществяването му у С. П. М.;
2. На 12.08.2017 г. около обяд в гр. София, кв. „Орландовци“, ул. „*******, на
пътека пред вход Б, да се е заканил на С. П. М. с убийство с думите: „Ще те убия,
мъртъв си, малко живот ти остава“ и това заканване би могло да възбуди основателен
страх от осъществяването му у С. П. М., поради което и на основание чл. 304 от НПК е
оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3,
вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Първоинстанционният съд е разгледал делото в отсъствие на подс. Х. Е. след
1
като е установил предпоставките по чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 4, б. „а“ от НПК, а именно
подсъдимият не е намерен на известните си адреси в Република България, намира се
извън пределите на страната и местоживеенето му не е известно.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил въззивен протест, с
който се иска отмяна на съдебния акт като незаконосъобразен и необоснован. Излагат
се доводи, че първоинстанционният съд неправилно не е кредитирал в цялост
показанията на пострадалия С. М., както и тези на св. Е. М.а, която в случая се явява
свидетел – очевидец. Отдава констатираните противоречия в показанията на св. М. на
изминалия дълъг период от време.Също така поддържа, че са обсъдени превратно и
двата подадени от св. М. сигнала до спешен телефон 112, както и писмените
доказателства и заключенията на изготвените експертизи. Прави се искане за
постановяване на осъдителна присъда спрямо подсъдимото лице.
Постъпила е и въззивна жалба от частния обвинител и граждански ищец С. М.
чрез повереника му, в която бланкетно се сочи неправилност на първоинстанционната
присъда.
В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание
въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на
подсъдимия, свидетели и вещи лица.
За подс. Х. Е. и в двете фази наказателното производство се провежда задочно
са задочно. За въззивното заседание е нередовно призован от известните адреси; след
издирване не е установен в РБ ; налични данни, че е в чужбина, но с неустановен там
адрес, не се явява. За него се явява служебно назначеният му защитник – адв. П..
В хода на съдебните прения представителят на Софийска градска прокуратура
поддържа протеста и счита, че са налице основания за отмяна на атакуваната присъда и
постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение. Счита, че от събрания по делото доказателствен материал
се установява по несъмнен начин съпричастността на подс. Х. Е. към извършване на
престъплението, по което е обвинен. Посочва, че не са налице предпоставките за
приложението на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което
предлага на подсъдимото лице да бъде наложено наказание при условията на чл. 54 от
НК, а именно лишаване от свобода за срок от две години.
Повереникът на частния обвинител поддържа казаното от прокурора към СГП.
Счита, въпреки липсата на преки доказателства, че е житейски логично именно
подсъдимият да е извършител на процесното деяние, доколкото на
местопроизшествието не е имало други лица освен подсъдимия и пострадалия. Прави
искане за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, с която
подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и да му бъде
наложено наказанието, предложено от представителя на прокуратурата.
Частният обвинител и граждански ищец С. М. прави искане за отмяна на
първоинстанционната присъда и присъждането му на обезщетение.
Защитникът на подсъдимияпледира за потвърждаване на атакувания съдебен
акт като законосъобразен, обоснован и постановен при липса на съществени
процесуални нарушения, вкл. и в частта относно гражданския иск. Счита, че
доказателственият анализ на първостепенния съд е обстоен, задълбочен и всеобхватен.
Посочва, че СРС правилно е приел показанията на пострадалия и неговата съпруга за
вътрешно противоречиви досежно авторството на деянието. Също така поддържа, че
показанията им съдържат несъответствия, заинтересовани са и не намират подкрепа в
другите гласни доказателствени средства.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, XVII-ти въззивен състав, след като обсъди
2
доводите във въззивните протест и жалба, както и тези, изложени в съдебно
заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери
изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното.
Протестът и жалбата са подадени в законоустановения срок, от надлежно
легитимирани страни, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол,
поради което са допустими.
Разгледани по същество протестът и жалбата са неоснователни.
Подсъдимият Х. Е. Е. е роден на ******* г. в гр. София, българин, български
гражданин, неженен, със средно образование, трудово неангажиран, осъждан.
През 2017 г. св. С. М. живеел със съпругата си – св. Е. М.а и нейната майка – В.
К.Б., в гр. София, кв. „Орландовци“, ул. „*******, етаж 4, апартамент № 31. В.Б.
починала на 18.08.2020 г. Подс. Х. Е. е племенник на св. Е. М.а и внук на В.Б. и живеел
в същия жилищен блок, но на етаж 5 в апартамент № 35. Подсъдимият бил във
влошени отношения със семейство М.и поради множество скандали по повод различни
семейни и имуществени въпроси.
На 21.07.2017 г. около 20:00 часа св.С. М. се прибрал в дома си заедно със св.Е.
М.а. Установил, че от хола липсват 50 лева, които бил оставил на секцията. Попитал
тъщата си В.Б. дали някой е идвал този ден в апартамента, а тя му отговорила, че е
идвала само инкасаторката. След това Б. се качила на горния етаж при внука си –
подс.Е.. Малко след това подс. Е. слязъл до апартамента на св. М. и започнал да блъска
и рита по входната врата, крещейки, заплашвайки и псувайки. В 20:49 часа св. М.
подал сигнал срещу него на спешен телефон 112. На място се отзовали свидетелите
Н.Р. и С.П. – полицейски служители при 02 РУ-СДВР. Св.Р. съставил и връчил на подс.
Е. срещу подпис протокол за предупреждение на основание чл. 65 от ЗМВР.
На 12.08.2017 г. около обяд св. С. М. почиствал пътеката пред входа на блока, в
който живеел. В този момент към него се приближил подс. Х. Е. и отново започнал
конфликт между тях, тъй като подсъдимият го напсувал. Св.М. се качил в дома си и
споделил на съпругата си за случилото се. В 11:33 часа отново подал сигнал срещу
подс. Е. на спешен телефон 112. Малко след това подсъдимият отишъл до жилището
на семейство М.и и започнал да блъска по входната врата. Притеснен св.М. отново
се обадил на тел. 112 в 12:03 часа. На сигнала се отзовали полицейските служители
при 02 РУ - СДВР – свидетелите И.И. и П.П.. Св. И. изготвил протоколи за
предупреждение на основание чл.65 от ЗМВР, които връчил срещу подпис на подс.Е. и
на св.М..
Св. М. възприел репликите на подс. Е. като заплаха, поради което подал жалба
във 02 РУ-СДВР, въз основа на която било образувано настоящото наказателно
производство за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Св. С. М. е психично здрав и при него е налице психична годност за даване на
свидетелски показания, като психичното му състояние не се явява пречка за неговото
участие във всички фази на наказателното производство.
За да постанови присъдата, първоинстанционният съд е събрал следния
обективно съществуващ и относим към предмета на делото доказателствен материал:
гласни доказателствени средства: показанията на свидетелитеС. П. М. (л. 82-83 от
съд. д.), Р.Т.П. (л. 83 от съд. д.), Е. Х.а М.а (л. 83-84 от съд. д.), М.В. И. (л. 84 от съд. д.),
С.И.П. (л. 96 от съд. д.), Е. Е. Е. (л. 96 от съд. д.), Н.А.Р. (л. 110-111 от съд. д.), И.С. И.
(л. 111 от съд. д.), А.Н. Ж. (л. 225 от съд. д.), П.З. П. (л. 234 от съд. д.) , писмени
доказателства и доказателствени средства:два броя протоколи за предупреждение
от 12.08.2017 г. (л. 23-24 от ДП – том 1), фиш за спешна медицинска помощ от
24.07.2017 г. (л. 35 от ДП – том 1), копие на нотариален акт № 165, том XXXXXVI,
3
дело № 10633/1991 г. (л. 36 от ДП – том 1), социална оценка по заявление-декларация с
вх. № СОЦО/Д-С-СК/910/27.07.2016 г. (л. 37 от ДП – том 1), копие на експертно
решение № 1564 от зас. № 071 от 27.04.2005 г. (л. 38 от ДП – том 1), копия на три броя
епикризи (л. 39-41 от ДП – том 1), копие на протокол за предупреждение от 21.07.2017
г. (л. 59 от ДП – том 1), копие на експертно решение № 0495 от зас. № 027 от
09.02.2016 г. (л. 63 от ДП – том 1), справка за съдимост на подс. Х. Е. (л. 110-118 от ДП
– том 1, л. 30-38 от съд. д.), препис – извлечение от акт за смърт на В. К.Б. (л. 80 от съд.
