Решение по дело №1862/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Началник група „ОП“ Районно управление Айтос към ОД на МВР Бургас срещу решение № 108/22.08.2023г., постановено по н.а.х.д. № 171/2023г. по описа на Районен съд Айтос, в частта, в която е отменено наказателно постановление № 22-0237-000268/18.01.2023г. Счита решението, в обжалваната му част, за постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Не споделя мотивите на съда, с които е обоснована отмяната и излага доводи за съставомерност на деянията и правомерно ангажиране отговорността на водача, на сочените правни основания. Иска се отмяна на съдебното решение в обжалваната му част и потвърждаване на издаденото наказателно постановление.

Ответникът – С.Р.А. ***, редовно уведомен, оспорва касационната жалба и прави искане да бъде оставена без уважение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Със своето решение, в обжалваната част, Районен съд Айтос е отменил наказателно постановление № 22-0237-000268/18.01.2023г. издадено от началник група „ОП“ РУ Айтос, с което на С.Р.А. за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.5, пр.1 вр. ал.1, т.5, пр.1 вр. ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер 1 200 лв. (т.1 от НП); за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер 10 лв. (т.2 от НП), и за нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП му е наложена глоба размер 20лв. (т.3 от НП). Съдът е преценил, че водачът не е осъществил състава на нарушението по чл.150а от ЗДвП, тъй като не се установява, той да е управлявал МПС със СУМПС, което е изгубено/ откраднато, предвид това, че е установен да управлява с бележката която му дава право да управлява за срок от 1 месец, т.е събраните по делото доказателства обосновават друг състав на нарушение по ЗДвП. По отношение на нарушението описано в т.2 от НП е счел, че следва да се приложи по-благоприятната за дееца разпоредба, предвид настъпила законодателна промяна. Относно описаното в т.3 на НП нарушение съдът е обосновал извод за несъставомерност на деянието при липсата на доказателства, че МПС не е преминало ГТП или кога е последният преминат такъв, като е приел и че административнонаказващият орган неправилно е определил за приложима санкционната разпоредба на чл.185 от ЗДвП, предвид наличието на конкретната норма на чл.181, т.1 ЗДвП, която санкционира описания състав на нарушение.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

На С.А., в качеството му на водач на МПС е издадено наказателно постановление за това, че на 06.12.2022г. около 10,30 ч. е управлявал л.а. марка „Опел“, модел „Омега“, рег.№ К0187ВК, собственост на трето лице, по третокласен път 208 с посока на движение от гр.Провадия към гр.Айтос, като в района на хотел „Роадстар“, след като е спрян за проверка от контролни длъжностни лица при РУ Айтос не е представил СУМПС. От полицейските органи е извършена справка, при която е установено, че водачът управлява със свидетелство, което е обявено за изгубено, както и не е представил контролен талон към същото и пожарогасител, а проверяваното МПС е без преминат годишен технически преглед.

Правилно като краен резултат първоинстанционния съд е приел, че оспореното наказателно постановление относно установеното нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП (т.1), е незаконосъобразно, но по различни от изложените от него мотиви.

Видно от обстоятелствената част на съставения АУАН, в него е посочено, че водачът управлява МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност на 08.02.2022 г. В последствие, с наказателното постановление е наложено наказание на лицето на основание нормата на чл.177, ал.5, пр.1 вр. ал.1, т.5, пр.1 вр. ал.1, т.2 от ЗДвП, за това, че управлява МПС със свидетелство за управление, което е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. В случая, наказателното постановление, в частта по т.1, е издадено за административно нарушение което не е посочено в съставения АУАН, тоест то е издадено за административно нарушение за което не е съставен АУАН, което е съществено процесуално нарушение на изискванията на чл.36, ал.1 от ЗАНН и е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, в тази му част.

Правилно съдът е отменил издаденото наказателно постановление в частта по т.2, относно приетото за извършено нарушение на нормата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, с което лицето е санкционирано за това, че не носи контролния талон към СУМПС.

Съгласно чл.3, ал.2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Прилагането на по-благоприятния закон се свързва с хипотезите, при които или се изключва наказуемостта на даден вид деяния, третирани дотогава като административни нарушения, или се предвижда по-леко по размер и вид наказание за деяния, които представляват административни нарушения и по стария закон. В конкретния случай, при издаване на наказателното постановление са действали предходните редакции на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, съгласно които водачът на МПС е длъжен да носи свидетелство за управление на МПС и контролен талон, за неизпълнение на които задължения е предвидена санкция. С измененията на ЗДвП публикувани в ДВ бр.67/2023 г., в сила от 04.08.2023г., е отпаднало изискването за носене на контролен талон, съответно не се налага санкция за неносенето му, което по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН представлява по-благоприятна за нарушителя законодателна уредба, при която са отпаднали посочените задължения, поради което процесното деяние към настоящия момент, не съставлява административно нарушение и правилно наказателното постановление, в тази му част, е било отменено от първоинстанционния съд.

Правилно като краен резултат първоинстанционния съд е приел, че оспореното наказателно постановление относно установеното нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП (т.3), е незаконосъобразно, но по различни от изложените мотиви.

Неправилно съдът е приел, че в случая с описаното деяние лицето е нарушило нормата на чл.147, ал.3 от ЗДвП.

Видно от наказателното постановление, в тази му част, С.А. е санкциониран за това, че управлява ППС, което не е представено на технически преглед, като е прието, че с това деяние е нарушена нормата на чл.147, ал.1 от ЗДвП.

Съгласно чл.147, ал.1 от ЗДвП, регистрираните МПС и теглените от тях ремаркета и ППС, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на ППС на поделенията на въоръжените сили, и ППС с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност, като условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на самоходните машини, колесните трактори с максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи. Съответно в ал.3 е предвидено в каква периодичност ППС подлежат на проверка за техническата им изправност.

Нормите на чл.147, ал.1 и ал.3 от ЗДвП, не вменяват конкретно задължение на определено лице и не въвеждат забрана за управление на ППС, което не е минало изискващия се технически преглед. Същевременно нормата на чл.181, т.1 от ЗДвП (която според първоинстанционния съд е била приложима в случая) предвижда санкция за собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед, но не и за водач, който не е собственик на превозното средство, съответно не е длъжностно лице. Ето защо, следва да се приеме, че законодателя е предвидил задължението по чл.147, ал.1 от ЗДвП за собственика на автомобила или съответното длъжностно лице. В случая, след като С.А. не е собственик на управлявания от него автомобил, съответно не е длъжностно лице, той не е имал задължението да го представи за технически преглед и не е нарушил нормите нито на чл.147, ал.1 от ЗДвП, както е приел наказващия орган, нито на чл.147, ал.3 от ЗДвП, както счита първоинстанционния съд. В ЗДвП липсва изрично предвидено задължение на водача на ППС, който не е негов собственик, да го представя за технически преглед поради което А. не би могъл да бъде санкциониран за това нарушение нито на основание чл.181, т.1 от ЗДвП, нито на основание чл.185 от ЗДвП и правилно наказателното постановление е било отменено в тази му част.

С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, решението на Районен съд Айтос, в обжалваната му част, следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 108/22.08.2023г., постановено по н.а.х.д. № 171/2023г. по описа на Районен съд Айтос, в частта, в която е отменено наказателно постановление № 22-0237-000268/18.01.2023г. издадено от началник група „ОП“ Районно управление Айтос към ОД на МВР Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: