Р Е Ш Е Н И Е
№ 192 03.01.2019 година гр. Бургас
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаски окръжен съд наказателна колегия
На деветнадесети
октомври две хиляди и осемнадесета година
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛ
МАРКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
мл.с. ВАНЯ ВАНЕВА
Секретар: Жанета Кръстева
Прокурор: Валентина Маджарова
като разгледа
докладваното от съдията Георгиева ВНОХ дело № 492 по описа за 2018 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 6/10.05.2018г. по НОХД № 202/2017г.
по описа на Районен съд Карнобат, подсъдимият В.Т.Ч., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 16.11.2016г., в гр.
Карнобат, пред магазин „Хавана“, находящ се в централната част на гр. Карнобат,
на ул. „К.“
№ *, при условията на опасен рецидив извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото- нанесъл удар с крак в областта около слабините на С. Р. Р.
и удар с юмрук по лицето на С. П.
П., двамата от гр. Карнобат, като изричал
многократно срещу тях на висок глас- „ще ви избия, гяури, ще ви насека с
брадвата“ и ги подгонил по ул. „К.“- престъпление по чл. 325, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 2, ал. 1,
вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК. При приложение на чл. 54 от НК, отмерил
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, като определил
първоначален „общ“ режим за изтърпяване на същото. Осъдил подсъдимия да заплати
сторените по делото разноски в размер на 351,24 лева, както и сумата от 5 лева,
представляваща държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
Със същият съдебен акт подсъдимия В.Ч. бил признат за невиновен в
това, да е извършил горепосоченото престъпление при условията на опасен рецидив
по чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК.
Горепосочената
присъда е протестирана от прокурор от Районна прокуратура Карнобат. С въззивния
протест се изразява несъгласие с така постановената присъда. Счита, че същата е
неправилна в частта, в която подсъдимият е признат за невиновен в това, да е
извършил престъплението при условията на опасен рецидив по буква „а“ на чл. 29,
ал. 1 от НК, позовавайки се на данните от справката му за съдимост. Също така,
намира наложеното наказание- „лишаване от свобода“ за срок от една година за
занижено, като се посочва, че при определянето му не е било взето предвид
„богатото“ съдебно минало на подсъдимия. Изразява се и несъгласие с
постановения първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наложеното на
подсъдимия наказание. Предлага подсъдимият Ч. да бъде признат за виновен в
извършване на престъплението, при условията на чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК,
като наложеното му наказание бъде увеличено на такова в размер около средния
предвиден в закона за това престъпление и да му бъде определен първоначален
„строг“ режим за изтърпяване на наказанието.
Същата
присъда е атакувана и
от подсъдимия В.Ч., чрез защитника му- адв. Галина Колева- АК- Бургас. Във
въззивната жалба
са изложени бланкетни оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
същата. Иска се, тя да бъде отменена и да се постанови нова, с която
подсъдимият да бъде признат за невиновен в извършване на престъплението по
възведеното му обвинение.
В
съдебно заседание пред възззивната
инстанция представителят на Окръжна прокуратура поддържа протеста и мотивира
доводите, изложени в него. По отношение на жалбата, счита, че същата следва да
бъде отхвърлена, тъй като в първоинстанционната присъда съдът подробно бил
изложил кои обстоятелства по делото приема за установени и на база на кои
доказателствени източници. Предлага,
наложеното на подсъдимия Ч. наказание да бъде увеличено на една година и
шест месеца „лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно при първоначален
„строг“ режим.
Пред
въззивния съд подсъдимият Ч. се представлява от упълномощения от него защитник-
адв. Марковски от АК- София, който поддържа жалбата. Изразява позиция за
неоснователност на протеста. Намира мотивите, с които първоинстанционният съд е
оправдал подсъдимия в това да е извършил деянието при условията на
опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, за правилни. Счита, че не са
налице условия за увеличаване на наложеното наказание, като излага доводи в подкрепа
на тази теза. Застъпва виждане, за допусната неправилна оценка на
доказателствата, което е довело и до неправилен по същността си правен извод за
доказаност на обвинението срещу подсъдимия. Изразява мнение за допуснати от
първата инстанция нарушения на съдопроизводствените правила, свеждащи се до
следното: провеждане от първоинстанционния съд на разпит на вещото лице по делото преди даване
ход на съдебното следствие и непосочване на мотиви свързани с личността на
подсъдимия при определяне на наказанието. Накрая, предвид здравословното и
семейното състояние на подсъдимия, счита, че са налице основания за определяне
на наказание при условията на чл. 55 от НК. Моли атакуваната присъда да бъде
отменена, като вместо нея се постанови нова, с която подсъдимият бъде признат
за невиновен, а в условията на алтернативност делото да бъде върнато на
първоинстанционния съд, поради допуснати съществени нарушения в хода на
съдебното производство или наказанието на подсъдимия да бъде определено при
условията на чл. 55 от НК.
В
последната си дума подсъдимият Ч. моли, да бъде оправдан по повдигнатото
обвинение или делото да бъде върнато на първоинстанционния съд.
След като се запозна с
подадените жалба и протест, изслуша доводите на страните, прецени събраните по
делото доказателства и закона, и след като извърши цялостна служебна проверка
на присъдата, независимо от наведените в протеста и в жалбата основания,
Бургаският окръжен съд намира следното:
Както жалбата, така и протеста са процесуално
допустими, подадени в законоустановения срок и срещу подлежащ на въззивна проверка
акт. Разгледани по същество, жалбата на подсъдимия Ч. е неоснователна, а
протеста основателен. Съображенията на въззивния съд за това са следните:
Делото
е изяснено от фактическа страна. Първоинстанционният съд е анализирал обстойно
събраните доказателства и изградил изводите си по фактите и по правото.
От поотделната и
съвкупна оценка на приложените по делото доказателства, решаващият съд
обосновано е приел за установено следното:
Подсъдимият В.Т.Ч., е роден на ***г*** , *****
гражданин, ******,
*****,
******
и ******.
На 16.11.2016г. свидетелят С.
Р.
паркирал лекия си автомобил пред магазин „Хавана“, находящ се в централната
част на гр. Карнобат, като заедно с него бил и свидетеля С.
П.
П..
Докато свидетелят Р.
бил в магазина, зад лекия му автомобил спрял друг такъв, управляван от
свидетеля А.
Ч., а в него били и свидетеля Х.
Х.
и подсъдимия В.Ч.. Когато свидетеля Р. излязъл от магазина,
подсъдимия Ч. отишъл при него и започнал да се държи агресивно, като на висок
тон го нарекъл „гяур“ и го попитал защо е паркирал лекия автомобил по начин, че
друг не може да премине. Свидетеля Р. обяснил на подсъдимия, че
е спрял за малко, но последния продължил да го нарича „гяур“ и го заплашил, че
ще го насече с брадва. Свидетеля П. излязъл от автомобила и
застанал до тях, при което подсъдимия нарекъл и него „гяур“ и ги заплашил и
двамата, че ще ги насече с брадва. Свидетелите А. Ч.
и Х.
Х.,
които междувременно също били излезли от автомобила, отправили заплахи към
свидетелите Р.
и П.,
че ще ги насекат с брадви. Непосредствено след това, подсъдимият Ч. замахнал и
ударил с крак свидетеля Р. в областта около
слабините, а с юмрук ударил свидетеля П. в дясната половина на
лицето. Свидетелите П. и Р.
се изплашили от случилото се и след като видели, че приятелите на техния
нападател се насочват към лекия автомобил и предвид отправените към тях
заплахи, помислили че същите ще вземат оръжие, побягнали към намиращия се в
близост клон на банка. Свидетелите А. Ч., Х. Х. и подсъдимият Ч. тръгнали
след свидетелите П.
и Р.,
като подсъдимият отправял на висок глас закани „ще ви избия, елате ми тука,
гяури, ще ви избия“ и едновременно с това се опитвал да хване бягащите пред
него свидетели и замахвал да ги удари. В този момент свидетелят В.
Х.
видял случващото се и успял да препречи пътя на подсъдимия пред банковия клон
като му казал да спре, но последният не възприел казаното му и продължил с
опитите си да достигне до свидетелите Р. и П..
Тогава свидетелят В.
Х.
хванал подсъдимия Ч. за дясната ръка, уведомил го, че е полицай и му разпоредил
да спре. За кратък момент подсъдимия се успокоил, а свидетелят В. Х.
се обадил на дежурния служител в РУ-Карнобат и поискал да изпратят патрул на
място. Полицейските служители от РУ-Карнобат дошли своевременно и задържали
подсъдимия Ч., който до този момент продължавал с агресивното си поведение.
Описаните
обстоятелства съдът извел, въз основа на събраните гласни доказателства по
делото- показания на свидетелите С. Р., С. П., В. Х., М. М., Н. Р., Ж. С., М. С. и Б. Т., включително и
приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК свидетелски
показания на Р., П. и М., дадени в хода на
досъдебното производство.
Въззивният съд споделя както фактическите констатации, направени от Карнобатския
районен съд, така и неговите правни изводи.
С оглед направените от защитата възражения за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, настоящият съд, преди
да разгледа жалбата и протеста по същество, следва да обсъди именно тези
доводи. Твърдението за липса на мотиви при постановяване на съдебния акт от
първоинстанционния съд, настоящият състав намира за неоснователно. Изготвените
мотиви към обжалваната присъда покриват
изискванията на закона, заложени в чл. 305, ал. 3 от НПК, отнасящи се до
тяхното съдържание. Съдът е посочил установената фактическа обстановка, въз
основа на кои доказателства същата е приета, като едновременно с това е посочил
и правните съображения за крайния си извод относно виновността на подсъдимия в
извършване на възведеното му с обвинителния акт престъпление и е изложил
причините за така индивидуализираното наказание, наложено на последния. Що се
отнася до възражението на защитата, че при определяне на наказанието на
подсъдимия Ч. първоинстанционният съд не е изследвал личността на подсъдимия,
което на свой ред би съставлявало процесуално нарушение, налагащо отмяна на
присъдата поради липса на мотиви, настоящият състав намира същото за
неоснователно. Видно от изготвените към присъдата мотиви, на л.5, в раздел III-
„Определяне на наказанието“, районният съд е приел, че подсъдимия е „с ниска степен на обща и правна култура“,
както и че „е във влошено здравословно състояние“. Макар схематично представено
, несъмнено ясно става виждането на съда по въпроса за личността му, при
наличните по делото сведения за това . След като първостепенният съд е изложил
мнението си , въз основана на кои обстоятелства счита, че така наложеното
наказание е съответно на извършеното и ще осъществи в най-пълна степен целите
на наказанието, заложени в чл. 36 от НК, то следва да се приеме, че решаващият
съд е изпълнил нормативно предвидените си задължения, свързани с определянето
на наказанието.
Неоснователно се явява и възражението на защитата,
относно проведения от първоинстанционния съд разпит на вещото лице, преди да
бъде даден ход на съдебното следствие. Назначената и приета от съда
съдебно-психиатрична експертиза има за цел да установи вменяемостта на
подсъдимия Ч. към датата на провеждане на съдебното производство. Напълно в
съответствие със закона , преди да
започне дейността по събиране и оценка на доказателствата, по настояване на
защитника на подсъдимия , съдът е изследвал психическото състояние на
подсъдимия, с оглед преценката за наличие на основание за спиране на съдебното
или прекратяване на наказателното производство, ако подсъдимият поради изпадане
в краткотрайно или съответно продължително разстройство на съзнанието не може
да участва пълноценно в наказателния процес и да търпи наказание, ако такова му
бъде наложено. Дал е ход на разпоредителното заседание едва, след като е
изслушал вещото лице в съдебно заседание и се е уверил, че подсъдимият към дата
на разпоредителното заседание тези
отрицателни предпоставки не са налице.
Приетата
експертиза не се явява доказателство, свързано с предмета на доказване, очертан
в чл. 102 от НПК, а само проверка за допустимостта на наказателното и в частност на съдебното
производство по делото. По възражението за несправедливост на наложеното
наказание , съдът ще вземе отношение по-нататък в решението си.
По възраженията за неправилност на анализа
на доказателствата:
Според настоящата инстанция , правилно
първоинстанционният съд, при изграждане на фактическата обстановка, е
кредитирал показанията на свидетелите С. Р., С. П., В. Х., М. М., Н. Р., Ж. С., М. С. и Б. Т., тъй като същите са последователни, логични, обективни, непротиворечиви и
кореспондиращи помежду си. Въпреки, че не всеки от гореизброените свидетели е
възприел в цялост престъпна деятелност на подсъдимия Ч., то същата се извежда
от съвкупния анализ на показанията на изброените. Вярно е, че към показанията
на Р., П., С. и Т. следва да се подходи с
особено внимание, тъй като първите двама са пряко заинтересовани от изхода на
делото, предвид факта, че агресията на подсъдимия е била насочена именно към
тях, а останалите са техни приятели, което по принцип също би могло да стане
причина за пристрастно свидетелстване в интерес на пострадалите. Правилно
обаче, районният съд е съобразил, че показанията и на четиримата изброени не се
разминават в нито едно отношение с останалите показания на свидетелите В. Х., М. М., Н. Р. и Ж. С., за които липсва
каквото и да е съмнение в тяхната добросъвестност и безпристрастност, което е
показателно за достоверността им. Отправените заплахи от подсъдимия и
нанесените удари се установяват освен от показанията на свидетелите Р. и П., така и от тези на
свидетеля М., който описва както
изречената от подсъдимия заплаха „ще ти отрежа главата“, така и нанесения удар
на свидетеля П.- „видях подсъдимия
да удря другото момче-посочва свидетеля П., като го удари с юмрук по лицето“.
От приобщените по съответния ред показания на свидетеля М. се потвърждава и
наличието на удар на подсъдимия върху свидетеля Р.- „посегна с крак и ритна
другото момче /свидетеля Р./ в слабините“. Също така, той описва и последващите
действия на подсъдимия- „същите /подсъдимия и неговите приятели/ тръгнаха да
гонят двете момчета в посока Банката- ОББ“. Последното от своя страна
съответства на показанията на свидетелите С., Т., С., Р. и В. В., които излагат
именно, че свидетелите Р. и П. са били преследвани от свидетелите А. Ч., Х. В.
и подсъдимия Ч., като последният на висок тон ги заплашвал и се е опитвал да ги
удари.
Правилно първата инстанция не е
дала вяра на обясненията на подсъдимия, че е бил провокиран с обиди и ударен с
юмрук в окото, на което отвърнал с удар в слабините, както и че не е отправял
заплахи към свидетелите Р. и П., а ги е преследвал с цел изясняване на причините, поради които
последните са го ударили. По естеството си обясненията на подсъдимия в
гореописаните части, следва да бъдат ценени единствено като обслужващи
защитната му теза и като проявление на гарантираното му от закона право на защита.
Тези му твърдения се оборват от целия наличен доказателствен материал, както
беше подробно изяснено по-горе, като срещат подкрепа единствено в показанията
на свидетелите- А. Ч.
и Х. В., негови близки . Правилно при изграждане на фактическата обстановка по
делото , показанията на последните двама не са взети предвид и са оценени като
противоречащи на кредитираната от съда доказателствена съвкупност.
Възраженията на защитата пред
настоящата инстанция, относно разминаванията в показанията на някои от
свидетелите в хода на съдебното следствие, са несъстоятелни. В действителност
има известни откъслечни неточности, които обаче първоинстанционният съд е успял
да изясни с предоставените му от закона средства- приобщаване на доказателства,
събрани в досъдебната фаза. Нещо повече, тези разминавания са несъществени и не
са в състояние да повлияят по какъвто и да е начин на възприетата от
проверявания и проверяващия съд фактическа обстановка.
Правилно, с оглед дългия изтекъл
период от време от извършване на деянието до свидетелстването пред първата
инстанция , който несъмнено е повлиял
върху пълнотата и точността на спомена за възпроизвежданото събитие, са били
кредитирани сведенията изнесени от тези
свидетели в разпитите им непосредствено след инцидента : на св.Р. относно това
къде е бил ударен точно свидетеля П. от подсъдимия/с юмрук в дясната скула\ и относно изричане от
последния на думата „Гяур“ и за
заканване за насичане с брадва ; и на свидетелите П. и М.-относно ритането на Р. от подсъдимия Ч. с крак.
С оглед установеното, правилен е и изводът
на съда, че действията на подсъдимия Ч. осъществяват изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 325 от НК- хулиганство. Заставайки до свидетелите Р. и П.,
отправяйки заплахи на висок глас за живота на последните, нанасяйки им удари,
преследването им, изричайки отново заплахи и обиди към тях- „ще
ви избия, елате ми тука, гяури, ще ви избия“, придружени с нанасяне на удари в
слабините на св. Р. и удар с юмрук в лицето на св. П., както и факта, че
деянието е извършено на обществено място- в центъра на град Карнобат, където е
станало достояние на свид. М., В. В., С., Т., С., Р. и е имало възможност да
бъде възприето и от неограничен брой хора, подсъдимият Ч. е изразил явното си
пренебрежение към обществото и незачитането на обществения ред. С непристойните
си действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, подсъдимият е изразил и абсолютно незачитане на физическата и
психическата неприкосновеност на гражданите, както и е показал брутална
демонстрация на сила и превъзходство. В подкрепа на посоченото е и факта, че
действията му не са били провокирани по никакъв начин от свидетелите-
непосредствен обект на посегателство. Водещо при извършването на деянието е
било желанието му да покаже надмощието си, както над свидетелите Р. и П., така
и над установения обществен ред. Хулиганските му действия са били насочени към
скандализиране на основаните на нравствеността обществени отношения и да покаже
пренебрежението си към установения морал и ред в обществото.
Правилна е и преценката на първата инстанция, че деянието е извършено при
условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1 от НК, но не при
възприетата от първата инстанция квалификация по б.“а“ от същия законов текст,
а по б.“б“ на тази норма. Съображенията на настоящата инстанция за това са
следните:
На подсъдимия общо 14 пъти са налагани наказания за извършени от него
престъпления . След групиране на престъпленията, за които е бил и наказван с
влезли в сила присъди и определения на съда за одобряване на споразумения за
решаване на делото, същия е изтърпял следните
наказания: 1/ На 24.10.2004г. –наказание лишаване от свобода за срок от 8
месеца, наложено му по НОХД№11/00г. от КРС и приведено в изпълнение с
определение от 25.02.04г. за одобряване на споразумение за решаване на делото
по НОХД№11/04г. на КРС; 2/ На 12.08.05г.
- наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, като най-тежко
между наложените му по НОХД№11/04г, НОХД№27/04г., НОХД№30/04г. –всички на
КРС; 3./ На 27.01.2011г. –общо наказание
от 3 години и 6 месеца лишаване от свобода , явяващо се най-тежкото между тези
по НОХД№109/06г., НОХД№165/08г., НОХД№193/10г., НОХД№195/11г. и НОХД№418/11г. ;
4./ На 02.09.2014г. –общо и увеличено наказание от 2 години и 9 месеца лишаване
от свобода, между тези по НОХД№719/12г.
на БОС и НОХД№332/12г. на КРС, за престъпления по 199, ал.1, т.4 и чл.325, ал.4
от НК, които са тежки умишлени престъпления по смисъла на закона.
Настоящото деяние е извършено на 16.11.2016г и покрива признаците заложени в на чл.93, т.7
от НК за квалифицирането му като тежко умишлено престъпление. Налагат се от
това следните изводи:
На първо място, от изтърпяване на 02.09.14г. на общото наказание от 2
години и 9 месеца по последното осъждане , до извършване на деянието предмет на
настоящото дело е изтекъл срок по-кратък от петгодишния по чл.30, ал.1 от НК,
следователно са налице признаците на опасния рецидив по чл.29, ал.1, б.“а“ от НК.
Наред с това, настоящият въззивен състав не споделя изводите на
първоинстанционния съд за несъставомерност на деянието на подсъдимия Ч. по чл.
29, ал. 1, б. „а“ от НК. Цитираното от първата
инстанция постановление №2 /74 на ППВС , препращащо към постановление №2/70г.
на Пленума на ВС е изгубило своята сила, тъй като с изменението на чл. 29, ал.
1 от НК с ДВ от бр.28/82г. , в сила от 01.07.82г. са предвидени нови условия за
квалифициране на деянието като опасен рецидив, действащи към извършване на
инкриминираното деяние и понастоящем . С тази законова промяна е отпаднало и
даденото с постановление №2/70г. на Пленума на ВС разяснение по приложението на
чл.29, ал.1 , б.“а“ от НК. С Постановление №6 от 1983г. на Пленума на ВС е ясно
и недвусмислено указано, че опасен
рецидив по б.“а“ /съобразно новата редакция на чл.29, ал.1 от НК от бр.28 от
1982г., в сила от 01.07.82г./ ще е налице, при наличието на следните три
предпоставки: деецът да извърши престъплението, след като е осъждан за тежко
умишлено престъпление, наложеното му наказание лишаване от свобода да е за срок
не по-малък от 1 година и изпълнението на същото да не е отложено с изпитателен
срок.
Видно от приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия, от
изтърпяване на 02.09.14г. на общото наказание от 2 години и 9 месеца по
последното му осъждане , до извършване на деянието предмет на настоящото дело е
изтекъл срок по-кратък от петгодишния по чл.30, ал.1 от НК, следователно са
налице признаците на опасния рецидив по чл.29, ал.1, б.“а“ от НК.
На следващо място, от изтърпяване съответно на 24.10.04г., на 12.08.05г. и
на 27.01.11г . на предходните си 3 осъждания, до извършване на настоящото
деяние, са изтекли срокове по-дълги от изискуемия 5-годишен по чл.30 от НК,
което изключва възможността същите да бъдат взети предвид и да обосноват
квалифицирането на последното , като такова при опасен рецидив по б.“б“ на
чл.29, ал.1 от НК.
Пак според разяснението дадено с постановление №6/83г. на ППВС, за да е
налице опасен рецидив по б.“б“ от същия текст, е необходимо петгодишния срок да
не е изтекъл от момента на изтърпяване наказанията най-малко по две от
предишните присъди, имайки предвид осъждания, съблюдавайки правилото, че при
реална съвкупност на престъпления е налице едно осъждане, макар да са
постановени с различни присъди за отделните престъпления.
По отношение изводът на първата
инстанция относно субективната страна на деянието извършено с пряк умисъл,
настоящият въззивен състав намира същия за правилен и споделя изцяло доводите
за това , залегнали в мотивите към присъдата. Подсъдимият Ч. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, както и общественоопасните му
последици, но е искал тяхното настъпване. С изречените обидни и заплашителни
думи- „гяури“ и „ще ви насека с брадвата“, както и с нанесените удари на
свидетелите Р. и П., подсъдимият е съзнавал и целял именно скандализиране на
обществото и изтъкване на превъзходството си над закона, обществения ред и
останалите граждани. Целта му се извежда и от факта, че е извършил деянието в
централната градска част на гр. Карнобат, във време, в което е имало множество
граждани и деянието му е било възприето от тях, което обстоятелство също е било
обективно възможно за възприемане от подсъдимия.
Основателен поради това се явява протеста на районния
прокурор, в частта касаеща оправдаването на подсъдимия по квалификацията на опасния
рецидив по б.“а“ на чл.29, ал.1 от НК , а на въззивната жалба –в частта относно
квалифицирането на извършеното при опасен рецидив по б.„б.“ от НК.
Допуснатото нарушение на материалния закон относно
квалифицирането на извършеното от подсъдимия може и следва да се изправи с
настоящото решение. Първоинстанционната присъда следва да се измени, като
подсъдимия се признае за виновен в извършването на престъплението хулиганство
при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.“а“ от НК , за каквото
е имало надлежно повдигнато обвинение и бъде оправдан по квалификацията на
деянието като опасен рецидив по б.“б.“ от същия текст на закона.
Правилно е извършено квалифицирането на
извършеното по чл.325, ал.4, вр. ал.1 от НК, предвид принципа на чл.2, ал.1 от НК за приложимост на закона действал към момента на извършване на
престъплението. С последвалата промяна на чл.325 от НК , ал.4, става нова ал.5,
но по същество не се променя съдържанието й, нито размера на предвиденото
наказание.
По определянето на вида и размера на
наложеното наказание:
Застъпвайки тезата за заниженост на
определения размер на наложеното наказание лишаване от свобода, представителят
на държавното обвинение посочва следните неотчетени според него от първата
инстанция обстоятелства: приетите за установени фактически действия на
подсъдимия са с продължително
времетраене, деянието е преустановено едва след намесата на озовал се на
местопрестъплението полицейски служител и действията са станали достояние на
множество възмутени граждани.
Доводите на защитата, изложени в съдебното
заседание, обосновавайки искането за определяне на наказание при приложението
на чл.55, ал.1 от НК се свеждат до ниска степен на обществена опасност на
деянието, изключително тежко семейно положение и сериозно заболяване на
подсъдимия . Последното има предвид претърпяната тежка черепно-мозъчна травма,
чиито последици са от съществено значение при определяне и размера на
наказанието и начина на неговото изтърпяване, тъй като вещото лице по приетата
по делото експертиза е изразило мнение, че има опасност от влошаване на
състоянието му при условията на стрес и лицето трябва да бъде под наблюдение.
Подсъдимият освен това издържа три деца и е в затруднено финансово положение. Твърди
се също, че макар и много на брой, налаганите му наказания на лишаване от
свобода не са с голяма продължителност .
Видно от мотивите към постановената
присъда, при определяне на наказанието в предвидения за това престъпление
минимален размер от 1 година лишаване от свобода, първостепенния съд е отчел
като смекчаващи обстоятелства ниската обща култура и значително влошеното
здравословно състояние на подсъдимия, за което са налице по делото надлежни
писмени доказателства . Отново позовавайки се на здравословните проблеми , първостепенния съд
е определил първоначален общ режим на изтърпяването на наказанието . Счел, че
наказанието в този му вид съдържа потенциала да изпълни поправителните и
възпитателни цели, които законът с разпоредбата на чл.36 от НК залага.
Настоящата съдебна инстанция не споделя
становището на районния съд относно съответното на извършеното наказание , по
следните съображения:
На първо място, не е съобразено
обремененото съдебно минало на подсъдимия, обхващащо трите осъждания ,
предхождащи и стоящи извън това, което е взето предвид при квалификацията на
престъплението като такова при опасен рецидив по б.“а“ на чл.29, ал.1 от НК.
Налаганите му наказания обхващат богата палитра от престъпни състави- кражби,
вещно укривателство, хулиганство и грабеж .
От значение са също отсъствието на провокация от страна на пострадалите, както и проявената
от дееца настойчивост в извършване на престъпното деяние, които обстоятелства изключват
основателността на възражението на защитата за ниска степен на обществена
опасност на деянието. Действително, като смекчаващо обстоятелство следва да се
отчете грижата за две малолетни деца, полагана през последните две години до
датата на извършване на настоящото престъпление, имайки предвид, че преди това подсъдимият
Ч. е бил във фактическа невъзможност да отглежда своите низходящи, поради
изтърпяване неколкократно на наказание лишаване от свобода в периодите от
14.10.07г. до 27.01.11г. и от 27.01.12г. до 02.09.2014г.
На следващо място, освен заявено бланкетно
и недоказано по делото, ирелевантно е твърдяното от защитата затруднено материално
положение на подсъдимия, с оглед конкретното извършено престъпление , чийто
пряк обект на посегателство не са чужди материални блага, целта на което да е задоволяване
на нуждата му от парични средства.
Неоснователно е оценено като смекчаващо
отговорността на дееца „ниската обща и правна култура „ на същия. Ниската
правна култура на едно лице, липсата на образование както и средата, в която е
живяло, било тя и характеризирана с висока степен на материална и духовна
нищета, обясняват в голяма степен слабите волеви задръжки на личността на
подсъдимия, но не следва да се оценят като смекчаващи обстоятелства . Обратното
би означавало определена категория лица извършители на престъпления, за които
всичко гореизброено се отнася, да бъдат поставени в по-благоприятно положение
от останалите , което е в противоречие с общия принцип за еднакво приложение на
закона.
Правилно, като смекчаващо обстоятелство е
отчетена посттравматичната церебрастения , последица от черепно-мозъчната
травма претърпяна от лицето три месеца след инкриминираното деяние , която
травма несъмнено повлиява в негативен аспект здравословно състояние на
подсъдимия.
Несъстоятелно настоящият съдебен състав
намира наведеното от защитата възражение, че макар многобройни , всяко от
наказанията на подсъдимия на лишаване от свобода е с кратка продължителност,
което индикирало за деяния с ниска степен на обществена опасност, което от своя
страна давало сведения и за личността на дееца. Срокът на лишаване от свобода
не е от решаващо значение в преценката,
при данните за наличието на две престъпление-грабеж и хулиганство при
условията на опасен рецидив през 2011г., за които е изтърпял общо и увеличено
наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и 9 месеца и за извършване на
настоящото деяние едва 2 години след изтърпяването му .
Личността на подсъдимия също е с висока
степен на обществена опасност, тъй като у него са формирани трайни престъпни
навици и нагласи, съдейки по четирикратно търпените наказания лишаване от свобода,
които не са изиграли своята поправителна и превъзпитателна роля.
По делото, по мнение на настоящия съдебен
състав, както и първата инстанция е приела, не са налице нито многобройни, нито
изключителни по своето естество, смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства. Поради това , правилно районният съд, при индивидуализацията на наказанието, е
приел, че на подсъдимия Ч. следва да се определи наказание при условията на чл.
54, ал. 1 от НК.
Необосновано
занижен е срокът от 1 година на наложеното наказание лишаването от свобода , чиято продължителност
е минимално предвидената от закона за това престъпление.
С оглед на всичко гореизложено настоящият
състав счита, че за извършеното от подсъдимия Ч. престъпление, следва да му се определи
наказание в посока към средния размер, но ограничен до рамките на заложеното в
протеста и позицията на прокурора пред въззивната инстанция, а именно „лишаване
от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, който има потенциал за постигане на
целите залегнали в чл.36 от НК .
Правилен и обоснован на данните по делото е виждането
на първата инстанция, за отсъствие на предпоставките за прилагане института на
условното осъждане, но също и за несъмнената необходимост от ефективно
изтърпяване на наложеното му наказание , преди всичко за постигане целите на
индивидуалната превенция . Предвид конкретните по делото данни за подсъдимия, настоящият въззивен състав не споделя
становището на районния съд, за наличие основанията на ал. 3 на чл. 57, от ЗИНЗС , даващ възможност , в случаите
на невисока лична обществена опасност на дееца, да се определи първоначален
„общ“ режим на неговото изтърпяване . Наличието на здравословен проблем сам по
себе си не променя данните по делото относно личността на подсъдимия, неговите
конкретни криминални проявления и не води до понижаване на вече установената
висока степен на обществена опасност на дееца . Това налага и изменяване на
присъдата, с увеличаване срока на наложеното наказание на 1 година и 6 месеца
лишаване от свобода и определяне първоначалния режим на неговото изтърпяване на
„строг“ , съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, предвид извършването на умишлено
престъпление преди по-малко от 5 години от изтърпяване на предходно наказание
лишаване от свобода.
По горните съображения, изпълнявайки задълженията си
по чл.314, ал.1 от НПК, въззивният съд след като провери изцяло атакуваната
присъда и не констатира други допуснати от първата инстанция нарушения на
материалния закон или на процесуалните правила, извън посоченото, които да
налагат налагат нейното изменение или отмяна, намери, че в останалата ѝ
част присъдата следва да се потвърди.
Мотивиран от горното и на основание чл. 337 , ал. 1, т. 2 и ал.2, т.1,
във вр. с чл. 334, т. 3 от НПК, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда № 6/10.05.18г., постановена по НОХД №
202/2017г., по описа на Районен съд - Карнобат , в частта й, с която
извършеното от подсъдимия е квалифицирано като престъпление по чл.325, ал.4,
вр. ал.1 , вр. чл.2, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, б.“б“ от НК , наложено му
е наказание една година лишаване от свобода и е определен първоначален общ режим за изтърпяването му,
както и в частта, с която е признат за
невиновен, че е извършил същото и при условията на опасен рецидив по чл.29,
ал.1,б.“а“ от НК, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА
деянието в престъпление по чл.325, ал.4, вр. ал.1 , вр. чл.2, ал.1, във връзка
с чл.29, ал.1, б.“а“ от НК, УВЕЛИЧАВА наказанието от една година лишаване от
свобода на една година и шест месеца лишаване от свобода и на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС определя първоначален строг режим на изтърпяването му.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата й част.
Потвърждава присъдата в останалата
ѝ част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:................................
ЧЛЕНОВЕ:
1...............................
2................................