№ 224
гр. Плевен, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20224430102909 по описа за 2022 година
Пред ПлРС е депозирана искова молба от „***“ ***, гр. София, ЕИК
***, чрез юрк. П. ***, против В. К. Т., от гр. Плевен, с която се твърди, че
между „***“*** като заемодател и ответника Т.- като заемател, по електронен
път, по реда на ЗПФУР, е сключен Договор за потребителски кредит
№№***г., по силата на който на ответника е предоставен кредит в размер на
542,57лв. Твърди се, че заемът е следвало да бъде върнат на 9 погасителни
месечни вноски, всяка в размер на 91,74лв., в срок до 28.02.2017г, съобразно
погасителен план.; ГПР от 50% и ГПЛ от 41,24%. . Твърди се, че съобразно
Раздел Х, чл. 2 от ОУ, неразделна част от Договора, заемателят дължи
обезщетение за забава, в размер на действащата законна лихва за забава,
върху всяка просрочена вноска. Твърди се, че на 19.05.2016г., ответникът е
сключил с „***“, договор за предоставяне на поръчителство, по силата на
който „*** се е задължил да сключи със заемодателя „***“*** договор за
поръчителство, по силата на който да отговора за изпълнението на
задълженията по процесния договор за кредит. Твърди се, че на същата дата,
между „***“ и „***“*** е сключен договор за поръчителство. Твърди се, че
от страна на заемателя няма изпълнение по договора за кредит, като
заемодателя е отправил покана до поръчителя, на 18.02.2021г, за заплащане
1
на дължимите суми по договора; твърди се, че уведомление е изпратено и до
заемателя. Твърди се, че на 23.02.2021г, от страна на поръчителя са изплатени
дължимите суми по договора за кредит- 542,57лв.- главница, 60,58лв.-
договорна лихва, за периода 30.06.2016г. -28.02.2017г, и сумата от 221,23лв.-
обезщетение за забава. Твърди се, че на 23.02.2021г, поръчителя е уведомил
длъжника за извършеното плащане и за встъпване в правата на кредитора.
Твърди се, че на 02.03.2021г, е сключен договор за цесия между ***- като
цедент и „***“*** като цесионер, по силата на който цедентът е прехвърлил
на цесионера вземанията си по договора за кредит. Твърди се, че отв. Т. е
уведомен за цесията на 02.04.201, на посочената от него ел. поща. Твърди се,
че на 02.03.2021, е сключен договор за цесия между „***“*** като цедент и
ищеца- като цесионер, и Приложение №1/23.02.2021г, с който са
прехвърлени вземанията по процесния договор за кредит, в общ размер от
1301,33лв; моли с връчването на ИМ и приложенията й на ответника, да бъде
счетено, че е връчено уведомление до ответника за станалата цесия.
В заключение моли съда, на основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от
ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, да признае
за установено спрямо ответника, че същия дължи сумата от 542,57лв-
главница, 60,58лв. договорна лихва, за периода 30.06.2016-28.02.2017г, и
сумата от 221,23лв.- обезщетение за забава, за периода 30.06.2016-
23.02.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК-14.01.2022г., до окончателното
изплащане на задължението, дължими въз основа на Договор за
потребителски кредит №***г, сключен между ответника и „***“***.
Представят се писмени доказателства. Претендират се разноски.
С определение №2358/10.06.2022г., влязло в сила, производството по
делото е частично прекратено, по иска с правно основание чл.422, ал.1, вр чл.
415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за
установено, че ответникът В. К. Т., дължи сумата от 348,96лв.-
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и сумата от
127,99лв.- лихва за забава, като недопустимо. Определението е влязло в
сила.
В срока по чл. 131 от ГПК, отв. В. К. Т., чрез назначеният от съда
особен представител адв. М. Б., изразява становище за неоснователност на
2
исковете. Оспорва се съществуването на валидно облигационно отношение по
силата на сключен договор за кредит, както и наличието на валидни договори
да цесия. Оспорва се факта на получаване на сумата по кредита от ответника.
Прави се възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните
по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява факта на издаване на заповед за
изпълнение №107/14.01.2022г. ч.гр.д.№193/2022г. на ПлРС, връчена по реда
на чл. 47, ал.5 от ГПК.
По делото, с ИМ, от страна на ищеца, е представен договор за
потребителски кредит №***г, сключен между ответника и „***“*** за сумата
от 700лв, за срок от 9 месеца, при ГПР 50% и фиксиран ГЛП от 41,24%; общ
размер на всички плащания- 825,66лв, при месечна вноска от 91,74лв и падеж
на последната вноска- 28.02.2017г., съобразно представеният погасителен
план. Представени са и Общите условия към договора, подписани, на всяка
страница от страните по договора, съобразно изискванията на чл. 11, ал.2 от
ЗПК. По делото се установява също факта на сключване на договор за
поръчителство между „***“*** като кредитор и „***“ ***- като поръчител,
за обезпечаване задължението по процесния договор за кредит. По делото е
представено уведомление от поръчителя „***“***, до длъжника- отв. Т., за
уведомяване за изплащане на задължението по договор за кредит, от страна
на поръчителя, на 23.02.2021г. По делото се установява също и факта на
сключване на договор за цесия от 02.03.2021г. между „***“*** и „***“***- от
една страна, като цеденти и ищеца ***“ ***, като видно от Приложение №1
към него, е прехвърлено и вземането против ответника по договор за кредит.
Установява се също изпращането- по ел. поща- на уведомление до ответника
Т., за станалата цесия, от 02.04.2021г,. доколкото няма данни, че
уведомлението е връчено, съдът приема, че същото е редовно връчено на
особеният представителна ответника, с връчването на преписите от ИМ и
приложенията й.
По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се
установява следното: процесният договор за заем, е сключен на 19.05.2016г,
за сумата от 700лв., при лихвен процент от 41,24% и ГПР от 50%; размер на
погасителната вноска- 91,74лв., за периода 30.06.2016-28.02.2017г. ВЛ
3
изрично е посочило, че без да й е представен документ, по данни от ***,
сумата по кредита е усвоена чрез ***. ВЛ е установило, че по данни от
кредитодателя, по договора е заплатена сумата от общо 450лв, с която са
погасени 157,43лв.- за главница, 65,08лв.- договорна лихва 53,01лв.-
наказателна лихва; ВЛ е посочило, че е заплатена в полза на поръчителя ***
сума от 174,48лв. ВЛ е установило също, че по договора за цесия, в полза на
ищеца са прехвърлени следните суми: 542,57лв- главница, 60,58лв. договорна
лихва, за периода 30.06.2016-28.02.2017г, и сумата от 221,23лв.- обезщетение
за забава, за периода 30.06.2016-23.02.2021г. ВЛ е установило, че след
цесията няма други плащания. При изслушване на ВЛ в с.з., същото посочва
изрично, че не й е представен платежен документ, нито има счетоводно
отразяване, на извършено от страна на поръчителя плащане по договора за
кредит.
По делото, от страна на ищеца, съобразно разпределената от съда
доказателствена тежест, няма представени доказателства за заплащане на
сумата по кредита, от страна на поръчителя- ***, съобразно сключеният
договор за поръчителство.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Съдът намира, че в случая отношенията между страните следва да се
уреждат по реда на чл. 240 от ЗЗД, доколкото ЗКИ е неотносим.
Заемодателят- цедент е финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ и
по силата на цитираната разпоредба е лице, различно от кредитна институция
/банка/ и инвестиционен посредник, една от основните дейности на което,
може да бъде отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Обстоятелството, че финансовата институция извършва банкова дейност, в
областта на потребителското кредитиране, обаче не я прави банка, поради
което сключеният между страните договор за кредит, няма характера на
договор за банков кредит по чл. 430 от ТЗ, а съставлява договор за заем по чл.
240 от ЗЗД и съответно – намират приложение нормите на ЗЗД.
Съдът приема, съобразно събраните по делото доказателства, че между
ответника- като заемател и „***“ *** като заемодател, е сключен договор за
заем, за сумата от 700лв. Съдът приема, съобразявайки събраните по делото
4
доказателства, че сумата по кредита е получена от страна на
кредитополучателя по договора- отв. Т.. Действително, няма нарочно
писмено доказателство за превод на сумата, а в заключението по изслушаната
ССЕ ВЛ е посочило, че без да й е представен документ, по данни от
заемодателя, сумата по кредита е усвоена чрез ***, съдът съобразява факта на
изпълнение на задължението по кредита и погасяване на дължимите суми, в
размерите, посочени по – горе. Въз основа на това, съдът приема, че от страна
на ответника има частично изпълнение на поетото с договора валидно
задължение. Съдът приема за установен и факта на сключването на договор за
поръчителство между кредитора по договора за заем– *** и ***- като
поръчител, както и факта та сключване на договор за цесия между кредитора
и поръчителя- от една страна, като цеденти, и ищецът в настоящето
производство- ***“ ***, като цесионер.
По делото обаче не се установи по безспорен начин, при условията на
пълно и главно доказване, качеството на кредитор на ищеца „***“ ***,
спрямо ответника В. Т., който да е активно легитимиран да предяви исковете
в настоящето производство. Съдът приема, съобразно изложеното по- горе и
липсата на надлежни доказателства, в т.ч. и от ССЕ, че в случая не е налице
хипотезата по чл. 146 от ЗЗД и поръчителя *** не е встъпил в правата на
кредитора по договора за заем. Съобразно нормата на чл. 146от ЗЗД,
поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва в правата, които
кредитора има против длъжника и може да предяви против него обратен иск
по чл. 143 от ЗЗД. Както бе посочено, по делото няма доказателства за
плащане на задължението по договора от страна на поръчителя. Поради това,
съдът приема, че ищецът, като цедент по договора за цесия, не е придобил
вземането по процесния договор за заем, доколкото и праводателят- ***, му
не е имал такива права, и същият не се явява активно легитимиран да предяви
настоящите установителни искове. Независимо от обстоятелството, че цедент
по договора за цесия е и кредиторът – заемодател, съобразно на заявените в
ИМ фактически твъдения, ищецът черпи правата си от поръчителя ***- като
суброгирал се кредитор, а не от правата на заемодателя. С оглед на
изложеното и установената липса на първата предпоставка за уважаване на
предявеният иск- а именно качеството на кредитор на ищеца спрямо
ответника, съдът намира, че не следва да бъдат обсъждани останалите
елементи от фактическият състав, както и направените от ответника
5
възражения, вкл. и възражението за изтекла погасителна давност.
На основание гореизложеното, съдът намира, че предявените искове с
правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр.
чл. 79, ал.1, вр. чл. 146, ал.1, вр. чл. 143, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за
признаване за установено, че отв. В. Т. дължи на ищеца, сумата от 542,57лв-
главница, 60,58лв. договорна лихва, за периода 30.06.2016-28.02.2017г, и
сумата от 221,23лв.- обезщетение за забава, за периода 30.06.2016-
23.02.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК-14.01.2022г., до окончателното
изплащане на задължението, дължими въз основа на Договор за
потребителски кредит №***г, сключен между ответника и „***“*** следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
С оглед изхода на спора, в полза на ищеца не следва да бъдат
присъждани и сторените по делото разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ***, гр. София, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. ***, №***, чрез юрк. П. ***,
искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240,
ал.1, вр. чл. 79, ал.1, вр. чл. 146, ал.1, вр. чл. 143, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 86, ал.1
от ЗЗД, ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, спрямо отв. В. К. Т., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес гр. Плевен, ул. ***, № ***, ет.***,
че ДЪЛЖИ сумата от 542,57лв- главница, сумата от 60,58лв. договорна
лихва, за периода 30.06.2016-28.02.2017г, и сумата от 221,23лв.- обезщетение
за забава, за периода 30.06.2016-23.02.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК-
14.01.2022г., до окончателното изплащане на задължението, претендирани въз
основа на Договор за потребителски кредит №***г, за които суми има
издадена заповед за изпълнение №107/14.01.2022г. ч.гр.д.№193/2022г. на
ПлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, пред ПлОС, в
двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.
6
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7