№ 244
гр. В. , 20.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20203110111246 по описа за 2020 година
при участието на секретаря Теодора Кирякова, като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 11246/2020г. по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Б. В. Й., ЕГН**********, с
адрес гр. В., бул. „В. В.” ***** срещу О. Д. на МВР – гр. В., с адрес гр. В., ул. „Ц. К.” № 2,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.181, ал.1 вр. чл.142, ал.1
ЗМВР и чл. 86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:
сумата от 4320лв., представляваща сбор от ежемесечно дължимите суми за храна в размер
на 120лв. месечно за периода 01.08.2017г. – 31.07.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.09.2020г. до
окончателното й изплащане, както и сумата 668,84лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане върху главницата, начислено за периода 01.09.2017г. – 09.09.2020г.
В исковата си молба ищцата излага, че от 1999г. е държавен служител, като със
заповед от 02.02.2017г. на Министъра на вътрешните работи е преназначена за държавен
служител в ОДМВР – В., съгласно чл. 142, ал.1, т.2 ЗМВР. Твърди, че за времето от
01.08.2017г. до настоящия момент, заема длъжността „главен юрисконсулт“ в сектор
„Координация, административно и правно обслужване“ към отдел „Административен“ при
ОД на МВР – В.. Излага, че до 31.01.2017г. й е изплащана ежемесечно левовата
равностойност на полагащата се храна на служителите на МВР, съгласно разпоредбата на
чл. 181, ал.1 ЗМВР. След тази дата не й е начислявана и изплащана левовата равностойност
на полагащата й се, като служител на МВР, храна. Счита, че доколкото законодателят
изчерпателно е посочил в разпоредбата на чл. 142, ал. 1 ЗМВР кои са служителите на МВР,
то следва и нормата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР да се прилага еднакво по отношение на всички
служители на МВР. Поддържа, че размера на левовата равностойност на храната е
определен на сумата 120 лв. месечно. Посочва, че служителите на МВР по чл. 142, ал.1, т.1
ЗМВР не са посочени в последващи заповеди на министъра на вътрешните работи, издадени
в периода от 2017г. до настоящия момент, поради което и на тях не им е предоставяна
храна, съответно не им е заплащана левовата й равностойност. Счита това за празнота в
подзаконовата нормативна база, като тези служители, сред които е и тя, са поставени в по-
1
неблагоприятно и неравностойно положение спрямо всички други служители, които полагат
труд по трудово или служебно правоотношение в МВР. Поддържа, че разпоредбата на чл.
181, ал. 1 ЗМВР е императивна, поради което на всички служители на МВР следва да се
осигурява храна или левовата й равностойност. По изложените съображения моли
предявените искове да бъдат уважени.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата
молба, чрез процесуалния му представител – юрк. Г.Георгиев. Поддържа становище за
допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не оспорва обстоятелството, че
през периода 01.02.2017г. – 09.09.2020г., както и към настоящия момент, ищцата е заемала
длъжността „главен юрисконсулт“ в сектор „КАПО“ към отдел „Административен“ при ОД
на МВР – гр. В.. Излага, че съгласно чл. 142, ал. 2 ЗМВР в МВР има три категории
служители, служебното правоотношение на които е регламентирано в три различни закона.
През 2017г., след изменение и допълнение на ЗМВР, служебните правоотношения на
държавни служители в МВР, за които се прилага разпоредбата на пар. 86 от ПЗР на Закон за
изм. и доп. на ЗМВР /ДВ, бр. 14/2015 г./ и които към влизане в сила на този закон заемат
длъжности за държавни служители с висше образование и притежаващи такова, се
преобразуват в служебни правоотношения по Закона за държавния служител, считано от
датата на влизане в сила на този закон. Съгласно пар. 69, ал. 6 от ПЗРЗИДЗМВР, при
назначаване на служителите по ал.1 се определя индивидуална основна заплата не по-ниска
от определеното към датата на влизане в сила на този закон възнаграждение, определено по
реда на ЗМВР и включващо заплата за длъжност, допълнително възнаграждение за
прослужено време и за научна степен и левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1.
Поддържа, че след 02.02.2017г. на ищцата не е изплащана левовата равностойност за храна,
поради обстоятелството, че на същата е определена индивидуална основна заплата,
включваща и левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР. Твърди, че нормата
на чл. 181, ал.1 ЗМВР не следва да се разглежда чрез съпоставяне с останалите норми в
ЗМВР, доколкото законодателят изрично е определил статутът на служителите по чл. 143,
ал. 1, т. 2 ЗМВР да е по ЗДСл, в който не се предвижда предоставянето на храна или
левовата й равностойност. Посочва, че този извод се подкрепя и от направеното изменение
на чл. 181, ал. 4 ЗМВР, в който изрично се посочва, че на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2
ЗМВР се осигурява безплатна храна при извършване на дейности, свързани със специфичния
характер на труда, както и ободряващи напитки при полагане на труд през нощта от
22:00часа – 06:00часа. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат
отхвърлени.
В с.з. исковата молба и отговора се поддържат чрез нарочни молби.
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателствата,
съобразявайки приложимия закон и становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 181, ал.1 вр. чл. 142, ал. 1 ЗМВР и чл. 86
ЗЗД.
Касае се за левова равностойност на храна, която работодателят дължи на работника
за положен от него труд. При така определения фактически състав на правото и съобразно
разпределението на доказателствената тежест, за успешното провеждане на иска, ищецът е
следвало да докаже, че е в служебно правоотношение с ответника, като в периода
01.08.2017г. – 31.07.2020г. заема длъжност „главен юрисконсулт“ в сектор „Координация,
административно и правно обслужване“ към отдел „Административен“ при ОД на МВР –
В.; основанието, от което произтича вземането и размер на дължимата левова равностойност
на храна; падеж на задължението за плащане на левова равностойност на храна и размер на
2
обезщетението за забава. Провеждане на това доказване възлага на ответника
доказателствена тежест по установяване изпълнение на задължението за заплащане на това
възнаграждение.
Между страните е нямало спор, поради което и на основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4
ГПК са били обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване по следните факти: че
между страните е налице служебно правоотношение, по силата на което ищцата заема
длъжността „главен юрисконсулт“ в сектор „Координация, административно и правно
обслужване“ към отдел „Административен“ при О. Д. на МВР – гр. В.; че през процесния
период ищцата реално е полагала труд на заеманата длъжност при ответника; че през
посочения период на ищцата не е изплащана отделно левовата равностойност за храна; че
месечният размер на левовата равностойност за храна през процесния период е 120лв.
месечно; че левовата равностойност за храна се изплаща на служителите, на които се дължи,
заедно с основното месечно възнаграждение /заедно с работната заплата/ на служителя,
чийто падеж е последният ден на месеца, за който се дължи възнаграждението /на текущия
месец/
Спор между страните по фактите, няма.
Спорният въпрос е изцяло правен и той се свежда до това дали към категорията
държавни служители по чл. 142, ал.1, т. 2 ЗМВР се прилага единствено ЗДСл, съответно кои
са служителите на МВР, на които се полага храна или левовата й равностойност, съгласно
ЗМВР и подзаконовите нормативни актове, свързани с неговото прилагане и дали след
преназначаването на ищцата като държавен служител в ОДМВР- В. на 02.02.2017г. на
същата следва да се заплаща отделно левовата равностойност за храна по чл. 181, ал.1
ЗМВР.
Правото на служителите на МВР да получават храна или левовата й равностойност е
регламентирано в чл. 181, ал.1 ЗМВР. Съгласно ал. 3, служителите по чл. 142, ал. 1 и 3,
които извършват дейности, свързани със специфичен характер на труда, за което се полага
безплатна храна, се осигурява левовата й равностойност, чийто размер се определя ежегодно
със заповед на министъра на вътрешните работи, а условията и редът за предоставянето й се
определят с наредби на министъра на вътрешните работи /ал. 4 и ал.5/.
Категориите служители на МВР са определени в чл. 142, ал.1 ЗМВР /изм. ДВ, бр.
14/2015г., в сила от 1.04.2015г./ и това са: т.1.държавни служители - полицейски органи и
органи по пожарна безопасност и защита на населението; 2. държавни служители; 3.лица,
работещи по трудово правоотношение. В ал.4 на чл.142 в редакцията на ДВ бр. 14/2015г. в
сила от 01.04.2015г. е регламентирано, че статутът на държавните служители по ал.1, т.2 се
урежда със Закона за държавния служител. На основание чл. 142, ал.1 ЗМВР само статутът
на служителите по т. 1 се урежда от специалния ЗМВР. Следователно, касае се за два
специални закона - ЗМВР и ЗДС, който намират приложение по отношение различните
категории служители в рамките на системата на МВР. Приложното поле на специалния
закон не може да се разширява по отношение съдържанието на служебното
правоотношение, регламентирано от друг специален закон. С приемането на пар. 86
ЗИДЗМВР /ДВ, бр. 14/ 2015г./ се разписва, че за държавните служители в МВР, заемащи
длъжности за държавни служители по чл. 142, ал.1, т.2 ЗМВР, чиито служебни
правоотношения не са прекратени към 1 април 2015г., се прилагат разпоредбите на
действащото законодателство за държавните служители по чл. 142, ал.1, т.1 ЗМВР до
прекратяване на служебните им правоотношения. Т.е до прекратяване на служебните им
правоотношения, категорията служители по т. 2 законодателно е продължено да бъдат
третирани със статут на държавните служители по ЗМВР. В ДВ, бр. 81 от 2016г. в сила от
01.02.2017г. е приет пар.69, ал.1 ПЗРЗИДЗМВР, с който вече служебните правоотношения
3
на държавните служители в МВР, за които се прилага ЗИДЗМВР /ДВ, бр. 14/2015г./ и които
към датата на влизане в сила на този закон заемат длъжности за държавни служители с
висше образование и притежаващи висше образование, с изключение на тези от
Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи и на тези по пар.70, ал.1,
т.1, се преобразуват в служебни правоотношения по ЗДСл, считано от датата на влизане в
сила на този закон. Съгласно ал. 6 на същия параграф, при назначаването на служителите по
ал.1 се определя индивидуална основна заплата, не по-ниска от определеното към датата на
влизане в сила на този закон възнаграждение, определено по реда на ЗМВР и включващо
заплата за длъжност, допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна степен
и левовата равностойност на храната по чл.181, ал.1 ЗМВР. Тоест, законът определя начина,
по който следва да се формира основната заплата на служителя и в нея нормативно е
включено, както допълнителното възнаграждение за прослужено време, така и левовата
равностойност на храната. Със заповеди №81213-37/19.01.2016г., №81213-58/ 09.01.2017г.,
№81213-44/ 16.01.2018г. и №81213-1716/ 28.12.2018г. на Министъра на вътрешните работи,
на служителите по чл. 142, ал.1, т.1 и т. 3 ЗМВР, каквато е ищцата преди преназначаването,
е определена левовата равностойност на храна в размер на 120лева месечно. Ето защо,
считано от м.февруари 2017г., когато ищцата е преназначена по посочения ред,
възнаграждението за прослужено време и левовата равностойност на храната не се
начисляват отделно, а представляват компонент от получаваното основно възнаграждение.
При това положение следва да се приеме, че служителят няма право на отделно
допълнително възнаграждение за храна извън основното си възнаграждение. Ако се приеме
обратното тоест, че ищцата като държавен служител в системата на МВР - чл. 142, ал. 1, т. 2
от МВР има право на храна или нейната равностойност съгл. чл. 181, ал.1 ЗМВР, то тя би
била поставена в по- благоприятно положение в сравнение със служителите по чл.142, ал.1,
т.2 ЗМВР - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението,
чиито правоотношения не са се преобразували в служебни по силата на пар. 69, ал.1
ПЗРЗИДЗМВР /в сила от 01.02.2017г./. Както се посочи ищцата е назначена по служебно
правоотношение в МВР, на основание пар. 69, ал.1 ПЗРЗИДЗМВР /в сила от 01.02.2017г./ и
съдържанието на служебното й правоотношение се урежда от ЗДСл. А последният не
предвижда в полза на служителите на държавна служба храна или нейната равностойност,
аналогична на уредбата по чл. 181, ал.1 ЗМВР. Тази изрична законодателна препратка към
приложение на специалния ЗДСл към тази категория служители на МВР, изключва
приложение на другия специален закон по аргумент за празнота в ЗДСл. В чл. 142, ал.4
ЗМВР изрично е предвидено, че статутът на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 се
урежда със ЗДСл, а изчерпателното изброяване на разпоредби в ЗМВР приложими към
служителите заемащи длъжности по чл. 142, ал. 1, т. 2, сред които и чл. 181, ал.1 ЗМВР е
въведено едва със ЗИД на ЗМВР /ДВ, бр. 60 от 2020г., в сила от 1.10.2020г./, което идва да
покаже волята на законодателя да „върне" част от привилегиите отнети от него с приемането
на пар. 69, ал.1 ПЗРЗИДЗМВР обн. ДВ, бр. 81 от 2016г. в сила от 01.02.2017г. за тази група
служители в МВР, които бидейки държавни служители по чл.5 ЗДСл, извършват дейности
свързани със специфичен характер на труда и полагащи труд през нощта от 22,00 до 6,00ч. В
периода от 14.10.2016г. до 01.10.2020г. обаче приложими спрямо тези служители са били
само разпоредбите на ЗДСл.
В заключение исковата претенция следва да се отхвърли, като неоснователна, а оттам
и акцесорната й за обезщетение за забава.
На основание чл.78, ал.3 ГПК и предвид изхода на спора, съдът не присъжда
разноски, доколкото ответникът не е претендирал такива.
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ исковете на Б. В. Й., ЕГН**********, с адрес гр. В., бул. „В. В.” *****
срещу ОД на МВР- В. с адрес гр. В., ул. Ц. К. № 2 за осъждане ответникът да й заплати
сумата от 4320лв., представляваща сбор от ежемесечно дължимите суми за храна в размер
на 120лв. месечно за периода 01.08.2017г. – 31.07.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.09.2020г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 668,84лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане върху главницата, начислено за периода 01.09.2017г. – 09.09.2020г., на
основание чл. 181, ал. 1вр. чл. 142, ал. 1 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5