Решение по дело №129/2024 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, подадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ против решение № 481 / 22.12.2023г. по АНД № 1112/2023г. по описа на Районен съд – Видин, с което е отменено НП № 706228 - F697454 от 08.06.2023г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на ответника по жалбата са наложени 5 бр. административни наказания „имуществена санкция” в размер на по 500 лева на основание чл.185,ал.2 от ЗДДС.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно. Твърди се от касатора, че ВРС е постановил неправилно решение. Претендират се разноски за ю.к. възнаграждение.

Иска се да бъде отменено решението на ВРС и бъде потвърдено НП.

Ответникът по делото, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, като твърди, че тя е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Претендира присъждането на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е основателна, с оглед аргументите за доказаност на нарушението.

От събраните по делото писмени доказателства , преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата , Административният съд прие за установено следното :

Жалбата , като подадена в срока , е процесуално допустима.

Разгледана по съществото си обаче, същата е неоснователна.

Районен съд - Видин е направил правилна преценка на доказателствата по делото. Фактическата обстановка, която е приел за установена са базира на тях. Административния съд я споделя, като безспорно е установено, че на 24.01.2023г. в 15,30 часа и на 14.02.2023г., е извършена проверка на търговски обект по смисъла на §.1, т.41 от ПР на ЗДДС - обект за ТД с автомобилни горива и смазочни материали /бензиностанция/, находяща се на адрес [населено място], обл.Видин, източна част на път Е79, стопанисван от „Ойлкарт“ ЕООД. При проверката е констатирано, че търговецът, в качеството си на задължено лице по чл.3,ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ, е извършвал продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход. Прието е от проверяващите, че търговецът не е спазил изискванията на чл.3,ал.3 от цитираната Наредба, като не предава по установената дистанционна връзка на НАП актуални данни, които да дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение, за периода 01.12.2022г. до 08.12.2022г.

Безспорно е установено, че в обекта има регистрирана ЕСФП модел „Дианел плюс“ вер.3,5 KL, регистрирано в НАП през 2019г., с централно регистриращо устройство РС и Фпр Dianel FР- DL6000 – 05 – KL“, бензинколонки тип Т10001 TOKHEIM Quanyium XXXX, TOKHEIM Quanyium 210, DE – 08 – M1005 – РТB014 FLACO JET40 с нивомерна система, състояща се от сензор за ниво, тип Р – 4954 VISY – STICK и калкулатор тип АВ3300, одобрен със свидетелство на БИМ № 171FS/28.05.2019г. В хода на проверка е установено също така, че бензиностанцията разполага с два резервоара за съхранение на течно гориво „Дизел“ , първият с обем 51 268 литра, а вторият – с общ обем в литри 49 146 литра, свързани с една двойна бензиноколонка, с общо четири пистолета за зареждане на гориво, два от тях с висок дебит.

От изисканите, респ. представени и описани в ПИП от 24.01.2023г. и от 14.02.2023г. документи за доставка на гориво, служебни бонове генерирани от ЕСФП за доставка по нивомер и документ, и при последваща проверка в Информационните масиви на НАП, е установено, че има разлики между получените количества горива по документи и количествата горива, постъпили в резервоарите за съхранение и отчетени от нивомерната измервателна система в обекта за периода от 01.12.2022г. до 08.12.2022г., т.е., че ЕСФП не е изпращало за всички получени доставки необходимата достоверна информация, по изградената дистанционна връзка, която включва данни за получените в обекта горива по вид и количество.

На 01.12.2022г. няма представен документ за произход на доставени общо 127 литра дизелово гориво в резервоарите, като НИС е отчетено доставено гориво на общо 127 л. при 15 градуса.

На 02.12.2022г. с АДД № 0000000007368724 /02.12.2022г. са доставени 12085 литра дизелово гориво, а по нивомерната система са отчетени 13 882,2 литра при 15 градуса, разликата е 1 797,2л. повече.

На 03.12.2022г. с АДД № 0000000007370968 /03.12.2022г. са доставени 52289 литра дизелово гориво, а по нивомерната система са отчетени 55784,8 литра при 15 градуса, разликата е 3 495,8л. повече.

На 04.12.2022г. няма представен документ за произход на доставени общо 469,86 литра дизелово гориво в резервоарите, като НИС е отчетено доставено гориво на общо 469,86 л. при 15 градуса.

На 05.12.2022г. няма представен документ за произход на доставени общо 485,56 литра дизелово гориво в резервоарите, като НИС е отчетено доставено гориво на общо 485,56 л. при 15 градуса

Във връзка с отчетените разлики на доставено по документи гориво и отчетено такова от НИС от сервизна организация за поддръжка на ЕСФП е представен сервизен протокол, в който се сочи, че е възможно възникване на грешка при изпращане при доставка на гориво, възможна е нарушена комуникация, която да се дължи на проблем в преносната среда, след което връзката се възстановява автоматично. Констатиран е и проблем с нивомерната сонда на резервоар 2, при който при доставки се забелязва голямо отклонение в показанията на поплавъка – наблюдават се покачвания и спадове в нивото на горивото. Посочено е също така и че двата резервоара 1 и 2 са свързани, като е възможно генерирането на доставки, които са вследствие на този факт, тъй като се прехвърля гориво от едната цистерна в другата. Сервизната организация е препоръчала разделянето им.

Изводът на проверяващите е, че като лице по чл.3 от Наредба № Н-19/ 2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е допуснато нарушение на същата, като не е изпълнено задължението да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които да дават възможност за определяне на наличните количества горива за съхранение в обектите за търговия на течни горива, което представлява неспазване на реда и начина за подаване на данни по чл.118 от ЗДДС в НАП.

Въз основа на резултатите от проверката, обективирани в протоколи ПИП № 00722009/14.02.2023г., ПИП № 0072010/ 14.02.2023г. и ПИП № 0072003/ 24.091.2023г. , от страна на Б. Т., на длъжност инспектор по приходите в НАП при ЦУ на НАП, е съставен АУАН на 24.02.2023г., според който от страна на дружеството е извършено нарушение на чл.3,ал.3 от Наредба № Н – 18 / 13.12.2006г. вр. с чл.118ал.6 от ЗДДС.

Впоследствие на 08.06.2023г. е издадено и НП с № 706228 - F697454 от 08.06.2023г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „Ойлкарт“ ЕООД са наложени 5 бр. административни наказания „имуществена санкция” в размер на по 500 лева, всяко от тях, на основание чл.185,ал.2 от ЗДДС.

По делото е приложен сервизен протокол от „Дианел Сервиз ЕООД“, фирмата поддържаща ЕСФП, в който са описани горните констатации във връзка с различията в доставки по документи и отчетеното гориво в НИС, както и на какво се дължат те. Прието е, че към момента системата работи нормално.

Доказателствата по делото установяват, освен че към момента системата работи нормални и обстоятелството, че двата резервоара вече не са свързани, а са разделени. С последното са изпълнени, както препоръките на сервизната организация, така и тези на НАП за избягване на бъдещи различия в подаваните данни, дължащи се на технически неизправности.

Към делото и пред ВРС са приложени заверени копия на документи за получените горива през процесния период. Пред ВРС е назначена и изслушана съдебно техническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и е прието от съда.

Въз основа на приетата фактическа обстановка и правилното тълкуване на закона, въззивният съд е стигнал до верните юридически изводи, като с решението си е отменил НП.

Касационната инстанция споделя доводите на въззивната такава , че НП е незаконосъобразно. Правилно районния съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Разпоредбата на чл.3,ал.3 от Наредба № Н – 18 / 2006г. касае задължението на всяко лице по ал.2 да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел, като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол.

Видно от АУАН и НП в описанието на фактите, които са възприети от наказващия орган е, че проверката е извършена на 24.01.2023г. и на 14.02.2023г., които дати безспорно не са датите на извършване на нарушенията. В текста е посочен и период от 01.12.2022г. до 08.12.2022г. , като според наказващия орган за този период не са спазени изискванията на чл.3,ал.3 от Наредбата. Както в АУАН, така и в НП не е посочено дали органът приема, че през цялото време тези изисквания не са спазвани или те се отнасят само до отделни доставки, тъй като такъв извод може да се направи от останалата част от съдържанието на АУАН и НП.

Правилно е прието от въззивната инстанция, че в случая не е категорично доказано извършването на такива нарушения от дружеството, което е прието за нарушител.

Не е спорно, че към момента на проверката в процесната бензиностанция, са установени различия между данните на софтуера за управление и проследяване на доставките, откъдето се подават и са подадени данните в НАП и данните изведени от фискалната система, т. е. в НАП не са постъпили точни данни по установената дистанционна връзка с търговския обект, стопанисван от жалбоподателя, които да дават възможност за точно определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта и за извършените продажби. Липсват по делото категорични доказателства обаче, че това обстоятелство е било известно на служителите на дружеството, доколкото и ФУ, и нивомерната система, и управляващият софтуер, с които е бил оборудван обектът, са функционирали без да дават индикации, че не предават данни на НАП. Още повече, че липсва обективна възможност търговецът да проследява дали и каква информация достига до НАП. В рамките на проверката не са установени интервенции по оборудването в обекта. Контролните органи не са установили предаването на неверни данни в НАП да се дължи на активно поведение на служител при жалбоподателя.

От друга страна, от събраните по делото доказателства, които са описани подробно в протоколите за проверка, става ясно, че дружеството разполага с коректни и надлежно осчетоводени данни за постъпващите в обекта количества горива с всички придружаващи доставките документи, чието наличие също е установено по време на проверката и представлява индиция, че служителите на дружеството стриктно са изпълнявали задълженията си, произтичащи от данъчното законодателство, като не са имали представа за неточното отчитане точно за конкретния период.

Обстоятелството, че инциденти за предходен период е имало различия в подаваните данни, за които също не е било ясно на какви обстоятелства конкретно се дължат, не означава непременно, че в случая е извършено нарушение.

Нещо повече, в момента, в който от страна на проверяващите са установени въпросните различия, е уведомена сервизната фирма, като от тяхна страна са отстранени техническите проблеми и е направен опит да се установи на какво се дължат констатираните разлики. Освен това техническите проблеми са отстранени, преди съставянето на АУАН и НП. Дружеството е изпълнило и препоръките на сервизната фирма и проверяващите служители на НАП, като е разделило, свързаните два резервоара.

На следващо място, от заключението на приетата пред въззивната инстанция експертиза се установява, че разликите за получени горива по документи и количества горива, постъпили в резервоарите и отчетени от нивомерната система за периода от 01.12.2022г. – 05.12.2022г., както следва: 1/. по т.1,4 и 5 от НП, относно непредставените документи за произход на 127 л. – на 01.12.2022г., 469,86 л. – на 04.12.2022г. и 485,56 л. – на 05.12.2022г. се дължат на обстоятелството, че въпросните количества не са били доставена на тези дати, а те са били налични в резервоар № 2 при 15 градуса, за конкретните, посочени в нивомерната система часове. Поради това, че те са били налични в резервоар № 2, респ. не са доставени на тези дати, то няма и как да има документи за произход на посочените количества гориво, тъй като те са остатък от други доставки; 2/. по отношение на констатираните разлики по т.2 и т.3 от НП, между доставените количества гориво с АДД и отчетеното такова по НИС, също е установено, че се дължи на обстоятелството, че бензиностанцията не е спирала да работи, което води до промяна на количествата гориво в резервоарите, тъй като те могат от една страна да се пълнят поради доставка на гориво и в същото време да се изпразват, чрез колонките, които зареждат МПС по същото време. Вещото лице е посочило, че бензиностанцията е динамичен обект и е невъзможно изчислението само чрез прости аритметични операции на събиране и изваждане да се приема, че са налице разлики в отчитането на доставките. Посочено е, че за да се изчислят те коректно следва да се вземат предвид обстоятелствата, че в случая са налице множество променливи величини – началните показания на нивомерите в двата резервоара, количеството на горивото в пристигнала цистерна, дебит на прехвърляне на гориво от цистерна в резервоар и т.н.

При това положение не може да се приеме за безспорно установено, че жалбоподателят е нарушил реда или начина за подаване на изискуемите данни в НАП, доколкото касаторът, в чиято тежест е установяването на фактическите основания, послужили за издаване на оспорения акт, не е ангажирал достатъчно доказателства, удостоверяващи причината, поради която са подадени неверни данни, както и дали тази причина е свързана с пропуски в създадената организация в търговския обект или на независещ от човешкия фактор технически проблем, респ. дали неподаването на данни се е дължало на неспазване реда или начина на подаване на такива.

Предвид посочените по – горе съображения, неоснователно се явява твърдението на касатора, че нарушението по чл.3,ал.3 от Наредба № Н - 18 / 2006г. вр. с чл.118,ал.6 от ЗДДС, е безспорно доказано, тъй като в обратната насока са събрани достатъчно доказателства, оборващи твърденията на наказващия орган.

Според съда неоснователно е твърдението на касатора, че въззивният съд в решението си се е позовал основно на заключението на техническата експертиза. Действително ВРС е мотивирал решението си въз основа и на заключението на техническата експертиза, но то съдържа обяснение на технически параметри, които изясняват фактите и обстоятелствата по делото и във връзка с изясняването, на които съдът не разполага със специални знания. Това, че заключението опровергава твърденията на наказващия орган не води до неправилност на решението на съда. Заключението на назначената експертиза е ценено заедно с другите доказателства по делото, като след съвкупен анализ на същите, съдът е достигнал до крайните изводи за незаконосъобразност на издаденото НП. При несъгласие със заключение на който и да било експерт, всяка една страна няма пречка да го оспори. В случая експертното заключение не е оспорено и е прието от съда, като компетентно изготвено, поради което и няма основание да не бъде взето предвид при постановяване на решението на съда, което е и сторено.

Според съда посочените по – горе доводи са достатъчни за оставяне в сила на решението на ВРС, с което е постановена отмяната на НП, поради което не е необходимо обсъждането на останалите доводи и твърдения на страните.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че неправилно ВРС е приел, че наказващият орган не е установил дали нарушението е извършено виновно. Безспорно, съобразно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН, за да се приеме, че едно деяние е нарушение, то следва да е извършено виновно, но това няма как да бъде приложено при юридическите лица. Вината е субективен елемент, волево отношение на субекта към извършеното деяние, който елемент може да бъде изследван само при физическите лица, но не и при дружествата. В тази връзка съдът е следвало да съобрази обстоятелството, че по отношение на субективната страна, доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице, то такава е предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическо лице за неизпълнение на задължение към държавата или общините, която е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на юридическото лице или едноличния търговец, което не е изпълнено, като не се търси виновно поведение на конкретно физическо лице. В случая това обстоятелство обаче не се е отразило и в крайния си резултат решението на ВРС е правилно.

Преценявайки фактите ВРС, е анализирал правилно фактическата обстановка и е достигнал до верните юридически изводи, поради което и неговото решение е правилно и законосъобразно. В този смисъл и решението на ВРС следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 63д от ЗАНН, на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 800 лева, съобразно представеното по делото пълномощно, придружено с договор за правна помощ и приложения списък на разноските.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК , Административен съд – Видин

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № № 481 / 22.12.2023г. по АНД № 1112/2023г. по описа на Районен съд – Видин, с което е отменено НП № 706228 - F697454 от 08.06.2023г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „Ойлкарт“ ЕООД, [населено място], представлявано от Б. К. Д., са наложени 5 бр. административни наказания „имуществена санкция”, всяко от които в размер на 500 лева на основание чл.185,ал.2 от ЗДДС.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, [населено място] да заплатят на „Ойлкарт“ ЕООД, [населено място], представлявано от Б. К. Д., сумата в размер на 800 лева, разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.