Решение по дело №441/2019 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 19
Дата: 7 февруари 2020 г.
Съдия: Ангелина Йоргакиева Лазарова
Дело: 20193000600441
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 18 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 19/07.02.      Година  2020                  Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                          Наказателно отделение

На двадесет и четвърти януари         Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Димитрова

                            ЧЛЕНОВЕ: Ангелина Лазарова

Росица Тончева

 

Секретар Соня Дичева

Прокурор Дияна Иванова

като разгледа докладваното от съдия Лазарова

ВЧНД № 441 по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК, вр.чл.436 от НПК и е образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура гр. Варна срещу определение на ОС гр. Варна от 03.12.2019г. по ЧНД № 925/2019г., с което на основание чл. 87 ал. 1 от НК е постановена реабилитация на Г.И.Г. за осъжданията му по НОХД № 5955/2012 г.;  НОХД № 6934/2012; НОХД № 3375/2013 г. и НОХД № 6493/2013 г. всички по описа на Варненски районен съд, както и по НОХД № 316/2014 г. по описа на Варненски Окръжен съд, с оглед постановеното определение по НОХД № 843/2014 г. на Варненски Окръжен съд, влязло  в сила на 07.08.2014 г.

Варненският апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото констатира, че протестът е подаден в срок, от процесуално легитимиран субект и като допустим следва да бъде разгледан. По същество прокурорът сочи, че определението е неправилно, тъй като не са налице доказателства за възстановяване на причинените имуществени вреди от всички умишлени престъпления, а именно по НОХД № 6934/2012г. и НОХД № 3375/2013г. на ВРС, както и такива за наличие на уважителна причина. Не се споделят аргументите на съда, че като непълнолетен извършител отговорността за възстановяването на вредите била в тежест на родителите му, както и че липсата на задължения по удостоверението на НАП сочи на възстановяване на имуществените щети.

В писмено становище по протеста защитникът на молителя счита, че вредите и по НОХД № 6934/2012г. и НОХД № 3375/2013г. на ВРС са възстановени, тъй като липсват доказателства някой да си ги търси, няма иск към него или родителите му, не е търсен от частен съдебен изпълнител, от НАП е представен документ, че Г. няма задължения. Моли определението на съда да бъде оставено в сила.

В с.з. пред въззивната инстанция представителят на въззивната прокуратура поддържа протеста, като подчертава, че фактът, че е извършил деянията като непълнолетен не дава привилегия на молителя да бъде реабилитиран без да е възстановил всички вреди, причинени от престъпленията. Законовото изключение налага да са налице уважителни причини, имащи обективен характер, а Г. е млад, работи, получава доходи, като е възстановил 16 000лв. и остават около 10 000лв. Не се споделя изводът на съда за „превесно“ възстановяване на вредите, включително за престъпления, за които не е длъжен да го направи. Намира, че определението е неправилно, незаконосъобразно и моли за отмяната му.

Защитникът адв. Г., оспорва протеста и поддържа доводите срещу по писменото становище, представя и молба в същия смисъл. Сочи, че са представили всички необходими документи, че не дължат на никого нищо. Моли за потвърждаване на определението на ВОС.

Осъденото лице желае да бъде реабилитиран. Твърди, че е възстановил всички щети напълно, че е представил документите, които има, но нямал печат на документите.

Съставът на въззивната инстанция след запознаване с материалите по делото счита протеста за основателен. Съображенията в този смисъл:

Разглеждайки доказателствата по делото относно предпоставката по чл. 87 ал. 1 т. 2 от НК за постановяване на съдебна реабилитация по отношение на молителя Г.Г., първоинстанционният съд намерил, че е налице възстановяване на вредите, „там където е било задължително това възстановяване, включително и за дела, по които същото не е било задължително за него, което също сочи за едно добро поведение, на едно превъзпитание на лицето, поради което съдът счита, че  е налице уважителна причина, дори да е налице такова липсващо частично възстановяване по някои от делата, макар че превесът е на множеството възстановени щети.“.

Подходът на съда към прилагане на чл. 87 ал. 2 от НК и постановяване на реабилитация въпреки невъзстановяване на вредите от извършените от осъденото лице умишлени престъпления е бил неправилен. Съдът е приел като уважителна причина за липсващо частично възстановяване - доброто поведение и превъзпитание на лицето.

С оглед актуалната и водеща при обсъждане на предпоставката по чл. 87 ал. 1 т. 2 от НК в производства по искания по чл. 436 от НПК съдебна практика, „Под уважителна причина по смисъла на този законов текст (чл. 87 ал. 2 от НК) следва да се разбира такова обективно положение, което поставя осъденото лице в безусловна невъзможност да погаси дължимото, макар и да е налична воля за това, като например тежко здравословно състояние, семейно положение, свързано с издръжка на деца и други…. и в случай, че дългът е обезпечен, тъй като по този начин се гарантира удовлетворяването на правоимащите лица.“ – от Решение № 427/24.03.2016г. на ВКС, ІІІ н.о.; споделено и в Определение № 138/01.10.2019г. на БАС по ВЧНД 157/2019г.

Подобна обективна причина за невъзстановяване на вредите по НОХД № 6934/12г. и НОХД № 3375/13г. на ВРС молителят Г. и неговите защитници не сочат.  Предвид аргумента им, че тези щети не са потърсени от пострадалите, в Решение № 427/24.03.2016г. на ВКС, ІІІ н.о., е разяснено, че липсата на изпълнително дело „не е пречка за доброволно изпълнение, нито означава, че у кредиторите липсва интерес от изпълнение на дължимото.“.

От друга страна, удостоверението по чл. 87 ал. 6 от ДОПК отразява състоянието на данъчно-осигурителната сметка на лицето. Видно обаче от чл. 87 ал. 6 изр. последно – в това удостоверение не се отбелязват задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени (чл. 183), отсрочени (чл. 187 а от ДОПК) или обезпечени задължения. Следователно този източник не съдържа цялостна информация относно задълженията на молителя.

Безспорно е, че към момента на влизане в сила на присъдите по НОХД № 6934/12г. и НОХД № 3375/13г. на ВРС, Г. е навършил 18 години, съответно е имал пълноценна гражданска правоспособност и дееспособност. НК не предвижда особени правила за съдебната реабилитация на осъждания за деяния, извършени като непълнолетни.

Към момента на иницииране на настоящото производство, налагащо възстановяване на вредите от умишлените престъпления, Г. е възстановил щетите на читалищата в с. Гроздьово и в с. Пчелник – причинени с деянието, за което е осъден по НОХД № 6493/13г. на ВРС. Представени са удостоверения, действително без печат, но неоспорени и изхождащи от името на владелците на отнетите вещи, посочени в справката за съдимост.

Не са налице доказателства за възстановяване на щети в размер на 1991, 10лв. по НОХД № 6934/12г. и в общ размер на 8 183, 80лв. по НОХД № 3375/13г. на ВРС. Не се посочва причина за тяхното невъзстановяване. Законът не позволява избирателен подход към възстановяването на щетите, причинени с деянията, по които се претендира реабилитация. Не е допустим и съпоставителен анализ на относителната тежест на възстановени спрямо невъзстановени. Единственото правно значимо изключение от принципа за възстановяване на всички щети би било наличието на уважителна, обективно съществуваща извън волята на лицето, причина за невъзможност това да бъде сторено. Подобно изключение не е налице в настоящото производство - молителят работи, представил е доказателства за ангажираността и възнаграждението си (1075 евро на месец).

При тази доказателствена основа първоинстанционният съд неправилно е счел, че е налице уважителна причина за непълно възстановяване на вредите от престъпната дейност на молителя. Определението е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като молбата за съдебна реабилитация по осъжданията на молителя бъде оставена без уважение.

Поради което и на основание чл.436 ал. 3 от НПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ определение от 03.12.2019г. на ОС гр. Варна по ЧНД № 925/2019г., и

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г.И.Г. за реабилитация по чл. 87 ал. 1 от НК по осъжданията му.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

   2.