Решение по дело №805/2018 на Районен съд - Оряхово

Номер на акта: 260003
Дата: 16 септември 2020 г. (в сила от 16 септември 2020 г.)
Съдия: Николинка Лазарова Крумова
Дело: 20181460100805
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е № 260003

гр.Оряхово, 16.09.2020г. 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         РС – Оряхово, в публично съдебно заседание, проведено на 09.09.2020г. в състав:

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:Н.Крумова

при секретаря А.Бориславова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№805/2018г. по описа на РС – Оряхово, за да се произнесе взе предвид следното:  

            От „ Кредитреформ България „ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.” Шандор Петьофи „ №10, п.к.1606, представлявано от Радослав Велчев – управител, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Енил Николаев Енев, е предявен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.240 от ЗЗД, вр.чл.86 от ЗЗД, вр.чл.99 от ЗЗД срещу Е.И.Г., ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес *** за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сума в общ размер от 170.00 лева / сто и седемдесет лева /, представляваща главница по договор за кредит №**********/13.11.2015г., сключен между „ 4финанс „ ЕООД „ и ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.12.2018г. до окончателното изплащане на вземането.

         Претендират се и направените съдебно - деловодни разноски, както и възнаграждение за процесуално представителство съгласно чл.78, ал.8 от ГПК.

         В подкрепа на иска са представени писмени доказателства:договор за кредит №**********/13.11.2015г. и общи условия към него; разписка за извършено плащане от 13.11.2015г.; договор за прехвърляне на вземания №BGF-2018- 005/01.02.2018г. и приложение №1 към него; потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018г.; приложение №4 – пълномощно за уведомяване за цесия; уведомление за цесия и писмовна пратка от „ Български пощи „ ЕАД.

         В исковата молба се сочи, че на 13.11.20115г., ответникът Е.И.Г., сключил с „ 4финанс „ ЕООД „, опериращо на пазара за финансови услуги под търговската си марка „ Вивус „, договор за кредит №********** по реда на чл.6 от ЗПФУР.

         Сочи се, че съгласно същия член, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.Твърди се, че сключеният договор е оформен съгласно разпоредбите на чл.3, вр.чл.2 от ЗЕДЕУУ, както и, че процедурата по сключването на договора за кредит е подробно описана в Общите условия на „ 4финанс “ ЕООД и е в съответствие със ЗПФУР и приложимото законодателство.Отразено е, че кредитополучателят подава заявка за отпускане на кредит след регистрация в системата на „ Вивус “ - на интернет страницата на кредитодателя, като на посочената страница „ Вивус “ предоставят Общите си условия, които кредитополучателят трябва да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, с която трябва да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл.8 от ЗПФУР.След подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставял на кредитополучателя на интернет страницата на „ Вивус “.Кредитополучателят трябвало да подпише договора ако го приеме, като това се извършвало чрез натискане на бутона „ Подпиши “.С натискането на бутона „ Подпиши “ от кредитополучателя, се считало, че се подписвала всяка страница от договора и приложимите Общи условия.С подписването на договора за кредит, кредитополучателят потвърждавал, че е прочел и приема условията на договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка***.

         Твърди се, че в процесният случай, на 13.11.2015г. страните сключват договор за кредит, фигуриращ в системата на „ Вивус “ под №********** и явяващ се първи договор за кредит между тях.В заявката си Е.Г. заявил желание да му бъде отпусната сума в размер 170.00 лева ( сто и седемдесет лева ).Тъй като договорът за кредит бил първи между страните, допълнителни такси и лихви не били начислени от кредитодателя.Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата - 13.12.2015г..Съгласно заявката на ответника и условията по договора, сумата била отпусната на името на кредитополучателя в клон на „ Изипей “ на същия ден - 13.11.2015г..

         С настъпване на падежа по договора - 13.12.2015г., кредитополучателят не потасил дължимите суми и изпаднал в забава.На основание т.13.3, буква “ а ” от Общите условия, приложими към Договор за кредит №********** от 14.12.2015г. ( денят, следващ падежната дата ), към главницата започнало да се начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на наказателен лихвен процент - 10,01% към договорния лихвен процент ( в конкретния случай - 0,0 % ) върху неизплатената главница за периода на просрочието.От „ Вивус “ изпратили три броя напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в договора за кредит.В тези писма се съдържало информация за просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва.Писмата, съгласно т.13.5. от Общите условия към договор за кредит №********** се таксували по 10.00 лева ( десет лева ) за всяко и били за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател.Въпреки отправените покани, ответникът не погасявал гореописаните вземания.

         На 01.02.2018г. „ 4финанс “ ЕООД, в качеството му на цедент, сключил с „ Кредитреформ България “ ЕООД, в качеството му на цесионер договор за прехвърляне на вземания №BGF-2018- 005/01.02.2018г., по силата на който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията по договор №**********, както следва: главница - 170.00 лева ( сто и седемдесет лева ); наказателна лихва – 187.44 лева ( сто осемдесет и седем лева и четиридесет и четири стотинки ) за периода от 14.12.2015г. ( денят, следващ падежната дата ) до 31.01.2018г. ( денят, предхождащ датата на цесията ); отписани такси за събиране ( 3 броя изпратени писма ) 30.00 лева (тридесет лева).Посочените вземания били подробно описани в Приложение №1, което е неразделна част от договора за прехвърляне на вземания.

         По силата на сключения договор за цесия, в чл.26 и приложенията към него, цесионерът бил изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му.Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл.99, ал.3 от ЗЗД, „ Кредитреформ България “ ЕООД изпратило уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка, посредством „ Български пощи “ ЕАД, като същата била получена на 14.03.2018г. от лицето Петя Гергова, отбелязана в обратната разписка като „ сестра “.В изпълнение на договора за прехвърляне на вземания и чл.99, ал.4 от ЗЗД, „ 4финанс “ ЕООД предоставили на „ Кредитреформ България “ ЕООД - потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018г..

         В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника Илиян Илиев Илиев не е постъпил писмен такъв.

         С Определение от дата 13.07.2020г., съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

         В съдебно заседание не се явява представител на ищцовото дружество, като от последния по делото е постъпила молба, като се моли да бъде уважен предявения иск съобразно представените писмени доказателства и на основание чл.238 от ГПК и чл.239 от ГПК да се постанови неприсъствено решение, в случай, че ответникът или негов пълномощник не се яви в първото по делото съдебно заседание.

         В срока за отговор по чл.131 от ГПК, от ответника не е постъпил писмен такъв.Ответникът не се явява и в първото по делото съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

На 13.11.20115г., ответникът Е.И.Г., сключил с „ 4финанс „ ЕООД „, опериращо на пазара за финансови услуги под търговската си марка „ Вивус „, договор за кредит №********** по реда на чл.6 от ЗПФУР.В заявката си Е.Г. заявил желание да му бъде отпусната сума в размер 170.00 лева ( сто и седемдесет лева ).Тъй като договорът за кредит бил първи между страните, допълнителни такси и лихви не били начислени от кредитодателя.Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата - 13.12.2015г..Съгласно заявката на ответника и условията по договора, сумата била отпусната на името на кредитополучателя в клон на „ Изипей “ на същия ден - 13.11.2015г..С настъпване на падежа по договора - 13.12.2015г., кредитополучателят не погасил дължимите суми и изпаднал в забава.

От „ Вивус “ изпратили три броя напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в договора за кредит.В тези писма се съдържало информация за просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва.Писмата, съгласно т.13.5. от Общите условия към договор за кредит №********** се таксували по 10.00 лева ( десет лева ) за всяко и били за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател.Въпреки отправените покани, ответникът не погасявал гореописаните вземания.

На 01.02.2018г. „ 4финанс “ ЕООД, в качеството му на цедент, сключил с „ Кредитреформ България “ ЕООД, в качеството му на цесионер договор за прехвърляне на вземания №BGF-2018- 005/01.02.2018г., по силата на който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията по договор №**********, както следва: главница - 170.00 лева ( сто и седемдесет лева ); наказателна лихва – 187.44 лева ( сто осемдесет и седем лева и четиридесет и четири стотинки ) за периода от 14.12.2015г. ( денят, следващ падежната дата ) до 31.01.2018г. ( денят, предхождащ датата на цесията ); отписани такси за събиране ( 3 броя изпратени писма ) 30.00 лева (тридесет лева).Посочените вземания били подробно описани в Приложение №1, което е неразделна част от договора за прехвърляне на вземания.

С оглед изложеното, за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск.

За успешното провеждане на иска с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.240 от ЗЗД, вр.чл.86 от ЗЗД, вр.чл.99 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи наличието на вземане против ответника / реалното предаване на договорената сума /, на какво се основава / наличието на валидно облигационно отношение /, че задължението не е погасено от длъжника и че задължението е изискуемо.

Събраните в хода на производството доказателства са в състояние да обусловят несъмнения извод, че на 13.11.20115г., ответникът Е.И.Г., сключил с „ 4финанс „ ЕООД „, опериращо на пазара за финансови услуги под търговската си марка „ Вивус „, договор за кредит №********** по реда на чл.6 от ЗПФУР, че му е бил отпуснат кредит в размер на 170.00 лева за период от 30 дни, с падежна дата - 13.12.2015г., както и, че 01.02.2018г. „ 4финанс “ ЕООД, в качеството му на цедент, сключил с „ Кредитреформ България “ ЕООД, в качеството му на цесионер договор за прехвърляне на вземания №BGF-2018- 005/01.02.2018г., по силата на който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията по договор №**********.Не е налице плащане от страна на длъжника, поради което и предявените искове са основателни.

Ответникът не е подал отговор в срока по чл.131 от ГПК.В откритото съдебно заседание, както за ищеца, така и за ответника, редовно призовани, не се явява представител.Ответникът не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие.

Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл.238, ал.1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът намира, че с връчените на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и подаване на писмен отговор / чл.131 от ГПК / и призовка за страна за открито съдебно заседание / чл.142 от ГПК /, ведно с Определение на съда от 13.07.2020г. по чл.140 от ГПК, са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.

Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице.Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, не се явява и не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован е с оглед разпоредбите на чл.40 и чл.41 от ГПК, както и чл.44, ал.1 от ГПК, не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.От приложените към исковата молба писмени доказателства, може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции, поради което следва да се постанови Решение по реда на чл.238 от ГПК, с което предявения иск да се уважи изцяло.

С протоколно определение в съдебно заседание, проведено на 09.09.2020г., съдът е приел,че са налице законовите условия и е уважил направеното искане за постановяване на неприсъствено решение по предявения иск, съгласно чл.239 от ГПК.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

В исковото производство ищецът е направил разноски в общ размер на 150.00 лева / сто и петдесет лева и нула стотинки /, както следва – 50.00 лева / петдесет лева и нула стотинки / – държавна такса и 100.00 лева / сто лева и нула стотинки / - адвокатско възнаграждение.

При този изход от спора  и съобразно чл.78 от ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат присъдени разноски, направени по водене на делото от ищеца в размер на 150.00 лева / сто и петдесет лева и нула стотинки /.

Мотивиран от горното, Съдът 

Р  Е  Ш  И :

ОСЪЖДА Е.И.Г., ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „ Кредитреформ България „ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.” Шандор Петьофи „ №10, п.к.1606, представлявано от Радослав Велчев – управител, сумата от 170.00 лева / сто и седемдесет лева /, представляваща главница по договор за кредит №**********/13.11.2015г., сключен между „ 4финанс „ ЕООД „ и ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.12.2018г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Е.И.Г., ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „ Кредитреформ България „ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.” Шандор Петьофи „ №10, п.к.1606, представлявано от Радослав Велчев – управител, сумата от 150.00 лева / сто и петдест лева и нула стотинки /, представляваща сторените в исковото производство разноски.

Решението не подлежи на обжалване, като ответника може да търси защита по реда на чл.240 от ГПК пред ОС – Враца в едномесечен срок от връчването му.

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: