Д О Б Р И Ч К И Я Т
Р А Й О Н Е Н С Ъ Д
Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр.Добрич,
29.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добрички районен съд, наказателна
колегия, в публично съдебно заседание на
двадесети юли две хиляди и двадесета
година,в състав:
Съдия - Веселин Стефанов
Монов
при участието на съдебен секретар Мария Атанасова,
разгледа
А.Н.Д. № 671 по описа на ДРС за 2020 г.
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН и е образувано по жалба З.И.А., с ЕГН ********** *** срещу наказателно
постановление №23-0000440/08.05.2020 година на и.д.Директор на РД „Автомобилна
администрация” – Варна, с което за нарушение на чл.87, т.2 от Наредба №33/ 03.11.1999
год. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Реп.България, издадена
от министъра на транспорта, на жалбоподателя на основание чл.93, ал.1, т.1 от
Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено наказание „глоба” в размер
на 2000 /две хиляди/ лева.
С депозираната пред съда жалба се моли НП да
бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно, издадено при съществени
нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Алтернативно се моли,
съдът да приеме, че наказващият орган е приложил неправилно материалния закон, доколкото
не е съобразил, че процесното нарушение представлява „маловажен случай” по
смисъла на чл.28 от ЗАНН.
В
съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя – адв.С. *** пледира
за отмяна на НП на посочените в жалбата правни основания. При условията на
алтернативност пледира, наложеното наказание да се измени, като се определи в по-нисък
размер и приложи санкционната норма на чл.178в, ал.5 от ЗДвП, вместо посочената
от наказващия орган в постановление разпоредба на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр.
В съдебно
заседание процесуалният представител на въззиваемата страна - мл.юр. Виктория
Вълчева изразява становище по жалбата, която намира за неоснователна. Пледира същата
да се остави без уважение, а НП да се потвърди изцяло като правилно и
законосъобразно, издадено в съответствие с материалния закон и процесуалните
правила.
След
анализ и преценка събраните по делото доказателства, съобразно обхвата и
пределите на въззивната проверка, очертани в нормата на чл.314, ал.1 от НПК,
съдът намери за установено следното от фактическа страна:
На 24.02.2020 година, около 11.32 часа, на РП-ІІ
-29 на изхода на гр.Добрич, срещу бензиностанция „Лукойл”, свидетелите Й.Р.Й. и
Т.Н.К. / дл.лица на РД „Автомобилна администрация”- Варна, първият от които е
актосъставител/ в изпълнение на възложените им задачи по служба, спрели за рутинна
проверка управлявания от жалбоподателя товарен автомобил марка „ВОЛВО”, с рег.№ ТХ 3773 АТ, собственост на
превозвача –ЗАВН -Добрич от категория N3, с
прикачено полуремарке - кат.О4, който се движел в посока гр.Варна. В хода на
проверката от жалбоподателя е изискано да представи определен набор от
документи, като от представения пътен лист №0034326 от 24.02.2020 год. е
установено, че водачът е извършвал обществен превоз на товари по маршурт с.Оброчище
– с.Сърнец, с.Сърнец - гр.Варна, както и че е натоварен с „царевица”. При проверката
контролните органи установили, че водачът не притежава валидно издадено удостоверение
за психологическа годност /УПГ/, а представеното навниманието им с рег.№ 397552
от дата 28.01.2017 г. е било с изтекъл срок на валидност - до дата 28.01.2020
год. Предвид тези констатации контролните органи на РД „АА” - Варна извършили нарочна
проверка в информационната система на ИА ”АА”, при която се потвърдило
обстоятелството, че водачът към момента няма издадено валидно удостоверение за
психологичсека годност.
Мотивиран от фактическите констатации при
проверката св.Й.Р.Й., в качеството си на длъжностно лице, притежаващо необходимите
властнически правомощия съставил Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ серия А-2019 и бл.№ 274629/24.02.2020 година, с който привлякъл
отговорността на жалбоподателя за извършено нарушение на чл.87, т.2 от Наредба
№ 33/03.11.1999 година на МТ. С АУАН длъжностното лице вменило във вина на
жалбоподателя, че като водач на товарен автомобил с прикачено към него полуремарке, извършващ
обществен превоз на товари, не е притежавал валидно „удостоверение за
психологическа годност”. В обстоятелствената част на акта изрично е отразено
обстоятелството, че представеното УПГ при
проверката е с изтекъл срок на валидност – до 28.01.2020 г. Конкретно са
посочени още датата, часа и мястото, където е извършена проверката и установено
нарушението, данните на управляваното от жалбоподателя ППС, както и обстоятелството,
че е била извършена допълнителна проверка в регистъра на ИА „А” и установено,
че водачът няма издадено ново валидно УПГ.
Описаната и възприета от съда фактическа
обстановка се установява по безсъмнен и категоричен начин от безпротиворечивите
показания на актосъставителя Йорданв Й. и събраните в хода на съдебното
следствие писмени доказателства, приобщени от съда по предвидения процесуален
ред.
Към момента на съставяне на АУАН и предявяването
му жалбоподателят е вписал, че има възражения във връзка с вмененото му вина
нарушение, но без да ги конкретизира. Допълнителни възражения или обяснения жалбоподетелят
не е представил пред наказващия орган в законоустановения 3-дневен срок след
съставяне на акта.
Въз основа на АУАН и в
законоустановения срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН наказващият орган е издал
наказателното постановление №23-0000440 от 08.05.2020 година, с което е
привлякъл отговорността на жалбоподателя за нарушение на чл.87, т.2 от Наредба
№ 33/03.11.1999 година на МТ, като на основание чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвПр му е наложил
наказание глоба в размер на 2000 лв..
В преклузивния срок на чл.59, ал.2
от ЗАНН жалбоподателят в качеството на легитимирана страна с правен интерес оспорва
законосъобразността и обосноваността на НП, при което жалбата му се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът я намира за основателна.
/
По отношение приложимия материален закон/
Съдът намира, че правилно и законосъобразно административно-наказващият
орган е съотнесъл установените фактически констатации по преписката към
хипотезата на материално-правната норма на чл.87,т.2 от Наредба № 33/03.11.1999
година на МТ. Съгласно цитирания текст от наредбата, водачът на автомобил за обществен превоз на
товари следва да отговаря на конкретно изброени изисквания, като едно от тях е да притежава валидно удостоверение
за психологическа годност по смисъла на чл.152, ал.
1, т.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. Безспорно, че в
конкретния случай жалбоподателят не е притежавал валидно издадено удостоверение
за психологическа годност /УПГ/, а
издаденото му преди това с рег. № 397552 от дата 28.01.2017 г. е било с изтекъл
срок на валидност - до 28.10.2020 г. По отношение на соченото релевантно за
предмета на спора обстоятелство не се води спор между страните, което налага за
съда да приеме, че нарушението се явява доказано по категоричен начин. Още
повече, че при извършената допълнителна проверка в инф.масив на ИА”АА”
проверяващите са установили, че водачът
няма издадено валидно УПГ, а представеното е било с изтекъл срок на валидност.
В този смисъл, представеното от защитата в хода на съдебното следствие ново УПГ
от дата 26.02.2020 год. не компрометира крайния извод за виновно осъществен
състав на адм. нарушение по текста на чл.87, т.2 от Наредба №
33/03.11.1999 година на МТ, по който текст е привлечена отговорността на
въззивника.
При извършената служебна проверка на НП и АУАН в обхвата
и пределите на разпоредбата на чл.314, ал.1 от НПК, независимо от основанията,
посочени в жалбата, съдът прие, че същите са съставени при спазване на всички
срокове и процедури, както и че съдържат задължителните ревизити, посочени в
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Както НП , така и АУАН са съставени от компетентни
длъжностни лица и в кръга на предоставените им властнически правомощия. Административното
нарушение е индивидуализирано в степен, нарушителят да разбере за какво е
привлечен да отговаря и по който текст следва да се брани. Посочена е конкретно
нарушената материално-правна норма, датата и мястото, където е установено
нарушението, както и други обстоятелства от значение за предмета на
административнонаказателния спор. От изложеното следва, че правото на защита на
санкционирания субект не е било накърнено по никакъв начин, че той да не може
да се защити и да изгради защитната си теза в пълен обем – в каквато насока са
и претенциите на защитата. Ето защо, съдът намира за правно неиздържани
доводите на защитата в насока, че в хода на административнонаказателното
производство при съставяне на АУАН и издаване на НП е било ограничено правото
на защита.
Съдът споделя и преценката на наказващия орган, че
извършеното нарушение не покрива признаците на „маловажен случай” - по смисъла
на чл.28 от ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обичайните нарушения от този вид. Същевременно, по
делото няма събрани многобройни смекчаващи обстоятелства или изключителни,
които да налагат извода, че се касае за „маломажен случай” на нарушение по
смисъла на чл.93,т.9 от НК, който да обоснове приложението на чл.28 от ЗАНН.
Обстоятелството, че непосредствено след съставяне на АУАН на жалбоподателя е
било издадено ново УПГ №597506 на дата 26.02.2023 г. не може да се третира като
изключително смекчаващо обстоятелство и не компрометира крайния извод за
виновно извършено нарушение от въззивника, а има значение единствено при
индивидуализиране на размера на наказанието. По изложените съображения счита,
че АНО правилно е приложил материалния закон, след като не е приел, че
извършеното от жалбоподателя нарушение не съставлява ”маловажен случай” - по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото регулираните обществени отношения са били
засегнати в дълбочина.
/ По отношение на приложимата санкционна норма/
Съдът приема, че
наказващият орган незаконосъобразно е санкционирал въззивника на основание
чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр за извършеното от него нарушение по чл.87, т.2 от
Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ, като му е наложил наказание „глоба” в размер
на 2000 лв. Посочената административно-наказателна разпоредба от ЗАвПр
предвижда общо правило за санкциониране на водачите на моторно превозно
средство, които извършват обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон
и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Същевременно в Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/ е предвидена специална норма – чл.178в, ал. 5 за същото по вид
нарушение. Съгласно цитираната разпоредба, подлежи на санкциониране с глоба в
размер 500 лв. водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка
или обществени превози на пътници или товари без валидно удостоверение за
психологическа годност. Вън от съмнение е, че субектите адресат на административнонаказателна
отговорност на двете разпоредби - чл. 93, ал.
1, т. 1 от ЗАП и тази на чл. 178в, ал.
5 от ЗДвП са идентични. Посочените санкционни норми се намират в
съотношение на обща към специална, доколкото специалната норма на чл. 178в, ал.
5 от ЗДвП изключва приложението на общата норма на чл. 93, ал.1 , т.1от
ЗАвПр. Този правен извод следва от граматическото и смислово тълкуване на
нормата на чл.93, ал.1, т.1
от ЗАвПр, която обявява за нарушение упражняването на дейност без
валиден документ, като видовете документи в нея са посочени общо. За разлика от
нея, в специалната норма на чл.178в, ал.
5 от ЗДвП законодателят конкретизира документа, чиято валидност се
изисква от водача, а именно - удостоверение за психологическа годност. По тези
съображения съдът приема, че санкцията за извършеното от жалбоподателя нарушение
е следвало да бъде тази, предвидена в разпоредбата на чл. 178в, ал.
5 от ЗДвП, която е „глоба” в размер на 500 лева, а не посочената в
разпоредбата на чл.93, ал.1,
т.1 от ЗАвПр – „глоба” в размер на 2000 лева.
Принципът на законоустановеност на адм.наказание е
несъвместим с неточности и грешки при определяне на приложимата санкционна
норма , доколкото има за последица прилагането на незаконни административни санкции.
В нашия случай, неправилната правна квалификация е имала за последица
налагането на административно наказание в значително по-висок размер от този, предвиден
в относимата санкционна норма на чл.178в, ал.5 от ЗДвП . Изложеното мотивира
съда като въззивна инстанция по съществото на спора, да преодолее
допуснатото нарушение чрез изменение на НП по реда на чл.334, т.3,
вр. чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК, съобразно приложението на бланкетната норма на
чл.84 от ЗАНН. В случая следва да се приложи закон за по-леко наказуемо нарушение и
наложи наказание в по-нисък размер - 500
лв., което на практика не води до влошаване положението на нарушителя, при
спазване на основния пинцип „Lex
specialis derogat generali ” . По изложените съображения
съдът приема, че за извършеното от жалбоподателя нарушение следва на основание
чл.178в, ал.5 от ЗДвП да се наложи по-леко по размер наказание , а именно - глоба
в размер на 500 лв., вместо наложеното от наказващия орган наказание „глоба в
размер на 500 лв. на правно основание - чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр. Изцяло в тази
насока е и установената трайна практика на Административните съдилища в
страната по сходни казуси /виж Реш. на АС - Варна по к. н. а. х. д. № 2279/2014
год., Реш. на АС- Варна по к. н. а. х.
д. № 720/2019 год., Реш. на АС Варна по к. н. а. х. д № 748/2019 год. , Реш.
№367/06.03.2020 г. на АС - Бургас по к.а.н.д.№3092/19 г. и др./.
С оглед крайния изход на делото, при който жалбата на въззивника за
отмяна на НП е отхвърлена, съдът приема, че и релевираното от страна на защитата
искане за присъждане на разноски се явява неоснователно.
А
колкото до направеното искане от пълномощника на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът счете, че такова следва да
бъде присъдено на основание чл. 63, ал. 3
от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.
4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8
от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1
от ЗПП, вр. чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 37, ал. 1
от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството
на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Законодателят предвижда за защита по дела по ЗАНН в чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждение в размер от
80 лв. до 120 лв. Съдът, след като съобрази, че делото не е с фактическа и
правна сложност, както и изготвеното становище по поддържане на обвинителната
теза на АНО в хода на производството намира, че възнаграждението за юрисконсулт
следва да бъде определено в минималния предвиден в наредбата размер – 80 лв.
Посочената сума следва да бъде заплатена от въззивника З.И.А. в полза на ОО
"АА"- Варна.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
И З М Е Н Я наказателно
постановление №23-0000440 от дата
08.05.2020 година на и.д.Директор на РД „Автомобилна администрация” – Варна, с
което на З.И.А., с ЕГН ********** за извършено нарушение на чл.87, т.2 от
Наредба №33/ 03.11.1999 год. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Реп.България, издадена от МТ на основание чл.93, ал.1, т.1 от
Закона за автомобилните превози е наложено наказание „глоба” в размер на 2000
/две хиляди/ лева, като преквалифицира
основанието за налагане на наказанието „глоба” от чл.93, ал.1, т.1 на Закона за
автомобилните превози в такова по
чл.178в, ал.5 от Закона за движението по пътищата и определя „глоба” в размер
от 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА З.И.А.,
с ЕГН ********** да заплати в полза на Регионална дирекция "Автомобилна
администрация" - Варна сума в размер на 80 /осемдесет/ лв. представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от уведомяването на страните пред Административен съд-гр.Добрич, по реда
на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия :