Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Христо Томов | |
Производството е по реда на Глава ХХІ НПК. С Присъда №... по НЧХД № ..../... г., постановена на ... г. С. районен съд е признал подсъдимия С. П. К., бълг. гражданин, роден на 2.....с средно образование, студент редовно обучение, неосъждан ,с ЕГН *, за ВИНОВЕН в това, че на .... година в дискотека „Д.” в град С., е причинил на Д. С. А. от съшия град, ЕГН *, лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето – кръвонасядане в окосмената част на тила с диаметър 2,5 см, четири екскориации от 2 мм до 1 см, прорезна рана по задната повърхност на ухото с дължина 1 см., поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 НК го ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност по обвинението му по чл. 130, ал. 1 НК и му наложил административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1000 лева (хиляда лева). Със същата присъда СвРС ОСЪДИЛ подсъдимия С. П. К., ДА ЗАПЛАТИ, на основание чл. 45 ЗЗД, на Д. С. А.,с адрес гр.С.,ул.”Е. А. І” №...,вх.”....”,А. сумата от 1000.00 (хиляда) лева, представляваща обезщетение за причинените му в резултат на деянието неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на деянието – ... година до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛИЛ иска за разликата над 1000 (хиляда) лева до пълния предявен размер от 2000 лева (две хиляди лева), като неоснователен и недоказан. Съдът ОСЪДИЛ подсъдимият и ДА ЗАПЛАТИ на пострадалият на основание чл. 189, ал. 3 НПК направените по делото разноски от него в общ размер на 312,00 лева (триста и дванадесет лева),както и ДА ЗАПЛАТИ по сметка на С. районен съд сумата от 50,00 лева (петдесет лева) държавна такса, върху уважената част на приетия за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск, както и 5,00 лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Недоволен от присъдата останал подсъдимият С. П. К. , който в законоустановения срок подал жалба срещу нея чрез своя процесуален представител – адвокат Б. Г. от ВТАК. Според жалбоподателя постановената присъда е неправилна и постановена в нарушение на закона,позиция поддържана от него и в съдебно заседание.Счита, че при постановяване на присъдата са допуснати четири групи нарушения водещи до основание за отмяна на същата- свързани с начина на обсъждане на събраните доказателства и направените доказателствени изводи, такива касаещи института на реторсията,свързани с определянето на наказанието и решаването на делото в гражданската му част. На тази основа жалбоподателя иска отмяна на постановената от СвРС осъдителна присъда и постановяване на нова осъдителна такава,с която К. бъде освободен от наказателна отговорност съобразно ал.3 на чл.130 НК,присъден по малък размер на обезщетение и се отмени осъждането за разноските. Окръжен съд - В.Т. в качеството си на въззивна инстанция, след като провери правилността и законосъобразността на присъдата по повод на подадената срещу нея жалба и съгласно изискванията на чл.314 ал.1 от НПК приема за установено следното: ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съдът в настоящия си състав, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна. На .....г., около 00,30 часа, тъжителят и пострадал, А. се намирал заедно със свидетеля А. Г. в дискотека „Д.”,находяща се в град С.. Двамата отишли до сепаре, в което по това време била компанията на познат на А..Последният започнал разговор с тях, а свидетелят Г. го изчаквал в обекта, непосредствено до самото сепаре. Тогава частният тъжител бутнал свидетелят по рамото, за да си тръгват. В момента, в който Г. се обърнал, видял ръка с бутилка да удря пострадалия в тилната област на главата, от лявата му страна. Едновременно с това свидетелят видял подсъдимия К., да стои на разстояние от около метър и половина от него и да държи в ръката си гърлото на счупена бутилка. Г. се насочил към подсъдимия, като се опитал да вземе остатъка от счупената бутилка от ръката му, но последния я изпуснал и се укрил зад приятелите си.Там се намирал и свидетелят Б., който непосредствено преди това разговарял с подсъдимия. Свидетелят Г. отишъл и извикал охраната на заведението,която извела подсъдимият, частният тъжител и свидетелите посочени по-горе извън обекта ,като уведомили съответно и органите на полицията за инцидента. На място пристигнали свидетелите Ц. и Й. – служители в РУ „Полиция” град С., които отвели лицата, съпричастни към инцидента в районното полицейско управление за изясняване на случая. По-късно на частният тъжител бил извършен преглед от д-р П. Е.,удостоверен чрез издаване на медицинско свидетелство. Била е изслушана съдебномедицинска експертиза, което заключение първоинстанционния съд е приел като непредубедено, компетентно и обосновано. От заключението на вещото лице се изяснява, че на пострадалия А. е било причинено кръвонасядане на главата, четири одрасквания на врата и прорезни рани на лявото ухо. Същите са били резултат на удар с или върху твърд тъп предмет и на тангенциално действие на предмети с режещ ръб и/или остър връх и са могли да бъдат получени при удар със стъклена бутилка по главата и последващи одрасквания и порязвания от парчета стъкла при счупване на бутилката. В резултат на констатираното телесно увреждане на пострадалият е било причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота, със срок на възстановителния процес около 1-2 седмици. Това заключение вещото лице поддържало и в съдебно заседание, като се установило при това,че констатираните увреждания са били получени в резултат на директен удар като с най-голяма вероятност удара е отзад – напред, отгоре – надолу и отляво – надясно. Вещото лице посочило, че ако удара е бил причинен в резултат на хвърляне на бутилката, то за да се счупи същата е било необходимо тя да бъде хвърлена с много по-голяма сила, отколкото ако същата е била държана в ръка. Също така, вещото лице дало заключение,и за това, че ако самата бутилка е била хвърлена и се е ударила в главата,то много по вероятно е било тя да отскочи, а не да се счупи,като вероятността бутилката да се счупи при хвърляне е била реално по-малка, което вещото лице обяснило с анатомичната същност на човешката глава.Заключението на вещото лице било прието и не оспорено от страните по делото. Първоинстанционния съд е допуснал и изслушването на съдебномедицинска експертиза, която е дала заключение досежно посочените от свидетелите М.,А.,Б. и подсъдимия К., увреждания причинени на подсъдимия от частният тъжител, само по показания, в което заключение вещото лице посочило, при вариант, че се приемат за достоверни тези показания на въпросните лица , при липсата на съдебномедицинско освидетелстване или друга медицинска документация и във връзка с уврежданията, които се сочат,да са причинени на подсъдимият, следва да се приеме, че на К. е било причинено болка и страдание. Това заключение също е прието и неоспорено от страните. По отношение на изнесеното от свидетелите М.,А. и Б., че след удара пострадалият е нанесъл удари на подсъдимия, съдът не е приел показанията на тримата свидетели и заявеното от К. тъй като е било налице противоречие между тях и останалите доказателства по делото. Констатираните противоречия в показанията на тези трима свидетели за поведението на всеки един от тях и местоположението, което са имали тогава - подсъдимия и пострадалия, извършеното от свидетелите, се явяват съществени, което мотивирало и първоинстанционния съд да приеме, че показанията на тези свидетели не представляват вярно пресъздаване на личните им възприятия от случилото се в заведението, а са били насочени само към защита на подсъдимия. Съдът правилно не е дал вяра на обясненията на подсъдимия, доколкото същите се опровергават от събраните в хода на производството доказателства – гласни такива, приобщени чрез разпита на свидетеля А. Г. и заключението на назначената съдебномедицинска експертиза, както и от показанията на свидетелите М. К., М. К., В. В. и С. Й.. Обвинението в случая се основава на показанията на свидетеля А. Г. , приетото като писмено доказателство – медицинско свидетелство, а така също и от заключението на назначената и изготвена съдебномедицинската експертиза по отношение на пострадалия А.. Косвени доказателства, в подкрепа на горното, се съдържат в показанията на свидетелите Д. К., по отношение състоянието на частният тъжител след инцидента и в показанията на свидетелите М. К. , М. К. , В. В. и С. Й.. По отношение на причинените на пострадалия телесни увреждания, показанията и на останалите свидетели, кореспондират с обвинителната теза. След разглеждането на делото първостепенния съд е достигнал до извод, че деянието осъществява състава на повдигнатото обвинение както от обективна, така и от субективна страна, поради което подсъдимия е бил и осъден. Районният съд е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост и взаимосвързаност и обосновано е приел, че в случая се касае за деянието приписвано на подсъдимия-да е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 НК, за което К. е бил предаден на съд. От обективна страна,той на .....г., в дискотеката „Д.” в град С. е причинил лека телесна повреда на Д. А., изразяваща се в разстройство на здравето – кръвонасядане в окосмената част на тила с диаметър 2,5 см, четири екскориации от 2 мм до 1 см., прорезна рана по задната повърхност на ухото с дължина 1 см.,и то чрез действие - нанесен удар с бутилка в ръка, в тилната област на главата на пострадалия.В резултат на това, на последния са причинени анатомични увреждания посочени по-горе ,които реално се намират в пряка причинно следствена връзка с извършеното от подсъдимия деяние. Непосредственият обект на защита в случая са били обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността. В резултат на деянието е настъпил и съставомерния резултат по повдигнатото обвинение, а именно на пострадалия е причинено разстройство на здравето, временно и неопасно за живота, със срок за възстановяване от около две седмици, което представлява лека телесна повреда по смисъла на наказателния кодекс. Субект на престъплението се явява пълнолетно наказателно отговорно лице. От субективна страна, подсъдимият К. е осъществил състава на престъплението умишлено. В съзнанието на подсъдимия са били налице представи, за това че нанесения удар с бутилка в ръка, в главата на А., несъмнено ще доведе до увреждане на анатомичнатÓ цялост и здраве на пострадалия. Извод за умисълът на дееца СвРС правилно е направил от начина по който е бил нанесен удара, директно с бутилка в ръка в тилната област на главата, с достатъчна по степен сила, при което подсъдимият е имал възможност да предвиди неизбежното настъпване на съставомерния резултат. Налице са били всички, кумулативно посочени от закона предпоставки, за да се приложи чл. 78а от НК. Подсъдимият е бил пълнолетно лице, извършило умишлено деяние, за което в особената част на наказателния кодекс се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до две години или пробация. Същият към момента на деянието не е бил осъждан за престъпление от общ характер нито освобождаван от наказателна отговорност по реда раздел ІV от Глава осма НК, като с извършеното от него деяние не са причинени съставомерни имуществени вреди. Не са били налице и пречките по чл. 78а, ал. 6 НК. При определяне размера на административното наказание „Глоба”, съдът е съобразил всички необходими обстоятелства и е взел предвид съответната степен на обществена опасност на деянието и дееца. Правилно е бил определен и размерът на гражданския иск с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, по справедливост и съобразно доказателствата по делото. Неоснователни се явяват доводите на защитата, касаещи нарушаване разпоредбата на чл.303 ал.1 НПК и забраняваща присъдата да почива върху предположения.Напротив тези твърдения се опровергават от анализа който първоинстанционния съд е направил на доказателствата по делото и установеното и изяснено в досъдебното и съдебно производство.Неправилни са оплакванията на А. Г. и за допуснати нарушения касаещи приложение института на реторсията в конкретния случай. От една страна, с оглед анализа на доказателствата по делото, съдът не е кредитирал правилно показанията на свидетелите на защитата, за нанесени от страна на пострадалия удари върху подсъдимия. В случая института на реторсията не е приложен основателно , защото според заключенията на двете съдебномедицински експертизи, на пострадалият е причинено разстройство на здравето, а на подсъдимият, дори и да бъде възприето застъпеното от него становище, са му били причинени само болки и страдания. Съгласно Тълкувателно решение № 51 от 16.09.1989г. на ОСНК, реторсията по чл. 130, ал. 3 НК може да се приложи само когато са причинени еднакви по степен на увреждане леки телесни повреди – само по чл. 130, ал. 1 или само по чл. 130, ал. 2 НК. Твърденията на защитата, че са касае за увреждане в анатомичната цялост на организма и изменение на физическите функции на органите на подсъдимият, не е намерило опора в доказателствата по делото.Този извод напълно се е опровергал от заключението на назначената и изготвена съдебномедицинска експертиза на подсъдимия,както и от допълнителните разяснения дадени от вещото лице в съдебно заседание. В случая се касае само и единствено до краткотрайни телесни болки, в резултат на които може да е имало известно време болезненост в областта на дъвкателните мускули, без обаче да е било налице увреждане, довело до засягане на дъвкателната функция. Нарушения не са допуснати и при определяне размера на наказанието „Глоба” и определяне на размера на гражданския иск. Въз основа на гореизложеното настоящият съд приема, че липсват данни и доказателства по делото, обосноваващи претенциите на защитата на подсъдимия К., като наказателната отговорност на същия правилно е определена, поради което и Присъдата на СвРС е правилна и законосъобразна.Водим от вътрешното си убеждение и с оглед на изложеното, Окръжен съд - В.Т. намира, че обжалваната присъда е обоснована, правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена. Като взе предвид горното съдът на основание чл.338 от НПК, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Присъдата под № ... по НЧХД № ..../.... г., постановена на .....г. от С. районен съд като правилна и законосъобразна. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |