Р Е Ш Е Н И Е
№ I-28
19.04.2019г., гр. Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, I – ви
въззивен граждански състав, в публично съдебно заседание, на двадесети март две
хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Таня РУСЕВА-МАРКОВА
мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
при секретаря Ани Цветанова, като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 167 по описа
за 2019г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по постъпила въззивна жалба от М. И. П. ЕГН ********** в качеството й на
пълномощник на управителя И. Д. К. ЕГН ********** на Етажна собственост на
жилищна сградата „Влас-юг“, находяща се в гр. С. В., ул. „С. В.“ № **, вх. *
(западен) чрез адв. Соня
Скъпиева БАК, с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Шейново“ № 61, партер против
Решение № 2408/23.11.2018г., постановено по гр.д. № 2781/2018г. по описа на РС
Бургас.
С
въззивната жалба решението на първа инстанция се намира за неправилно, постановено
в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, поради което
моли да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което искът да бъде
уважен. Въззивникът намира за правилен извода на РС, че ответницата следва да
заплаща дължимите такси за поддръжка и управление на общите части като
ползвател на апартамент АЗ/6 с обща площ от 81,88 кв.м. и апартамент АЗ/7 с
обща площ от 67,30 кв.м., поради което дължимата за 2015г. годишна такса за
апартамент АЗ/6 е 786,05 евро, а за апартамент АЗ/7 е 646,08 евро или общо
1432,13 евро. Правилно Районен съд бил заключил, че сумата 477,55 евро била
дължима, тъй като няма данни да е заплатена. Сочи, че тази сума е дължима на
основание чл. 6, ал.2 вр. чл. 6, ал.1, т. 10 ЗУЕС, но бил неправилен
изводът, че не се дължи в полза на ищцовата етажна собственост, а в полза на
избраното с Решение на ОС на ЕС от 18.05.2015г. да осъществява дейността по
обслужване и управление на процесната жилищна сграда дружество „Ист Ком“ ООД –
в ликвидация. Съгласно Протоколно решение на ОС проведено на 08.12.2010г. било
прието решение разходите за охрана на сградата и апартаментите и за
поддържането на общите части да се заплаща такса в размер на 9,60 евро на кв.м.
с ДДС за всеки апартамент годишно като сумите се внасяли до 30 април за
текущата година. Посочено било, че от тази вноска се освобождават собствениците
на апартаменти, които вече имат сключени договори с „Ист-Ком“ ООД. Като
доказателство по делото бил приет Протокол № 1 от 18.05.2015г. от ОС на ЕС
съгласно който било прието решение таксата за обслужване и управление да е в
размер на 9,60 евро на кв.м. от притежаваната от собственика площ за годината,
платима еднократно до 31.03. за всяка текуща година. Счита, че правилно РС е
заключил, че решението на ОС има действие занапред, т.е. за следващата 2016г.
предвид липсата на указание решението да се отнася за минал период. На същото
това събрание било взето решение за избор на дружеството „Ист-Ком“ ООД да
осъществява дейност по обслужване и управление на процесната жилищна сграда, в
т.ч. за събиране на дължимите такси за обслужване на сградата и на подлежащите
за плащане от всички собственици такси за обслужване и управление като ОС
упълномощило управителя да сключи договор с новоизбраното за обслужване
дружество. Такъв договор обаче не бил представен по делото, а това решение също
имало действие занапред, поради което РС Бургас неправилно приел, че от тази
дата- 18.05.2015г. е отпаднало правомощието на етажната собственост да събира
чрез управителя дължимите такси за управление. В протокола липсвало изрично
изявление, че етажната собственост упълномощава дружеството „Ист Ком“ ООД да
събира дължимите, но незаплатени до този момент от етажните собственици такси
за поддръжка и управление. На следващо място счита, че неправилно РС приел, че
е налице хипотезата на чл. 75, ал. 2, вр. чл. 73 ЗЗД. Твърди, че когато трябва да се извърши
плащане на търговско дружество валидно е плащането на неговия управител, но не
и на съдружник в дружеството, освен ако същият не е изрично овластен за това –
сочи съдебна практика. Смята, че от събраните доказателства не може да се
направи извод, че е налице добросъвестно изпълнение и не се установявало сумата
13067 лева за поддръжка на общи части за периода от 2011г. – 2014г. от по 2800
лева за 2015г. до 31.08. – 1867 лева, равняващи се на 954,58 евро да е платена
от ответницата в офис на дружеството „Ист- Ком“ ООД, нито да е отразена в
счетоводството на дружеството. Представената квитанция била издадена не от „Ист
- Ком“ ООД, а от етажната собственост. Лицето Д. П. било съдружник, но не и
управител или изрично упълномощено лице да събира процесните такси, поради
което не можело да се приеме за лице, явяващо се овластено въз основа на недвусмислени
обстоятелства да получи плащане за сметка на „Ист –Ком“ ООД. В обобщение счита,
че плащането на ответницата към Д. П. не е надлежно за вноските за 2015г.,
които продължавало да бъдат дължими.
Моли да се отмени обжалваното решение и
вместо него да се постанови друго, с което да се уважи претендираната с
исковата молба сума в размер на 2801 лева, ведно с 843,89 лева лихва за забава,
ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата като основателна и
доказана.
Претендира разноски. Представя договор
за правна защита и съдействие за заплатен адвокатски хонорар в размер на 800
лева. Не се правят искания за събиране на доказателства.
Препис от въззивната жалба е връчен на С.К.
на 21.01.2019. като в законния срок е постъпил писмен отговор чрез адв. Дичко Янев (пълнм. л.51).
Въззиваемата оспорва въззивната жалба като намира решението на РС Бургас за
правилно и законосъобразно. Сочи, че съгласно протокол № 1 от 18.05.2015г. на
ОС на ЕС е взето решение таксата за обслужване и управление да е в размер на
9,60 евро на кв.м. от притежаваната от ответника площ за година, платима
еднократно до 31.03.2015г. По време на същото събрание етажните собственици
гласували решение за управляваща фирма да се избере „Ист- Ком“ ООД, която да
осъществява дейността по обслужване и управление на жилищната сграда и да
събира от собствениците дължимите такси за обслужване, изрично била указана
банковата сметка, по която да се извършва плащане с титуляр „Ист-Ком“ ООД. Счита
за логично „Ист-Ком“ ООД да се грижи за поддръжка на сградата, тъй като „Ист-
Ком“ ООД било инвеститор на сградата и собственик на повече от половината
апартаменти в нея като съдружници с равно участие в капитала били А. П. и Д. П.,
а на ОС от 18.05.2015г. за управител на ЕС била избрана съпругата на А. П. – М.
П.. Таксите били събирани от М. П. като сумите се превеждали по сметка на „Ист
–Ком“ ООД. Намира, че са налице всички предпоставки за прилагане на хипотезата
на чл. 75, ал. 2 ЗЗД. Налице били недвусмислени обстоятелства, че е изпълнено
на легитимирания да получи плащането кредитор „Ист-Ком“ ООД – плащането било
извършено в офис на „Ист-Ком“ ООД, лицето, което е платило е предало сумата на
съдружника Д. П., който прибрал парите в касата на дружеството и затова
длъжникът се е освободил от задължението си с извършеното плащане. Намира, че
етажната собственост не е активно процесуално легитимирана да предяви иск за
заплащане на таксите за обслужване и управление, а активната легитимация
принадлежи на „Ист-Ком“ ООД.
Моли да се потвърди решението на РС
Бургас. Претендира разноски. Не се правят доказателствени искания.
РС Бургас се е произнесъл по обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД вр.
чл. 6, ал. 2 вр. чл. 6, ал.1, т. 10 ЗУЕС.
С Определение № 353/25.02.2019г. по
в.гр.д. № 167/2019г. по описа на ОС Бургас съдебният състав намери жалбата за редовна
и допустима като подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт и на основание чл.268 и сл. от ГПК я внесе за разглеждане
в открито съдебно заседание.
В съдебно заседание пред въззивна
инстанция процесуалният представител на въззивника поддържа въззивната жалба, а
този на въззиваемата – отговора на въззивна жалба, страните не сочат нови
доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа страна
следното:
РС Бургас е сезиран с искова молба от
Етажна собственост на жилищна сграда „Влас-юг“, находяща се в гр. С. В., ул. „С.
В.ий“ № **, вх. * (западен), представлявана от пълномощника М. П. чрез адв.
Чапразлиев срещу Д. И. К. и С.М. К., с която се моли за постановяване на
решение, с което ответниците да бъдат осъдени да заплатят на Етажната
собственост сумата от 1432,13 евро левова равностойност 2801 лева, от които
786,05 евро, левова равностойност 1537,38 лева, представляваща дължима парична
вноска за поддръжка и охрана на общите части на сградата за 2015 година за ап.
А3/6 и 646,08 евро, левова равностойност 1263,62 лева дължима парична вноска за
поддръжка и охрана на общите части на сградата за 2015 година за апартамент
А3/7, сумата 843,89 лева, представляваща лихва за забава върху главницата,
считано от 01.05.2015г. до датата на подаване на исковата молба, както и
законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Твърди се, че Д. К. е собственик на два
недвижими имота апартамент А3/6 с площ от 74,24 кв.м., ведно с 7,64 кв.м.
идеални части от общите части на сградата и апартамент А 3/7 с площ от 61,02
кв.м., ведно с 6,28 кв.м. идеални части от общите части на сградата, находяща
се в гр. С. В., ул. С. В., вх. *. Съгласно нотариален акт от 2009г. Д. К.
учредила пожизнено право на ползване върху двата апартамента в полза на С.К.. С
решение от 08.12.2010г. на ОС на собствениците във вх. А за управител на ЕС
била избрана М. И. П., взето било решение собствениците да заплащат по 9,60
евро за квадратен метър с ДДС, включително и общите части за всеки апартамент, годишно
за поддръжка на общите части и за разходи за охрана на сградата и апартаментите
като следвало да се внасят до 30 април за текущата година. Ответниците дължали
заплащането на такса за 2015г. общо в размер на 1432,13 евро, левова
равностойност 2801 лева, от които 786,05 евро, левова равностойност 1537,38
лева, представляваща дължима парична вноска за поддръжка и охрана на общите
части на сградата за 2015 година за ап. А3/6 и 646,08 евро, левова
равностойност 1263,62 лева дължима парична вноска за поддръжка и охрана на
общите части на сградата за 2015 година за апартамент А3/7. С решение от
20.06.2016г. за управител на ЕС бил избран И. К. Представя доказателства.
С молба-уточнение от 03.10.2018г. ищецът
се е отказал от иска срещу Д. К. и поддържа иска само срещу С.М.К. в качеството
й на ползвател на процесните апартаменти. С влязло в сила определение от
05.10.2018г. съдът е прекратил производството по отношение на Д. К..
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен
отговор, с който иска се оспорва като считат, че е недопустим, а на следващо
място и неоснователен. Прави се възражение за изтекла давност, тъй като
съгласно решение на ОС на ЕС от 18.05.2015г. в т. 6 било предвидено таксата за
управление да бъде в размер на 9,60 евро на кв.м. и да се заплаща до 31.03.
всяка текуща година. Твърди че са проведени ОС на ЕС на 08.12.2010г., на
18.05.2015г. и на 25.03.2016г. Отделно от това се твърди, че задължението е
изпълнено, съгласно касов ордер се установявало, че Д. К. заплатила за
поддръжка на общи части за 2011г., 2012г., 2013г., 2014г., 2015г. сума общо в
размер на 13067 лева. Протоколите от 18.05.2015г. и от 08.12.2010г. от ОС на ЕС
доказвали, че „Ист – Ком“ ООД – в ликвидация е дружеството, което осъществявало
дейност по поддръжка и управление на жилищната сграда Влас – Юг. На
25.03.2016г. било проведено ОС като от т. 9 било видно, че Д. К. направила
плащане за ап. 3/6 и 3/7 като бил посочен остатък за плащане 474,69 евро. Моли
за отхвърляне на иска. Представя доказателства.
Не е спорно между страните и от
представени документи за собственост л. 7-13 се установява, че от 2008г. Д. К.
е собственик на самостоятелни обекти в сграда, находяща се в гр. С. В., ул. С. В., ет. *, ап. */* с обща площ на жилището и общите части
от 81,88 кв.м. и ап. 3/7 с обща площ на жилището и общите части от 67,30 кв.м.,
върху които впоследствие през 2009г. учредила право на ползване в полза на С.М.К.
Съгласно протокол № 1/08.12.2010г. от ОС
на собствениците на имоти в жилищна сграда „Влас-юг“, гр. С. В., ул. „С.“ № **,
вход * /западен/ , за управител на ЕС е избрана М. И. П.,
определен е размера на паричните вноски за разходите за охрана на сградата и
апартаментите и поддържането на общите части на сградата в размер на 9,60 евро
за кв.м. с ДДС, включително и общите части за всеки апартамент годишно. Сумите
е предвидено, че се внасят до 30 април за текущата година, от тази вноска се освобождават
собственици на апартаменти, които имат подписани договори за обслужване с Ист
Ком ООД.
Видно от протокол № 1 от 18.05.2015г. на
ОС на ЕС, М. П. е избрана за управител на ЕС, определена е такса за обслужване
и управление в размер на 9,60 евро за квадратен метър от притежавана от
собственика площ за година, която се заплаща до 31.03 всяка текуща година. За
управляваща фирма, на която е възложено да осъществява дейността по обслужване
и управление на жилищната сграда и е предвидено да събира подлежащите на
плащане от всички собственици такси за обслужване и управление е избрана Ист
Ком ООД. Упълномощен е избрания управител да сключи договор с новоизбраното
дружество за обслужване и управление на сградата от името на представителите на
етажната собственост.
Представена е покана до лице В. Г. да
заплати дължима такса за обслужване и управление за 2015г. в размер на 733,15
евро до 17.07.2015г. Уведомен е и за приетото решение на ОС, че такси се дължат
до 31 март на всяка календарна година като е определено тя да бъде в размер на
9,60 евро на кв.м.
Представен
е протокол от ОС на ЕС от 20.06.2016г., с който
И. К. е избран за управител на ЕС. С пълномощно с нотариална заверка на
подписа от 22.03.2018г. извършена от нотариус с рег. № 658 на НК И. К. упълномощил М. П. да
представлява ЕС във връзка с незаплатени такси за управление и поддръжка.
Представена
е квитанция, издадена от Етажна собственост гр. С. В.,
ул. С. В. № **, Ж.С. в полза
на Д. И. К. за поддръжка на общите части 2011г. – 2800 лева, 2012г. – 2800
лева; 2013г. – 2800 лева; 2014г. – 2800 лева, 2015г. до 31.08.- 1867 лева, обща
сума 13067 лева с дата 21.10.2015г. и подпис. Квитанцията е оспорена от
представителя на ищеца като неистинска и
неавтентична и че положеният подпис не е на управителя М. П. и е открито
производство по чл. 193 ГПК след изявление на процесуалния представител на
ответницата, че ще се ползва от документа. Заедно с това процесуалният
представител на ответника заявява, че подписът действително не е на М. П., а на
съдружник в Ист Ком ООД - Д. П., и на
което дружество било възложено събирането на таксите за поддръжка и управление
на общите части.
Съдът
извърши служебна справка в ТР, от която установи, че съдружници в дружеството
Ист Ком ООД - в ликвидация са А. П. и Д. П..
С
обжалваното решение РС Бургас е приел, че е добросъвестно изпълнено на лице,
което се явява овластено въз основа на недвусмислени обстоятелства да получи
платените суми за етажна собственост и затова е приел, че задължението на
ответницата е погасено частично чрез извършеното плащане на 21.10.2015г. на
сумата общо в размер на 954,58 евро и за двата апартамента. Относно сумата в
размер на 477,55 евро съдът е приел, че следва да бъде заплатена не в полза на
етажната собственост, а на избраното с решение от 18.05.2015г. дружество Ист
Ком ООД, овластено да събира дължимите такси. Ето защо е отхвърлил исковите
претенции.
С
оглед изложената фактическа обстановка, от правна страна, този състав намира
следното:
Предявени
са съединени в условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове
с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД вр. чл. 6, ал. 2 вр. чл. 6, ал.
1, т. 10 ЗУЕС.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Решението на РС Бургас
е валидно и допустимо.
Всеки собственик на обект в
сграда-етажна собственост е длъжен да участва в разноските, необходими за
поддържането или възстановяването на общите части на сградата /определени в §
1, т.11 от ПЗР на ЗУЕС/, както и в полезните разноски /определени в §1,
т.12 от ПЗР на ЗУЕС/,
за които е взето решение на общото събрание. Съгласно чл. 6, ал. 2 ЗУЕС ползвателите
на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост имат
задълженията на собствениците с изключение да заплащат разходите за ремонт,
реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите
части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските,
определени за фонд "Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните
идеални части, и освен ако не е уговорено друго между собственика и ползвателя.
Съгласно чл. 48, ал. 8 ЗУЕС за поддържане на общите части на етажната
собственост собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти
правят ежемесечни вноски в размер, определен в правилника за вътрешния ред или
с решение на общото събрание.
В
случая не се установи да е уговорено различно между собственика и ползвателя,
поради което ползвателят има задължение да заплаща разходите за управлението и
поддържането на общите части на сградата, което следва от нормата на чл. 6, ал.
1, т. 10 вр. чл. 6, ал. 2 ЗУЕС.
Следователно,
ищецът носи тежестта да установи при условията на пълно и главно доказване
предпоставките, че ответникът е лице, което е ползвател на обособен
самостоятелен обект в сградата етажна собственост и наличието на валидно решение на Общото събрание за определяне на
месечни вноски за покриване на общите разходи и припадащите се суми за всеки
етажен собственик/ползвател/обитател. По отношение на елемента от фактическия
състав – неизпълнение на задължението на ползвателя да заплаща определените от
ОС разноски за общите части, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната
страна носи тежестта да докаже положителния факт, който го опровергава – точно
изпълнение.
Съгласно
чл. 23, ал. 4 ЗУЕС управителят представлява пред съда собствениците в етажната
собственост по исковете, предявени срещу тях във връзка с общите части, и по
исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не
изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по този закон.
Съгласно представеното решение на ОС на ЕС от 20.06.2016г. за управител на
етажната собственост е избран И. К., който с пълномощно с нотариална заверка на
подписа е упълномощил М. П. да представлява етажната собственост пред съд като
завежда дела срещу неплатилите такса за поддръжка собственици или ползватели.
Ответницата
не оспорва качеството си на ползвател на самостоятелни обекти в сградата – ап.
3/6 и ап. 3/7. Видно от нотариален акт № *** по н.д. № 1***/20**г. на нотариус
рег. № 208 на НК правото на ползване е учредено в полза на ответницата през
2009година, което е в период, предхождащ датата на процесния период и касаещ
процесното вземане – 2015г.
В
случая липсват доказателства решенията на общото събрание на етажната
собственост да са били отменени от съд съгласно специалния ред на чл.
40 от ЗУЕС,
поради което следва да се приеме, че са налице валидно взети решения, влезли са
в сила и произвеждат действие, като обвързват етажните собственици по отношение
на приетото - включително и за размера и сроковете на дължимите суми за
поддръжка и управление на общите части на етажната собственост.
Съгласно
чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗУЕС Общото събрание определя размера на паричните вноски
за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. Видно
от протокол на ОС на ЕС от 08.12.2010г., е определен размерът на паричните
вноски за разходите за охрана на сградата и апартаментите и поддържането на
общите части на сградата в размер на 9,60 евро за кв.м. с ДДС, включително и
общите части за всеки апартамент годишно и се дължи до 30 април за текущата
година. От тази вноска се освобождават собственици на апартаменти, които имат
подписани договори за обслужване с Ист Ком ООД - такъв договор по делото не е
представен, поради което ответницата дължи заплащането на вноските. Този състав
също намира, че приетото на ОС на ЕС от 18.05.2015г. решение относно таксата за
обслужване и управление в размер на 9,60 евро на квадратен метър да се заплаща
еднократно до 31.03. всяка текуща година, има действие занапред. Този извод
следва от обстоятелството, че решението е прието след като вече е настъпил
падежа за плащане на таксите за 2015г. – 30.04.2015г., а от друга страна този
извод се прави и от представената покана до г-н Григоров, в която е уведомен за
новия срок за изпълнение на задължението за заплащане на такса – занапред, а не
и за падежиралата вече вноска за 2015г., за която му е предоставена възможност
да изпълни в продължен срок.
Съгласно
приетото на ОС на ЕС на 08.12.2010г. таксата за охрана на сградата и
апартаментите и поддържането на общите части за 2015г. е дължима до
30.04.2015г. като съобразно площта на обектите за ап. 3/6 е 786,05 евро (9,60
евро на кв.м. при обща площ на жилището и общите части 81,88 кв.м.), а за ап.
3/7 е 646,08 евро (9,60 евро на кв.м. при обща площ на жилището и общите части
67,30 кв.м.).
Съгласно
чл. 11, т. 11 ЗУЕС Общото събрание може да приеме решение за възлагане на
дейности по поддържането на общите части на сградата на юридическо или
физическо лице срещу възнаграждение, като определя и конкретни правомощия на
управителя, които могат да бъдат възложени за изпълнение на тези лица. Именно в
съответствие с посочената разпоредба на проведеното на 18.05.2015г. ОС
дружеството „Ист Ком“ ООД е избрано да осъществява дейността по обслужване и
управление на жилищна сграда Влас – юг, както и да отговаря и за събирането на
дължимите такси за обслужване от страна на собствениците. Упълномощен е
управителят да сключи договор с избраното дружество за обслужване и управление
на сградата от името на представителите на етажната собственост. Такъв договор по
делото обаче не е представен. С приемането на това решение е предвидено част от
правомощията на управителя да бъдат възложени на дружеството „Ист Ком“ ООД по
смисъла на чл. 17, ал. 2, т. 7 от ЗУЕС. Титуляр на вземането обаче продължава
да е етажната собственост, а посоченото дружество има право да извършва изрично
определени дейности. С приетото решение напрактика ОС на ЕС е предвидило
възможност собствениците да заплатят на „некредитор” (по смисъла на чл. 75 от ЗЗД), овластен от етажната собственост да приема изпълнение на задължението за
заплащане на таксите за управление и поддръжка на общите части в сградата, определен
е начин на изпълнение на задължението за заплащане на съответните такси.
Използването на тази възможност обаче не променя обстоятелството, че именно
етажната собственост е легитимирана да получи дължимите суми, още повече, че не
е представен договор за управление и поддръжка на общи части.
Ето
защо този състав счита, че етажната собственост е легитимирана да претендира плащане
на задълженията за такси за поддръжка и управление на общи части. Съгласно чл.
75, ал. 1 ЗЗД изпълнението на задължението трябва да бъде направено на
кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице. В противен
случай то е действително само ако кредиторът го е потвърдил или се е
възползувал от него. Предвид посоченото изпълнението ще е валидно, ако е
изпълнено на етажната собственост или на „Ист Ком“ ООД – в ликвидация. Не е
оспорено обстоятелството, че представената квитанция изхожда от лицето Д. П. Не
се споделят съображенията, изложени във въззивната жалба, че Д. П. не е лице,
за което би могло недвусмислено да се приеме, че е овластено да получи
плащането. Той е съдружник в дружеството Ист Ком ООД, което дружество е овластено
да получи плащане, с извършеното плащане са погасени задължения не само за
2015г., но и за предходни периоди. Точно изпълнение има не само, когато е
извършено спрямо кредитора, но още и на овластеното лице, на всяко трето лице,
когато кредиторът го потвърди или се е възползвал от него. Точно е изпълнението
още и към привиден кредитор (чл.
75, ал. 2 ЗЗД)
- при наличие на такива обективни условия, които подвеждат длъжника. Те трябва
да са недвусмислени и при нормално проявена грижа от длъжника, той да има
основание да приеме, че престира на надлежния кредитор или негов представител.
Кои са тези обстоятелства е фактически въпрос, който се преценява от съда
според всички факти по делото (така Решение № 787 от 18.11.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 1539/2009 г., IV г. о., ГК). В случая с приетото от ОС на ЕС решение Ист
Ком ООД да събира такси за управление и поддръжка на сградата длъжникът е
считал, че изпълнява на Ист Ком ООД чрез плащането на Д. П. и той е лице, овластено
да получи плащането. Ето защо този състав намира, че задължението за заплащане
на такси за поддръжка и управление за 2015г. е частично погасено чрез извършено
на 21.10.2015г. плащане в размер на 1867 лева равняващи се на 954,58 евро.
Предвид обстоятелството, че длъжникът не е посочил кое задължение погасява,
плащането следва да се отнесе поравно към всеки от двата апартамента или
длъжникът е заплатил дължимата такса в размер на 933,50 лева равняващи се на
477,29 евро за всеки апартамент за 2015г.
За
останалата част от дължимата такса по делото липсват доказателства да е налице
плащане. Предвид посоченото за апартамент № А3/6 се дължи заплащане на парична
вноска за поддръжка и охрана на общите части на сградата за 2015 година в
размер на 308,76 евро левова равностойност 603,88 лева (разлика между дължимата
вноска от 786,05 евро и заплатените 477,29 евро), а за апартамент 3/7 се дължи
парична вноска за поддръжка и охрана на общите части на сградата за 2015 година
в размер на 168,79 евро левова равностойност 330,12 лева (разлика между
дължимата 646,08 евро и заплатените 477,29 евро) или общата дължима сума е в
размер на 477,55 евро левова равностойност 934 лева, за която искът е основателен
и следва да бъде уважен, а в тази част решението на РС следва да бъде отменено
и вместо това да се постави друго, с което ответницата да бъде осъдена да
заплати на етажната собственост 477,55 евро левова равностойност 934 лева,
представляваща сборна главница за дължима парична вноска за поддръжка и охрана
на общите части на сградата за 2015г., от която сумата от 308,76 евро левова
равностойност 603,88 лева за апартамент № А3/6 и 168,79 евро левова
равностойност 330,12 лева за апартамент А3/7. Върху посочената сума се дължи и
лихва заради забава за периода от датата на подаване на исковата молба в съда –
19.04.2018г. до датата на окончателното плащане.
Относно
иска за заплащане на обезщетение заради забава: чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предписва,
че при забава за изпълнение на парично задължение длъжникът дължи законната лихва
за забава. В случая се касае се за парично задължение, за което е установен
срок за изпълнение и е настъпил падеж за неговото плащане на 30.04.2015г., т.е.
от 01.05.2015г. длъжникът е в забава и дължи обезщетение заради забава. Размерът
на обезщетението следва да се определи в размер на законната лихва, който е
нормативно определен, на основание чл.
86, ал. 2 ЗЗД
- основният лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с
10 пункта (Постановление
№ 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени парични задължения в сила от 01.01.2015 г.), затова
обезщетението за забава се изчисли общо в размер на 371,80 лева (чрез лихвен
калкулатор http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html) както следва: законната
лихва върху сумата от 2801 лева за периода от 01.05.2015г. до датата на
частичното плащане – 21.10.2015г., е в размер на 135,61 лева и законната лихва върху
сумата в размер на 934 лева за периода от 22.10.2015г. до деня, предхождащ датата
на подаване на исковата молба в съда – 18.04.2018г., е в размер на 236,19 лева.
Искът за заплащане на обезщетение заради забавено изпълнение над сумата от 371,80
лева до пълния предявен размер от 843,89 лева, а именно за сумата от 472,09
лева е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен, а решението на РС Бургас
в тази част потвърдено.
На
основание чл. 81 ЗЗД съдът дължи произнасяне и по разноските. Предвид направеното
от страните възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът изчисли, че минималният
размер на дължимото адв.възнаграждение е в размер на 485,14 лева изчислено съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски съразмерно с уважената част от иска или сумата в размер на 435 лева – разноски за две съдебни инстанции, за
които ответницата следва да бъде осъдена. Въззиваемата също има право на
разноски съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно с отхвърлената част от иска или
в размер на 623 лева за две съдебни инстанции, за които следва да бъде осъдена
етажната собственост.
На основание чл.
280 ГПК решението е необжалваемо.
Воден
от горното, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №
2408/23.11.2018г., постановено по гр.д. № 2781/2018г. по описа на Районен съд Бургас
В ЧАСТТА, в която е отхвърлен иска на
Етажна собственост на жилищна сграда „Влас-юг“, находяща се в гр. С. В., ул. „С.
В.“ № **, вх. * (западен), представлявана от М. И. П. ЕГН ********** в
качеството й на пълномощник на управителя И. Д. К. ЕГН ********** за осъждане на С.М.К. ЕГН ********** с
адрес *** като ползвател на ап. А3/6 и ап. А3/7 в гореописаната сграда в режим
на етажна собственост да заплати на
основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД вр. чл. 6, ал. 2, вр. чл. 6, ал. 1, т. 10
от ЗУЕС сумата над 954,58 евро левова равностойност 1867
лева до пълния предявен размер от 1432,13 евро левова равностойност 2801 лева –
сборна главница, представляваща
дължима парична вноска за поддръжка и охрана на общите части на
процесната сграда в режим на етажна собственост за 2015г. въз основа на решение
на ОС на ЕС от 08.12.2010г., в това
число над сумата 477,29 евро левова равностойност 933,50 лева до пълния
предявен размер от 786,05 евро левова равностойност 1537,38 лева за апартамент
А3/6 и над сумата 477,29 евро левова
равностойност 933,50 лева до пълния предявен размер от 646,08 евро левова
равностойност 1263,62 лева за апартамент А3/7, както И ЗА ЗАПЛАЩАНЕ на законна
лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане;
КАКТО И В ЧАСТТА,
с която е отхвърлен иска за законна
лихва заради забава върху сборната главница над сумата от 472,09 лева до предявените 843,89 лева,
представляваща сборна лихва заради забавено плащане на сборната главница, за
периода от 01.05.2015г. до 18.04.2018г.
КАКТО И В ЧАСТТА,
с
която Етажна собственост на жилищна сграда „Влас-юг“, находяща се в гр. С. В.,
ул. „С. В.“ № **, вх. * (западен), представлявана от М. И. П. ЕГН ********** в
качеството й на пълномощник на управителя И. Д. К. ЕГН ********** е осъдено да
заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на С.М.К. ЕГН ********** с адрес *** сумата
от 475 лева – разноски за адвокатско възнаграждение
И ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание
чл. 79, ал. 1 вр. чл. 6, ал. 2, вр. чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС С.М.К. ЕГН ********** с адрес *** като
ползвател на ап. А3/6 и ап. А3/7 в жилищна сграда „Влас-юг“, находяща се в гр. С.
В., ул. „С. В.“ № **, вх. * (западен) да
заплати на Етажна собственост на
жилищна сграда „Влас-юг“, находяща се в гр. С. В., ул. „С. В.“ № **, вх. *
(западен), представлявана от М. И. П. ЕГН ********** в качеството й на
пълномощник на управителя И. Д. К. ЕГН ********** сумата от 477,55 евро (четиристотин седемдесет и седем евро и петдесет
и пет евроцента) левова равностойност 934 лева (деветстотин тридесет и четири
лева) - сборна главница, представляваща парична вноска за поддръжка и
охрана на общите части на жилищна сграда „Влас-юг“, находяща се в гр. С. В.,
ул. „С. В.“ № **, вх. * (западен) в режим на етажна собственост за 2015 година
въз основа на решение на ОС на ЕС от 08.12.2010г., от която сумата от 308,76 евро (триста и осем евро и
седемдесет и шест евроцента) левова равностойност 603,88 лева (шестстотин и три
лева и осемдесет и осем стотинки) за апартамент А3/6 и сумата от 168,79 евро
(сто шестдесет и осем евро и седемдесет и девет евроцента) левова равностойност
330,12 лева (триста и тридесет лева и дванадесет стотинки) за апартамент А3/7,
ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на подаване на исковата молба – 19.04.2018г. до датата на
окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание
чл. 86 ЗЗД вр. чл. 6, ал. 2, вр. чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС С.М.К. ЕГН ********** с адрес *** като
ползвател на ап. А3/6 и ап. А3/7 в жилищна сграда „Влас-юг“, находяща се в гр. С.
В., ул. „С. В.“ № **, вх. * (западен) да
заплати на Етажна собственост на
жилищна сграда „Влас-юг“, находяща се в гр. С. В., ул. „С. В.“ № **, вх. *
(западен), представлявана от М. И. П. ЕГН ********** в качеството й на
пълномощник на управителя И. Д. К. ЕГН ********** сумата от 371,80 лева
(триста седемдесет и един лева и осемдесет стотинки), представляваща сборна
лихва заради забавено плащане на сборната главница, изчислена върху сумата от
2801 лева за периода от 01.05.2015г. до датата на частичното плащане –
21.10.2015г. в размер на 135,61 лева и върху сумата в размер на 934 лева за
периода от 22.10.2015г. до деня, предхождащ датата на подаване на исковата
молба в съда – 18.04.2018г. в размер на 236,19 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 1 ГПК С.М.К. ЕГН **********
с адрес *** да заплати на Етажна собственост на жилищна сграда
„Влас-юг“, находяща се в гр. С. В., ул. „С. В.“ № **, вх. * (западен),
представлявана от М. И. П. ЕГН ********** в качеството й на пълномощник на
управителя И. Д. К. ЕГН ********** сумата
от 435 лева (четиристотин тридесет и пет лева) разноски за две съдебни
инстанции съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.
78,ал. 3 ГПК Етажна собственост на
жилищна сграда „Влас-юг“, находяща се в гр. С. В., ул. „С. В.“ № **, вх. *
(западен), представлявана от М. И. П. ЕГН ********** в качеството й на
пълномощник на управителя И. Д. К. ЕГН ********** да заплати на С.М.К. ЕГН ********** с адрес *** в размер на 623 лева (шестстотин двадесет
и три лева) разноски за две съдебни инстанции съразмерно отхвърлената част
от иска.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.