Решение по дело №724/2018 на Районен съд - Сливница

                                       Р Е Ш Е Н И Е   № 15

 

                                                гр. Сливница, 29. 07. 2019 г.

 

           В   И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети състав, в публично съдебно заседание, проведено на четвърти февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                       

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА

 

при участието на секретаря Галина Владимирова като разгледа докладваното от съдията НАХД № 724 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

            В.П.И., с ЕГН ********** ***, чрез адв. П. от САК, обжалва НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 17-1204-004679/ 24.07.2018 г. на Началника на група, сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - София, с което на жалбоподателя за нарушение разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца. В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление с искане да бъде отменено. Жалбоподателят изтъква, че от съставянето на АУАН до издаването на НП е изтекъл 6 – месечния абсолютен давностен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН, с което се погасява възможността за административнонаказателно преследване. Посочва, че административнонаказателното производство е било образувано със съставянето на АУАН и същевременно е било образувано и досъдебно производство, за което жалбоподателят разбрал едва когато получил наказателното постановление. Счита, че след като наказващият орган не е прекратил административнонаказателното производство, за него не е отпаднало задължението да издаде наказателно постановление в предвидения от закона 6-месечен срок от съставянето на акта и като не е сторил това е допуснал съществено процесуално нарушение. По този начин са били налице две висящи производства за едно и също деяние срещу едно и също лице, поради което не е налице предвиденото в чл.36, ал.2 ЗАНН изключение от правилото на ал.1 на текста, в който случай АНО би могъл да издаде НП извън 6-месечния срок по чл.34, ал.3 ЗАНН. Освен това жалбоподателят поддържа, че е налице порок при издаването на АУАН, тъй като в него е вписан само един свидетел (а разпоредбата на чл.40 ЗАНН изисква „свидетели“), който е служител в структурата на АНО. При тези съображения жалбоподателят иска атакуваното НП да бъде отменено.

Административнонаказващият орган изразява становище за неоснователност на жалбата. Прави искане за потвърждаване на наказателното постановление.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства (АУАН № 0336623 / 24.11.2017 г., наказателно постановление № 17-1204-004679/ 24.07.2018 г. на Началника на група, сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - София, заповед № 8121з – 515 / 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, постановление за отказ да се образува наказателно производство от 14.06.2018 г., справка за административни нарушения, справки за промяна на собствеността и регистрацията, и показанията на свидетелите К.Б.Б. и Н.Г.Д.), намира следното:

На 24.11.2017 г., около 15. 50 часа жалбоподателят В.П.И. управлявал лек автомобил, марка „Хюндай“, модел „Елантра“,  с рег. № С 3761 ХР по ПП – І – 8, Софийска област, като се движел в посока от гр. София към ГКПП – Калотина. В района на 26-ти км. управлявания от жалбоподателя автомобил бил спрян за проверка от св. Б. и Д.. При извършената в хода на проверката справка контролните органи установили, че от 20.11.2017 г. автомобилът е със служебно прекратена регистрация. За така установеното нарушение бил съставен АУАН № 0336623 / 24.11.2017 г., в който същото било квалифицирано по чл.140, ал.1 ЗДвП.

От представените справки за регистрация и собственост на лекия автомобил, се установява, че той е придобит от жалбоподателя на 01.02.2016 г. и на 16.02.2016 г. бил регистриран в КАТ при СДВР. На 20.11.2017 г. регистрацията на лекия автомобил била прекратена служебно по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, след уведомление от Гаранционния фонд, че за него не е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

По случая била извършена и проверка по пр.пр. № 55/2018 г. по описа на РП – гр. Сливница с оглед данни за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. С постановление от 14.06.2018 г. прокурор от РП-Сливница, преценил, че извършеното от жалбоподателя И. не покрива признаците на престъпление по НК, поради което и на основание чл. 213 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК отказал да образува наказателно производство за престъпление от общ характер и прекратил прокурорската преписка. С оглед на горното прокурорът изпратил материалите по делото на Директора на ОДМВР - София за преценка реализирането на административно наказателната отговорност на въззивника.

Въз основа на изпратеното постановление на РП – гр. Сливница Началник група сектор „ПП“ при ОДМВР-София, на 24.07.2018 г. издал обжалваното НП № 17-1204-004679/ 24.07.2018 г.  

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

Разгледана по същество, се явява основателна, а издаденото НП незаконосъобразно като издадено извън предвидения в императивната норма на чл.34, ал. 3 от ЗАНН 6 - месечен срок, което е основание за отмяната му.

Съгласно цитираната разпоредба образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.

Съгласно възприетите принципни положения в Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по т.д. № 1 / 2014 г.,ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС, в наказателното право давността е само погасителна и е свързана с два признака: позитивен – изтичане на установен от закона срок от време след довършване на деянието или влизане в сила на присъдата, и негативен – пасивността от страна на надлежните органи за изпълнение на наказанието. Сроковете по чл.34 ЗАНН са давностни и като такива са материалноправни и с тях наказателното преследване се изключва, погасява се правото да се търси отговорност. Давностните срокове се спират и се прекъсват с действията на надлежните органи - в този смисъл ТР № 112/16.02.1982 г по н. д.№ 96/1982г на ОСНК, според което възбуждането на наказателно преследване за деяние, което впоследствие се окаже, че не е престъпление, а административно нарушение, прекъсва давността по чл. 34 от ЗАНН. Докато продължава досъдебното и съдебно производство за това деяние, давността по чл. 34 от ЗАНН се спира. Давността е обвързана с момента на съставяне на АУАН, поставящ началото на административнонаказателното производство в две хипотези – от откриване на нарушителя или от извършване на нарушението.

Понастоящем в ЗАНН са регламентирани два вида давност: погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение (чл.34 от ЗАНН) и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентния орган да реализира  изтърпяването на наложената административна санкция (чл.82 от ЗАНН).

Съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, при констатиране на признаци на извършено престъпление административно-наказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. В случая за констатираното нарушение е съставен акт на място при установяването му, който след преценката на полицейските органи, че деянието разкрива признаци на извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, е изпратен ведно с материалите на прокурора по компетентност, с оглед образуване на досъдебно производство. При изпращането, административно-наказателното производство не е било прекратено на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН. Впоследствие след отказът да се образува досъдебно производство, поради преценка на държавното обвинение, че липсва извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК (единствено в правомощието на държавното обвинение е да прецени дали деянието е престъпление от общ характер или не), но при налични данни за извършено административно нарушение, наблюдаващия прокурор е упражнил правомощията си по закон и е изпратил материалите по преписката на АНО за преценка реализирането на административната отговорност на въззивника. Постановлението на РП – гр. Сливница е получено от АНО на 20.06.2018 г. видно от входящия печат, и НП е издадено на 24.07.2018 г., т.е. повече от месец след това. Липсата на прекратяване на административнонаказателното производство по чл.33, ал.2 от ЗАНН е с оглед последващата възможност за реализиране на административнонаказателната отговорност при приложение на чл. 36, ал.2 ЗАНН, като ефектът от липсата на прекратяване е, че срокът за издаване на НП не е спрял да тече и в случая не е спазен с издаването на процесното НП на 24.07.2018 г., т.е. извън рамките на 6 – месечния срок.

Ето защо не са били и налице основанията, визирани в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН (доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.), които по принцип не допускат двукратно санкциониране на дееца за едно и също деяние в смисъла на даденото тълкуване на признака"idem"  в ТР № 3 от 22.12.2015 г. на ОСНК на ВКС.

По изложените съображения атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

            Воден от горното, съдът

                                                                       Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 17-1204-004679/ 24.07.2018 г. на Началника на група, сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - София, с което на В.П.И., с ЕГН ********** ***, за нарушение разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София област в 14 -  дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: