Р Е
Ш Е Н
И Е
№.....
гр.В.Търново, 13.03.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на тринадесети февруари през две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№3516 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по предявен иск за прекратяване
на присъдена издръжка за навършило пълнолетие дете, с правно основание чл.150,
вр. с чл.144 от СК.
В исковата си молба ищецът И.С.И. излага твърдения, че с
решение от 12.12.2018г. по гр.дело №2833/2018г. по описа на ВТРС е осъден да
заплаща на пълнолетния си син С.И.И. издръжка в размер на 200лв. месечно. Сочи,
че от момента на определяне на издръжката до подаване на исковата молба по
настоящото дело са настъпили законни причини за прекратяването й, касаещи
промяна във възможностите му да дава издръжка за пълнолетното си дете. Твърди,
че доходите му са намалели по размер, че има задължения към още три ненавършили
пълнолетие деца-Б, на 16г., на която плаща издръжка в размер на 160лв., издържа
детето А, на 14г. и К, на 6г. Сочи, че не притежава недвижимо имущество, фирми
или дялове от фирми. Твърди, че работи като управител на дружество „***”ЕООД на трудов договор и не
реализира други доходи. Ищецът заявява, че получава доходи, по –малки от
минималната работна заплата и не може да дава издръжка за пълнолетния си син,
тъй като това представлява особено затруднение за него, а издръжката по чл.144
от СК не е безусловна и няма задължителен характер. На следващо място ищецът
твърди, че е диагностициран със заболявания на сърцето-хипертонична сърдечна
болест и проблеми с прешлените на гръбначния стълб, за лечението на които всеки
месец прави разходи за поддържащи лекарства. Излага твърдения, че ответникът не
заплаща наем, като студент вероятно получава стипендия, както и че същият е в
трудоспособна възраст и без заболявания, които да не му позволяват да полага
труд. Сочи, че майката на пълнолетния му син работи в чужбина и му изпраща
достатъчно средства за съществуване, а ответникът няма изключителни нужди.
Отправя искане съдът да постанови решение, с което да прекрати присъдената с
решение №1231 от 12.12.2018г. по гр.дело №2833/2018г. издръжка в размер на
200лв., считано от датата на подаване на исковата молба. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата
молба, в който предявения иск е оспорен като неоснователен. Ответникът заявява,
че ищецът е негов баща и с решение по гр.дело 2833/2018г. по описа на ВТРС е
осъден да му заплаща издръжка в размер
на 200лв. до завършване на образованието му като редовен студент във висше
учебно заведение, но не по-късно от навършване на 25 годишна възраст.
Ответникът заявява, че както към момента
на определяне на издръжката, така и към настоящия момент е студент във **********редовна форма на обучение, като в момента е втори
курс и не е навършил 25 години. Заявява, че учебната програма не му позволява
да започне работа, посредством която да реализира доходи, както и че не
притежава имущество, от което да се издържа. Не получава стипендия. Ответникът
заявява, че не е налице намаляване на доходи на ищеца, спрямо момента, към
който е определена издръжката по горепосоченото
гр.дело. Ответникът заявява, че в хода на производството по гр.дело
№2833/2018г. по описа на ВТРС ищецът И.С. самоволно се лишил от доходи,
разпореждайки се с притежаваните от него дялове в капитала на „***” ООД, както и се отказал от правото на ползване върху
апартамент в гр.*****. На следващо място ответникът сочи, че обстоятелството, че ищецът има три
ненавършили пълнолетие деца не е нов факт и задълженията към децата е имал и
към момента на присъждане на издръжката по гр.дело №2833/2018г. Счита, че
желанието на най-малкото дете на ищеца да посещава шахматен клуб не може да
служи като мотив за прекратяване на издръжката на ответника. Ответникът
заявява, че не е налице промяна в обстоятелствата при определяне на издръжката
досежно имуществото и здравословното състояние на ищеца. Ответникът сочи, че
единствената промяна е това, че ищецът е започнал работа по трудово
правоотношение и реализира доход. Ответникът заявява, че начинът на живот на
ищеца води до извод, че същия разполага с добри материални възможности. С оглед
гореизложеното ответникът отправя искане за отхвърляне на предявения иск за
прекратяване на издръжката. Претендира разноски.
От събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че ищецът И.С.И.
е баща на ответника С.И.С., роден на ***г.
Не е спорно, че ищецът е баща и
на още три ненавършили пълнолетие деца- Б И С, А И С, родена на ***г., К И.С.,
роден на ***г.
Видно от представените по делото
удостоверения детето А е ученичка в осми клас през учебната 2019г.2020г., а
детето К е ученик в първи клас през учебната 2019г.2020г.
Представена е и служебна бележка
от шахматен клуб „А”, видно от която детето К С. посещава тренировки по шахмат
в шахматен клуб „А”, като е приложен
касов бон за платена месечна такса в размер на 40лв. за м.октомври 2019г.
От представеното по делото удостоверение от
09.11.2019г. се установява, че от 16.01.2019г. до 11.10.2019г. ищецът работи
като управител на дружество „***”ООД гр.Д по трудов договор, с месечно
възнаграждение 395лв.
По делото е представено
медицинско направление и амбулаторен лист за извършен на ищеца медицински
преглед от 20.11.2019г., в който е посочена диагноза „хипертонично сърце без
застойна сърдечна недостатъчност”.
По делото е представен договор за
паричен заем №*******,
сключен между „********”АД в
качеството заемодател и ищецът И.С.И. в качеството заемател, за сумата
650лв.-потребителски заем, който следва да бъде погасен на 27 седмични вноски,
в срок до 08.06.2020г.
От изисканата от ТД на НАП *****справка се установява, че ищецът
има сключен регистриран трудов договор със „***” ЕООД гр.Д, сключен на
15.01.2019г., като начисления месечен доход е 395лв.
От изисканите справки от ОД на
МВР сектор „Пътна полиция”се установява, че на името на ищеца има регистриран
лек автомобил „****”. От
справката от Община ****се
установява, че ищецът е декларирал право на ползване върху два недвижими имота
в гр.Д.
От представеното по делото
уверение от 08.01.2020г., издадено от********” се установява, че ответника С.И.С. е записан през
2019-2020 учебна година в трети семестър на втори курс, редовна форма на
обучение за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър” по
специалност „****”,
факултет*****.
По делото е представена справка
от ВТУ „******”, видно от която за периода от
01.10.2019г.-29.02.2020г. ответникът не получава стипендия.
По делото е представена и
седмична програма за специалност****, 2 курс, редовно обучение за зимен семестър на учебната 2019г-2020г.,
видно от която учебни занятия по посочените в програмата учебни дисциплини има
през всички работни дни от седмицата и събота.
От изисканата от ТД на НАП
В.Търново справка за периода 01.01.2019г.-31.01.2020г се установява, че
ответникът е полагал труд по сключен с „*****”ООД гр.***** трудов договор през месеците
юли, август и септември 2019г., като е получавал средно месечно възнаграждение
около 1000-1100лв.
Не се спори и от приложените
доказателства се установява, че с влязло в сила на 03.04.2019г. съдебно решение
№1231/12.12.2018г. по гр.дело №2833/2018г. по описа на ВТРС ищецът И.С.И. е
осъден да заплаща на сина си С.И.С. месечна издръжка в размер на 200
лв., считано от датата на подаване на исковата молба - 17.09.2018г. до завършване на образованието му като редовен студент във
висше учебно заведение, но не по-късно от навършване на 25 годишна възраст или
до настъпване на друга законна причина за изменението или прекратяването й,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
От събраните по делото гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Б И Г и М С П се установява, че ищецът
има фирмен магазин в кв.******, фирма с дейност ел.инсталации, ремонтни дейности. Свидетелките казаха, че
се познават от години с ищеца, който е баща на ответника и им известно, че
ищецът има голяма къща в гр.Д, с басейн, джакузи, управлява джип. Свидетелките казаха, че не са забелязали
промяна в начина на живот на ищеца от преди една година назад.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск за
прекратяване на съдебно определена издръжка на навършило пълнолетие учащо дете с
правно основание чл.150 от СК вр. с чл.144 от СК е допустим, но разгледан по
същество е неоснователен и недоказан по следните съображения:
Съгласно чл.150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде
прекратена. Изменение на обстоятелствата
е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания или
трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. За да бъде
прекратена присъдената издръжка следва да са отпаднали част от обстоятелствата,
на които се основава съдебното решение за присъждане на издръжка. В
производството по чл.150 от СК от значение е дали след влизане в сила на
решението, с което е определена първоначалната издръжка е настъпила някаква съществена промяна в
обстоятелствата по чл.142 ал.1 от СК /нуждите на детето и възможностите на
родителя/, която да е основание за изменение на размера на издръжката или
нейното прекратяване.
В настоящото производство
съдът е сезиран с иск по чл.150 от СК с направено искане за прекратяване за присъдената издръжка за
пълнолетния син на ищеца. Съдът следва да обсъди дали е налице такава
съществена промяна в обстоятелствата, обусловили присъждането на издръжката, която
да води до извод, че издръжката следва изцяло да бъде прекратена, т.е. да не се
дължи занапред.
