№ 46
гр. Чирпан, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тихомир К. Колев
при участието на секретаря Донка Д. Василева
като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Административно
наказателно дело № 20255540200116 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалбата на М. И. З. от АК - Стара Загора,
като пълномощник на П. П. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ** със съдебен адрес:
гр. Стара Загора, ул. „Хаджи Димитър Асенов“ № 89, ет.4, офис 2, тел. ********* - чрез адв.
М. З. , против НП № 25 - 0375- 000074/ 13. 03. 2025 г., издадено от Иван Димитров
Димитров, на длъжност Началник група в ОДМВР Стара Загора, РУ Чирпан, упълномощен
със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР, с което му е наложено
административно наказание по чл. 179 ал.2 пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 200лв.и чл.
175, ал.1, т. 5 от ЗДвП с което му е наложена глоба в размер на 200лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 2 месеца.
Жалбоподателят останал недоволен от така издаденото НП и моли да бъде отменено
изцяло, като незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, но взема
писмено становище като счита, че издаденото НП е законосъобразно, правилно и
обосновано, като не са налице посочените в жалбата пороци на акта. Безспорно е установено
нарушението, нарушителя и неговата вина, съставено е в сроковете визирани в ЗАНН и
същото се явява правилно и законосъобразно. В случай, че жалбоподателят претендира
разноски и са представени доказателства за реално заплатен хонорар, то на осн. чл. 63 ал.4
от ЗАНН прави възражение за прекомерност и моли съда да присъди разноски в минимален
размер, съобразно чл. 36 ал.2 от ЗАдв. Моли, да бъде присъдено в юрисконсултско
възнаграждение в полза на ОДМВР Ст.Загора.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа
обстановка:
Жалбата е допустима и разгледана по същество е основателна, поради следното:
1
Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че жалбата
е подадена в срок / виж разписка към НП /.
Установи се по делото, че с НП № 25 - 0375- 000074/ 13. 03. 2025 г., издадено от
Иван Димитров Димитров, на длъжност Началник група в ОДМВР Стара Загора, РУ Чирпан,
упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР, с което му е
наложено административно наказание по чл. 179 ал.2 пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на
200лв.и чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗДвП с което му е наложена глоба в размер на 200лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 2 месеца, затова че: “ На 26.01.2025 в 03:30 часа в
град Чирпан по ул. Михаил Кочев до дом номер 4, в посока запад-изток, управлява
собственият си лек автомобил марка БМВ 320 Д с рег. номер **, като: Водачът С. по
време на движение, не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия и
условията на видимост, губи контрол над МПС, което управлява и блъска в задната част
паркирано в най-дясната част на пътното платно МПС, марка БМВ 525 Д с рег. номер **,
с което реализира ПТП с материални щети.Същият не изпълнява задълженията си като
участник в ПТП и го напуска, с което е извършил:“
1. ВОДАЧЪТ НЕ ИЗБИРА СКОРОСТТА НА ДВИЖЕНИЕ СЪОБРАЗНО
АТМОСФ.УСЛОВИЯ РЕЛЕФА ,УСЛОВИЯТА НА ВИДИМОСТ,ИНТЕЗИВНОСТТА НА
ДВИЖЕНИЕ И ДР.ОБСТОЯТЕЛСТВА ЗА ДА СПРАТ ПРЕД ПРЕДВИДИМО ПРЕПЯТСТВИЕ
ИЛИ СЪЗДАДЕНА ОПАСНОСТ ЗА ДВИЖЕНИЕТО . ПТП, с което виновно е нарушил чл.20
ал. 2 от ЗДвП;
2. НАРУШАВА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА СИ КАТО УЧАСТНИК В ПТП, с което виновно е
нарушил чл.123 ал. 1 т.3 от ЗДвП.
Съдът след преценка и анализ - поотделно и в съвкупност на събрания по делото
доказателствен материал, доводите и становищата на страните, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Същественото при производството от административно наказателен характер е да се
установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта, за установяване на извършеното
административно нарушение; съставеният акт съдържа ли императивно определените в
закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е
оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние,
което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това
деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено
виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното постановление издадено ли е при
спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални
предпоставки, за които съдът следи служебно и когато се установи, че в хода на
административно наказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда спора по същество.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на
2
основание чл. 313 и чл. 314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, настоящият състав намира, че от
представените по делото писмени доказателства и от свидетелските показания на
свидетелите не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно
извършено от жалбоподателя нарушения.
Съдът намира, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка на
извършеното ПТП. От свидетелските показания на актосъставителя се установява, че АУАН
е съставен от неочевидци на извършване на нарушението. Вписания като свидетел по акта
И. Д. също е полицейски служител и също не е очевидец на извършване на нарушението,
като в АУАН актосъставителят изрично е отбелязал, че св. Д. е свидетел по съставяне на
АУАН.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, акта за установяване на
административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на свидетели,
присъствали при извършването или констатирането на нарушението. В конкретния случай
на местопроизшествието е имало свидетели очевидци на извършване на нарушението и това
е било лицето Иван Маленов Зъбов, подало сигнал и от което са снети сведения.
Следователно от горното се установява, че нито актосъставителя, нито вписания в
АУАН свидетел имат пряко впечатление за обективността на изложената в АУАН
фактическа обстановка.
От твърде противоречивите и объркани свидетелски показания, събрани в хода на
настоящото производство , не се констатира дали св. И. А. Д. е бил свидетел при
установяване на нарушението или при съставяне на акта, като в самия АУАН не е направено
отбелязване, че приложима е разпоредбата на чл. 40, ал. 3 ЗАНН. Дори и да се приеме, че е
свидетел по установяване на нарушението, то следва да бъде съобразен фактът, че
установяването на нарушението не извършено на място на настъпилото ПТП , а евентулно
впоследствие след снемане на Обяснения от жалбоподателя.
Изрично следва да бъде отбелязано, че Протокол за ПТП, не е представен, нито пък
има данни да е бил съставян от органите на реда.
Напротив и двамата свидетели твърдят, че по същество не са установили кой е
евентуалния извършител на деянието. В тази насока св. И. Д. „ Не зная кой е карал, дали е
карало лицето в АУАН, дали е друг, не сме установили. Нямаше как да го установим на
място. „, така също и св. – Б. П. М. „ АУАН съставихме, не веднага, след 1- 2 дни. За
нарушител писахме П. П., но лично не съм аз го връчвал акта. С П. не съм говорил, него го
нямаше, аз го съставих в РУ и мисля, че има сведения снети от него“.
Отделно от това, формирайки обратния извод, че е налице хипотезата на чл. 40, ал. 3
ЗАНН, то АУАН всъщност е следвало да се състави в присъствието на още един свидетел, а
такъв не е посочен. Горното е съобразено с практиката на съдилищата и Постановление №
10 от 28.09.1973 г. по н. д. № 9/1973 г., Пленум на ВС, което не е загубило сила и съгласно
чиято т. 10 "при наличие на очевидци при извършване на нарушение или при констатиране
на същото следва те да се посочат в акта като свидетели, за да се осигури разкриването на
обективната истина".
Извод: административнонаказателното производство е образувано въз основа на
3
АУАН, съставен в нарушение на разпоредбите на чл. 40 ЗАНН, поради което и същият не
може да изпълни основната си функция – да повдигне обвинение срещу нарушителя за
посоченото в него административно нарушение. Доколкото функцията на свидетелите по
акта е чрез техните показания да се установи верността /истинността/ на възприетата от
актосъставителя конкретна фактическа обстановка, то при съставянето на АУАН са
допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които водят до
ограничаване правото на защита на лицето, сочено за извършител, и обуславят отмяната на
НП като издадено при неспазване на чл. 52, ал. 4 ЗАНН и при липсата на изключението по
чл. 53, ал. 2 ЗАНН.
Дори и да се приеме, че актът е редовно съставен в присъствието на единия от
свидетелите, които са присъствали на установяване на нарушението, т. е. не е налице
процесуално нарушение поради това, че нормата на чл. 43, ал. 1 ЗАНН изисква АУАН да
бъде подписан от поне от един от свидетелите, посочени в него, то от събрания по делото
доказателствен материал не се установяват безспорно кой е извършителят на процесното
деяние и неговата вина. В тежест на АНО е да докаже с допустимите, необходими и
относими доказателства твърдяното за извършено административно нарушение, че то е
извършено от лицето, посочено като нарушител, при това виновно, тъй като именно
наказващият орган е субектът на административнонаказателното обвинение. В конкретния
случай липсват доказателства, въз основа на които да се направи обоснован извод, а не да
бъдат изведени единствено предположения, че именно жалбоподателят извършил
противоправното деяние, така че на същия да бъде ангажирана административнонаказателна
отговорност.
На второ място, в АУАН и НП е посочено, че жалбоподателят не избира скоростта
на движение съобразно атмосферните условия и условията на видимост, губи контрол над
МПС, което управлява и блъска в задната част паркирано в най-дясната част на пътното
платно МПС, марка БМВ 525 Д с рег. номер **, с което реализира ПТП с материални щети.
Така направеното описание на нарушението е непълно и неконкретизирано. Не е
посочено с каква точно скорост касаторът е управлявал автомобила, за да се прецени, че
същата е несъобразена. Липсва посочване и с кой/кои точно от визираните в нормата на чл.
20, ал. 2 от ЗДвП фактори не е била съобразена избраната от водача скорост – с
атмосферните условия, какви са били, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост като не са посочени какви са били условията на видимост.
В АУАН и НП е цитирана ал. 2 на чл. 20 от ЗДвП, без да са очертани установените от
контролните органи обективни обстоятелства по случая, като са изброени част от
посочените по-горе, без да е конкретизирано какви са били атмосферните условия и
условията на видимост. Липсва индивидуализация на нарушението, очертаване на
характеризиращите го белези, Отразено е само "движение с несъобразена скорост".
Непосочването на факторите, с които водачът е следвало да съобрази скоростта на движение
на управляваното от него МПС представлява нарушение на правото му на защита, доколкото
4
за него не става ясно с какво не е съобразил скоростта си.
Отделно, липсата на елементите на състава на нарушението поставя съда в
невъзможност да осъществи адекватен съдебен контрол за законосъобразност на НП, вкл. и
по отношение на това осъществено ли е съответното деяние от обективна и субективна
страна или не, т. е. дали ПТП е настъпило именно поради виновното поведение на
санкционираното лице.
На терето място съдът счита, че така издаденото НП е незаконосъобразно и
неправилно и е издадено в нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т. 5 от ЗАНН. В
обстоятелствената част на наказателното постановление, първоначално като място на
извършване на нарушението е посочено - гр. Чирпан, на ул. „Отец Паисий“, а по-надолу - гр.
Чирпан по ул. „Михаил Кочев“ до дом номер 4. Посочването в НП на мястото, където е
извършено нарушението е от съществено значение, както за установяване извършването на
нарушението и териториално компетентния орган да издаде НП, така и с оглед правото на
защита на жалбоподателя.
Относно нарушението по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП, съдът счита, че описанието на
същото не отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН, тъй като е прието, че
жалбоподателят не е изпълнил задълженията си, визирани в т.3 от чл.123 , ал.1 , т.3 от ЗДвП .
Съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство,
който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: т.3. когато при
произшествието са причинени само имуществени вреди: а) да окаже съдействие за
установяване на вредите от произшествието; б) ако между участниците в произшествието
има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства,
така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен
протокол за пътнотранспортното произшествие: в) ако между участниците в произшествието
няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на
вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват
дадените им указания. В случая в обжалваното НП не е посочено коя от изброените по-горе
разпоредби е нарушил жалбоподателят. Липсва описание на извършените от него действия,
които да са осъществили конкретното нарушение. Не е описано и какви конкретни щети са
причинени, за да му бъде вменено нарушението по чл. 123, ал.1, т.3 от ЗДвП.
Отделно от всичко гореизложено съдът счита, че следва да посочи и следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, водач на МПС, който поради
движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 ,
причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер на 200 лв., ако
деянието не съставлява престъпление. Нито в съставения АУАН, нито в издаденото въз
основа на него НП, са описани настъпили и за кой точно от двата автомобила материални
щети.
От административнонаказателната разпоредба на чл. 179, ал. 2 ЗДвП по която е
подведен под отговорност жалбоподателят, следва извода, че съставомерен признак на
нарушението по повдигнатото на му административнонаказателно обвинение, е наличието
на причинено ПТП. Пътнотранспортното произшествие, съгласно легалната дефиниция на
понятието по § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, е събитие, възникнало в процеса на движението на
пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно
превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
5
Следователно, за да се квалифицира едно събитие като пътнотранспортно произшествие, е
необходимо да бъде установено наличието на предизвикано нараняване или смърт на хора,
повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални
щети, настъпили в процеса на движението на ППС.
В случая, обективният факт на настъпилото ПТП, като съставомерен признак на
нарушението по чл. чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, нито е установен, нито е доказан с надлежни
доказателствени средства, както в хода на досъдебната фаза на
административнонаказателния процес, така и в съдебното производство по обжалване на
наказателното постановление. По делото дори не е представен Протокол за ПТП, камо ли
пък да е отразен механизма на ПТП, обстоятелствата, причините и условията за настъпване
на ПТП и в какво се изразяват материалните щети по двата автомобила.
На практика изложената в обстоятелствената част на съставения АУАН и на
издаденото въз основа на него НП фактическа обстановка, се основава единствено и само на
самопризнанията на жалбоподателя дадени от него чрез снети му Обяснение, без
наказващият орган да е събрал каквито и да е било доказателства за проверка на тези
твърдения. Липсват каквито и да е било констативни документи, установяващи,
удостоверяващи и доказващи както факта на настъпилото ПТП /вкл. от гл. т на причинените
материални щети по автомобилите, сочени като участници в ПТП/, така и механизма на
ПТП. Липсва документирано извършване на оглед на автомобилите; не е установен по
надлежния ред и със съответните документи вида, характера и размера на твърдените като
причинени вреди, с оглед преценката дали представляват "материална щета", нито дали
същите са резултат /в причинно-следствена връзка/ със заявеното произшествие.
Доколкото административното нарушение по чл. 179, ал. 2 от ЗДвП е резултатно
такова – съставомерен признак на нарушението е наличието на причинено
пътнотранспортно произшествие, липсата на надлежни доказателства за факта на настъпило
ПТП по см. на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП при описаната в наказателното постановление
фактическа обстановка, обуславя извод за несъставомерност на деянието по повдигнатото на
жалбоподателя административно обвинение. В тежест на наказващия орган е да установи и
докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за
съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които
обуславят отговорността. В случая санкциониращият орган не е установил и доказал по
несъмнен и безспорен начин обективните и субективни признаци на
административнонаказателния състав по чл. 179, ал. 2 от ЗДвП и съответно извършването на
нарушението и вината на нарушителя – липсват надлежни доказателства за факта на
възниквало ПТП.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че административно наказателното
обвинение за извършено от жалбоподателя нарушение по чл. 179, ал. 2 ЗДвП, е фактически,
правно и доказателствено необосновано. Наказателното постановление в частта му, с която
на А. В. е наложено
6
По отношение на наложеното на жалбоподателя административно наказание на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право
да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв.
водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. По
изложените по-горе съображения за недоказаност на факта на настъпило ПТП по см. на § 6,
т. 30 от ДР на ЗДвП при посочената в наказателното постановление фактическа обстановка,
очевидно санкционираното лице не е имало качество на "участник в ПТП" водач на МПС.
Следователно жалбоподателят нито е бил субект на задължението по чл. 123, ал. 1, т. 3 от
ЗДвП, нито може да бъде субект на административнонаказателна отговорност за нарушение
по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Субект на посоченото нарушение може да бъде само водач на
МПС, който като участник в пътнотранспортно произшествие не изпълни законово
регламентирано задължение в това му качество. Ето защо съдът приема, че не е налице
поведение на санкционираното лице, сочещо на съставомерно от обективна и субективна
страна изпълнително деяние, квалифицирано като нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП
във вр. с чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
И на последно място и за прецизност следва да бъде отбелязано, че в АУАн при
посочване на обстоятелствата, е записано,че има материални щети, без същите по какъвто и
да е начин да са конкретизирани, а по долу в графата имуществени вреди са претърпели:
записано „ Няма „.
По изложените съображения обжалваното НП следва да бъде отменено, като
незаконосъобразно.
По разноските:
Жалбоподателят, е направил искане до съда за присъждане на разноски. Съгласно
нормата на чл.63д, ал, 1. от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд,
както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс.Разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН
препраща към чл. 143, ал. 1 от АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт, разноските в производството се възстановява от бюджета на органа,
издал отменения акт. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК "поемане на
разноски от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице,
в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските
следва да бъдат от възложени върху това юридическо лице, от което е част
административнонаказващия орган, а в случая това е ОДМВР Стара Загора.
Съдът е длъжен да се произнесе по възражението на въззиваемата страна за
прекомерност.
Приложима за определяне на адвокатското възнаграждение е разпоредбата на чл. 18,
ал. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г, за възнаграждения за адвокатска работа.
В случая, с обжалваното наказателно постановление, на жалбоподателя по
административно-наказателното дело са били наложени три отделни наказания, две от които
са "глоба", и двете в размер на 200/двеста/ лева. Другото, наложено му с това наказателно
постановление наказание, е било "лишаване от право да управлява МПС", за срок от 2 /два/
7
месеца. От гледна точка размера на глобата, минималният размер на адвокатското
възнаграждение е 400 лева, съгласно чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. В същото време обаче, както бе посочено и по-горе, разпоредбата на чл. 18, ал. 4
от Наредбата/в приложимата й редакция - ДВ, бр. 14 от 18.02.2025 г. / предвижда минимален
размер на възнаграждението 500 лева, когато административното наказание не е с
материален израз, т. е. когато е различно от глоба, имуществена санкция и/или наложено
имуществено обезщетение. При тези обстоятелства, след като е наложено наказание по чл.
13, ал. 1, б. "в" от ЗАНН, то според настоящия съдебен състав, това обуславя по-високо по
размер адвокатско възнаграждение от предвиденото според размера на глобата и то именно
е меродавно при определяне на минималния размер на възнаграждението, т. е. приложима за
тези случаи следва да е нормата на чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. В конкретния
случай, договореното и реално заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800,00 лв.
надхвърля минимално регламентирания размер по чл. 18, ал. 4 от Наредбата и тъй като
делото не се отличава с някаква фактическа и правна сложност и на основание чл. 63д, ал. 2
от ЗАНН и при приложението на Решение на Съда (втори състав) от 25 януари 2024 година
по дело C-438/22 член 101, параграф 1 ДФЕС следва да бъде намалено на 550,00 лв.
Водим от всичко гореизложено съдът счита, че следва да отмени НП, поради което и
на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 25 - 0375- 000074/ 13. 03. 2025 г., издадено от Иван Димитров
Димитров, на длъжност Началник група в ОДМВР Стара Загора, РУ Чирпан, упълномощен
със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР, с което П. П. С. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: ** със съдебен адрес: гр. Стара Загора, ул. „Хаджи Димитър
Асенов“ № 89, ет.4, офис 2, тел. ********* - чрез адв. М. З. му е наложено административно
наказание:- по чл. 179 ал.2 пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 200лв.; - по чл. 175, ал.1, т. 5 от
ЗДвП глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца,
като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОДМВР Стара Загора да заплати на П. П. С. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: ** със съдебен адрес: гр. Стара Загора, ул. „Хаджи Димитър Асенов“ № 89,
ет.4, офис 2, тел. ********* - чрез адв. М. З. направените по делото разноски в размер на
550,00 лв. - адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Стара
Загора в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна
жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
8