Определение по дело №466/2019 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 630
Дата: 9 октомври 2019 г. (в сила от 26 април 2021 г.)
Съдия: Диана Вълева Джамбазова
Дело: 20193000500466
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 20 септември 2019 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

630./09.10.2019 г.

 

гр. Варна

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, втори състав, в закрито заседание в следния състав:

                                         

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                        РОСИЦА СТАНЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Д.Джамбазова ч.гр.д. № 466 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е образувано по частна жалба, подадена от пълномощника на представляващия „В2М” ООД - Варна, против определение № 2453/19.08. 2019 г. по гр.д.№ 360/19 г. на ВОС, гр.о., с което е върната иско -вата молба и е прекратено производството по делото само в частта по иска срещу Народното събрание на РБ. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия в прекратената част.

Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Производството по гр.д.№360/19 г. на ВОС е образувано по главен иск, предявен от „В2М”ООД против Народното събрание на РБ за сумата от 175620,16 лв. - обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от приетите от Народното събрение изменения в Закона за държавния бюджет на РБ за 2014 г., отменени с решение №13/31.07.2014 г. по к.д.№1/14 г. на Конституционния съд. Твърденията са, че в резултат от приемането на противоконституционните текстове, ищецът заплатил под формата на „такса” по чл.35а от ЗЕВИ исковата сума и основава претенцията си на разпоредбите на ЗОДОВ. В условие на евентуалност, предявява идентичните си искания към втория ответник  - Държавата, на осн. чл.49 от ЗЗД.

В изпълнение на определение № 395/13.06.2019 г. по в.ч.гр.д.№ 273/19 г. на Апелативен съд – Варна, първоинстанционният съд е оставил производството по делото без движение с разпореждане № 1804/17.06.2019 г., като е дал изрични указания за уточняване на иска срещу Народното събрание на РБ.

С молба вх.№ 21939/17.07.2019 г. ищецът е извършил исканото уточнение и е заявил, че поддържа иска срещу Народното събрание на РБ в качеството му на процесуален субституент на държавата, а реда за разглеждане на иска следва да е по ЗОДОВ.

Постановявайки обжалваното определение, съдът се е съобразил с мотивите на определение № 395/13.06.2019 г. по в.ч.гр.д.№ 273/19 г. на Апелативен съд – Варна, обосноваващо извода, че ЗОДОВ не предвижда ред за ангажиране отговорността на Държавата за обезщетяване на вреди, произтичащи от актове, действия или бездействия на държавни органи, осъществени в нарушение на правото на ЕС. По тези искове се прилага националното законодателство, доколкото няма общностна уредба с пряко приложение, уреждаща реда за разглеждането им. С оглед липсата на възможност тези искове да се разглеждат против съответните държавни органи като процесуални субституенти на държавата, те следва да се разгледат по общо уредената деликтна отговорност в ЗЗД и в съответствие с чл.7 от КРБ.

Както в исковата молба, така и в направеното уточнение към нея, ищецът „В2М” ООД - Варна обосновава правния си интерес от иска против Народното събрание на РБ единствено с оглед процесуалния ред на разглеждане на исковата претенция.

Тъй като определянето на правната квалификация на иска е от компетентността на съда, а претенцията по двата евентуално съединени иска е една и съща - иск срещу Държавата, като длъжник по материалното правоотношение, липсва интерес от предявяване на същия иск срещу Народното събрание на РБ.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че от характера на изключение на процесуалната субституция, следва извод за неприложимостта й при непълнота на закона. Определението за връщането на исковата молба против Народното събрание на РБ и за прекратяване на производството по делото спрямо този ответник е правилно и следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА определение № 2453/19.08. 2019 г. по гр.д.№ 360/19г. на ВОС.

         Определението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:         1.

 

 

 

                                                                           2.