РЕШЕНИЕ
№ 592
гр. Стара Загора, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Антония Тонева
при участието на секретаря Мариян Ил. Кръстев
като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело №
20225530100160 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД твърди в исковата си молба, че на
07.12.2020 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от дата 19.08.2019 г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“ ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК *********, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски
кредит № PLUS-17636252 от дата 29.01.2020 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.,клон България и М. К. Р. е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания”
ООД, ЕИК ********* изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви. Договора за заем съдържа изрична клауза, която урежда
правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Съгласно договора
за цесия от 19.08.2019 г. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството си на
цесионер се е задължила от името на цедента да изпраща уведомления за извършената цесия
до длъжниците. Ищцовото дружество има изрично пълномощно от цедента „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България", за уведомяване на длъжниците по реда на чл. 99,
ал.З от ЗЗД. С цел спазване изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския
парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка
е обработването на лични данни относно свободното движение на такива данни и за отмяна
на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните (ОРЗД)) приложение
№ 1 се предоставя със заличени лични данни на физическите лица, които не участват в
1
настоящия съдебен процес. Съгласно принципите, залегнали в чл. 5, пар. 1, б. „г“ и „е“ от
ОРЗД, администраторът е длъжен да ограничи обработването на личните данни на
физическите лица до минимум и да прилага такива мерки за защита, които да гарантират, че
данните на субектите няма да бъдат засегнати по неблагоприятен начин. Ето защо в
извлечението на приложение № 1 са включени само и единствено личните данни на
участващите в настоящия правен спор субекти. В приложение № 1 и договора за цесия е
заличена и търговската информация, която също е ирелевантна за процесния случай. В
изпълнение на изискванията на закона, на ответника е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от
ЗЗД уведомление за извършената цесия от името на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България“ с Изх. № УПЦ-П-БНП/PLUS-17636252 от 08.12.2020 г., с известие за
доставяне чрез Български пощи ЕАД, което писмо се е върнало в цялост с отбелязване
„Непотърсена“. Съгласно чл. 9 от Условията по Договора за кредит /Договора/, страните са
договорили, че всички съобщения, изпратени от Кредитора до Кредитополучателя на
посочения в Договора адрес се считат за получени и узнати. Въпреки това ответникът е
уведомен повторно, в изпълнение на изискванията на закона, по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
за станалата продажба на вземането с Уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С-
БНП/PLUS-l7636252 от 09.06.2021 г. от името на „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.,клон България, което е връчено на кредитополучателя чрез ЧСИ Румяна Бончева
Манджурова, peг. № 868, на когото „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е възложила
правомощията по чл. 18, ал. 5 от Закона за частните съдебни изпълнители. Ищецът
представя към исковата молба копие от уведомленията за извършената цесия с Изх. № УПЦ-
П-БНП/PLUS-17636252 от 08.12.2020 г, както и уведомлението за настъпилата предсрочна
изискуемост с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/PLUS- 17636252 от 09.06.2021 г., изпращани до
длъжника от името на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,клон България“ чрез „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, които да се връчат на ответника, заедно с исковата молба и
приложенията към нея, в случай че последният оспори действията във връзка с
уведомяването му за станалата продажба на вземания, както и за настъпилата предсрочна
изискуемост.
Твърди, че на 29.01.2020 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България, като Кредитор и М. К. Р. като Кредитополучател е сключен договор за
потребителски кредит с № PLUS-17636252, при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на
Кредитополучателя се уреждат от Договора за потребителски кредит. Размерът на
предоставения с този договор кредит е равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на
кредита", а именно: 15000,00 лв. Застрахователната премия е в размер на 4992,30 лв.
Предоставянето на посочената по-горе сума съставлява изпълнение на задължението на
Кредитора да предостави заема и създава задължение за Кредитополучателя да заплати на
Кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска" и
брой в поле „брой погасителни вноски". Погасителните вноски по предходното изречение
съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските
на Кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща
2
печалбата на Кредитора, като лихвения процент е фиксиран за срока на Договора и е
посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер
на 25929.86 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на
5995.61 лв. На основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се е
задължил да върне сумата по кредита в срок до 01.04.2027г. на 86 броя равни Месец
погасителни вноски, всяка от които по 301.51 лв., при първа погасителна вноска 01.03.2020
г. съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в който е посочен падежа на
всяка отделна погасителна вноска. Крайният срок за издължаване на всички задължения по
кредита е 01.04.2027 /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план,
неразделна част от договора за кредит/, но предвид обстоятелството, че Кредитополучателят
не е изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът е
приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 5
от Условия към договора за кредит, при просрочване на две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор
надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на
вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на
предсрочната изискуемост. От страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД до
кредитополучателят е изпратено уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/PLUS-
l7636252, с което му е съобщено, че поради допуснато просрочие и неплащане на
погасителни вноски по договора всички вземания по него са изискуеми изцяло и в пълен
размер, считано от 19.08.2021 г. /датата на получаване на уведомлението за предсрочна
изискуемост/. Уведомителното писмо е връчено на кредитополучателя чрез ЧСИ Румяна
Бончева Манджурова, per. № 868, на когото „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е
възложила правомощията по чл. 18, ал. 5 от Закона за частните съдебни изпълнители.
Уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост е получено от длъжника на
19.08.2021 г. Съгласно условия към договора за потребителски кредит, при забава в
плащането на една или повече месечни погасителни вноски, Кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху неплатената главница
по договора за кредит. На длъжника е начислена лихва за забава за периода от 02.05.2020 г.
