Решение по дело №566/2019 на Апелативен съд - Варна

                                            Р Е Ш Е Н И Е

№  49/11.02.2020 год.                           гр.Варна

           В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на  03.12.2019 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                         ЧЛЕНОВЕ:    ДАРИНА МАРКОВА

                                                                                      МАРИЯ ХРИСТОВА

при секретаря Ели Тодорова,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 566  по описа за  2019  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

   Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С реш. № 338/19.04.2019год. по т.д. № 1005/2017год. ВОС е осъдил „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ДА ЗАПЛАТИ на „ЛИДО 15А“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, представлявано от  управителя А. С. У., по предявения иск с правно осн. чл.208, ал.1 КЗ (отм.) сумата от 36 986.24 лева, представляваща застрахователно обезщетение за сграда, в резултат на настъпило застрахователно събитие - пожар на 23.08.2016г. в заведение „Палавия Джак", находящо се в гр. Варна, на ъгъла на ул. „Л. Каравелово и В. Друмев", собственост на "ДАФ 07" ООД, ЕИК *********, заведено като щета № 83001600598/24.08.2016г., по сключен договор за имуществена застраховка със застрахователната полица "Пожар и други щети на имущество" с №8300016115036055/18.12.2015г. с „Групама Застраховане" ЕАД, ЕИК *********, ведно със законната лихва от 10.09.2016г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за разликата над 36 986.24 лева до първоначално предявения размер от 101 000 лева, от които за сграда – 70 000 лева, тента – в размер на 6000 лева, стопанско имущество /движими вещи/ - в размер на 20 000 лева и материални запаси – в размер на 5000 лева: Осъдил е  „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на „ЛИДО 15А“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Иван Аксаков 42 ап.13, представлявано от  управителя А. С. У. съдебно-деловодни разноски в размер на 3 991.29  лева: Осъдил е „ЛИДО 15А“ ЕООД ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД ЕИК *********, съдебно-деловодни разноски в размер на 527.45 лева. Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „ДАФ 07“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна.

Недоволен от решението е останал ищецът, който го обжалва в неговите отхвърлителни части. Счита решението в обжалваните части за  неправилно- поради необоснованост на същото, по изложени съображения. Твърди също, че са допуснати и процесуални нарушения, поради липса на мотиви в част от решението.

По отношение на отхвърления иск за претендираното застрахователно обезщетение  за сградата-за разликата над 36 986,24лв. до претендираната сума от 63 616,34лв.: Твърди, че съдът неправилно е тълкувал и анализирал приложените писмени доказателства-а именно-документа предложение-въпросник и приемо-предавателния протокол, както и свидетелските показания, от които  погрешно е заключил, че ищецът е застраховал 50 кв.м. от заведение, вместо действителните 86 кв.м. Сочи, че съдът не е анализирал останалите доказателства-като официални и частни -разрешителни и удостоверения, експертизи и гласни доказателства, от които безспороно се установява, че от 2013год. квадратурата на заведението е била 86кв.м., каквато е била и към датата на настъпването на пожара. За това счита, че в процеса са оспорили формалната доказателстевна сила на документа предложение-справочник и същият  не следва да бъде ценен като годно доказателство. В подкрепа на този извод твърди, че същият не съдържа подпис на застрахованата страна, поради което не може да породи права и задължения на страната.

Относно отхвърлената претенция за застрахователно обезщетение  за стопанско имущество в размер на 20 000лв.-стойност на движимите вещи описани в проформа ф-ра № 1/12.01.2016год., която според заключението на ССЕ не е осчеотводена. Твърди, че неиздаването на окончателна фактура не означава че не е настъпило прехвърлянето на собствеността на движимите вещи. Същата е прехвърлена със самото предаване на вещите, като е без значение дали вещите са осчетоводени и дали е издадена фактура. За това е неправилен извода на съда, че отсъствието на счетоводно записване следва да се тълкува като липса на прехвърляне на собственосттта.

Оспорва изводите на съда и относно претенциите за застрахователно обезщетение за тента ПВЦ в размер на 6000лв.

Счита, че са доказали че към момента на застр. Събитие заведението е разполагало с тента в размер на 70кв.м. и в резултат на събитието същата е била повредена, а предната част-унищожена. Макар ссъщата да не е отразена в счетоводството, съществуването й следва да се прецени на базата на другите доказателства, а не изобщо да се изключва от предмета на спора като недоказана. Счита също, че съдът необосновано е отхвърлил претенцията за материални запаси  в размер на 5 000лв. Това е така, понеже ССчЕ е констатирала, че в счетоводството на дружеството са били осчетоводени стоки в размер на 3 998,15лв., като неправилно съдът не ги е признал за съществуващи поради липсата на аналитично отчитане. Твърди, че са приложени справки от оборотни ведомости на стоки по вид и цени, доставчици, поради което изводът на съда е необоснован.

С жалбата се иска решението да бъде отменено в обжалваните части и исковете да бъдат уважени в предявените размери. Претендира разноски.

Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.

Въззиваемата страна чрез писмен отговор, оспорва жалбата като неоснователна.

Въззивната жалба е редовна и надлежно администрирана.

В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител, както и чрез писмени бележки от същия, съответно оспорва се чрез процесуалния представител на въззиваемата страна, като неоснователна. 

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното, относно обжалваното  решение:

Производството пред окръжния съд е образувано по искова молба  с правно основание чл.208 от КЗ (отм.), предявена от „ЛИДО 15А“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, представлявано от управителя А. С. У., чрез пълномощник, срещу „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, за осъждане на ответника да заплати сумата от 101 000 лева,  представляваща  застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат на настъпило застрахователно събитие - пожар на 23.08.2016г. в заведение „Палавия Джак", находящо се в гр. Варна, на ъгъла на ул. „Л. Каравелов“ и ул.“В. Друмев", собственост на "ДАФ 07" ООД, ЕИК *********, заведено като щета № 83001600598/24.08.2016г., по сключен договор за имуществена застраховка със застрахователната полица "Пожар и други щети на имущество" с №8300016115036055/18.12.2015г. с „Групама Застраховане" ЕАД, ЕИК *********, която сума е разпределена по групи: сграда 70 000лв., тента в размер на 6000лв., стопанско имущество /движими вещи/ в размер на 20 000 лв. и материалните запаси в размер на 5000 лв., ведно със законна лихва върху цялата главница, считано от 10.09.2016г. до окончателното изплащане, както и сторените разноски в съдебното производство.

С определение № 212 от 18.01.2018г. в качеството на трето лице помагач на ищеца е конституирано „ДАФ 07“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, представлявано от управителя А. С. У..

Претенцията се основава на твърдения за сключен от "ДАФ 07" ООД, като с Анекс към застрахователната полица е променено застрахованото лице на „Лидо 15А" ЕООД ЕИК ********* договор за застраховка с „Групама Застраховане" ЕАД със застрахователна полица
"Пожар           и          други  щети   на        имущество"    с № 8300016115036055/ 18.02.2015г. със срок, считано от дата на подписването му 18.12.2015г. до 17.12.2016г. и с предмет на имущественото застраховане : бистро на ъгъл на ул. Л.Каравелов и ул.Вл.Друмев и настъпило на 23.08.2016г. застрахователно  събитие - пожар в кухнята на заведението "Палавият Джак", при което обекта, предмет на застрахователния договор, е изгорял напълно. Наведени са твърдения за отказ на ответното дружество да му изплати застрахователно обезщетение, въпреки че според ищеца са налице предпоставките за изплащане на застрахователно обезщетение.

Ответното дружество оспорва исковете като неоснователни.

Понеже постановеното решение не се обжалва от ответника и с оглед предмета на жалбата, следва да се излагат съображения само относно дължимия размер на претенциите. Съдът приема за установено следното, относно обжалваната част от решението:

На 18.12.2015г. „ДАФ 07“ ООД ЕИК ********* сключва с „Групама Застраховане„ ЕАД гр.София договор за застраховка на недвижимо и движимо имущество, за което е съставена полица №8300016115036055/18.12.2015г. По силата на договора е застраховано недвижимо и движимо имущество -: Бистро на ъгъл на ул. Л.Каравелов и ул.В. Друмев, при посочено имущество :  офиси, търговски сгради, стопански и производствени сгради – изработена ПВЦ тента – 70 кв.м. и кристално фолио 60 кв.м., стопанско имущество и материални запаси. Срокът на застрахователната полица е за период, считано от 18.12.2015г. до 17.12.2016г., за застрахователна сума, както следва офиси, търговски сгради – 70 000 лева, стопански и производствени сгради – изработена ПВЦ тента – 70 кв.м. – 6000 лева, стопанско имущество – 20 000 лева и материални запаси – 5000 лева, като покрива рисковете А, А1, Б, Д2 и Д9:  в които попада и риска -пожар. Съгласно т.10 от Предложение-въпросник за застраховане на имущество по „Пожар и други щети на имущество“ застрахованото помещение представлява масивна самостоятелна сграда бистро за хранене с разгърната застроена площ от 50 кв.м.

С добавък №2 към застрахователната полица, считано от 17.08.2016г. застрахованият по полицата се променя от „ДАФ 07“ ООД на „ЛИДО 15А“ ЕООД.

Според вещото лице по назначената съдебно-оценителна заведението е било изградено с разрешение през 2004 г. с площ от 56 кв.м. Впоследствие през 2013г. са издадени на други две фирми още две разрешения за по 15 кв.м. Общата площ на процесното заведение е била 86 кв.м. Според експерта средната пазарна стойност на труд, материали, механизация, доставноскладови разходи и печалба, необходими за възстановяване на обекта в състоянието към момента на настъпване на щетата възлиза на 63 616.34 лева.-стойността е за целия обект с площ от 86кв.м.

При изготвянето на заключението по ССчЕ е използвало оборотни ведомости на „Лидо 15А" ЕООД за периода от 01.01.2016 г. до 23.08.2016 г. и за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.; хронологична ведомост за сметка 304 (Стоки) за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г..

От предоставена оборотна ведомост на „Лидо 15А" ЕООД за периода 2016 г. експертът докладва, че в предприятието няма заприходени, както и отчетени дълготрайни активи нито по балансови сметки (от група 20), нито задбалансово. От представената оборотна ведомост за 2016 г. няма счетоводна сметка, по която да е осчетоводена сумата по проформа фактура №1 от 12.01.2016г. с издател ,Даф-07" ООД на стойност 52 316.67 лева без ДДС. Към материалите по делото има представена справка за получените фактури по отделни доставчици, като в тези доставчици не фигурира доставчик „Даф-07" ООД. По отношение на наличните стоки към датата на застрахователното събитие, по предоставена оборотна ведомост към 23.08.2016 г. същите са отразени по счетоводна сметка 304 (Стоки) и са на стойност 3 998.15 лева. В счетоводството на ищеца не се води аналитично отчитане на стоките и съответно не е представена справка по отделни артикули, количества и единични цени. Според вещото лице,  в счетоводството на „Лидо-15А" ЕООД към 23.08.2016г. няма заведени дълготрайни активи.

По делото са събрани гласни доказателства.

 Св.С.П. е работила в „Юнайтед брокер“ ООД като застраховател. Сочи, че „Даф 07“ ООД е клиент на дружеството от 2010г. по имуществени и автомобилни застраховки. Излага, че преди подписване на застрахователния договор е провела разговор с управителя А. У., в който е получила информация относно актуалното състояние на обекта, предмет на застрахователния договор. Същото е било необходимо, поради изтичане на предходен договор за застраховка на имуществото. Сочи, че именно управителят е посочил размера на площта на заведението, изписан в предложението-въпросник, т.к. на нея не са й представяни документи, индивидуализиращи собствеността върху застрахования имот. Сочи, че подписите, положени във всички документи от застрахователната преписка, са на нейна колежка от „Юнайтед брокер“ ООД. Добавъкът е разписан от управителя на двете дружества.

Представено по делото е издадено в полза на „Даф 07“ ООД гр.Варна  Разрешение за поставяне №82 от 25.03.2013г., издадено от Община Варна, на преместваем обект за търговия – павилион за склад върху общинска собственост на адрес гр.Варна, ул.Л.Каравелов и ул.В.Друмев на площ от 56 кв.м. позиция № 285, първа зона за срок от 01.01.2013г. до 31.12.2015г. …

Съдържат се данни по делото, че „БЪНИ ТАЙМ“ ЕООД И „ФОРКАСТ 12“ЕООД са имали разрешение за поставяне на преместваем обект за търговия с площ всеки от по 15 кв.м., за които се твърди, че са послужили за разширяване на процесния обект до 86 кв.м.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните изводи : С договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователното събитие да заплати на застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение, което не може да надвишава действителната стойност на застрахованото имущество. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество.

В конкретния случай правоотношенията между страните произтичат от застрахователен договор за имуществено застраховане. Основният договор е сключен между „Групама Застраховане“ ЕАД и „Даф 07“ ООД, като в последствие е разписан добавък /стр.22, 128/, по смисъла на Глава Първа, т.1.3 от ОУ към договора, с който е променено застрахованото лице от   „Даф 07“ ООД на „Лидо 15А“ ЕООД.  Предмет на на имущественото застраховане е бистро на ъгъл на ул. Л.Каравелов и ул.Вл.Друмев, с площ според разрешение за поставяне на „Даф-07“ ООД/стр.28/ от 56 кв.м. За това, следва да се направи извод, че правата на посоченото дружество са за преместваем обект с площ от 56кв.м. Съществуват данни, че и „БЪНИ ТАЙМ“ ЕООД И „ФОРКАСТ 12“ЕООД са имали разрешение за поставяне на преместваем обект за търговия с площ всеки от по 15 кв.м., като се твърди, че с техните разрешения за поставяне, обектът на „Даф-07“ООД се е разширил до 86 кв.м.

От показанията на св.С.П. и приложените писмени доказателства – застрахователна полица, предложение-въпросник и добавък №2 – л.124-129 и л.203-204 се установява, че договорът и предложението-въпросник са съставени в отсъствието на представител на застрахования след проведен разговор между брокера и управителя на „Лидо 15А“ ЕООД. Не са опровергани изявленията на св.П. за заявена от управителя на „Лидо 15А“ площ на обекта в размер на 50 кв.м., отразена в предложението – въпросник.    Доколкото е налице промяна в съществените условия на застрахователния договор, касаеща страна по него, и при съобразяване, че изменението е направено по предвиден в ОУ ред, то следва да се приеме, че между  „Групама Застраховане“ ЕАД и  „Лидо 15А“ ЕООД е възникнало правоотношение от застрахователен договор.  По аргумент от чл.201, ал.2 от КЗ /отм./, когато се застрахова чуждо имущество /за допълнителните 30 кв.м./, за действителността на договора се изисква съгласието на собственика, като това съгласие да може да се даде постфактум при настъпило застрахователното събитие. В настоящия случай това съгласие е дадено и потвърдено със декларациите-съгласие.

            Установи се, че по време на действие на договора за имуществено застраховане, на  23.08.2016г. става пожар в  снек-бар „Палавия Джак, като съгласно посочените официални документи обектът е напълно унищожен, т.е. налице е пълна загуба, обстоятелство, което се установява и от вещото лице по СТЕ.

Разпоредбата на чл. 208, ал.3  от КЗ /отм./ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други.

Това предпоставя съобразяване с условията на конкретното застрахователно правоотношение, съответно - избраната от страните по договора хипотеза на обезщетяване - по възстановителната или действителната стойност. В случая, съгласно клаузата на раздел VI т.24 от Общите условия отговорността на застрахователя по първи риск, към който е събитието – пожар – е до размера на действителните щети, но не повече от договорените лимити.

По оношение на отхвърления иск за претендираното обезщетение за сградата-за разликата над 36 986,24лв. до претендиранатаа сума в размер на 63 616,36лв.-според СТЕ: Съдът е присъдил посоченото обезщетение, като е приел, че ищецът е застраховал 50 кв.м. от заведение, вместо действителните 86 кв.м. Следва да се отбележи, че действително, един от основните спорни моменти в процеса пред ВОС се е развил относно посоченото обстоятелство-обема на застрахованото имущество. Действително, съобразно представените доказателства, следва дасе приеме, че до 2013год. фирма „Даф“ 07“ е имала право да постави преместваем обект с площ от 56 кв.м.. Твърди се, че през 2013год., „Даф-07“ООД и  фирмите „БЪНИ ТАЙМ“ ЕООД И „ФОРКАСТ 12“ЕООД, които  са имали разрешение за поставяне на преместваем обект за търговия с площ всеки от по 15 кв.м., с които са образували гражданско дружество, и са обединили разрешената за поставяне на обекти площ, са разширили  съществуващото заведение с още 30 кв.-т.е. площа е станала 86 кв.м…

В случая правоотношенията между страните произтичат от застрахователен договор за имуществено застраховане, чиято валидност не се оспорва. Основният договор е сключен между „Групама Застраховане“ ЕАД и „Даф 07“ ООД, като в последствие е разписан добавък, по смисъла на Глава Първа, т.1.3 от ОУ към договора, с който е променено застрахованото лице от   „Даф 07“ ООД на „Лидо 15А“ ЕООД. За да се даде отговор на спорния момент, съдът намира, че следва да се има в предвид следното:

Съгласно чл.188 ал.1 КЗ/отм./, застрахованият, неговият пълномощник, или неговият брокер е длъжен да обяви изчерпателно съществените обстоятелства, които са му известни и са от значение за риска.

Според ал.2 на същия член, за съществени се смятат само обстоятелствата,  за които застрахователят писмено е поставил въпрос. В т.10 на приетия като доказателство въпросник, е поставен въпрос за разгъната застроена площ, на който кандидатъз за застраховане „ДАФ-07 ООД е отбелязал -50 кв.м. /стр.128/. Следователно, площта на застрахования обект представлява съществено обстоятелство.  Съобразно чл.184 ал.1 КЗ/отм./, писменото предложение  или искане до застрахователя за сключване на застрахователен договор или писмените отговори на застрахования на поставени от застрахователя въпроси..са неразделна част от застрахователния договор. За това,следва да се направи извод, че по застрахователния договор е застрахована постройка с площ от 50 кв.м.-посочена от самия ищец. По повод на изложеното във въззивната жалба, че предложението не съдържа подпис на застрахования, а договорът е съставен от ответника, следва да се отбележи следното: Видно е, че застрахователния договор е сключен чрез застрахователен брокер, който се явява застрахователен брокер на застрахования по см. на чл.188 ал.1 КЗ /отм./. Самата свидетелка П., която работи в „Юнайтед брокер“ ООД, заявява, че с фирма „Даф-07“ООД са имали дълготрайни търговски отношения относно застраховане на имуществото на дружеството, като от 2010год. са имали възлагателно писмо с което са им делегирали права да ги разписват по застрахователните документи. Следователно, самият . застраховател няма отношение към описването на посочените обстоятелства. Освен това, самата свидетелка П. твърди, че при сключване на застрахователния договор, лично е говорила с управителката А. У. и посочените данни са дадени от нея.

За това е без значение, за валидността на договора, дали страната лично е подписала предложението, /самата страна не твърди невалидност на договора, поради това обстоятелство/. Освен това, установи се по делото, че допълнителния добавък № 2 към застрахователната полица /стр.129/, с който е променен застрахования по полицата, е подписан  лично от управителя на ищеца А. С. У. на 17.08.2016год.  Изрично е посочено, че всички останали условия по договора са останали непроменени. С подписване на този допълнителен добавък № 2 към застрахователната полица, от  управителя на ищеца  следва да направи извод, че същата се е запознала с декларираните обстоятелства по договора и респективно ги е одобрила, съответно и относно декларираната площ от 50 кв.м. на застрахования обект. Следва да се отбележи, че управителят е имал възможност да промени това обстоятелство, ако е считал, че то е неправилно отразено, но видно е, че същият е декларирал, че извън промяната на името, останалите условия по застрахователната полица, остават непроменени. За това следва извод, че управителят на ищеца А. У. е одобрила посочените съществени обстоятелства в застрахователния договор. Впрочем, в процеса не се е твърдяло, че управителят А. С.У., било в качеството си на управител на „Даф-07“ООД, било в качеството си на управител на  „Лидо-15а“ ЕООД, е заявявала на застрахователния брокер, че застрахования обект е с площ от 86 кв.м. Предвид изложеното, в процеса остана неустановено, че управителя А. У., като управител на Даф-07“ООД, или в качеството си на управител на  „Лидо-15а“ ЕООД, да е заявила площ на застрахования обект различна от 50кв.м.

За това, застрахователят дължи обезщетение на ищеца „Лидо-15а“ за заявените 50 кв.м. Спораед СТЕ, стойността на СМР необходими за възстановяване на нанесените щети, за цялото заведение със застроена площ от  86 кв.м. възлиза на 63 616.34 лева. Припадащате се част от посочената стойност на СМР за застрахованите 50 кв.м. на ищеца възлиза на 36 986,24лв. Окръжния съд с обжалваното решение е присъдил обезщетение в посочения размер, поради което същото следва да бъде потвърдено в тази му част. Съответно жалбата за разликата до сумата от 63 616,34лв. се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. Относно жалбата срещу решението в частта му, с която са отхвърлени претенциите за 20 000лв.-стойност на движими вещи и инвентар и сумата от 6 000лв. –стойност на тента. Ищецът претендира застрахователното обезщетение, като собственик на унищожено вследствие на пожара движимо имущество. Съобразно гл.ІV т.10.2 от ОУ начина на определяне на застрахователната сума за движими вещи е стойността, за която имущество от същия вид, състояние и качество могат да бъдат купени-за вещи, не по стари от 3 години, или продадени- за вещи по-стари от 3-години, на пазара, или по документи на придобиване. Съдът намира, претенциите за недоказани. От една страна, ищецът не доказва че е придобил цитираните вещи, не доказва и тяхната стойност, за да може да бъде определено размера на застрахователното обезщетение, поради следното: Ищецът основава правата си на Договор за продажба на стопански инвентар и оборудване от 10.01.2016год. /стр.38/, съдържащ 40 позиции, включително и тента от 45 кв.м. с посочена стойност от 6 000лв. Представен е и приемо-предавателен протокол според който на 10.01.2016год. всичките движими вещи и инвентар са предадени на ищеца „Лидо-15а“ЕООД. На 12.01.2016год е издадена и проформа фактура №1/12.01.2016год. за сумата от 52 316,67лв. и ДДС 10 463,33лв. Както се посочи, според неоспорената ССЕ, според оборотна ведомост на „Лидо 15А" ЕООД за периода 2016 г.  няма заприходени, както и отчетени дълготрайни активи нито по балансови сметки (от група 20), нито задбалансово. От представената оборотна ведомост за 2016 г. няма счетоводна сметка, по която да е осчетоводена сумата по проформа фактура №1 от 12.01.2016г. с издател ,Даф-07" ООД на стойност 52 316.67 лева без ДДС. Според вещото лице, в счетоводството на „Лидо-15А" ЕООД към 23.08.2016г. няма заведени дълготрайни активи. При тези неоспорени констатации, съдът намира, за недоказано преминаването на собственотта на движимите вещи и имущество в патримониума на „Лидо-15а“ЕООД, респективно не е доказана и тяхната стойност.

Това е така, понеже представената проформа фактура няма  доказателствена стойност и значение от счетоводна гледна точка, понеже не отразява извършена стопанска операция и за това не подлежи на осчетоводяване. От счетоводна гледна точка, ако действително движимото имущество, предмет на описа, е било предадено, е следвало да бъде издадена фактура, в която тази покупко-продажба да бъде отразена, съответно и фактурата следва да бъде отразена в счетоводството. Следва да се отбележие, че за задължението за издаване на  фактура,  няма значение кога ще бъде извършено плащането на цената по фактурата. Следва да се отбележи също, че с издаването на тази фактура, възниква задължението за внасяне на дължимото ДДС към бюджета. Поради неосчетоводяване на посочените в договора вещи, респективно тяхното незаприходяване, следва да се направи извода, че липсват годни доказателства, които да установят че процесните движими вещи и стоки са били заприходени като собствени в счетоводството на ищеца.

  Това обуславя неоснователност на претенцията за присъждане на обезщетение по отношение на стопанско имущество в размер на 20 хил.лв.

Относно претенцията в размер на 6 000лв., представляваща застрахователно обезщетение за тента: Съдът намира претенцията за основателна. Изрично в застрахователния договор същата е посочена като индивидуално застрахована вещ с  посочена застрахователна сума от 6 000лв. Не се оспорва в процеса, че същата е съществувала, но след настъпване на застрахователното събити, е повредена до степен на неизползваемост. Следователно, процесната тента е индивидуално застрахована вещ и унищожена от настъпилото засрахователно събитие. Предвид изложеното, относно същата се дължи застрахователно обезщетение. Относно размера на дължимото обезщетение: Претендирания размер от 6000лв. е заявен като стойност на имуществото, с исковата  молба. Видно е, че с ПОИМ ответникът не е оспорил този иск по размер, не е наведено възражение за надзастраховане, поради което следва да се направи извод, че стойността на унищожената тента е в претендирания размер от 6 000лв. За това съдът прави извод за основателност на този иск. Решението в тази си част е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

По отношение на наличните стоки към датата на застрахователното събитие, по предоставена оборотна ведомост към 23.08.2016 г. същите са отразени по счетоводна сметка 304 (Стоки) и са на стойност 3 998.15 лева-обстоятелство, което не е оспорено от насрещната страна. За това съдът намира, че претенцията за обезщетение за унищожени материални запаси за доказана в размер на 3 998,15лв., съответно отхвърлена до предявения размер от 5 000лв. като неоснователна, поради недоказаност.

Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в съответната част и постановено ново, с което претенциите бъдат уважени в общ размер сумата от 9 998,15лв. В останалата част решението следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора пред въззивна инстанция се дължат следните разноски: Въззивникът е представил доказателства за извършени разноски в размер на 3 743,89лв. Съобразно уважената част от исковете пред настоящата инстанция, на същият се дължат разнонски в размер на 584,74лв. Съответно на въззиваемата страна въззивникът дължи разноски в размер на 379,80лв. –възнаграждение за юрисконсулт.

За производството пред ВОС на ищеца се дължат допълнително разноски в размер на  622,64лв., съответно на ответника присъденото възнаграждение следва да бъде редуцирано до сумата от 445,17лв.

Водим от горното, съдът

Р    Е    Ш    И :

ОТМЕНЯ  решение № 338 от 19.04.2019г. постановено по търг.дело № 1005/2017г. по описа на Варненски окръжен съд В ЧАСТТА  с която отхвърля предявеният от „ЛИДО 15А“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Иван Аксаков 42 ап.13, представлявано от  управителя А. С. У. срещу „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД ЕИК 131421443по иск с правно осн. чл.208, ал.1 КЗ (отм.) за разликата над 36 986.24 лева до 46984,39лв., както и в частта за присъдените разноски на  „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД ЕИК ********* за разликата над сумата от 445,17лв. до присъдените 527,45лв. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Цариградско шосе“ №47А вл.В ет.3, представлявано от Селин Едит Болар, ДА ЗАПЛАТИ на „ЛИДО 15А“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Иван Аксаков 42 ап.13, представлявано от  управителя А. С. У., по предявения иск с правно осн. чл.208, ал.1 КЗ (отм.) сумата от 6 000лв. представляваща застрахователно обезщетение за унищожена  тента  и 3 998,15лева, представляваща застрахователно обезщетение за унищожени материални запаси, в резултат на настъпило застрахователно събитие - пожар на 23.08.2016г. в заведение „Палавия Джак", находящо се в гр. Варна, на ъгъла на ул. „Л. Каравелово и В. Друмев", собственост на "ДАФ 07" ООД, ЕИК *********, заведено като щета № 83001600598/24.08.2016г., по сключен договор за имуществена застраховка със застрахователната полица "Пожар и други щети на имущество" с №8300016115036055/18.12.2015г. с „Групама Застраховане" ЕАД, ЕИК *********, ведно със законната лихва от 10.09.2016г. до окончателното плащане.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите части.

ОСЪЖДА „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Цариградско шосе“ №47А вл.В ет.3, представлявано от Селин Едит Болар, ДА ЗАПЛАТИ на „ЛИДО 15А“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Иван Аксаков 42 ап.13, представлявано от  управителя А. С. У. съдебно-деловодни разноски в размер на 1207,38лв. /от които 584,74лв. за въззивната инстанция и 622,64лв. за окръжния съд/.

ОСЪЖДА „ЛИДО 15А“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Иван Аксаков 42 ап.13, представлявано от  управителя А. С. У. ДА ЗАПЛАТИ на „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Цариградско шосе“ №47А вл.В ет.3, съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 379,38лв.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „ДАФ 07“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС на Република България при условията на чл.280, ал.1и ал.2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                          2.