РЕШЕНИЕ
№ …………..
гр. *****, 19.10.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, II-ри състав, в публично съдебно заседание
проведено на тридесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Елена Стоилова
при секретаря И.В., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 28 по описа за 2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Подадена
е искова молба от Г.К.И. с ЕГН **********,
с адрес *** срещу Ж.П.И.
с ЕГН **********, с адрес ***
и „Булпест“ ООД (с предходно наименование) „Агрофарм-Н“ ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Пазарджик, ул.“Царица Йоана“ №
6Е.
В исковата молба се излага, че ищцата е получила съобщение на
12.12.2019г. по изп.д.20188080400651 по описа на ЧСИ Захари Димитров, по което
съпругът й ответника Ж.И. е длъжник, с което е уведомена, че на 21.01.2020г. е
насрочен опис и оценка върху имот, находящ се в гр.*****, ул***, с пл.№ 2957,
който е включен в УПИ IV-2956, 2957 по плана на града при граници:
улица, ПИ V-2958, X-2957 и имот с пл.№ 2956, заедно с построения в
дворното място магазин със ЗП от 33 кв.м..
Твърди се, че процесния имот не е в режим
на СИО, а е лична собственост на ищцата, тъй като е придобит от нея в
качеството й на ЕТ“Жигал-Г.И.“ с БУЛСТАТ ********* и изпълнението неправилно е
насочено срещу него.
Ищцата заявява, че процесния имот е записан
в инвентарната книга на ЕТ“Жигал-Г.И.“, бил е включен в неговото предприятие за
осъществяване на стопанска дейност и е придобит на името на търговеца.
В исковата молба се заявява, че ЕТ “Жигал-Г.И.“
е прекратено на 01.01.2012г. на основание пар.5, ал.1 от ЗТР. Твърди се, че
въпреки това имота остава лична собственост на ищцата, тъй като липсва
съвместен принос на съпруга й
Иска да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът И. не е собственик на процесните
недвижими имоти.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от
ответника“Агрофарм-Н“ ООД.
В отговорът се излага, че искът е недопустим поради
липса на правен интерес, тъй като вероятно ищцата владяла процесния имот, а
предпоставка за допустимост на иска е ищеца трето лице засегнато от изпълнението
да не е във владение на имота.
Алтернативно се твърди, че иска е неоснователен.
Твърди се, че представеното удостоверение за данъчна оценка на процесния имот е
нищожно, тъй като е издадено на ЕТ“Жигал-Г.И.“, което не съществува.
Ответникът твърди, че ищцата не е доказала, че
процесния имот е закупен със средства на търговеца, поради което счита, че
имота е закупен с общи средства на съпрузите за задоволяване на нужди на
семейството. Нямало доказателства, че имота е използван с търговска цел.
Твърди се, че извлечението от инвентарната книга
представено от ищцата не следва да се приема като доказателство по делото, тъй
като не отразявало реални счетоводни записвания, а било създадено за нуждите на
процеса.
Твърди се, че след като ЕТ“Жигал-Г.И.“ е прекратено
процесния имот не е част от предприятието му и лична собственост на ищцата, а е
СИО.
Твърди се, че ищцата е признала, че процесния имот
е СИО, тъй като през 2004г. заедно със съпруга си е учредила договорна ипотека
върху него.
Иска се отхвърляне на предявения иск.
В съдебно
заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск и
моли да бъде отхвърлен. Ответникът в писмена молба моли за отхвърляне на
предявените исковете.
Съдът,
след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност,
прие за установено от фактическа страна, следното:
От нотариален акт № 3, том ІІ, дело № 153/2002
г.; Скица № 24/15.07.1997 г.; инвентарна книга фирма ЕТ „Жигал“ Г.И. се
установява, че на 01.04.2002г. ЕТ „Жигал“ Г.И. е придобила чрез покупко-продажба собствеността
върху дворно място, находящо се в гр.*****,
ул***, с площ 33 кв.м., съставляващо поземлен имот № 2957 в кв.181, който е
включен в УПИ IV-2956, 2957 по плана на град *****, заедно с
построения в това дворно място магазин със застроена площ от 33 кв.м. при
граници: улица, ПИ V-2958, X-2967 и имот IV 2956. Придобитите
имоти са вписани в инвентарната книга на ЕТ
„Жигал“ Г.И. на 01.04.2002г..
От нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека върху недвижим имот № 79, том I, рег.№ 528, дело №73/2004г. на нотариус
Илко Кънев се установява, че „Агроконсулт“ ЕООД със собственик на капитала
ответникът Ж.И. е кредитополучател по договор за кредит за оборотни средства
овърдрафт от 24.02.2004г., сключен със „СЖ Експресбанк“ АД. По кредита са
ипотекирани няколко имота, включително и процесните. Нотариусът е удостоверил, че процесните имоти
са в режим на СИО между ищцата и ответника И., поради което нотариалният акт е
подписан от Ж.И. и в качеството му на ипотекарен длъжник.
От съобщение до
съпруг-недлъжник с изх. № 24133/12.12.2019 г.; призовка за принудително
изпълнение с изх. № 24129/12.12.2019 г. се установява, че до ищцата е изпратено съобщение на 12.12.2019г. по
изп.д.20188080400651 по описа на ЧСИ Захари Димитров, по което съпругът й
ответника Ж.И. е длъжник, с което е уведомена, че на 21.01.2020г. е насрочен
опис и оценка върху имот, представляваща съпружеска имуществена общност с Ж.П.И.,***,
с пл.№ 2957, който е включен в УПИ IV-2956, 2957 по плана
на града при граници: улица, ПИ V-2958, X-2957 и имот с пл.№ 2956, заедно с построения в
дворното място магазин със ЗП от 33 кв.м.. До ответника Ж.И. по същото
изпълнително дело, по което той е длъжник на парично вземане в размер на 266 392.97
лева с взискатели ТД на НАП гр.Варна, община ***** и „Агрофарм-Н“ ООД, е
изпратена призовка за принудително изпълнение, с което той е уведомен, че на
21.01.2020г. ще бъде извършен опис на процесния имот.
От удостоверение
с № 0516/12.06.2006 г., изд. от община *****, удостоверение с изх. №
62239/04.09.2020 г. от ОС-Варна, удостоверение с изх. № 37978-2/08.09.2020 г.
от НАП-Варна се установява, че ЕТ „Жигал“ Г.И. е регистрирала градински център
„Гея“, с адрес гр.*****, ул.“Цар Освободител“ № 22 като търговски обект, за
което й е издадено удостоверение по чл.4, ал.2 от Наредба №5 за „Условията и
реда за провеждане на търговска дейност на територията на община *****“. ЕТ
„Жигал“ Г.И. е заличен като търговец на основание пар.5, ал.1 от ПЗР на ЗТР към
01.01.2012г.. ЕТ „Жигал“ Г.И. е регистрирала фискално устройство с памет в ТД
на НАП гр.Варна на 14.112001г. и на 21.03.2005г..
От определение № 2581/30.08.2019 г. по
в.гр.д. № 7505/18.04.2019 г. по описа на ВОС се установява, че ищцата е подала
въззивна жалба срещу действията на ЧСИ Захари Димитров по изп.д.20188080400651, изразяващи се в налагане на
възбрана върху ½ идеална част от процесните имоти. Жалбата е с правно
основание чл.435 ГПК и производството по нея е прекратено като недопустимо.
От изготвената по делото СТЕ, която съдът кредитира
като обективна и компетентно изготвена
се установява, че не може да се отговори на въпроса дали записите в
инвентарната книга на ЕТ
„Жигал“ Г.И. са направени в съответствие с датите изписани в графа 4 или са
направени по едно и също време и каква е възрастта на хартията на книгата.
От обясненията на ответника Ж.И. дадени на
основание чл.176, ал.1 от ГПК, които съдът кредитира като непротиворечащи на
останалите събрани по делото доказателства се установява, че той е подписал нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот № 79, том I, рег.№ 528, дело №73/2004г. на нотариус
Илко Кънев, в качеството и на ипотекарен длъжник за процесния имот, тъй като
изискването на банката кредитор за отпускане на кредита е било такова.
Процесните имоти не са придобити със съвместен принос на ищцата и ответника И.,
а лично от ищцата, като ответника не е участвал в снабдяването със средства за
закупуването на процесните имоти.
От показанията на св.А. и св.К., които
съдът кредитира като кореспондиращи с останалите събрани по делото
доказателства се установява, че св.А. е обслужвала счетоводството на ЕТ „Жигал“
Г.И., като в счетоводните книги на търговеца е отразена покупката на процесните
недвижими имоти и ежегодно му се е начислявала амортизация. Обекта се ползва за
магазин за цветя до настоящ момент и винаги е бил магазин за цветя като само
ищцата се е грижела за магазина и до настоящ момент продава там цветя.
Ответникът И. не е проявявал претенции към магазина. Св.К. е работила в
магазина за цветя като продавач-консултант през периода 2003г. – 2006г.. Тя
минава покрай него почти всеки ден като той продължава да е магазин за цветя.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.
440, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът Ж.И. не е собственик на дворно
място, находящо се в гр.*****, ул.“***, с площ
33 кв.м., съставляващо поземлен имот № 2957 в кв.181, който е включен в УПИ IV-2956, 2957 по плана на град *****, заедно с
построения в това дворно място магазин със застроена площ от 33 кв.м. при
граници: улица, ПИ V-2958, X-2967 и имот с пл.№ 2956.
Искът е допустим, предвид наличието на
интерес у ищцата от предявяването му. Видно от съобщение до съпруг-недлъжник с
изх. № 24133/12.12.2019 г.; призовка за принудително изпълнение с изх. №
24129/12.12.2019 г., определение № 2581/30.08.2019 г. по в.гр.д. №
7505/18.04.2019 г. по писа на ВОС, изпълнението за парично вземане в размер на 266 392.97
лева, по което ответникът И. е длъжник е насочено върху процесните недвижими
имоти, за което е насрочен опис на 21.02.2020г., които са собственост на ищцата
видно от нотариален акт №
3, том ІІ, дело № 153/2002г. на нотариус Илко Кънев
Съдът намира за неоснователно възраженията на ответното
дружество, че иска е недопустим, тъй като ищцата владее имотите, върху които е
насочено изпълнението и че тя има правна възможност да се защити по реда на
чл.435 ГПК предвид т.4 от ТР №3/2015г. на ОСГТК на ВКС, според която „Искът по чл. 440, ал. 1 ГПК е допустим
и в случаите, когато третото лице се намира във владение на вещта, върху която
е насочено принудителното изпълнение в деня на запора, възбраната и или
предаването й, ако се отнася за движима вещ с изключение на случаите, когато
това трето лице е упражнило правото си на жалба по чл. 435, ал. 4 ГПК и жалбата
е била уважена.“
Съдът не споделя възражението на
ответното дружество, че иска е недопустим, тъй като на основание чл.32, ал.2 от СК тя е съдлъжник наред със съпруга си. По делото не са представени
доказателства, от които да се установи основанието, от което произтичат
задълженията на ответника И., които са предмет на
изп.д.20188080400651 по описа на ЧСИ Захари Димитров за да може съда да заключи, че ищцата
е съдлъжник по тях.
Ищецът носи доказателствената тежест
да докаже, че срещу процесния имот е насочено
изпълнението по изп.д.20188080400651 по описа на ЧСИ Захари Димитров, че имота
е нейна лична собственост, тъй като е бил включен в търговското предприятие на
ЕТ “Жигал-Г.И.“, че ЕТ“Жигал-Г.И.“ е заличен и процесния имот е останал лична
собственост на ищцата.
Ответникът носи доказателствена тежест, че през 2004г. ищцата заедно със
съпруга си ответника И. са учредили договорна ипотека върху процесния имот.
Искът по чл. 440 ГПК е предвиден като
защита на третите лица в случаите, когато принудителното изпълнение за парично
задължение е насочено върху имущество, което не принадлежи на длъжника и с
изпълнението се засягат правата на тези лица. Между страните по делото не се
спори, че ищцата и ответника И. са съпрузи. От събраните по делото
доказателства се установи, че спрямо съпруга на ищцата ответника Ж.И. се води
изпълнително дело 20188080400651 по
описа на ЧСИ Захари Димитров за парично задължение в размер на 266 392.97
лева, като изпълнението е насочено върху процесните недвижими имоти, за което е
насрочен опис на 21.02.2020г..
От нотариален
акт № 3, том ІІ, дело № 153/2002г. на нотариус Илко Кънев, инвентарната книга
на ЕТ “Жигал-Г.И.“, удостоверение с № 0516/12.06.2006 г.,
изд. от община ***** обясненията на
ответника И., показанията на св.Атанасова
и св.Кирова се доказа, че на 01.04.2002г.
ЕТ „Жигал“ Г.И. е придобила собствеността чрез
покупко-продажба върху процесните недвижими имоти. На основание чл.22, ал.3 вр.
пар.4, ал.1 от СК „Лични са вещните права, придобити от съпруг -
едноличен търговец, по време на брака за упражняване на търговската му дейност
и включени в неговото предприятие.“. Процесните имоти са били включени в предприятието
на ЕТ “Жигал-Г.И.“ видно от горните
доказателства и ищцата е упражнявала търговска дейност в магазина като е
продавала цветя лично и е имала и служители – св.Кирова. Това обосновава
извода, че процесните недвижими имоти са лична собственост на ищцата. Този
извод на съда не се разколебава от нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 79, том I, рег.№ 528, дело №73/2004г. на нотариус
Илко Кънев, в който процесните магазин и дворно място са определени като
съпружеска имуществена общност и в който ответника И. се е подписал като
съсобственик – ипотекарен длъжник. Ищцата оспори съдържанието на нотариалния
акт в тази част и в откритото производство по чл.193 ГПК с обясненията на
ответника И. и чрез показанията на св.А. и св.К.доказа, че в тази част
съдържанието на нотариалния акт е невярно, то не може да се тълкува и като
признание от страна на ищцата, че процесните имоти са придобити в режим на
съпружеска имуществена общност.
На основание ЕТ
„Жигал“ Г.И. е заличен като търговец на основание пар.5, ал.1 от ПЗР на ЗТР към
01.01.2012г.. Поради това на основание чл.22, ал.3 от СК и по аргумент от чл.60 ТЗ процесния магазин и дворно място става лична собственост на ищцата.
Предвид гореизложеното предявеният иск е основателен
и следва да бъде уважен.
Ищцата е претендирала разноски и такива й се дължат
предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Претендираните разноски от ищецът са
следните: 190.85 лева – държавна такса, 10 лева за съдебни удостоверения и 800
лева адвокатско възнаграждение. Съобразно това на ищецът следа да се присъдят
разноски в размер на 1000.85 лева. Ответникът е претендирал разноски, но такива
не му се дължат предвид изхода на спора.
Воден
от гореизложеното Провадийският районен
съдът
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.440 от ГПК в отношенията между Г.К.И.
с ЕГН **********, с адрес ***
от една страна и Ж.П.И. с ЕГН **********, с адрес *** и „Булпест“ ООД (с
предходно наименование) „Агрофарм-Н“ ООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Пазарджик, ул.“Царица Йоана“ № 6Е, от друга страна, че
Ж.П.И. с ЕГН ********** не е собственик
на дворно място, находящо се в гр.*****, ул***, с площ 33 кв.м съставляващо
поземлен имот № 2957 в кв.181, който е включен в УПИ IV-2956, 2957 по плана на град *****, заедно с
построения в това дворно място магазин със застроена площ от 33 кв.м. при
граници: улица, ПИ V-2958, X-2967 и IV-2956.
ОСЪЖДА „Булпест“ ООД (с предходно
наименование) „Агрофарм-Н“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Пазарджик, ул.“Царица Йоана“ № 6Е да заплати на Г.К.И.
с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от
1000.85 лева
разноски по производството, включително и за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението
може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………..