Съгласно
разпоредбата на чл.144 от СК задължението за заплащане на издръжка за
пълнолетен от неговия родител възниква, когато първият не може да се издръжка
от доходите си или от използване на имуществото си, учи редовно в средно или
висше учебно заведение, за предвидения срок на обучение, до навършване на
двадесет годишна възраст при обучение в средно
и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно
заведение и това задължение не
съставлява особено затруднение за родителя, от който се търси издръжка.
Не е спорно, че с
влязло в сила съдебно решение от 12.12.2018г. по гр.дело 2833/2018г. по описа
на ВТРС ищецът в настоящото производство И.С.И. е осъден да заплаща на
пълнолетния си син С.С./ответник в настоящото производство/ месечна издръжка в
размер на 200лв., считано от 17.09.2018г. до завършване на образованието му
като редовен студент във висше учебно заведение, но не по-късно от навършване на
25 годишна възраст, като съдът в мотивите си е приел, че бащата на С.С. не
следва да се освобождава от задължението за издръжка към пълнолетния си учащ
син, тъй като същият „самоволно и преднамерено се е лишил от доходи и имущество с цел избягване на това
задължение”, което поведение съдът е приел за недобросъвестно. Освен това съдът
при първоначалното определяне на издръжката приема, че И.И. реализира
достатъчно доходи от дейността си в „***”ООД, които му позволяват без особено затруднение да
заплаща на ищеца издръжка в размер на 200лв. Видно от приложеното гр.дело,
съдебното решение по гр.дело №2833/2018г. по описа на ВТРС е потвърдено с
решение от 03.04.2019г. по въззивно гр.дело №101/2019г по описа на ВТОС.
Съдът в настоящото
производство следва да прецени по наведените от ищеца твърдения, дали след
приключване на устните състезания по горепосоченото дело са настъпили изменения
в обстоятелствата или нови обстоятелства, които да са основание за прекратяване
на определената издръжка.
Съдът като
съобрази представените по делото писмени и гласни доказателства намира, че не е
настъпила съществена промяна в обстоятелствата, обуславящи дължимостта на
издръжката, за да бъде същата прекратена. На първо място, от представено
удостоверение се установява, че ответникът, който към момента е на възраст 22
години продължава образованието си във висше учебно заведение, редовна форма на
обучение, като към момента е втори курс в специалност „******”. Установи се, че към момента на
подаване на исковата молба и до приключване на устните състезания по делото, ответникът
не реализира доходи, от които да се издържа
и няма имущество, от което да може да реализира доходи. Безспорно, по
делото се събраха доказателства, че през лятото на 2019г., за месеците юли,
август и септември ответникът е работил по трудов договор и е реализирал
доходи, но следва да се има предвид, че ответникът е полагал труд през време на
лятната си ваканция. Същият обаче е студент, в редовна форма на обучение и през
учебната година е ангажиран с учебни занятия и видно от доказателствата същият
не полага труд, от който да реализира доходи. Доходите, които ответникът е
реализирал за работата си през лятото, несъмнено са го подпомогнали за
задоволяване на потребностите му, но не може да се приеме, че същите
представляват доходи, от които да се издръжка изцяло, доколкото през останалото
време ответникът не реализира собствени доходи. Не е спорно и че ответникът
няма имущество, от което да се издържа, като реализира доходи. Не е налице
промяна в обстоятелствата, касаещи нуждата на ответника от издръжка. На
следващо място съдът следва да извърши преценка дали е налице промяна в
обстоятелствата, обуславящи възможностите на родителя/в случая ищецът/ да дава
присъдената издръжка за пълнолетния си син. Като ново обстоятелство ищецът
навежда твърдения, че считано от 19.01.2019г работи по трудов договор като
управител с месечно възнаграждение от 395лв., изтеглил е заем от 650лв., както
и има задължения за издръжка към другите
си ненавършили пълнолетие деца. От една страна горепосочените обстоятелства
относно сключения трудов договор и изтегления паричен заем са били възникнали
още преди приключване на производството пред ВТОС, по подадената жалба срещу
решението по гр.дело №2833/2018 по описа на ВТРС, но не са били наведени
твърдения за съществуването им. Независимо от това съдът приема, че същите не
водят до извод, че ищецът е в обективна невъзможност да заплаща присъдената
издръжка за пълнолетния си син. Първото обстоятелство е за реализиране на допълнителен
доход, за който не са били наведени твърдения и респ.съобразен при постановяване на решението при
първоначално определяне на издръжката и
в този смисъл не е налице намаление на доходите, а напротив ищецът понастоящем получава
и доход като управител по трудово възнаграждение с фирма „***”ООД. Не се доказа да има някаква
съществена негативна промяна в здравословното състояние на ищеца, която да води
до необходимост същият да прави допълнителни разходи за лечение. Представеният
амбулаторен лист от медицински преглед не установява, че е влошено
здравословното състояние на ищеца, извън неговото хронично заболяване, което
обстоятелство не е нововъзникнало, т.е. не се касае до промяна в
обстоятелствата досежно здравословното състояние на ищеца. По отношение
твърденията за задължението за издръжка за другите ненавършили пълнолетие деца
на ищеца, следва да се посочи, че това задължение е безспорно, но то е
съществувало и към момента на определяне на издръжката и е обсъдено и съобразено от съда в
производството по чл.144 от СК. Ищецът, като баща на непълнолетните си деца,
безспорно следва да участва в издръжката им, независимо дали децата живеят при
него. В този смисъл е ирелевантно за настоящото производство дали има заведено
дело за издръжка срещу ищеца от майката на децата му А и К, като отделно от
това не се твърди това дело да е приключило със съдебен акт, с който ищецът да
е осъден да заплаща издръжка за децата си А и К в конкретен размер. В
настоящото производство не са наведени твърдения за съществени изменения на
обстоятелства, от които да възниква задължение на ищеца да покрива извънредни
нужди, извън обичайните такива за ненавършилите пълнолетие деца. Обстоятелството,
че детето К е започнал училище в първи
клас и посещава занятия по шах, действително са настъпили след влизане на
решението, по което е определена издръжката за пълнолетния син на ищеца, но
дори и същите да са свързани с увеличение на потребностите от издръжка на това
ненавършило пълнолетие дете, не поставят сами по себе си ищецът в такова
особено затруднение, което да го възпрепятства да отделя средства за заплащане
на присъдената издръжка за пълнолетния
си син. По отношение на кредита, който ищецът е изтеглил в размер на 650лв.,доказателства
за това обстоятелство са ангажирани по делото, но следва да се посочи, че не се
установи ,че потребителският кредит е с цел покриване на задължението на ищеца
за заплащане на издръжка за децата му, каквито са неговите твърдения. Освен
това, размерът на кредита не е толкова висок
и срокът на договора изтича след три месеца, поради което това
обстоятелство не представлява съществено, трайно намаляване на възможностите на
ищеца да осигурява присъдената издръжка
за пълнолетния си син, доколкото е негов
разход в размер на 26,75лв. седмично, който разход ще отпадне след три месеца. Съдът
намира, че в настоящото производство не се доказаха твърденията на ищеца за съществено
намаление на доходите му, след приключване на производството, по което е
присъдена издръжката. Напротив, от събраните гласни доказателства-разпитаните
свидетели Б Г и М П, се установи, че ищецът има добър стандарт на живот и през
последната година свидетелките не са констатирали промяна в начина на живот на
ищеца, която да води до извод, че ищецът е изпаднал в сериозно материално
затруднение. Съдът кредитира показанията на двете свидетелки, тъй като същите
са непротиворечиви и изхождат от лица, които от години се познават със страните
по делото и имат преки наблюдения върху живота
и бита на ищеца и семейството му.
С оглед
гореизложеното съдът приема, че в настоящото производство ищецът, чиято е
доказателствената тежест, указана в доклада по чл.146 от ГПК, не доказа, че
след присъждане на издръжката за сина му С.С. по влязлото в сила съдебно
решение по гр.дело №2833/2018г. по описа на ВТРС е настъпило такова изменение в
обстоятелствата-намаляване на възможностите на ищеца да заплаща издръжката за
пълнолетния си син, което изменение следва да е съществено, че да има за
последица изцяло прекратяването на издръжката, поради което искът по чл.150 от СК за прекратяване на издръжката в размер на 200лв. месечно, присъдена с влязло
в сила решение по гр.дело №2833/2018г. по описа на ВТРС следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски по делото, но с оглед изхода на спора не следва да бъдат присъждани разноски в полза на ищеца.
Ответникът също е претендирал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и с оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК следва да бъдат присъдени в негова полза направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от И.С.И., с ЕГН
**********, с адрес ***91 срещу С.И.С., с ЕГН **********, с адрес *** иск с правно основание
чл.150 от СК с искане за прекратяване на присъдената издръжка с влязло в сила на 04.04.2019г съдебно решение от
12.12.2018г. по гр.дело №2833/2018г. по описа на ВТРС, с което И.С.И. е осъден да заплаща на
пълнолетния си син С.И.С.
месечна издръжка в размер на 200 лв./двеста
лева/, считано от 17.09.2018г.
до завършване на образованието му като редовен
студент във висше учебно заведение, но не по-късно от навършване на 25 годишна
възраст или до настъпване на друга законна причина за изменението или
прекратяването й, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА И.С.И., с ЕГН **********, с адрес *** 91 да
заплати на С.И.С., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 300лв. /триста лева/, представляваща направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: