Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димитринка Гайнова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 1043 от 26.11.2010г. по гр.дело № 3778/2009г. по описа на Великотърновски районен съд е осъден ответникът „ВТ Б. Г.” О.-гр.В.Т. да заплати на „С.” О.-гр.В.Т. сумата 4324,34 лв., от която 3647,90 лв., представляваща стойността на закупен, доставен и положен бетон по експедиционни бележки №№ 3324, 3326, 3328 и 3329 от 02.06.2008г. и 676,44 лв.-лихва за забава върху сумата 3352,40 лв., считано от 03.06.2008г. до датата на завеждане на исковата молба-11.11.2009г., ведно със законната лихва върху сумата 3647,90 лв. от 11.11.2009г. до окончателното изплащане, както и сумата 536,07 лв. разноски по делото съразмерно на уважената част от иска. С решението са отхвърлени предявените от „С.” О.-гр.В.Т. искове за заплащане стойността на закупен, доставен и положен бетон по спедиционни бележки извън тези от 02.06.2008г. и за разликата от уважената сума 3647,90 лв. до претендираната сума 10409,88 лв., както и за лихва за забава върху главницата над 3352,40 лв. или от уважената сума 676,44 лв. до претендираната сума 2095,12 лв., като неоснователни и недоказани в тези им части. С решението е осъден „С.” О.-гр.В.Т. да заплати на „ВТ Б. Г.” О.-гр.В.Т. сумата 523,35 лв. разÝоски по делото съразмерно на отхвърлена част от иска. Против този съдебен акт в частта, с която са отхвърлени исковете за главница за разликата от 3647,90 лв. до 10409,88 лв. и за лихва за разликата от 676,44 лв. до 2095,12 лв., е постъпила въззивна жалба от пълномощника на ищеца „С.” О.-гр.В.Т. адв.Ч. Счита същото за неправилно. Счита, че от представената още при завеждането на исковата молба справка е видно цялото движение на първични счетоводни документи, съставени във връзка с търговските взаимоотношения между страните, както и датите на доставка на бетон, така и вида и количеството на всяка доставка, номера на първичния документ-експедиционните бележки, доказващи доставката и полагането на бетона, вида и номера на превозното средство. От посочената справка счита, че е видно и на коя дата има извършено плащане и с какъв документ-фактура или ПКО. Сочи, че в последното съдебно заседание също е представена справка, съдържаща същите данни, от която се виждат извършените плащания от ответника-с фактура или в брой, какви доставки и услуги са покрити /платени/ с извършеното плащане. Сочи, че от тази справка е видно, че до 25.08.2008г. всичко е платено, като има останали неплатени частични суми-602,40 лв. към фактура № 2713; 5,40 лв. към фактура № 2908 и 370,50 лв. останали неплатени към извършеното плащане в брой на 30.07.2008г. с ПКО № 8225. Излага, че съгласно справката от последната сума, посочена на дата 25.08.2008г. до 05.11.2008г. нищо не е заплащано. Счита, че със свидетелските показания и експедиционните бележки е доказано получаването от ответника на посочените количества бетон за обекта на язовир „Й.” и в гр.В.Т., ул.”А.Б.”. Счита, че неправилно съдът е приел въз основа на факта, че двама от шофьорите в пътните листи са посочили като дестинация фирма „А.”, че ищецът не е доказал кой е контрагента на доставките, тъй като е безспорно, че В.С., когото работниците познават е представител и на ответника. Моли да бъде отменено решението на ВТРС в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове. Претендира разноски. В отговор на въззивната жалба на ищеца адв.К., пълномощник на ответника оспорва същата като неоснователна по изложени за това съображения. Счита, че приложената справка не е годно доказателство за дължими от доверителя й суми, тъй като е изготвена едностранно и то не въз основа на писмени доказателства за извършена доставка на стока, а произволно.Моли да бъде отхвърлена въззивната жалба на ищеца. Срещу постановеното по делото решение в частта, с която е уважен искът за сумата общо 4324,34 лв., в законовия срок е депозирана въззивна жалба и от адв.К., пълномощник на ответника „ВТ Б. Г.” О.-гр.В.Т.. Счита решението в обжалваната част за неправилно-постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, необосновано и противоречащо на материалния закон. Сочи, че в нарушение на процесуалните правила съдът не е обсъдил всички възражения на ответника, както и всички събрани по делото доказателства. Счита, че съдът е направил механично сборуване на количествата бетон, посочени в част от експедиционните бележки и сам, по неясни критерии и излизайки извън фактическите твърдения на ищеца и в противоречие с доказателствата, е съотнесъл тези количества към две от приложените от доверителя й фактури, като за количествата по четири експедиционни бележки с дата 02.06.2008г. е приел, че не са платени, тъй като нямало доказателства след 30.05.2008г. ответникът да е извършвал плащания. Излага, че не отговаря на истината приетото от районния съд, че след 30.05.2008г. доверителят й не е правил плащания, напротив, същият е заплатил на 30.07.2008г. с ПКО сумата 4000лв. Излага и че не е ясно защо съдът приема, че закупеното от доверителя й количество бетон за нуждите на обект на „В. Й.” О., където той е работил, следва да е заплатено непременно след полагането му, а не преди това. Излага и че приетото от съда, че не е заплатена стойността на количеството бетон, доставено с експедиционни бележки от 02.06.2008г. е в разрез с изложеното от пълномощника на ищеца в с.з. на 25.03.2010г., че търси количества бетон, неплатени от 01.07.2008г. до 05.11.2008г. Счита, че изводите на съда, че количеството бетон по четирите експедиционни бележки от 02.06.2008г. е доставено от ищеца на ответника , са необосновани, тъй като по делото няма нито едно годно доказателство за това. Сочи, че доверителят й е получавал бетон от ответника за обект на язовир „Й.”, но цялото количество бетон, което доверителят й е получил от ответника, е заплатено. Излага, че в четирите експедиционни бележки, въз основа на които съдът е направил извода за дължимост на присъдената сума, са налице непълноти и несъответствия с пътните листи и с други обстоятелства, а именно: експедиционна бележка № 3324 от 02.06.2008г. е подписана за получател от шофьора на автомобила Н. Т., който работи по трудов договор при ищеца, но няма данни това лице да е предало количеството бетон на ответника, а освен това на пътния лист няма подпис на шофьора, поради което не е ясно дали действително количеството бетон е доставено на обект на доверителя й. Експедиционна бележка № 3326 от 02.06.2008г. е подписана за приел стоката от шофьора на ищеца Г. Г., но на нея също няма подпис на представител на доверителя й, а шофьорът не се е подписал и на пътния лист. Освен това пътният лист е за товар с количество 0,13, като не е посочено каква е мерната единица. Експедиционна бележка № 3328 от 02.06.2008г. изобщо не носи подпис за получател на стоката, нито подпис на водача върху пътния лист. Експедиционна бележка № 3329 от 02.06.2008г. е издадена за 6 куб.м., , а в пътния лист е посочено количество 7 куб.м. И бележката , и пътният лист били подписани от К. П., който е заявил, че е работник на ищеца, но от приложената справка от ТД на НАП е видно, че трудовият му договор с ищеца е прекратен още на 04.03.2008г., т.е. е нямало как на 02.06.2008г. да превозва негова стока до ответника. Сочи, че районният съд изобщо не е отчел посочените несъответствия, и въпреки, че е приел, че счетоводството на ищеца не е водено изрядно, е приел, че ответникът му дължи посочените суми, произхождащи от търговска сделка. Моли да бъде отменено решението на ВТРС в атакуваната част и да бъде постановено друго, с което да отхвърли изцяло претенцията на ищеца за главница и лихви. Претендира разноски. В отговор на въззивната жалба на ответника пълномощникът на ищеца „С.” О.-гр.В.Т. адв.Ч. заема становище, че жалбата е неоснователна по изложени за това доводи. ВТОС, като взе предвид оплакванията в жалбите и становищата на страните по спора, с оглед на доказателствата по делото, приема за установено следното: Като доказателства по делото са приети 37 бр. експедиционни бележки-бетон от дата 23.01.2008г. до дата 05.11.2008г., всяка от тях придружена с пътни листи. Няма спор, че срещу „подпис на получател” са положени подписите на шофьорите на автомобилите, с които се твърди, че е доставено процесното количество бетон, а не на представител на ответното дружество. Ответникът е оспорил истинността и съдържанието на експедиционните бележки, поради което е открито производство по оспорване на истинността им в частта „подпис на получател”. В тази връзка е назначена и приета съдебно-графологична експертиза, чието заключение съдът възприема като компетентно и обективно. Вещото лице е посочило, че подписите за „получател” в експ.бележки №№ 144/ 23.01.2008г., 2614/ 29.04.2008г., 2730/ 07.05.2008г., 4114/ 03.07.2008г., 4391/ 15.05.2008г., 5273/ 25.08.2008г., 5740/ 15.09.2008г., 6330/ 18.10.2008г. и 6718/ 05.11.2008г. са положени от Илиян Тодоров Илиев; подписите за „получател” в експ.бележки №№ 2615/ 29.04.2008г., 3324/ 02.06.2008г., 4196/ 07.07.2008г., 4390/ 15.07.2008г., 5272/ 25.08.2008г., 5909/ 30.09.2008г., 6565/ 29.10.2008г. са положени от Недялко Петров Тодоров; подписите за „получател” в експ.бележки № № 2617/ 29.04.2008г., 2923/15.05.2008г., 3329/ 02.06.2008г., 4389/ 15.07.2008г., 4790/ 04.08.2008г., 5275/ 25.08.2008г., 5518/ 03.09.2008г., 5739/ 15.09.2008г., 5911/ 30.09.2008г., 6328/ 18.10.2008г. и 5519/ 03.09.2008г. са положени от Кънчо Георгиев Пантилеев; подписите за „получател” в експ.бележки № № 3326/ 02.06.2008г., 4197/ 07.07.2008г., 4388/ 15.07.2008г., 5741/ 15.09.2008г., 6329/ 18.10.2008г. са положени от Г. К. Г. Вещото лице е посочило, че подписът за „получател” в експ.бележка № 4535/ 22.07.2008г. не е положен от Н. П. Т., и че подписът за „получател” в експ.бележки № № 2729/ 07.05.2008г. и 5519/ 03.09.2008г. не е положен от Г. К. Г. Експертът е посочил и че за експ.бележки № № 2616/ 29.04.2008г., 3328/ 02.06.2008г. от името на Р. И. идентификация не се е извършила, тъй като в тях няма положени подписи за „получател”. Във връзка с направеното оспорване истинността на приложените към експедиционните бележки пътни листи е открито и производство по оспорване истинността на пътните листи в частта „водач”. Ищецът не е ангажирал годни доказателства във връзка с откритото производство. Като доказателства по делото са приложени и фактури № 2908 от 30.05.2008г. за сумата 3234,24 лв. /с ДДС/-стойността на бетон и услуги, извършени с бетон-помпа, както и транспорт, № 2713 от 30.04.2008г. за сумата 3300 лв. /с ДДС/-стойността на бетон, фактура № 2712 от 30.04.2008г. за сумата 3446,28 лв. /с ДДС/-стойността на бетон, придружени с касови бонове, удостоверяващи извършено плащане от ответника на ищеца. Приета е съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът възприема изцяло, която е изчислила размера на лихвата за забава върху главница в размер на 8674,90 лв. и върху 10409,88 лв. за периода от 25.08.2008г. до 11.11.2008г. Прието е и заключение-поправка, в което вещото лице е коригирало първоначалното си заключение, като е изчислило лихвата за забава върху посочените главници за периода от 25.08.2008г. до 11.11.2009г. Като доказателство по делото са приложени и справки за всички подадени уведомления от работодател по чл.62 от КТ за периода 01.01.2008г. до 31.12.2008г.-от „С.” О.-гр.В.Т.. От справките е видно, че К. П. е бил на работа при ищеца по сключен трудов договор за периода 12.10.2006г.-04.03.2008г., Г. Г. е на работа при ищеца по трудов договор от 01.04.2008г., И. И. е бил на работа при ищеца по сключен трудов договор за периода 07.12.2005г.-26.08.2008г. Като доказателство по делото е прието решение от 21.01.2002г. на ВТОС по ф.д. № 48/ 2002г., от което е видно, че е регистриран „А.-С. С.”-гр.В.Т.. Видно от пълномощно, нотариално заверено от дата 04.02.2002г. е, че С. С. в качеството си на с посочената фирма е упълномощил .С. И. и С. С. И. с правата на търговски пълномощници по смисъла на чл.26 от ТЗ за извършване на всички действия, свързани с дейността на фирмата. Упълномощеният В. И., видно от делото, е представляващ ответното дружество. Като доказателство по делото е приложена и справка за клиент за периода 01.01.2008г.-31.12.2008г., изготвена и съставена от ищеца, съдържаща графи „кредит”, „дебит” и количество, касаеща задълженията на ответника към ищеца, като съгласно справката останалата неплатена сума по търговските им взаимоотношения възлиза на 8674,90 лв. Приложена е и справка за дължими и изплатени суми от ответника на ищеца за 2008г., съгласно която дължимата сума възлиза на 8671,90 лв. по описани 37 бр. експедиционни бележки-приложените по делото. И двете справки представляват частен свидетелстващ документ и в случая нямат обвързваща доказателствена сила, доколкото са издадени от ищеца едностранно, не носят подписа на представител на ответника и удостоверяват изгодни за издателя си-ищеца факти. По делото са разпитани като свидетели шофьорите на товарните камиони, фигуриращи в пътните листи-Р. М., И., К. П., Р. Ш., Н. Т. и Г. Г. Св.М. посочва, че е бил на повикване от фирмата на ищеца като шофьор на бетоновоз, като св.Р. П., диспечер при ищеца, му казвала къде да отиде. Излага, че е карал бетон на обект в кв.”К.” в гр.В.Т., на ул.”А.Б.”, като познавал собственика на къщата като В. Св.П. излага, че работи като шофьор на бетоновоз при ищеца и карал бетон на заявки от фирмата. Сочи, че познавал В., където карал бетон на стената на язовир „Й.”. Излага, че е карал бетон и през есента със същата фирма в кв.”...”, но не знае името на собственика на къщата, знае, че фирмата е на В. Св.Ш. излага, че до юли 2008г. е работил при ищеца като шофьор на бетоновоз и че е карал бетон на обект в кв.”К.” и на язовир „Й.”-на пречиствателната станция и на стената на язовира. Св.И.И. сочи, че през 2008г. е работел при ищеца като шофьор на бетоновоз и че е карал бетон на язовира на стената, и в кв.”К.”, като мисли, че вторият обект е бил на същата фирма, поради това, че познавал работниците, които работели там, които били едни и същи и на двата обекта. Св.Т. сочи, че през 2008г. работел при ищеца като шофьор на бетоновоз. Не си спомнял за коя фирма карали бетон, но карал бетон на обекта на язовир „Й.” и в кв.”К.”, като в кв.”К.” е работил на пет къщи. Не знае дали работниците и на двата обекта са били едни и същи. Св.Г. посочва, че през 2008г. е работел при ищеца като шофьор на бетоновоз. Сочи, че е карал на обекта на язовир „Й.” 2-3 пъти, но не знаел коя фирма строяла там. Излага, че след това карал бетон на обект в кв.”К.”, като знае, че „чорбаджията” бил същият, но за работниците не знае, но знае, че само ищецът карал бетон на тази къща. Като свидетели по делото са разпитани и П. П., Р. П. и И. И. Св.П. сочи, че през 2008г. работел при В. И. на язовир „Й.”-около 1 месец през есента и на къщата в кв.”К.”-около 3-4 месеца през пролетта. Сочи, че на обекта на язовир „Й.” е доставян бетон от ищеца.Не знае колко фирми има В.И. Св.Р.П. сочи, че е на работа при ищеца от пет години като диспечер. Излага, че е контактувала с В. И., който се обаждал за поръчки по телефона и тя приемала заявката, като отговаряла за експедицията за кв.”К.”. Излага, че когато се фактурират количествата бетон те са на база експедиционните бележки. Сочи, че В.И. е поръчвал бетон за двата обекта-и на язовир „Й.” и на кв.”К.”. Сочи и че тя фактурира абсолютно всички количества, всичко платено е с фактури. Св.И. И. излага, че работи при ищеца като оператор бетон-помпа и че през 2008г. са карали бетон първо на язовир „Й.” и след това на кв.”К.”, но не знае тези два обекта кой ги е строил. Приложено е и писмо от 19.03.2010г. на „В.” О.-гр.В.Т., ведно с договор за строителство от 11.04.2008г. между ответника и „В.” с предмет изпълнение на СМР на обект „Реконструкция на помощна сграда към ремонтно-складова база, хидровъзел „Й.”. Видно от приложения протокол от 02.07.2008г., към тази дата са завършени строително-монтажните работи на обекта. В писмото е посочено и че в дружеството не се намират сертификати за бетон и фактури за бетон във връзка със сключения договор, както и не се води дневник за посещенията в района на язовир „Й.”. При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи: Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД вр.чл.327 от ТЗ и по чл.86 ал.1 от ЗЗД.. Безспорно е, че между страните по делото са били налице търговски взаимоотношения, свързани с доставката на бетон от ищеца на ответника. Ответникът оспорва твърденията на ищеца за извършена от него доставка на бетон по процесните 37 бр.експедиционни бележки, придружени с пътни листи към тях, като сочи, че е заплатил всички количества доставен му бетон и не е получавал бетон по процесните 37 бр. експедиционни бележки, поради което не дължи заплащането на ищеца на цената на този бетон. Тежестта на доказване на извършена на ответника доставка на бетон по процесните 37 бр. експедиционни бележки е на ищеца, но от ангажираните от него по делото доказателства не се установява този факт. До този извод съдът достига по следните съображения: Приложените по делото три броя фактури, описани по-горе, установяват извършени плащания от ответника на ищеца, но от тях не се установява дали и по кои от процесните експедиционни бележки е извършеното плащане. Експедиционните бележки са първични счетоводни документи, които обаче в случая не установяват безспорно извършена доставка на бетон на посочените дати, в посоченото количество, и именно на ответника. Това е така, тъй като експедиционните бележки не носят подписа на лице, представляващо ответното дружество, за да удостоверяват, че посоченото в тях количество бетон е доставено на ответника. Установено е както от свидетелските показания, така и от приетата СГЕ, че подписите срещу ”получател” на всички експедиционни бележки принадлежат на шофьорите на товарните автомобили, с които е извозван бетонът. На някои от тях пък въобще липсва подпис. На някои от пътните листи, придружаващи експедиционните бележки също липсва подпис на водача на автомобила. Установено е и че половината от шофьорите на бетоновозите са били на работа като такива при ищеца-Г. Г. /и към момента на работа/, К. П. и И. И., а другите са били на повикване. Липсват годни доказателства, че посочените количества бетон на посочените в процесните експедиционни бележки дати са били доставени от ищеца на ответника. Действително, всички свидетели-шофьори на бетоновози, посочени по-горе, сочат, че са карали бетон на обекти на язовир „Й.” и на кв.”К.”. От техните показания обаче не може да се установи по безспорен начин всяка една от доставките на бетон на посочените в експедиционните бележки дати, и то точно на ответното дружество. Някои от свидетелите сочат, че са доставяли бетон на „В.”, но показанията им са твърде общи като време на доставката-през 2008г., през пролетта и есента на 2008г., и като място-св.Ш. сочи, че е доставял бетон на две места на язовир „Й.”, св.Т. сочи, че е карал бетон на пет къщи в кв.”К.”. От показанията на свидетелите не може да се установи безспорно, че описаният в експедиционните бележки бетон е доставян точно на ответното дружество, никой от тях не посочва името на фирмата, на която е доставян бетонът, а някои сочат само името „В.” с предположения, че той е собственикът и на обекта в кв.”К.”. В част от пътните листи като дестинация е посочено „А.”. Видно от приложените по делото решение на ВТОС по посоченото фирмено дело и нотариално заверено пълномощно от 2002г. от представляващия „А.-С. С.”-гр.В.Т. е, че представляващият ответното дружество е упълномощен като търговски пълномощник на . В този смисъл не е установен и фактът, че на обекта в кв.”К.” е доставян бетон именно на ответното дружество, а не на „А.”. Освен това, видно от делото е, че ищецът не е водил изрядно своята счетоводна документация, тъй като в експедиционните бележки не е начислен ДДС, не са издадени въз основа на същите данъчни фактури, не е начислен и ДДС в срока по чл.86 от ЗДДС. Предвид на това, тъй като не е налице редовно водено счетоводство, то неприложима е и разпоредбата на чл.55 ал.1 от ТЗ, съгласно която редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки, а е налице хипотезата на ал.2 от същия текст на закона, съгласно която търговските книги, водени в нарушение на изискванията на ТЗ и на Закона за счетоводсвото, не могат да служат като доказателство в полза на тези, които са задължени да ги водят. Предвид на това и с оглед и изложените съображения по-горе относно липсата на обвързваща доказателствена сила на двата документа, то същите не следва да се ценят. С оглед горните съображения, неоснователен и недоказан е искът по чл.79 ал.1 от ЗЗД вр.чл.327 от ТЗ и като такъв следва да се отхвърли изцяло. Като акцесорен, следва да се отхвърли като неоснователени недоказан и искът по чл.86 ал.1 от ЗЗД. Предвид на това, следва решението на ВТРС в частта, с която е уважен частично предявеният иск-за главница в размер на 3647,90 лв. и за лихва за забава в размер на 676,44 лв. следва да се отмени и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърлят исковете и за тези суми-3647,90 лв. главница и 676,44 лв.-лихва за забава. При този изход на делото „С.” О.-гр.В.Т. следва да заплати на „ВТ Б. Г.” О.-гр.В.Т. разноски по делото за държавна такса, адв.възнаграждение, съд.у-ние и експертиза, направени пред въззивната инстанция и пред първата инстанция освен присъдените с решението на ВТРС-общо 418,15 лв. Водим от горното, ВТОС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1043 от 26.11.2010г. от 26.11.2010г. по гр.д. № 3778/ 2009г. по описа на Великотърновски районен съд, в частта, с която е осъден „ВТ Б. Г.” О.-гр.В.Т. да заплати на „С.” О.-гр.В.Т. сумата 4324,34 лв., от която 3647,90 лв., представляваща стойността на закупен, доставен и положен бетон по експедиционни бележки №№3324, 3326, 3328 и 3329 от 02.06.2008г. и 676,44 лв.-лихва за забава върху сумата 3352,40 лв., считано от 03.06.2008г. до датата на завеждане на исковата молба-11.11.2009г., ведно със законната лихва върху сумата 3647,90 лв. от 11.11.2009г. до окончателното изплащане, както и сумата 536,07 лв. разноски по делото съразмерно на уважената част от иска, вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявените от „С.” О. със седалище и адрес на управление: гр.В.Т., кв.”Ч.”, ул.”С. С.” № ..., срещу „ВТ Б. Г.” О. със седалище и адрес на управление: гр.В.Т., ул.”З.” № ..., искове за заплащане на сумата 3647,90 лв., представляваща стойността на закупен, доставен и положен бетон по експедиционни бележки №№ 3324, 3326, 3328 и 3329 от 02.06.2008г., както и за сумата 676,44 лв., представляваща лихва за забава върху сумата 3352,40 лв., считано от 03.06.2008г. до 11.11.2009г., като неоснователни и недоказани. ПОТВЪРЖДАВА решение № 1043 от 26.11.2010г. от 26.11.2010г. по гр.д. № 3778/ 2009г. по описа на Великотърновски районен съд в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА „С.” О. със седалище и адрес на управление: гр.В.Т., кв.”Ч.”, ул.”С. С.” № ..., да заплати на „ВТ Б. Г.” О. със седалище и адрес на управление: гр.В.Т., ул.”З.” № ..., разноски по делото в размер на общо 418,15 лв. Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател: Членове: |