РЕШЕНИЕ
№ 1669
гр. Бургас, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20212120104571 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Д. П. Г., ЕГН **********, адрес в
.......................... и С. П. Ч., ЕГН **********, адрес в ......................, двамата със съдебен адрес
в ....................., чрез адв.Н.И., уточнена с молба, вх.№10692/07.07.2021 г., л.29, против Г. М.
М., ЕГН **********, с адрес в ........................, съдебен адрес в ...................., чрез адв.М.Д., с
която претендират за осъждане на ответника да преустанови неоснователните си действия, с
които пречи на ищците да упражняват спокойно правото си на собственост като
преустанови паркиране на личния си автомобил в дворното място по начин, възпрепятстващ
нормалното ползване на останалата незастроена част от дворното място.
Твърди се в исковата молба, че ищците са собственици по дарение на самостоятелни обекти,
находящи се в сграда, изградена в дворно място, съставляващо парцел ............. в кв............ по
плана на гр.Б., идентичен с недвижим имот с идентификатор ..................., ведно с по
99,25/248,50 кв.м.ид.ч. от дворното място за всеки един от тях. Твърди се още, че съпругата
на ответника е собственик на самостоятелен обект в същата сграда, ведно с 22,00/248,50
кв.м.ид.ч. от дворното място. Ищците твърдят, че праводателите им са единствени
ползватели на незастроената част от дворното място по силата на постигната с ЕТ „Т.К.Н.“
като приобретател на правото на строеж уговорка, включително незастроената част от
дворното място да не бъде обща част за етажната собственост. Ищците твърдят, че през 2018
г., въпреки изричното противопоставяне на ищците, ответникът започнал да паркира
автомобила си в незастроената част от дворното място по начин, по който възпрепятства
нормалното ползване на останалата незастроена част от дворното място.
1
В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.
В съдебно заседание ищците не се явяват и се представляват от пълномощник-адв.И., който
поддържа иска и моли за уважаването му. Представя писмена защита.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който иска
се оспорва като неоснователен, тъй като статутът на двора като обща част по
предназначение може да бъде променен по общо съгласие на собствениците, а такова няма
постигнато с негово участие. Твърди, че е ползвал дворното място несмущавано както от
ищците, така и от техните праводатели, като това ползване е продължило повече от 10
години, считано от 1997 г., както и че паркира автомобила си по начин, по който не пречи
на останалите собственици или техните наематели в сградата. Ангажира доказателства,
претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът се явява лично и с пълномощник-адв.Д., поддържа отговора
на исковата молба и моли за отхвърляне на иска.
Правното основание на предявения иск е чл.109 от Закона за собствеността.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона,
съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, че ищците са собственици по дарение от своите родители на
недвижими имоти – самостоятелни обекти, находящи се на адрес в ................., в масивна
жилищна сграда, построена в дворно място, съставляващо парец .............. в кв........... по
плана на гр.Б., който парцел е част от бивш парцел ....... от бивш кв............, ведно с по
99,25/248,50 кв.м.ид.ч. от дворното място, ведно със съответните ид.ч. от общите части на
сградата и правото на строеж върху мястото, както и че понастоящем поземленият имот, в
който е изградена сградата е с идентификатор ......................, а сградата е с идентификатор
................. В подкрепа на изложеното като фактология са приетите като доказателства н.а. за
дарение на недвижим имот №.........., т..........., рег.№..........., д.№........... и №..........., т........, рег.
№.........., д.№.........., и двата на нотариус с рег.№......... на НК и район на действие РС-Бургас,
както и справка по кадастрална карта на поземлен имот с идентификатор .................. и
справка по кадастрална карта на сграда с идентификатор .....................
Ответникът не оспорва, че със съпругата му – св.М. са собственици на самостоятелен обект
в същата масивна жилищна сграда, ведно с 22,00/248.50 кв.м.ид.ч. от дворното място, за
което свидетелства приетия като доказателство н.а. за продажба на недвижим имот №.........,
т........, д.№............. г. по описа на нотариус с район на действие РС-Бургас.
По делото е приет като доказателство н.а. за продажба на недвижим имот и учредяване на
право на строеж срещу задължение за строителство №........, т.........., д.№......../........... г. на
нотариус при РС-Бургас, л.7, от съдържанието на който става ясно, че сградата, в която
ищците и ответника притежават право на собственост е била изградена след като
праводателите на ищците са продали на ЕТ „Т.К.Н.“-Б. 50,00/248,50 кв.м.ид.ч. от дворното
място, учредили са си взаимно с ЕТ „Т.К.-Н.“-Б. право на строеж върху съсобственото
дворно място, като са си запазили правото на ползване върху цялата незастроена част от
2
дворното място след застрояването му.
Установи се по делото, че незастроената част от дворното място се ползва за паркинг, излаз
към същото има и находящия се на партерния партерния етаж гараж, собственост на
ищцата, като ответникът не отрича, че паркира автомобила си там. В този смисъл са и
показанията на разпитаните по делото свидетели – С.Г., С.Г. и Д.М., които не си
противоречат, а взаимно се допълват и на които кореспондира предявеният снимков
материал, приложен на л.40, като от взаимният им анализ става ясно, че считано от 2018 г.,
без съгласие на ищците и при изричното им противопоставяне, ответникът паркира
автомобила си в незастроената част от дворното място, на едно и също място, което е
успоредно и в непосредствена близост до сградата, както и че освен ответника, в дворното
място, със съгласието на ищците паркират и наемателите на ищеца Ч.. И тримата свидетели
са категорични в крайния извод, че паркирани по този начин (съгласно приложения на л.40
снимков материал), автомобилите възпрепятстват ползването на гаража, а за целта е
необходимо разместването им. От показанията на свидетелите стана ясно и това, че
паркиран по този начин автомобилът на ответника прави невъзможно спирането на другите
автомобили по друг начин.
При така събраните по делото доказателства съдът прави следните изводи:
Съгласно нормата на чл.109 от ЗС, собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.
Анализът на цитираната разпоредба сочи, че за да се уважи предявен иск с правно основание
чл.109 ЗС, следва да са се проявили в обективната действителност следните юридически
факти, а именно да е налице смутено право на собственост или ограничено вещно право на
ищеца, действие или бездействие на ответника, за което няма основание и причинна връзка
между първите две материалноправни предпоставки, като ищецът е този, който следва да
докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на всяка една от тях.
Съгласно т.3 от ТР №4/2015 г. на ОСГК на ВКС за уважаването на предявения иск във
всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че
спрямо този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или
бездействие), но и че това действие или бездействие му създава пречки за ползването на
собствения му имот по-големи от обикновените.
Спорният между страните въпрос е правомерни ли са действията на ответника по паркиране
на личния му автомобил в незастроената част от дворното място, а за отрицателния отговор
на този въпрос съдът изхожда от приетия като доказателство н.а. за продажба на недвижим
имот и учредяване на право на строеж срещу задължение за строителство №......, т........, д.
№........../........... г. на нотариус при РС-Б., л.7. До този извод съдът достигна след тълкуване
на съдържанието на клаузата в договора, съобразно с правилата на чл.20 от ЗЗД, съгласно
която праводателите на ищците са носители на ограниченото вещно право на ползване
върху 50 кв.м.ид.ч. от незастроеното дворно място и собственици на останалата част, която
впоследствие прехвърлят чрез дарение на своите деца при равни квоти. По своята същност
правото на ползване е ограничено вещно право, което включва правото да се ползва вещта
3
съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея, без тя да се
променя съществено, учредява се в предвидената от закона специална форма и следва
имота, за който се отнася. При сделката от .............. г., видно от т.1 на н.а., при
прехвърлянето на 50/248,50 кв.м.ид.ч. прехвърлителите са си запазили правото на ползване
като част от вещното право на собственост. Ответникът следователно е длъжен да се
съобрази с това ограничено вещно право, още повече, че сделката, в която е обективирано е
вписана по надлежния ред, поради което и е противопоставима на всеки последващ
приобретател, какъвто е и той.
Изводът следователно е, че ответникът се явява носител на „голата собственост“, поради
което и действията му по паркиране на автомобила в незастроената част от дворното място,
при липса на съгласие и изрично противопоставяне от страна на ищците, са противоправни
и тъй като смущават, възпрепятстват тяхното право да ползват собствената си незастроена
част от имота, действията му създават за тях пречки по-големи от обикновените.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищците разноски в общ размер на
850,00 лева, съгласно приложения на л.65 списък по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.109 от ЗС Г. М. М., ЕГН **********, с адрес в .................,
съдебен адрес в ..............., чрез адв.М.Д., да преустанови неоснователните си действия, с
които пречи на Д. П. Г., ЕГН **********, адрес в .................... и С. П. Ч., ЕГН **********,
адрес в ...................., двамата със съдебен адрес в .................., чрез адв.Н.И., да ползват
собствената си незастроена част от дворно място с идентификатор ......................., чрез
спиране на лекия си автомобил в незастроената част на имота.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. М. М., ЕГН **********, с адрес в
........................., съдебен адрес в ......................, чрез адв.М.Д., да заплати на Д. П. Г., ЕГН
**********, адрес в ..................... и С. П. Ч., ЕГН **********, адрес в ..................., двамата
със съдебен адрес в .........................., чрез адв.Н.И., сумата от 850 лева (осемстотин и
петдесет лева), представляваща съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Вярно с оригинала: Ж. С.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4