д.), веществени доказателствени средства:оптичен носител (л. 100 от ДП – том
1),способи на доказване:съдебнопсихиатрична и психологична експертиза (л. 67-73 от
ДП) и съдебно-техническа експертиза по протокол № 269/2018 г. (л. 92-99 от ДП).
Въззивният съд констатира, че първоинстанционната присъда е постановена
при изяснена фактическа обстановка, а при обсъждане на доказателствената
съвкупност не са допуснати съществени процесуални нарушения. Извършеният от СРС
анализ на доказателствата напълно се подкрепя от настоящата инстанция. При
установяване на решаващите факти, свързани с въпроса извършени ли са
инкриминираните деяния от подс. Х. Е., контролираният съд е анализирал подробно
доказателствената съвкупност, вследствие на което е формирал логически верен извод,
че не се доказва по несъмнен и категоричен начин подсъдимият да се е заканил на св.
С. М. с убийство с инкриминираните думи на посочените в обвинителния акт дати.
В разпита си в хода на първоинстанционното съдебно следствие св.С. М.,
както и св. Е. М.а, еднопосочно утвърждават, влошените отношения между тях и
подс. Х. Е., породени от техни съмнения, за изчезнали им вещи, което свързват с
поведение на подсъдимия. Именно по тази причина, св. М. споделя, че помолил
тъщата си, когато той и съпругата му отсъстват, да не допуска подсъдимия да идва в
дома им.
Относно конфликтните отношения, но без наблюдения за конкретните дати, се
ценят показанията на св. М. И. – семейна приятелка на М.и и св. Р.П. – съседка на
подсъдимия и св. М.,
Все със същата насоченост са показанията на св. Е. Е. – брат на подсъдимото
лице, който разкрива, че причината да се изострят отношенията между тях е била –
В.Б., баба на подсъдимия, която не била добре гледана добре и имало случаи, в които
викала за помощ.
Относно конкретните събития на 21.07.2017г. споделя се анализа, извършен от
първия съд на данните, съдържащи се в показанията на св. М., че слизането на подс.
Е. до дома на последния е резултат на реакция - отговор на изразени съмнения от М.и,
че негови действия са свързани с изчезнала им сума.
Въз основа на показанията на С. М. и Е. М.а, обосновано е прието, че подс. Е.
е бил пред входната врата на апартамента на сем. М.и, тропал и блъскал, отправял
обидни и заплашителни реплики, което е наложило обаждане към тел.112 .
В заключението по техническата експертиза се изследват аудио файлове на
записан разговор на 21.07.2017 г. в 20:49 часа, между св.М. и оператор на тел. 112,
отразяващ съобщение за случващото се и искане на помощ от органите на полицията,
тъй като „един затворник се опитва да разбие вратата на жилището ми“. Св.М. казва
още, че лицето му е племенник и „иска да нахлува тука и да ни убива. Имаме проблеми
отдавна с баба му, тука и тука, нещо смесени такива“.
С нужното внимание, първият съд, се е спрял на показанията на св.М. и на
твърдението му, че на същата дата, подсъдимият е заявил „ще те убия, мъртъв си“.
Правилна е преценката, че твърдения за такъв конкретно насочен срещу С. М.
словесен израз не се съдържа в показанията на св. М.а. Установява се от въззивния
4
съд, че описваните от св. М.а закани са „че ще ни убие и заколи”.
Фактически вярна е оценката на първия съд е, че св. М. няма точен спомен в
кой от случаите подс. Е. е отправил закана за убийство и към синовете му В. и К., а
също и това, че твърденията на св.М.а са, че такова събитие се е случило в началото
на месец август, с.г., но без да е в състояние да посочи конкретните изрази, употребени
от подсъдимия.
Оценката на тези източници, сочи че показанията на двамата свидетели
съвпадат единствено относно използването лексически израз „убия”, но с видими
разлики на възпроизведеното от всеки от тях съдържание: св. М. „ще те убия, мъртъв
си“ , св. М.а „че ще ни убие и заколи”, което насочва на несъответствие с
персоналната насоченост на заканата по обвинението, а също и по начина
осъществяването й, въведен чрез твърденията на свидетелката.
Фонетична информация от аудиозаписа на обаждането на св. М. от
21.07.2017г. не може да се приведе в подкрепа на твърдението за ползваните от подс.
Е. изразни средства, доколкото в съществената си част пресъздава обаждането на св.
М. и опасенията му за разбиването на вратата от подсъдимия, а единствено в израза
„...иска да нахлува тука да ни убива...” има смислова кореспонденция с твърдяното от
обвинението, като особено ясно следва да се подчертае, че от този израз еднозначен
извод не може да се направи, т.к. не става ясно дали е носител на конкретна, външна за
свидетеля, информация или обобщително, оценъчно изявление за конкретното
поведение на подсъдимия.
На следващо място, настоящият състав формира извод, че показанията на св.
М.и, не могат да се квалифицират като такива с висока степен на достоверност по
повод конкретното събитие на 21.07.2017г. И това е така, т.к. от една страна видимо
е напластяването на спомени от различни събития между същите страни, за които те
свидетелстват, а така и отдалечеността във времето от тях. От друга страна,
обективността на техните изявления се възприема като подкопана и от настоящия
състав, не поради предявяването на граждански иск от св. М., както се сочи от
първия съд, а от влошените семейни отношения на което навежда още един израз,
използван от св. М. в телефонния разговор с тел. 112, непосредствено ситуиран след
цитирания по – горе, а имено „ имаме проблеми отдавна с баба му тука и тука нещо
смесени такива” .
При тези данни, при невъзможност за приобщаване показанията от д.п. на В.Б.,
поради смъртта й, а и отсъствието на други обективни източници, е налице
препятствие за установяване по несъмнен и начин на точното съдържание на
използваните изразни средства от подсъдимия на 21.07.2017г.
По повод втората инкриминирана закана от подс. Е. от 12.08.2017г., „ще те
убия, мъртъв си, малко живот ти остава”, данните сочат следното:
Св. М. възпроизвежда, че докато метял пред блока подсъдимият отправил към
него думите „ще те убия мъртъв си вече“. Данни за такава закана, обаче не се
съдържат в показанията на св. М.а, която препредава казаното й от св.М. по същия
повод, а то се свежда до това, че подс. Х. Е. псувал св. М..
Отразените извънпроцесуални изявления на св. М. от 12.08.2017г., фонетично
пресъздадени в протокол за техническа експертиза, сочат че при обаждането по
тел.112 оплакването на св. М., е че подс. Х. Е., налита на бой с думите „ще те
пребия“, „ще ти еба майката“. Единственото споменаване за отправени закани е по
повод подадена вече жалба от М. във „…Второ, че ще ме пребие, ще ме убие…”.
Или тук, доказателствените източници за информация относно
инкриминиранато събитие се свеждат единствено до показанията на св.М., чиято
5
достоверност не е висока. Това е така, т.к. от една страна не се подкрепят от
показанията на св. М.а, която производно възпроизвежда изявления на съпруга си, а те
са били ограничени до оплакване за отправени му псувни. На следващо място,
разчитането съдържанието на записа от тел. 112 също не е в подкрепа на показанията
на св. М., тъй като отразява съобщението му за псувни и закана, но не и такава с
убийство.
От горното се заключава, че обвинителните твърдения за отправена закана с
убийство и точното съдържание не се установяват по несъмнен начин.
Първостепенният съд правилно е изяснил, че показанията на свидетелите –
полицейски служители при 02 РУ – СДВР П., Р., Ж. и П. не спомагат за изясняване
предмета на делото, доколкото същите заявяват липса на спомен по отношение на
процесните събития и също така не си спомнят дали са виждали частния обвинител.
Правилно първият съд е кредитирал, изготвената КСППЕ на частния
обвинител, като коректно е отбелязал, че последната не може да промени изводите
във връзка с доказаността на обвинението.
Останалите доказателствени източници не съдържат значими противоречия
помежду си, поради което не е необходимо да бъдат обсъждани поотделно по аргумент
за противното от чл. 305, ал. 3 от НПК.
Въз основа на направения доказателствен анализ и установената чрез него
фактическа обстановка, първоинстанционният съдът правилно е извел правните си
изводи, че липсват несъмнени доказателства за осъществен от подс. Х. Е. състав на
престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, който извод се споделя
и от въззивната инстанция.
Действително е установено, че подс. Х. Е. е бил в остро конфликтни отношения
със семейство М.и, включително и че подсъдимият е прибягвал до заплахи, които са
създавали притеснения и дискомфорт у тях.
От обективна страна - както се посочи, констатира се недоказаност
инкриминираните от обвинението изрази : “Ще ви убия, тебе, В. и К.“ на първата дата
и “Ще те убия, мъртъв си, малко живот ти остава“ на втората дата, да са изречени от
подс. Е..
Налице е доказателствен дефицит относно конкретното съдържание на
заявените от подсъдимия изрази. Обратното е безусловно необходимо с цел да се
извърши съпоставка дали фактическото изпълнение на конкретно действие
съответства, покрива изискуемите по закон обективни и субективни елементи на
състава на престъпление по чл.144, ал.3 от НК – „закана с убийство”.
Доказването на съдържанието на изразите, с които е изразена заканата, е от
първостепенно значение за преценка на съставомерността, защото именно твърдените
изрази трябва да разкрият активна проява, сочеща на демонстрирано осъзнато
поведение на подсъдимия с цел промяна поведението и действията на заплашения. В
конкретния случай не се доказа подсъдимият да е осъществил изпълнителното деяние
на вмененото му престъпление по начина, описан от държавното обвинение в
обвинителния акт, а именно с изразите, посочени в него. Отсъствието на стабилна
доказателствена база за изявленията на подс. Е., не позволява оценка и дали
изразите са в състояние да възбудят основателен страх у св. М., а на следващо място и
дали целят да предизвикат такъв страх в свидетеля.
Правилно е забелязано от първия съд, обстоятелство, което се проявява в
първия случай, че поведението на подсъдимия носи белезите на импулсивна реакция
със силен емоционален заряд – предизвикана от съмненията у М.и в неговото
6
поведение, непосредствено предадени от В.Б., импулсивна последица на което е и
неговото своевременно слизане на етажа на жилището на св. М.и, придружено с
тропане по вратата им и поредна кавга, при което дори и да е отправен израз
смислово включващ и „убия” / без това да е отстъпление от приетата недоказаност на
инкриминирания /, то това индикира на силна реакция, показваща яд и гняв, а не
решеност да се демонстрира поведение, което сочи на реална изпълнимост на
заканите.
Ето защо нито първия случай, нито втория дават основания да се направи
извод за такова обективирано поведение, което да осъществява състава на
престъпление по чл. 144, ал.3 от НК .
Въз основа на изтъкнатите съображения, настоящият състав приема, че СРС
законосъобразно и обосновано на основание чл. 304 от НПК е признал подс. Х. Е. за
невинен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение. Поради това въззивният съд
намира, че искането за осъждане на подсъдимия в протеста и жалбата е несъстоятелно,
доколкото не почива на ангажирани в подкрепа на обвинението несъмнени
доказателства.
Въззивният съдебен състав намира за правилни и съображенията на
първоинстанционния, че не са налице предпоставките за ангажиране на гражданската
отговорност на подс. Х. Е. за нанесени неимуществени вреди по реда на чл. 45 от ЗЗД.
За да е налице деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, е необходимо виновно и
противоправно поведение, настъпили вреди и причинна връзка между поведението и
вредите. Настоящата инстанция прецени, че от събраните пред СРС доказателства не
може да се направи категоричен извод, че елементите на сложния фактически състав на
непозволеното увреждане са били изпълнени, тъй като не се установи подсъдимият да
е извършил инкриминираните деяния. Предявеният гражданският иск е неоснователен
поради обстоятелството, че обвинението не доказа виновно и противоправно
поведение на подсъдимия, довело до някакви неимуществени вреди за него, поради
което първоинстанционната присъда и в тази част следва да бъде потвърдена.
С оглед изхода на делото правилно районният съд е постановил, че
направените разноски по делото следва да останат за сметка на държавата.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание
чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на атакуваната присъда, въззивната
инстанция не констатира основания за нейното изменение или отмяна, поради което
прие, че следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 28.04.2022 г., постановена по н.о.х.д. №
7096/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 135-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране. Да
се съобщи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8