до датата на подаване на заявлението в съда, която е в общ размер на 1497.65 лева, като за
периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в
изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС. Длъжникът не е заплатил дължимия
паричен заем към Дружеството. В тази връзка за “Агенция за събиране на вземания” ЕАД е
възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК. Съдът е уважил претенцията и по образуваното ч. гр. д.
20215530105473 по описа на Районен съд - Стара Загора е издадена Заповед за изпълнение.
Длъжникът е възразил срещу издадената заповед за изпълнение, което от своя страна
обуславя правния интерес от подаването на настоящата искова молба.
Моли съдът да приложи разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК в съответствие с
дадените указания в т. 9 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно, че съдът следва да
3
вземе под внимание всички падежирали вноски до приключване на съдебното дирене,
настъпването на които падежи се явяват нововъзникнали факти от значение за спорното
право съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК /в тази насока Решение № 184 от
4.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 60361/2016 г., IV г. о., ГК и Решение № 15/09.05.2017 г. по
търг. д. № 60034/2016 г. на I- во гр. отд. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника М. К. Р., че същия дължи на ищеца дължи на ищеца „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД следните суми по договор за потребителски кредит № PLUS-17636252,
сключен на 29.01.2020 г., а именно:
• 14866.02 лв., представляващи главница за периода от 01.05.2020 г. до
01.04.2027 г. по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост, считано от дата
19.08.2021г. - датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост;
• 5446.00 лв., договорна лихва за периода от 01.05.2020 г. (падеж на първа
неплатена погасителна вноска) до 19.08.2021 г. - датата на получаване на уведомлението
за предсрочна изискуемост;
• 1497.65 лв., обезщетение за забава считано от 02.05.2020 г. до датата на
подаване на заявлението в съда; За периода 13.03.2020 г. — 14.07.2020 г. не е начислявана
лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС;
• законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на
заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендира направените по
делото и з заповедното производство разноски.
Ищецът сочи, че доколкото с установителния иск твърди настъпването на
предсрочната изискуемост в момент преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение и на база този юридически факт иска от съда да установи тези твърдения, то с
осъдителния иск правопораждащият юридически факт на предсрочната изискуемост се
твърди да е настъпил в един последващ момент - връчването на преписа от исковата молба
на ответника и отправеното до съда искане е различно - не да установи, а да осъди.
Действително, правното основание както при установителния, така и при осъдителния иск е
едно и също - договорът за кредит, но за ищеца не е без значение дали поради ненадлежно
обявена предсрочна изискуемост преди заявлението съдът ще присъди само падежиралите
вноски по кредита към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, или ще вземе
предвид уведомяването на длъжника за предсрочната изискуемост в хода на процеса и по
този начин ще присъди всички непадежирали вноски по кредита до крайния срок на
договора. В Тълкувателно решение № 8/2017 от 02.04.2019 г. пот. д. № 8/2017 г. по описа на
ОСГТК се приема, че предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит
променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на
настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича
вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и
вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също
4
основание - договора за кредит. По тези съображения позоваването на предсрочната
изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК. В така цитираното Тълкувателно решение № 8/2017 от 02.04.2019г. по тълк. дело
№ 8/2017г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 не е изследван въпросът „Може ли обявяването на
кредита за предсрочно изискуем да бъде извършено чрез връчване на препис от исковата
молба по чл. 422, ал. 1 ГПК и приложеното към нея изявление за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем и представлява ли това факт, който трябва да бъде съобразен от съда
по чл. 235, ал. 3 ГПК?". Доколкото този въпрос не е обсъждан в по-късно постановеното
тълкувателно решение, то следва към настоящия момент да се приложат разпоредбите на
действащото предходно тълкувателно решение - т.9 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК. В последното е прието, че по общото
правило на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от значение за
спорното право, и това са фактите, настъпили след предявяване на иска - от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното
дирене в производството по иска. В настоящия случай този факт е уведомяването на
длъжника за предсрочната изискуемост посредством връчването на препис от исковата
молба. В Тълкувателно решение № 4/201 Зг. от 18.06.2014г. ОСГТК на ВКС са изложени
съображения относно хипотеза, в която волеизлявлението за предсрочната изискуемост е
материализирано в исковата молба и същото е получено от ответника в хода на
производството, които следва да се възприемат в следния смисъл: ако се приеме, че
предявяването на иска има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за
предсрочно изискуем, и същият се обявява на длъжника с връчването на препис от исковата
молба, то моментът на предсрочната изискуемост ще настъпи с получаването на преписа от
ответника по иска. В тази хипотеза ще следва да се установява съществуването на вземане,
което не е било изискуемо в заявения размер и не е било възникнало на предявеното
основание с оглед на факти, осъществили се след подаване на исковата молба. Така Решение
№ 139/05.11.2014 по дело №57/2012 на ВКС, ТК, I т. о. Съгласно Решение № 198 от
18.01.2019 г. по т. д. № 193 по описа за 2018 г. на ВКС, ТК условие за разглеждане на
осъдителни искове, съединени при условията на евентуалност с установителни искове по чл.
422 ГПК, е отхвърлянето на установителните искове, поради ненастъпила предсрочна
изискуемост на вземанията по кредита преди заявлението по чл. 410 ГПК, като в този
случай се въвежда ново обстоятелство в исковата молба - несъдържащо се в заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение и неподдържано спрямо предявените установителни
искове - уведомяване на длъжниците по кредита за изявлението на банката за настъпване на
предсрочната изискуемост със самата исковата молба. В тази хипотеза, съединяването при
евентуалност при посоченото условие на осъдителните искове с установителните по реда на
чл.422 ГПК е допустимо, тъй като ищецът има правен интерес от разглеждането на
осъдителните претенции при отхвърляне на установителните такива, когато основанието за
отхвърляне на главните искове е свързано е настъпване на обстоятелство /предсрочна
изискуемост/, за момента на осъществяването на което се поддържат по двата вида искове
различни темпорални момента - преди и след заявлението за издаване на заповед за
5
изпълнение. Така Определение № 387/24.07.2017 по дело №1369/2017 на ВКС, ТК, I т .о.
Същественото при съединяването на установителния иск с осъдителния е новото
обстоятелство, въведено в исковата молба, което не се е съдържало в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и което не е било поддържано спрямо предявения главен
установителен иск. Това ново обстоятелство представлява уведомяване на длъжника по
кредита за изявлението за настъпване на предсрочната изискуемост със самата исковата
молба.
С оглед гореизложеното и в условията на евентуалност, в случай, че съдът не уважи
изцяло или частично кумулативно предявените обективно съединени положителни
установителни искове срещу М. К. Р., моли при прилагане разпоредбите на чл. 235 от ГПК,
съда да постанови решение, с което да осъди М. К. Р. да заплати на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, следните суми по договор за потребителски кредит № PLUS- 17636252,
сключен на 29.01.2020 г., а именно:
• 14866.02 лв., представляващи главница за периода от 01.05.2020 г. до
01.04.2027 г.,по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост считано от дата
19.08.2021 г. - датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост;
• 5446.00 лв., договорна лихва за периода от 01.05.2020 г. (падеж на първа
неплатена погасителна вноска) до 19.08.2021 г. - датата на получаване на уведомлението
за предсрочна изискуемост;
• 1497.65 лв., обезщетение за забава считано от 02.05.2020 г. до датата на
подаване на заявлението в съда; За периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана
лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС;
• законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на исковата молба
до окончателното изплащане на задължението. Претендира направените разноски.
Ответникът М. К. Р. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема
становище, че предявеният иск е допустим, но изцяло неоснователен и недоказан.
Възразява, че в настоящето производството ищецът не е доказал основанието на
претендираното вземане. Сочи, че ищецът е придобил вземането си на база договор за цесия
от 19.08.2019г. от „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, но съдържанието договора по
никакъв начин не позволява да се направи извод, че именно евентуално съществуващите в
полза на „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземания по процесния договор за кредит
са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. В съглашенията липсва каквато
и да е индивидуализация на прехвърляните парични притезания освен общия им размер,
който по никакъв начин не внася яснота по отношение на техните същностни и съществени
характеристики. Тази неяснота не се преодолява чрез представеното към исковата молба
Извлечение от Приложение №1 към договор за цесия от 19.08.2019г., което е изцяло
бланкетно. Сочи, че извлеченията са съставени въз основа на уговорка между страните по
договорите за цесия, поради което те имат действие в техните вътрешни отношения, по
които ответницата не е страна и поради това същите не биха могли да й бъдат
6
противопоставени. Извлеченията не съдържат конкретика относно индивидуализиращите
белези на договора за кредит, задълженията по които се твърди да са прехвърлени (не са
посочени дори дати на сключването им), поради което не би могъл да бъде направен
какъвто й да е извод, че с договорите за цесия към имуществената сфера на ищеца, а преди
това към тази на праводателя му, са преминали именно исковите вземания, произтичащи от
процесния договор за кредит. Наред с това по отношение на договор за цесия от 19.08.2019г.
въобще не са налице данни какви вземания са били прехвърлени от кредитодателя към
цесионера, като от представеното с исковата молба „извлечение от договор за цесия от
19.08.2019 г.“ същото е изцяло бланкетно и не носи подписа на нито една от страните по
договора за цесия. Съгласно разпоредбата на чл.180 ГПК, посочените „извлечения”, като
частен документ, съставляват доказателство единствено за това, че лицето, което го е
подписало ( а в настоящия случай дори не е подписано) е направило посоченото в него
изявление, но това изявление не обвързва съда да приеме за установен твърдения факт,
поради което и при липсата да други доказателства съдът не следва да взема предвид и да
цени представените „извлечения. Следва да се отбележи също така, че това „извлечение” е
негодно доказателство по смисъла на ГПК, тъй като направените в него изявления имат
характера на свидетелски показания, а съгласно чл.164, ал.1, т.5 ГПК са недопустими
свидетелски показания за установяване на писмени съглашения, в шито страната, която
ангажира показанията, е участвала. Недоказването им, от своя страна, създава процесуално
задължение за съда да приеме за неосъществени в обективната действителност тези
обстоятелства, за шито в процеса на доказване не са ангажирани достатъчно годни
доказателствени средства. Именно това е и законодателната идея, заложена в процесуалния
институт "тежест на доказване", който на практика възлага тежестта от недоказването на
даден факт върху страната, която се позовава на него. По изложените съображения счита, че
по делото не са доказани съществени материалноправни предпоставки за основателност на
исковата претенция- наличие на валиден дълг и действителното му прехвърляне по силата
на договори за цесия, поради което безпредметно се явява обсъждането на въпроса за
осъществяването на останалите, обусловени от тях, юридически факти.
На следващо място, доколкото ищецът се позовава на предсрочна изискуемост,
обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента
на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента
на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Следва да се има предвид, че
вземането, предмет на заявлението по чл.410 ГПК / а не само по чл.417 ГПК/ следва да бъде
изискуемо към момента на депозиране на заявлението в съда, а това подлежи на доказване в
хода на исковото производство, образувано по реда на чл.422 ГПК, тъй като за кредитора не
съществува задължение да прилага доказателства към заявлението по чл.410 ГПК за
твърдяната предсрочна изискуемост на кредита. Началният момент на изискуемостта на
вземане по договор за потребителски кредит, съдържащ договореност за настъпването на
7
предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски, не настъпва автоматично, а е
необходимо преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредита
(Решение №123/09.11.2015 по дело №2561/2014 на ВКС, ТК, II т.о.). От доказателствата по
гр.д. № 160/2022г. по описа на PC Стара Загора, не може да се заключи, че изявлението на
ищеца за настъпването на предсрочната изискуемост е достигнало до ответнцата преди
подаване на заявлението. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не представлява
уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същото не се
връчва на длъжника и до произнасяне от съда заповедното производство е едностранно.
Връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника също няма характер на
уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото
заповедта за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в
посочения смисъл. По този въпрос е налице съдебна практика в решение №114/07.09.2016г.
по т. дело №362/2015г. на ВКС, П т.о., решение №77/10.05.2016 по дело №3247/2014 на
ВКС, ТК, П т.о. С оглед изложеното следва да се заключи, че в настоящият случай към
момента на депозиране на заповедта за изпълнение пред съда, предсрочната изискуемост по
кредита не е настъпила. Поради обусловеността на предмета на делото по установителния
иск по чл. 422, ал. 1 ГПК от основанието и размера на заявеното в заповедното производство
вземане и с оглед факта, че вземанията са заявени като настъпили вследствие на настъпила
предсрочна изискуемост, съдът не би могъл да се произнесе по отношение на месечните
погасителни вноски с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Обратното би означавало да бъде изменено основанието на
предявения установителен иск, което обаче е недопустимо, с оглед дадените задължителни
указания по прилагането на закона в т. 11.6 от решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк.
дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК. В този смисъл Решение № 123 от 9.11.2015 г. на ВКС по т.
д. № 2561/2014 г., II т. о. Именно и въз основа на изложеното, следва да бъдат отхвърлени в
цялост, като неоснователни и недоказани исковите претенции.
На следващо място, към сключеният между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и
М. К. Р., договор за потребителски паричен кредит PLUS-17636252, е приложима общата
императивна закрила срещу неравноправно договаряне, в сила от 10.06.2006г. (§ 13, т. 12 от
ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл. от ЗЗП), както и нормите на Европейското общностно право -
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. В тази връзка, съдът има задължение да следи служебно и при
незаявено основание за нищожност на договора, когато е нарушена норма предвидена в
закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е относимо до
формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/,
когато е налице противоречие с добрите нрави (Решение № 229 от 21.01.2013г. по т.д. №
1050/2011г. на II т. о. на ВКС), и когато е налице неравноправна клауза в потребителски
договор (Решение по дело № С-472/11 на Съдът на ЕС, Решение № 23 от 7.07.2016г. по т.
дело № 3686/2014г. на ВКС, I т.о.).
8
Общата потребителска закрила по чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите
(ЗЗП) вр. чл. 24 от Закона за потребителския кредит ЗПК), предвижда, че неравноправните
клаузи в договори между потребители и търговци са нищожни, когато липсва индивидуално
договаряне, доколкото въведената като общо правило за всички държави от ЕС система на
защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо
доставчика (включително и при финансова услуга), от гледна точка както на преговорните
си възможности, така и на степента си на информираност. Закона за потребителския кредит
въвежда императивни изисквания по повод формата и съдържанието на сключените между
потребител и кредитор договори, нарушаването на които води до тяхната недействителност.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
На първо място, сключеният договор за потребителски паричен кредит PLUS-
17636252 е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.22 от
ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1 ,т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не
са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в
договор за потребителски паричен кредит PLUS-17636252 е посочен годишен лихвен
процент 09.78 %. Липсват обаче каквито и да е било условия за прилагането му. Липсва
изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е
променлив. Нарушението е още по съществено доколкото нито в договора, нито в
погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на
договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да
се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания
от заемодателя. Визираната неяснота съществено ограничава правата на подзащитната ми и
е основание за недействителност на договор за потребителски паричен кредит PLUS-
17636252.
Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на
разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19,ал.1 от ЗПК, годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Действително в договор за потребителски паричен кредит PLUS- 17636252 е
посочено, че ГПР е в размер на 11.47%. Липсва обаче, каквото и да е уточнение, какви точно
разходи се включват в посочения процент. Посоченият лихвен процент от 9.88 % не е ясно
как точно се съдържа и как е изчислен по отношение на общия ГПР. По този начин
ответницата е поставена в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване
на ползвания от нея финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл. 11 ,ал. 1 ,т. 10
от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия
размер на предоставения потребителски договор представлява ГПР, но и изрично и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които подзащитната ми ще направи и
които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение,
9
за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и
да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по потребителския договор,
невключена в ГПР противоречи на изискването за яснота, въведено в чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.
ТПозовава се на практика на съдилищата по аналогични договори сключени с „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, която посочва.
В чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК е предвидено, че в договора трябва да се съдържат
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В
нашият случаи има погасителен план, но той изцяло не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 11 от
ЗПК, в него липсва задължителната информация по ЗПК. Доколкото в договор за
потребителски паричен кредит PLUS-17636252, е предвидена дължнмостта на договорна
лихва, както и застрахователна премия, същите е следвало да бъдат индивидуализирани,
подробно посочени с оглед тяхната периодичност. Това не е сторено от кредитодателя, а
единствено и само се е задоволил с посочване на обща дължимата сума, без да става ясно,
какво точно се съдържа в тази обща сума. Това създава невъзможност за подзащитната ми
да разбере заплащаните от нея вноски по погасителния план, какви компоненти включват,
как са изчислени и на каква база. Посоченото се явява още едно самостоятелно основание за
нищожност на договора за паричен заем. Посочва практика.
Възразява също, че договор за потребителски паричен кредит PLUS-17636252 не
отговаря на част от изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, както и на изискванията на чл.11, ал.1,
т.12 ЗПК. Според чл.10, ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят в еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по малък
от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В настоящия случай, в договор за
потребителски паричен кредит PLUS-17636252 е предвидено предоставяне на
потребителски кредит, както и заплащане на застрахователна премия. При това положение
приложените Сертификат и Общи условия за застраховка "Защита на плащанията на
кредитополучателите на "Кредит Класик" и Сертификат и Общи условия за застрахователна
програма "Защита на плащанията по кредитни карти" съдържат уговорки относно
посочената в договора за кредит и дължима от ответника застрахователна премия, поради
което намира, че същите съставляват елементи от договора, по отношение на които трябва
да са спазени посочените законови изисквания. Дори и без наличието на специални
познания е видно, че договорът за потребителски кредит и сертификатът с общите условия
са изготвени в различен по размер шрифт, като в застрахователните документи този шрифт
категорично е в размер по-малък от 12 и практически е нечетлив.
При тези съображения намира, че от една страна е налице нарушение на изискването
на чл.10, ал.1 ЗПК за еднакъв по вид, формат и размер шрифт на всички елементи на
договора, а от друга страна е налице нарушение и на изискването за шрифт не по-малък от
10
12 по отношение на част от елементите на договора, касаещи поетото със същия задължение
за заплащане на застрахователна премия.
Отделно от това, в договор за потребителски паричен кредит PLUS-17636252 и
погасителен план към него не се съдържа предвидената в чл.11, ал.1, т.12 ЗПК информация
относно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит
да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на
договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания, който погасителен план трябва да посочва дължимите плащания и
сроковете и условията за извършването на тези плащания и да съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо - допълнителните разходи. Именно и въз основа на
това е налице недействителност на процесния договор на основание чл.10, ал.1 ЗПК, както и
на изискванията на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК. Сочи, че такава е и установената и трайна практика
на съдилищата в страната.
На следващо място счита, че в чистата стойност на кредита не следва да бъде
включена посочената в договор за потребителски паричен кредит PLUS-17636252
застрахователна премия в размер на 4992.30 лв., тъй като липсват доказателства
кредитодателя да е финансирал тази услуга чрез заплащането й на застраховател. Налице са
единствено данни, че кредитополучателят е поел задължение за заплащане на
застрахователната премия, която според посоченото в договора е начислена към
договорената лихва. Договорът за кредит е подписан на 29.01.2020 г., т. е. по време на
действието на Кодекс за застраховането /обн. ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от
1.01.2016 г./. Съобразно разпоредбата на чл.344, ал.1 КЗ застрахователният договор се
сключва писмено във формата на застрахователна полица или на друг писмен акт. Така
предвидената форма е такава за действителност на договора, поради което за да се приеме,
че е налице валидно сключен такъв, ищецът е следвало да представи застрахователна
полица или друг писмен акт. В случая към договора за кредит е приложен единствено
сертификат и Общи условия. Този сертификат не представлява застрахователна полица,
нито може да бъде разглеждан като друг писмен документ, доказващ сключването на
застрахователен договор, тъй като не е подписан от представител на посочените
застрахователи а носи само подписите на ответника и на представител на кредитора по
договора за потребителски кредит. Наред с това, застрахователната премия от 4992.30 лв. е
следвало да се включи в ГПР, а в случая това не е сторено.Това от своя страна съставлява
заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която максимално
допустимият процент на разходите на година по потребителските кредити следва да е в
размер не по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения,
определена с постановление на Министерския съвет.
Съгласно, чл.19 ал.4 от ЗПК- Годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
11
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. А съгласно, § 1 от ДР към ЗПК- „Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. В тази връзка е
заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорката за застрахователна
премия предвидена в Договор за потребителски кредит се нарушава изискването ГПР да не
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута определена с ПМС№426/2014г. Поради невключване на уговорката за
застрахователна премия в размера на ГПР, последният не съответства на действително
прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер
на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита
на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието , че използването
на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт
на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се
основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143
и сл.ЗЗП.
Наред с това, така предвидената застрахователна премия в размер на 4992.30 лева, е в
пряко противоречие с принципа на добрите нрави и справедливостта. Принципът на
добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на
неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Именно и поради
това така уговорената застрахователна премия, води до значителна не еквивалентност на
насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на
ответницата с цел извличане на собствена изгода на кредитора.
Прави възражение и относно обезщетението за забава в размер на 1 497.65 лева, като
счита, че същото не се дължи с оглед недействителността на сключеният договор за
потребителски паричен кредит PLUS-17636252 по развитите по-горе подробни
съображения.
Моли съда да отхвърлите исковите претенции, като неоснователни и недоказани.
Претендира направените в настоящото дело и в заповедното производство разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
12
От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело №5473/2021г. по описа на СтРС се
установява, че на основание чл.411 ал.3 ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение, съгласно
която е разпоредил длъжникът М. К. Р. да заплати на кредитора „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД София следните суми: сумата 14 866,02 лева, представляваща главница по
договор за потребителски кредит № PLUS-17636252/29.01.2020 г. за периода от 01.05.2020 г.
до 01.04.2027 г., обявен за предсрочно изискуем на 19.08.2021 г.; с 5 446,00 лева – договорна
лихва за периода от 01.05.2020 г. до 19.08.2021 г.; с 1 497,65 лева – обезщетение за забава за
периода от 02.05.2020 г. до 26.11.2021 г., изключая периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г.
и законна лихва върху главницата от 26.11.2021г. до изплащане на вземането, както и
сумата 436,19 лева – държавна такса и 75 лева – юрисконсултско възнаграждение. По делото
е постъпило възражение от длъжника. С разпореждане на заявителя е указано, че може да
предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на разпореждането. В
указания срок заявителя е предявил иск относно вземането.
От представения по делото договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-
17636252/29.01.2020 г. се установява, че на 29.01.2010г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“ и ответника М. К. Р. е сключен договор за потребителски паричен кредит, по
силата на който кредиторът е предоставил на ответника потребителски кредит в размер на
15000лв., която сума той се задължил да върне на 86 месечни погасителни вноски от по
301,51 лв., при ГПР 11,47% и лихвен процент 9,78%. Договорени са също застрахователна
премия 4992,30лв. и такса ангажимент 525 лв. Срока на погасяване на задълженията по
договора, съгласно погасителния план е 01.04.2027г. Към договора са приложени Общи
условия за договора за кредит; договор за застрахователно посредничество, застрахователен
сертификат и общи условия към него. Макар и да не са представени доказателства, по
делото не е спорно, че ответникът е получил заемната сума. Това се установява и от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза. В договора и приложенията към него
фигурира подпис на ответника.
Предвид горното съдът намира, че заемодателят е изпълнил договорното си
задължение и е предоставил на заемополучателя заемната сума, поради което в тежест на
ответника-заемополучател е да докаже, че е изпълнил насрещното си задължение по
договора да върне предоставеният му заем, ведно с договорените лихви и такси, в сроковете
уговорени в договора.
В чл.5 от Общите условия на договора за кредит е уговорено, че при просрочие на
две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително
всички определени в договора надбавки, ведно с обезщетение за забава, без да е необходимо
изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост. На
основание тази разпоредба по твърдение на ищеца на 09.06.2021г. на длъжника е изпратено
уведомление за настъпила предсрочна изискуемост по отношение неизплатения размер на
вземанията по договора за кредит, считано от датата на получаване на уведомлението.
13
Съгласно разясненията, дадени в т.18 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г.
тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС и практиката на ВКС, намерила израз в множество
решения /Решение №123 от 9.11.2015г. на ВКС по т.д. №2561/2014г., II т.о., Решение №169
от 17.01.2017г. на ВКС по т.д. №1272/2015г., II т. о. и др./, когато искът по чл.422 ГПК е за
вземане, произтичащо от кредит, съдържащ уговорки, че целият кредит става предсрочно
изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и
кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става
изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника
предсрочната изискуемост. Независимо от обстоятелството, че ищцовото дружество не е
банка, а финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, даденото в цитираното
тълкувателно решение разрешение за необходимостта преди подаването на заявлението да
се съобщи на длъжника изявлението на кредитора, че счита кредитът за предсрочно
изискуем, е принципно и следва да намери приложение по аналогия. Правото на кредитора
следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяването на предсрочната
изискуемост на кредита. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с оглед
характера на заповедното производство - едностранно до произнасянето на съда, не
притежава правната характеристика на уведомление до длъжника за предсрочната
изискуемост на кредита. Доколкото заповедта за изпълнение не изхожда от кредитора, тя
също няма характер на уведомление до длъжника, че кредитът е станал предсрочно
изискуем. Що се касае до исковата молба по чл.422 ГПК, то тя безспорно има характер на
уведомление, отправено от кредитора до длъжника, че счита кредита за предсрочно
изискуем, поради което с връчване на препис от същата на ответната по спора страна,
предсрочната изискуемост е обявена на кредитополучателя.
В настоящия случай не се установи преди депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на 29.11.2021г., по което е образувано ч.гр.д. №5473/2021г. по описа
на РС Ст.Загора, ищецът да е изпратил и ответникът да е получил уведомление за обявяване
на вземането за предсрочно изискуемо. Такова твърдение се съдържа в исковата молба, като
ищецът сочи, че уведомителното писмо за настъпилата предсрочна изискуемост, ведно с
уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания е връчено на длъжника чрез
ЧСИ Р.Манджурова, за което представя разписка, но доколкото в същата е удостоверено
връчването единствено на уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания, то
съдът приема, че длъжникът не е уведомен преди депозирането на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение за обявяването на кредита за предсрочно изискуем.
Предсрочната изискуемост следва да се счита настъпила от момента на връчване на
исковата молба, в която се съдържа изрично изявление на ищеца в тази насока.
Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем,
направено с връчване на препис от исковата молба, има за последица настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита, когато са налице уговорените в договора за кредит
14
условия за нейното настъпване. Поради изложеното съдът приема, че с връчването на
препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника, кредитът се счита за
предсрочно изискуем. В настоящия случай препис от исковата молба е връчен лично на
ответника М. К. Р. на 22.03.2022г.
Тъй като по делото не се установи при условията на пълно и главно доказване
уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем да е достигнало до ответника
преди подаване на заявлението, то съдът намира, че предявените главни искове се явяват
неоснователни, поради липса на обявена преди подаване на заявлението предсрочна
изискуемост на вземането. С оглед неоснователността на главните искове, то съдът следва
да се разгледа предявените при условията на евентуалност осъдителни искове /Решение №
198 от 18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018г. на ВКС/.
Предвид обсъдените по-горе доказателства съдът намира, че не е спорно по делото,
че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ и ответника М. К. Р. е възникнало
правоотношение по договор за потребителски кредит, както и че ответникът е потребител по
смисъла на чл.9 ал.3 от ЗПК, поради което за валидност на договора и последици му
приложение ще намерят изискванията на ЗПК.
Съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7-
12 и т.20, чл.12 ал.1 т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Ответникът М. К. Р. се позовава на нищожност на договора за кредит, поради
нарушения на императивните норми на чл.11 ал.1 т.9-12 ЗПК.
Разпоредбата на чл.11 ал.1 от ЗПК регламентираща съдържанието на договора за
потребителски кредит в т.10 въвежда изискване за посочване в договора на годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит. Това изискване е въведено, за да гарантира на
потребителя яснота и прозрачност как се формира задължението му, какво е оскъпяването
на кредита, както и да му даде възможност да извърши съпоставка с други кредитни
продукти и направи своя избор. По правилата на чл.19 ал.1-3 ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. По смисъла на ЗПК §1 т.1
"Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните
такси.
15
В представения по делото договор за кредит е посочен процент на ГПР 11,47%, т.е.
формално е изпълнено изискването на чл.11 ал.1 т.10 ГПК. Този размер не надвишава
максималния по чл.19 ал.4 ЗПК, но не отразява действителния такъв, тъй като не включва
част от разходите за кредита, а именно – такса ангажимент, която е начислена отделно, а
следва да се включи в общите разходи по кредита по смисъла на §1 т.1 от ДР на ЗПК.
Освен това видно от договора за потребителски паричен кредит от 29.01.2020г., в
раздел „Параметри и условия“ е уговорена застрахователна премия 4992,30 лв. Между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ и ответника е сключен и договор за застрахователно
посредничество срещу възнаграждение, което е част от застрахователната премия, по силата
на който ответникът е възложил на застрахователния посредник „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“ да посредничи за сключването на застрахователен договор с посочени
застрахователи. Такъв договор е сключен, което се установява от представения сертификакт
PLUS-17636252 за застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите на
потребителски паричен кредит, предоставен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Така
общото задължение по кредита представлява сбор на главница, договорна лихва, такса
ангажимент и допълнителното задължение по застрахователна премия в размер 4992,30 лв.,
в която е включено и възнаграждението на застрахователния посредник. Това допълнително
задължение е част от месечна вноска, но не е оповестено от кредитодателя като разход при
формиране на оповестения ГПР 11,47 %, въпреки че е включено в общия дълг и месечните
вноски. Договора за застраховка "Защита" е сключен между застрахователя и
застрахованото лице М. К. Р.. „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ е посредник, който не
договаря за себе си, а от името и за сметка на застрахователя, съгласно чл.313 от КЗ. По
договора за застраховка правата и задълженията на застрахователя, включително да получи
застрахователната премия, възникват направо в неговия. Правата на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“ като трето правоимащо лице по договора за застраховка, но не и като
застрахователен агент са ограничени само до възможността да получи застрахователното
обезщетение при настъпил риск, но не и да търси реално изпълнение на вноските по
премията. Предвид изложеното съдът намира, че по отношение на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“ не е налице вземане за застрахователна премия, което от своя страна да
прехвърли на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Предвид изложеното се налага извод, че договорът за потребителски кредит не
отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, тъй като в него липсва посочване на
действителният процент на ГПР. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване
на всички участващи при формирането му елементи не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, което представлява на нарушение по чл.22 ЗПК, водещо до
недействителност на договора. В този случай по правилата на чл.23 ЗПК потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и други разходи по кредита.
С оглед установената по делото недействителност на договора за кредит на едно от
посочените от ищеца основания, съдът счита, че не следва да разглежда останалите
посочени в исковата молба основания за нищожност.
16
От заключение на съдебно–счетоводната експертиза, което не е оспорено от страните
се установява, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ и ответника е сключен
договор за паричен кредит за сумата от 15 000лв. Вещото лице сочи, че в счетоводната
система на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ по процесния договор до датата на
цесията са отразени четири плащания в размер общо на 1206,04лв., като с платените до
датата на цесията суми са погасени изцяло заедно със застрахователните премии първите
четири вноски, или със заплатената от ответника сума е погасена главница в размер на
482,28лв., лихва в размер на 491,56лв. и застрахователна премия в размер на 232,20лв.
Вещото лице сочи, че по договора няма други погашения, в т.ч. и след сключване на
договора за цесия между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ и ищеца, като
задължението по счетоводни данни е както следва: 14866,02 лв. главница по договор за заем,
от които 14517,72лв. главница и 348,30 лв. застраховка; 5446 лв. остатък от договорна лихва
по договор за заем; 810,29 лв. лихва за забава.
При установеното от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че по
договора за заем ответникът е извършил плащания за главница в размер на 482,28лв. и при
прилагане на правилото на чл.23 ЗПК за връщане само на чистата стойност на кредита,
неиздължената от ответника сума възлиза на 14517,72лв., след приспадане на сумите за
застрахователна премия.
Ищецът е частен правоприемник на заемодателя по силата на договор за цесия от
19.08.2019г. По силата на този договор „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ е
прехвърлило възмездно на цесионера „Агенция за събиране на вземания” ЕАД София свои
ликвидни и изискуеми вземания, подробно индивидуализирани в Приложение към договора,
между които и процесното вземане. Представено е и потвърждение по чл.99 ал.3 ЗЗД.
Цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за прехвърлянето на
вземанията им. На ответника е изпратено уведомление изх.№УПЦ/УПИ-С-
БНП/PLUS-17636252 от 09.06.2021г., връчено му чрез ЧСИ на 19.08.2021г.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявения при условията на
евентуалност осъдителен иск за главница е основателен и доказан за сумата от 14517,72лв.
В останалата част за претендираните договорна лихва, лихва за забава и главница над
14517,72лв. исковете следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл.78 ал.8 ГПК съдът счита, че следва да определи юрисконсултско
възнаграждение в полза на ищеца в размер на 100,00лв.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по настоящото дело разноски /436,19лв. ДТ, 100,00лв. юрисконсултско
възнаграждение, 250лв. възнаграждение за вещо лице/, съразмерно с уважената част от
исковете в размер на 523,33 лв.
Предвид отхвърлянето на предявения установителен иск по чл.422 ГПК в полза на
ищеца не следва да се присъждат разноски по заповедното производство.
Пълномощника на ответника е поискал определяне и присъждане на възнаграждение
17
при условията на чл.38 ал.2 от ЗА. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие от 25.03.2022г., в който е обективирано изявление, че договореното
възнаграждение е съгласно чл.38 ал.1 т.2 от ЗА. Съдът счита, че следва да уважи искането.
Правото на адвокат да окаже безплатна адвокатска помощ на лице от кръга на визираните в
т.1–т.3 на чл.38 ал.1 ЗА, е установено със закон. В конкретния случай са налице всички
необходими предпоставки за възникване на право в полза на процесуален представител на
ищеца да претендира и да получи възнаграждение за оказаната безплатно адвокатска помощ
и съдействие, на основание чл.38 от ЗА - реално осъществена безплатна правна помощ и
основание за ангажиране на отговорността на насрещната страна - ответник за разноски за
процесуално представителство на ищеца. В настоящия случай минималния размер на
адвокатското възнаграждение, определено съгласно чл.7 ал.2 т.4 на Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при материален
интерес 21809,67 лв., възлиза на 1184,29 лв., поради което и на основание чл.78 ал.3 от ГПК
в полза на пълномощника на ответника следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 395,96 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД
София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Д-р Петър
Дертлиев 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Юлия Христова
Юргакиева против М. К. Р., ЕГН **********, гр.Ст.Загора, ул....., иск да се признае за
установено по отношение на М. К. Р. съществуването на вземането на „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД София за следните суми: сумата 14 866,02 лева, представляваща главница
по договор за потребителски кредит № PLUS-17636252/29.01.2020 г. за периода от
01.05.2020 г. до 01.04.2027 г., обявен за предсрочно изискуем на 19.08.2021 г.; с 5 446,00
лева – договорна лихва за периода от 01.05.2020 г. до 19.08.2021 г.; с 1 497,65 лева –
обезщетение за забава за периода от 02.05.2020 г. до 26.11.2021 г., изключая периода от
13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. и законна лихва върху главницата от 26.11.2021г. до
изплащане на вземането, за изпълнението на което парично задължение е издадена в полза
на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД София, с п.а. против М. К. Р., с п.а. заповед
№2109 от 01.12.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело
№5473/2021г. по описа на РС Ст.Загора, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М. К. Р., ЕГН **********, гр.Ст.Загора, ул..... да заплати на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано от Юлия Христова Юргакиева, сумата от 14517,72лв., главница за
неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит № PLUS-
17636252/29.01.2020г., ведно със законната лихва от 18.01.2022г. до окончателното плащане,
18
както и направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска общо в размер
на 523,33 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД
София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Д-р Петър
Дертлиев 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Юлия Христова
Юргакиева против М. К. Р., ЕГН **********, гр.Ст.Загора, ул....., осъдителни искове: за
сумата над 14517,72лв. до претендираните 14866,02 лева, главница по договор за
потребителски кредит № PLUS-17636252/29.01.2020 г.; за сумата от 5446,00 лева, договорна
лихва за периода от 01.05.2020г. до 19.08.2021г.; и за сумата 1497,65 лева, обезщетение за
забава за периода от 02.05.2020г. до 26.11.2021г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД София, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев 25,
офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Юлия Христова Юргакиева, да
заплати на адвокат М.В. М., АК Пловдив, гр.Пловдив, ул.Пещерско шосе №81 ет.3 ап.Б, при
условията на чл.38 ал.2 от ЗА сумата от 395,96 лв. адвокатско възнаграждение за
осъществено от адв.М.В. М. процесуално представителство на ищеца М. К. Р..
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
19