Р Е Ш Е Н И Е
№ 197 / 5.4.2023г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав,
в открито съдебно заседание на осми март, две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Съдия:
Георги Видев
при секретаря Радослава Манова, като
разгледа докладваното от съдия Видев административно дело № 797 по описа на
съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по протест на прокурор при Окръжна
прокуратура – Пазарджик против виза за проектиране от
29.09.2015 г., издадена от
главния архитект на община Септември, с която на основание чл. 140, ал. 3, във
връзка с чл. 12, ал. 3, чл. 8, т. 4 и чл. 147, ал. 1, т. 14 и ал. 2 от ЗУТ се
разрешава проектиране на макротурбина до 20 kw в руслото на река Чепинска в рамките на
указаната заона и височина на обслужващото генераторно помещение до 3.60 м.
Протестиращият прокурор заявява
искане за обявяване нищожността на оспорения акт. Излага съображения за
издаването му при особено съществено нарушение на относимите материалноправни
разпоредби. Поддържа протеста в проведените съдебни заседания и в представена
писмена защита. Възразява за прекомерност на претенцията за разноски на
заинтересованата страна „Елтрейд“ ООД.
Ответникът – главен
архитект на община Септември – чрез процесуалния си представител в проведените
заседания и в представена писмена защита намира протестът за основателен. На
свой ред сочи доводи за нищожността на обжалваната виза. Заявява претенция за
присъждане на разноски и възразява за прекомерност на насрещната претенция.
Заинтересованите страни –
Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Министерство на
земеделието – чрез процесуалните си представители в представени писмени защити,
(а вторият и в проведените съдебни заседания) също считат протестът за основателен.
Представят аргументи за съществени нарушения на закона при издаването на
визата, обуславящи нейната нищожност. Заинтересованата страна Министерство на
земеделието предявява и претенция за разноски.
Заинтересованата страна
„Елтрейд“ ООД, ЕИК ********* оспорва протеста чрез процесуалните си
представители в проведените заседания и в представена писмена защита. Намира
същия за недопустим и алтернативно за неоснователен. Излага доводи за
законосъобразността на обжалваната виза и за липсата на нарушения, обосноваващи
нищожността му. Претендира разноски и възразява за прекомерност на претенцията
на ответника.
Съдът намира протеста за
допустим, тъй като е подаден срещу индивидуален административен акт от
прокурор, който е овластен да оспорва такива с нормата на чл. 16, ал. 1, т. 1
от АПК. Неоснователно е възражението на заинтересованата страна, че съгласно
посочената разпоредба прокурор може да претендира единствено отмяна като
незаконосъобразен на акта но не и прогласяване на неговата нищожност.
Нищожността също е вид незаконосъбразност но такава с по-голям интензитет,
пълна незаконосъобразност. Следователно, след като прокурорът, съгласно
посочената разпоредба, може да иска отмяната на незаконосъобразни
административни актове, то той на още по-голямо основание може да претендира
тяхното обявяване за нищожни, поради пълната им незаконосъобразност.
Разгледан по същество
протестът е неоснователен:
Обжалваната виза за
проектиране е издадена от компетентен административен орган – главния архитект на
общината, съгласно изричната разпоредба на чл. 140, ал. 7 от ЗУТ.
Тезата за наличие на
особено съществени нарушения на относимите материалноправни разпоредби,
обуславящи нищожността на визата е неоснователна:
Неправилно е становището,
че заинтересованата страна „Елтрейд“ ООД няма качеството на възложител по
смисъла на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ и съответно не е било правно възможно изобщо
разглеждането на искането му и издаването на виза за проектиране. Посочената
разпоредба предвижда следното:
Чл. 161. (1) Възложител е
собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот,
и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. Възложителят
или упълномощено от него лице осигурява всичко необходимо за започване на
строителството.
В случая „Елтрейд“ ООД се
позовава на издаденото му Разрешително за ползване на повърхностен воден обект
№ 32170539/01.09.2015 г., с което на дружеството е разрешено ползването на води
от река Чепинска с цел изграждане на нови съоръжения за водовземане и за
линейна инфраструктура, пресичаща воден обект, като е предвидено изграждане на
съоръжения за поставяне на микротурбина до 20 kw за производство на електроенергия в
руслото на река Чепинска. Наличието на това разрешително навежда на третата
хипотеза на цитираната по-горе норма на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ, а именно –
заинтересованата страна притежава качеството на възложител, тъй като има
правото да строи в чужд имот по силата на закон. Доколко действително
посоченото разрешително представлява достатъчно основание, овластяващо
дружеството да строи в държавния имот в случая е ирелевантно. Същественото е,
че „Елтрейд“ ООД е поискало издаването на визата, позовавайки се на съществуващ
закон, който позволява на възложителите да изискват такава, като се е
лигитимирало с документ (разрешително), който му е издаден с цел изграждане на
микротурбина. Поради това, като е приел молбата за подадена от правоимащо лице,
въз основа на съществуваща правна норма и подкрепена със съответните документи
и е уважил искането за издаване на виза, ответникът е постановил валиден акт,
който поражда съответните правни последици. Дори и неправилно да е възприел, че
дружеството отговаря на изискванията за издаване на виза, ответникът не е
постановил нищожен акт, а само незаконосъобразен такъв.
По същите съображения е
несъстоятелен и доводът за нарушения на разпоредбите на чл. 7, ал. 5 от ЗДС и
чл. 62, ал. 1 от ЗЕ, които предвиждат следното:
Чл. 7. (5) В случаите и при
условията, определени със закон, с решение на Министерския съвет върху имоти –
изключителна и публична държавна собственост, може да се учредяват ограничени
вещни права, когато това е необходимо за:
1. изграждане на национален
обект;
2. трайно задоволяване на
обществени потребности;
3.изграждане на линейни
обекти на техническата инфраструктура, непопадащи в т. 1 и 2 – когато няма
друга техническа възможност или когато друго техническо решение е явно икономически
нецелесъобразно.
Чл. 62. Когато изграждането
или разширението на площадкови енергийни обекти, както и на надземни и подземни
хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия или на части
от тях и на свързаните с производството съоръжения и площадки за депониране на
производствени отпадъци се извършва върху имот - държавна собственост,
компетентните държавни органи учредяват в полза на лицето, което ще изгражда и
експлоатира енергийния обект, възмездно право на строеж върху земята по реда на
Закона за държавната собственост без търг или конкурс.
Видно от съдържанието на
разпоредбите е, че за изграждане в имот публична държавна собственост на
линейни обекти на техническата инфраструктура и на хидротехнически съоръжения
за производство на електрическа енергия поначало е необходимо учредяване на
ограничено вещно право и съответно на възмездно право на строеж. Но дори и да
се приеме, че с издаването на оспорената виза за проектиране са нарушени или
заобиколени тези правни норми, то същата отново би била незаконосъобразна но не
и нищожна, като издадена в нарочно предвидено производство по искане на лицето,
легитимиращо правото си с определен издаден в негова полза административен акт.
Не представляват достатъчно
тежки пороци, обосноваващи нищожност на визата и твърдените
незаконосъобразности във формата на издаването ѝ – разминаване между
текстова и графична част, липса на фактически основания и адресат. Безспорно
евентуалните несъответствия между описанието на имотите, в които ще се изгради
микротурбината и графичното им отражение не водят до нищожност на визата за
проектиране. Тези несъответствия могат да бъдат преодолени по пътя на
тълкуването. Ако това не е възможно, те биха могли да обосноват частичната или
пълната ѝ отмяна като незаконосъобразна но не се отразяват на нейната
валидност.
По отношение на липсата на
фактически основания за издаване на визата следва да се посочи, че в нея е
налице посочване на правните основания за издаването ѝ. Освен това визата
е специфичен административен акт – документ, който съгласно чл. 140, ал. 2 от ЗУТ представлява копие
(извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и
съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в
съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини,
плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива,
както и допустимите отклонения. Предвид това и тъй като по съществото си тя
представлява графичен документ – скица не следва стриктно да се прилагат
правилата за излагане на изрични фактически основания. Още по-малко липсата на
фактически основания във визата за проектиране би могла да доведе до нейната
пълна незаконосъобраност, т.е. нищожност.
Същото важи и за липсата на
изрично посочване във визата на нейния адресат. Тя е издадена дни след
подаването на искането на „Елтрейд“ ООД за издаването ѝ, като с нея е
удовлетворено именно неговото искане за проектиране на микротурбина.
Следователно, липсата на изрично посочен адресат на визата за проектиране не
представлява незаконосъобразност на акта и още по-малко може да бъде основание,
обосноваващо нищожността му.
Предвид всичко гореизложено
е безспорно, че дори и издадената
виза за проектиране да не съответства на относимите материалноправни разпоредби,
нарушенията не са толкова значителни, че да обосноват пълната ѝ
недействителност.
Следователно, оспорената
виза е издадена от компетентен административен орган, в писмена форма,
подписана е от своя издател, като са посочени законови основания за издаването
ѝ и същата е издадена по реда на нарочно предвидено в закона
административно производство. Тези обстоятелства представляват достатъчен
аргумент, за да се приеме, тя не страда от особено съществени пороци, които да
обосновават нейната нищожност.
С оглед изхода на делото е
основателна претенцията за разноски на заинтересованата страна „Елтрейд“ ООД.
Следва да ѝ бъдат присъдени 600 лв. внесени депозити за възнаграждения на
вещите лица и 1 440 лв., платено адвокатско възнаграждение. Последното не следва
да бъде намалявано, тъй като от една страна е близко до минималното, предвидено
в закона възнаграждение за дела по ЗУТ, а от друга – е справедливо с оглед
фактическата сложност на делото и големия брой проведени открити съдебни
заседания.
Поради това съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля протеста на прокурор при Окръжна
прокуратура – Пазарджик, съдържащ искане за обявяване нищожността на виза за
проектиране от 29.09.2015 г., издадена от главния архитект на община Септември,
с която на основание чл. 140, ал. 3, във връзка с чл. 12, ал. 3, чл. 8, т. 4 и
чл. 147, ал. 1, т. 14 и ал. 2 от ЗУТ се разрешава проектиране на макротурбина
до 20 kw в руслото на река Чепинска в рамките на указаната зона и височина на
обслужващото генераторно помещение до 3.60 м.
Осъжда Окръжна
прокуратура – Пазарджик да заплати на „Елтрейд“ ООД, ЕИК ********* разноски по делото в размер на 2040
лв. (две хиляди и четиридесет лева).
Решението подлежи на касационно обжалване
чрез настоящия едноличен състав на съда пред 3-членен състав на Административен
съд – Пазарджик в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия:
/п/