№ 343
гр. София, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20231110159274 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл 124 и сл. ГПК.
Предявени са при условията на обективно съединение осъдителни искове с правно
основание чл. 432 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от В. Г. К. срещу ЗАД „Д БЖЗ“ АД за сумите от 11
000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и 78,30 лв. за обезщетение за
имуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 05.01.2023г. в гр. Н И
по вина на застрахования по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество водач на л.а. марка „Шевролет“, модел „Матиз“ с рег. № ***, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба - 30.10.2023 г. окончателното плащане, както и
за сумите от 914,50 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за обезщетение
за неимуществени вреди и 6,51 лева за мораторна лихва върху обезщетението за
имуществени вреди, за периода от 13.02.2023 г. до 16.10.2023г.
Ищецът В. Г. К. твърди, че на 05.01.2023г. около 19,00 ч. вследствие нарушение на
правилата за движение по пътищата, изразяващо се в движение с несъобразена скорост по
ул. „И д“ в гр. Н И, водачът на л.а. марка „Шевролет“, модел „Матиз“ с рег. № ***
реализирал ПТП. Твърди, че автомобилът се врязъл в източната част на находящата се на
*** ъглова едноетажна къща, при което бутнал колче, протИ.пожарен кран и ограда,
съборилил стената и навлязъл във вътрешността на сградата. Твърди, че обитавал увредения
недвижим имот заедно с лицето, с което живеел на съпружески начала и доведения си син,
както и че към момента на инцидента тримата били в хола на къщата. Ударът бил
изключително силен, чул се оглушителен трясък, ищецът изпитал огромен страх за жИ.та си
и за жИ.та на близките му. След като осъзнал какво се е случило ищецът възприел дома си в
руини. На 13.01.2023г. посетил Център за психично здраве „Проф. Н. Шипковенски“, където
във връзка с оплаквания за безсъние и паника му било проведено психологическо изследване
на стойност 70 лв., по данни от което страдал от посттравматично стресово разстройство.
След посещение в „Аджъбадем Сити Клиник“ му изписали Лексотан на стойност 8,30 лв.
Твърди, че на 05.02.2023г. бил изписан след операция за отстраняване на жлъчката от
Военномедицинска академия МБАЛ-София, при което възстановяването му протекло в
разрушената стая без телевизор и без мебели. Твърди, че и към момента на сезиране на съда
не е преживял стреса от инцидента, като изпитвал панически страх при неидентифициран
шум, определя се като разсеян и самовглъбен, в меланхолично състояние, поради което не
бил и в състояние да изпълнява ролята си на опора в семейството. Твърди, че след покана
1
ответникът изплатил на фактическата му съжителка едиствено сумата от 6 626,92 лв. за
щетите върху жилищния имот, който бил нейна собственост. При така изложените
фактически твърдения отправя исканията си към съда за присъждане на съдебно
предявените вземания, ведно със законната лихва върху главницата. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на
настъпване на събитието за л.а. марка „Шевролет“, модел „Матиз“ с рег. № ***. Оспорва
като недоказано твърдението на ищеца, че инцидентът е настъпил поради виновно
поведение на водача на същия автомобил. Оспорва ищецът да се е намирал в дома си при
инцидента. Оспорва доказателствената стойност на представените медицински документи,
тъй като същите били съставени далеч след датата на произшествието, което прекъсвало
връзката им с инциднета. Оспорва твърдението на ищеца за претърпени промени в
психоемоционалното му състояние и наличието на причинно-следствена връзка между тези
промени и инцидента. Твърди, че не е налице такава връзка и между сторените разходи от
ищеца и процесното ПТП. обезщетението за забава. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за
установено следното от правна и фактическа страна:
По исковете с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже
твърденията си, че в причинна връзка с протИ.правно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована от ответника, са настъпили твърдените имуществени
и неимуществени вреди, както и техния размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на плащане на обезщетението, а с оглед твърденията за съпричиняване – в тежест на
ответника е да докаже твърдените от него действия/бездействия, с които ищецът е
допринесъл за настъпване на вредите, както и че случилото се представлява случайно
деяние.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК с доклада по делото
като безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване е отделено наличието на
валидно застрахователно правоотношение с ответното дружество по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите“ към датата на настъпване на процесното
събитие за л.а. марка „Шевролет“, модел „Матиз“ с рег. № ***.
Установява се от протокол за ПТП №1866782, съставен от органите на МВР при отдел
"Пътна полиция", СДВР /на л. 24 от делото/, че на 05.01.2023 г., около 18:10 часа, в гр. Н И
на ул. „И д“*** е настъпило ПТП с участието на водача на л.а. марка „Шевролет“, модел
„Матиз“ с рег. № ***, който при движението си с несъобразена скорост реализирал сблъсък с
пожарен кран, след което ударил находящата се на посочения адрес къща, при което
разрушил една от стените й.
Доколкото не се установява обратното и предвид разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД съдът
намира, че вината за процесното ПТП е на водача на автомобила, чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ответника, като с поведението си същият нарушил
разпоредбата на чл.20, ал. 2 ЗДвП.
По делото е представено удостоверение за психологично изследване, проведено на
13.01.2023г. в Център за психично здраве „ Проф. Н. Шипковенски“, от което се установява,
че у ищеца са били установени лека депресия и много силна тревожност.
Видно от амбулаторен лист за преглед, проведен на 18.01.2023г. при снемане на
анамнезата В. К. се е оплакал от безсъние и страх. Поставена му е диагноза „рецидивиращо
депресивно разстройство, неуточнено“ и е предписана терапия с прием на Лексотан.
Видно от представената по делото епикриза, издадена от Клиника по Едноскопска,
2
Ендокринна хирургия и Колопроктология при ВМА ищецът В. Г К. е хоспотализиран на
30.01.2023г. и е изписан на 05.02.2023г. с окончателна диагноза „холецистопанкреатитис
акута, холедохоилитиаза, папилотомия, екстракцио калкули“.
По делото е представен договор за кредит за текущо потребление от 29.05.2023г. с
кредитополучател А М К за сумата от 7 000 лв.
За установяване обстоятелствата при инцидента и последствията от него по делото са
събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля И. И.в С, който споделя, че като
близък приятел на ищеца посетил мястото на ПТП около час след събитието. Свидетелят
споделя, че обстановката около дома на В. К. и партньорката му А била зимна, било тъмно и
близки и живущи в съседство се били събрали. Свидетелят възприел лек автомобил, който
бил влязъл вътре в дома на ищеца. В. К. не бил контактен, събирал тухли и отломки и
непрекъснато влизал и излизал от руините на дома си въпреки предупрежденията за
опасност от срутването му. За известно време ищецът прекъснал социалните си контакти,
затворил се, претърпял две операции. Ремонтът на къщата отнел дълго време.
За вида и характера на настъпилите вследствие процесното ПТП вредоносни последици
са събрани гласни доказателства и чрез разпита на А М К.а – съпруга на ищеца. Същата
споделя, че връзката им датира от около 10 години, като двамата обитавали собствения й
имот - къща на ул. „И д“ № 83 в гр. Н И. Вечерта на инцидента свидетелката и съпругът й се
прибрали от работа около 17ч. Около 18ч. седяли в хола, който бил преходен към спалнята,
като вратата била отворена. Изведнъж се чул силен трясък и всичко побеляло. Ищецът
започнал да вика и след като по указания на съжителката си изключил електроуредите,
двамата излезли от къщата и видяли, че лек автомобил се е врязъл в спалнята им. Колата се
намирала върху тухлите от разрушената стена, спряла в гардероба. В този момент стената
зад гардероба била наклонена, като постепенно се откъртила. Покривът на къщата също
паднал, двукратно го укрепвали с греди. Ищецът се чувствал много зле, изпитвал силно
безпокойтсво от безизходицата, в която изпаднало домакинството му насред зима при
отсъствието на средства за ремонт. Покрили срутената стена откъм тротоара с найлони, но
те се веели по цели нощи. Свидетелката излага, че съжителят й посетил психолог и приемал
антидепресанти за около 6 месеца. Споделя, че ищецът претърпял две операции на жлъчката
през месец февруари и месец март, което отдава именно на стреса от процесния инцидент.
Ищецът прекарал възстановителния период в обстановката на разрушения му дом. Заявява,
че В. много се променил, като станал по-сериозен и по-отговорен, както и че все още му
било трудно. Все още изпоитвал страх и несигурност в дома си.
След дължимите се по арг. от чл. 172 ГПК по-внимателна преценка и анализ,съдът
кредитира показанията на свидетелката А К.а като последователни, логични,
безпротИ.речиви, кореспондиращи с останалите събрани писмени и гласни доказателства по
делото.
От горното следва, че вследствие на процесното събитие ищецът е претърпял
неимуществени вреди, отговорност за които носи ответникът на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
В хода на производството не се доказаха направените от ответника правоизключващи
възражения.
Следващият спорен по делото въпрос е за това в какъв размер следва да бъде
обезщетението за неимуществени вреди.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ се определя
от съда в съответствие с установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедлИ.ст. Съгласно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедлИ.ст. Понятието "справедлИ.ст" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението /т. 2 от ППВС
№ 4 от 23.12.1968 г. /. СправедлИ. по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение означава да бъде
3
определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното
увредено лице болки, страдания и неудобства – емоционални, физически и психически
сътресения, които намират не само отражение върху психиката му, но му създават и
социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за
неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние и които в своята цялост
представляват конкретните неимуществени вреди. Същевременно обезщетението за
неимуществени вреди има паричен израз, поради което всякога се явява определено и от
икономическа конюнктура в страната, една от проявните форми на която са и нормативно
определените лимити за отговорността на застрахователя, независимо че те сами по себе си
не са пряк израз на принципа за справедлИ.ст по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
В конкретния случай за определяне справедливия размер на обезщетението за
причинените неимуществени вреди на ищеца съдът преди всичко съобрази неизменните шок
и стрес от конкретните обстоятелства при настъпването му, а именно внезапно, в тъмната
част на деня, съпроводено със силен шум, с прах, в дома на ищеца в момент, в който същият
е почивал след работния си ден. Така изброените обестоятелства неизменно и с особен
интензитет засягат чувството за неприкосновеност на дома и предизвикват страх за
собствения жИ.т и жИ.т ана близките. Тук следва да се съобрази, че вследствие на пътно-
транспортното произшествие ищецът е бил лишен от сигурността и спокойствието на дома
си в един от най-студените периоди от годината и за относително продължително време.
Макар по делото да не се установява наличието на причинна връзка между инцидента и
влошаването на здравето на ищеца, наложило медицински интервенции, не може да се
отрече корелацията между процесното събитие и отсъствието на обективна възможност В.
К. да ползва пълноценно дома си през възстановителния период. Установява се по делото, че
ищецът е изитвал посттравматичен стрес, което е наложило прием на медикаменти за период
от около шест месеца. Освен това, събитието е оставило траен отпечатък върху псхическото
и емоционалното състояние на В. К., който продължава да изпитва тревожност и
несигурност в дома си. От друга страна съдът отчита отсъствието на наранявания и други
последствия за психичното здраве на ищеца. Както се посочи по-горе не се установява
връзка между инцидента и последвалите го медицински интервенции. Увреденото
имущество не е собственост на ищеца, а на съжителката му, която по данни от представения
по делото договор за кредит е поела и финансовата тежест за възстановяването му. С оглед
на изложеното и отчитайки актуалната икономическа ситуация в страната съдът намира, че
искът за неимуществени вреди следва да се уважи до сумата от 7 000 лв.,като се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер от 11 000 лв.. Като закокнна последица от уважаването
на иска ще се присъди поисканата законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане.
Основателна се явява и предявената претенция за имуществени вреди, тъй като въз
основа на представените писмени доказателства – удостоверение за медицинско изследване,
амбулаторен лист, фактура № 27815/17.01.2023. и фискален бон от 13.01.2023г. на на
стойност 70 лв., фактура № 1431/18.01.2023г. и фискален бон от същата дата на стойност
8,36 лв., се установява, че претърпените имуществени вреди за разходи за лекарства и
психологическо изследване са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП и
протИ.правното поведение на застрахования при ответника водач на МПС. Предвид това,
предявеният иск за имуществени вреди следва да се уважи изцяло до пълния предявен
размер от 78,36 лв. Като законна последица от уважаването на иска следва да се присъди и
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответника в
забава и размера на обезщетението за забава.
4
Доколкото съдът достигна до извод за основателност на предявената главна искова
претенция за неимуществени вреди за сумата от 7000 лева, то акцесорната претенция за
лихва се явява частично основателна и изчислена по реда на чл. 162 ГПК с помощта на
онлайн калкулатор възлиза на 384,33 лева за периода от 13.05.2023 г. (датата, на която е
изтекъл тримесечният срок по чл. 496, ал. 1 КЗ от писменото уведомление по чл. 380 КЗ) до
16.10.2023 г., за които размер и период ще се уважи.
Като неоснователна ще се отвхърли акцесорната претенция за присъждане на сумата от
6,51 лв. като мораторна лихва върху обезщетението за имуществени вреди, защото ищецът
не доказва изпадането на ответника в забава.
По разноските:
Страните не претендират разноски.
Ищецът е освободен от държавна такса, предвид което и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от
295,37 лв. за дължимата се държавна такса съобразно уважената част от предявените искове.
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 КЗ ЗАД "Д БЖЗ“, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. *** да заплати на В. Г. К., ЕГН ********** с адрес: гр. Н И, ул. “И
д” *** по предявените искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следните суми:
сумата от 7 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, болки и
страдания, в резултат от ПТП, настъпило на 05.01.2023 г. в гр. Н И, причинено
виновно и протИ.правно от застрахования при ответника по силата на договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” водач на лек автомобил марка
„Шевролет“, модел „Матиз“ с рег. № ***, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 30.10.2023 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 295,37 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума за периода от
13.05.2023г. до 16.10.2023г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница за
разликата над 7 000 лв. до пълния претендиран размер от 11 000 лв. и ОТХВЪРЛЯ
иска за обезщетение за забава за разликата над 295,37 лв. до пълния предявен размер
от 914,50 лв., както и за периода от 13.02.2023г. до 12.05.2023г.
сумата от 78,30 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи
се в разходи за медикаменти и медицинско изследване, за които са издадени фактура №
27815/17.01.2023. и фискален бон от 13.01.2023г. на стойност 70 лв. и фактура №
1431/18.01.2023г. и фискален бон от същата дата на стойност 8,36 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума от 30.10.2023 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за сумата от 6,51 лв. за обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху тази сума за периода от 13.02.2023г. до 16.10.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ЗАД "Д БЖЗ“, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. *** да заплати в полза на бюджета на съдебната в;аст по сметка на
Софийски районен съд дължимата се държавна такса върху уважения размер на предявените
искове в размер на 295,37 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5