Р Е Ш Е Н И Е
№ 494
гр. Пловдив, 16.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
публично съдебно заседание на десети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
БЕКЯРОВ
при участието секретаря Анелия
Деведжиева като разгледа докладваното от съдията АНД № 140/2020 г. по описа на Районен
съд Пловдив, XI н.с. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно
постановление /НП/ № 480467-F510518 от 27.11.2019 г., издадено от зам.-директор
на ТД на НАП Пловдив, с което на „Витадент – амбулатория за групова практика за
първична помощ по дентална медицина“ ООД с ЕИК *********, представлявано от П Г
П на основание чл. 74, ал. 1, пр. 2 от Закона за счетоводството /ЗСч/ е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 200 лева
за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч.
Жалбоподателят моли да се отмени НП с
аргументи за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН. По същество не
оспорва вмененото му нарушение. В депозира до съда молба, пълномощникът на
дружеството поддържа жалбата и направените с нея искания. В съдебно заседание дружеството жалбоподател не
се представлява.
В проведеното открито съдебно заседание
въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив, чрез своя процесуалния представител, счита
издаденото НП за правилно и законосъобразно и моли за неговото потвърждаване. Излага
съображения за липсата на основание за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Претендира присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима,
доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество
се явява основателна.
От
фактическа страна съдът установи следното:
Дружеството жалбоподател „Витадент – амбулатория
за групова практика за първична помощ по дентална медицина“ ООД, представлявано
от П.Г.П., е осъществявало търговска дейност през периода 01.01.2018 г. –
31.12.2018 г., за което подал годишна данъчна декларация по чл. 92 от Закона за
корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, депозирана на 20.03.2019 г. с посочени нетни
приходи за продажби в размер на 89 111,83 лева.
На 12.06.2019 г. дружеството жалбоподател, в качеството му на
доверител, сключило с адвокат С.Н.Й., в качеството му на довереник, договор за
правна помощ и сътрудничество, с който доверителят възлага, а довереникът
приема да го представлява пред Търговския регистър, воден от Агенцията по
вписванията, като извърши всички необходими и правни действия за заявяване за
вписване и представяне за обявяване на годишния финансов отчет /ГФО/ на
дружеството за 2018 г., в срок до 30.06.2019 г.
На 12.08.2019 г. ГФО на дружеството за
2018 г. бил заявен за вписване и представен за обявяване в Търговския регистър
към Агенцията по вписванията с рег. № 20190812113506.
На 21.08.2019 г. в НАП постъпила
информация от Агенция по вписванията, че дружеството жалбоподател не е подало
ГФО за 2018 г. към 01.07.2019
г. /31.06.2019 г. е неработен ден/. Подадената информация от Централното
управление на НАП била препратена към ТД на НАП Пловдив с писмо изх. № 12-00-316/21.08.2019
г., получено в териториалната дирекция на 05.09.2019 г. Свидетелят С.С.Х., заемаща длъжността
„инспектор по приходите“ към ТД на НАП Пловдив, въз основа на получената
информация предприела проверка, която установила извършването на дейност през
2018 г. и липсата на подаден годишен финансов отчет в законоустановения срок. Свидетелката
Х. изпратила до дружеството жалбоподател покана с изх. № 70-00-11481-9/20.09.2019
г. да се яви негов представител в 7-дневен срок от получаването ѝ в ТД на
НАП Пловдив, офис гр. Асеновград от 9 ч. до 17:30 ч. за съставяне на АУАН
относно незаявяване за обявяване на ГФО за 2018 г. в законоустановения срок
пред ТР към АВ. Същата е връчена по електронен път на имейл адрес ……. с IP 77.77.164.80 на 25.09.2019 г. в 15:39:06 ч.
На 27.09.2019 г. е съставен АУАН с № F510518, с който е констатирано,
че жалбоподателят, като задължено лице не е публикувало ГФО за 2018 г. в ТР към
АВ до 01.07.2019 г., доколкото 30.06.2019 г. е неприсъствен ден. Констатирано е
от актосъставителя Х., че към момента на съставяне е заявен за обявяване и представен
такъв (на 12.08.2019 г.), но в законоустановения срок към 01.07.2019 г. това не
е било сторено, като по този начин не е спазена разпоредбата на чл. 38, ал. 1,
т. 1 от ЗСч. Същия АУАН е съставен в присъствието на представителя на
дружеството, а именно П.Г.П., и връчен при съставянето му. Последният е
подписал АУАН с възражение за изпратен на 16.05.2019 г. ГФО
за подаване от адвокат, който обаче поради здравословни причини, пропуснал
срока за подаване. В законоустановения срок по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН,
дружеството упражнило правото си на възражение срещу съставения АУАН.
С оглед пропускането на срока за
подаване на ГФО за 2018 г. и въз основана посочения АУАН е издадено обжалваното
НП, с което на дружеството била наложена на основание чл. 74, ал. 1, пр. 2 от
ЗСч имуществена санкция в минимален размер на 200 лв. за нарушение на чл. 38,
ал. 1, т. 1 от ЗСч.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел С.С.Х. –
актосъставител. Съдът кредитира същите показания като логични, непротиворечиви
и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. Описаната и
възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по
делото – АУАН, оправомощителна заповед № ЗМФ-610/03.07.2018 г. на Министъра на
финансите, разпечатка от ТР по партидата на дружеството жалбоподател, покана с
изх. № 70-00-11481-9/20.09.2019 г., удостоверение за извършено връчване по
електронен път, договор за правна помощ и сътрудничество, писмо, изпратено по
електронна поща, заверено копие на пълномощно, заверено копие на годишна
данъчна декларация, документ с вх. № 04-01-1768/15.09.2019 г., писмо с изх. № 92-00-2/19.08.2019
г. на Агенция по вписванията.
Връчването на НП и подаването за
обявяване ГФО за 2018 г. не се оспорва
от жалбоподателя и въззиваемата страна.
Относно
приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната
компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следва от
така представената Заповед № ЗМФ-610/03.07.2018 г. на Министъра на финансите. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя, нито са
ограничени правата му. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания
на чл. 40, чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението,
която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като съдържа подробно
описание на обстоятелствата на нарушението, от значение за съставомерността му
и за параметрите на вмененото нарушение, нито е ограничено правото му по чл. 44
от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения
по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по
чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя, като нарушението е описано надлежно от
фактическа страна - административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно
в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при
които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на
защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво
точно е ангажирана отговорността му. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
От
правна страна съдът намира следното:
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч
всички търговци по смисъла на Търговския закон публикуват
годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по
глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или
съответния орган чрез заявление за вписване и представяне за обявяване в Търговския
регистър в срок до 30 юни на следващата година. Съгласно чл. 74, ал. 1, пр. 2 от ЗСч,
който е задължен и не публикува финансов отчет в сроковете по чл. 38, се
наказва с глоба в размер от 200 до 3 000 лв., а на предприятието се налага
имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от
продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет,
но не по-малко от 200 лв.
Правилно е определен
субектът на административнонаказателната отговорност, а именно дружеството,
извършващо търговската дейност. Правилен е изводът на съставителя на акта и
издателя на постановлението, че с поведението, изразило се в бездействие, е
осъществено нарушение на посочената разпоредба на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч,
като въпреки задължението не е заявен за публикуване до 01.07.2019 г.
/30.06.2019 г. е неприсъствен ден/ ГФО за 2018 г. в ТР към АВ, въпреки че дружеството
е извършвало дейност.
В настоящия случай по делото не
се спори, а и от ангажираните гласни и писмени доказателства се установява, че
не е спазен срока по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч и
не е подадено заявление за вписване ГФО за 2018 г. до 01.07.2018 г. Неизпълнението
на предвиденото в ЗСч задължение
в указания от закона срок е административно нарушение, за което правилно е
ангажирана отговорността на дружеството. Следователно се установява да са
изпълнени всички признаци на нарушението по чл. 38, ал. 1 , т. 1 от ЗСч.
Доколкото е ангажирана
отговорност на юридическо лице не стои и въпросът за произнасяне по вината, тъй
като отговорността на тази категория субекти на правото е обективна,
безвиновна.
По наложената
санкция и приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН:
Въпреки безспорно и
категорично установено нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч, съдът счита, че
в случая са налице предпоставките за квалифициране на случая като маловажен по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Разрешението за преценката за маловажност на случая
е дадено в ТР № 1/2007 г. по т.д. № 1/2005 г., с прилагане на възприетото от
практиката правило за квалификация на случая като маловажен. Следва да се
констатира, че степента на обществена опасност както на деянието, така и на
дееца, е по-ниска от обичайните за подобни нарушения. В настоящия
случай се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни
последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая.
Въпреки това конкретиката на самото деяние и обстоятелствата по неговото
извършване разкриват смекчаващи обстоятелства, които определят случая с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид. Касае се за нарушение, което съгласно отразеното по
наказателното постановление е първо по ред, като липсват данни за други
административни нарушения, включително и на ЗСч от същия вид. Няма данни за възникнали
допълнителни вредни последици, освен обикновените, свързани с нарушения от този
вид, при съобразяване същността и целите на административнонаказателното
производство. Наред с това от приложената справка в Търговския регистър по
партидата на дружеството се констатира, че до момента на извършване на
процесното нарушение, всички останали ГФО са били обявявани в ТР в срок. Следва
да се вземе предвид, че нарушението е отстранено в един сравнително кратък
период от време след изтичане на крайния срок за изпълнение на задължението. Съществено
значение, за да формира извод за наличие на маловажен случай съдът взе предвид
и обстоятелството, че нарушението е отстранено доброволно още преди издаване на
АУАН и преди формалното и неформалното иницииране на административнонаказателно
производство срещу жалбоподателя. Нарушението е отстранено на 12.08.2019 г., а
информацията от списъка на лицата, които са извършили нарушение, е станала
достояние на компетентните органи на 21.08.2019 г., т.е. след като последиците
на извършеното нарушение са били отстранени. Налице е последващо самоволно и
доброволно поведение по изпълнение на законовото задължение на нарушителя и
отстраняване на последиците от нарушението, макар и с известно закъснение,
което в случая не може да се определи като прекомерно голямо и то преди да бъде започнато административнонаказателно
производство. Всичко това обосновава извод за по-ниска обществена опасност на
деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид, което по
своите характеристики се очертава с по-ниска степен на обществена опасност от
останалите нарушения и което именно характеризира случая като маловажен.
Съдът намира, че целите на ЗАНН в конкретната хипотеза
на установеното нарушение биха могли да се постигнат и с приложението на
предвиденото в чл. 28 от ЗАНН предупреждение, отправено до нарушителя и
доколкото преценката за приложението на тази разпоредба е такава относно
законосъобразност на наказателното постановление, то според съда се налага
същото да бъде отменено на това основание.
По разноските:
Доколкото изходът от спора е в полза на
жалбоподателя, искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски по
делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, се явява неоснователно и
не следва да бъде уважено.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 480467-F510518 от 27.11.2019
г., издадено от зам.-директор на ТД на НАП Пловдив, с което на „Витадент – Амбулатория
за групова практика за първична помощ по дентална медицина“ ООД с ЕИК
*********, представлявано от П.Г.П., на основание чл. 74, ал. 1, пр. 2 от
Закона за счетоводството /ЗСч/ е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 200 лева за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от
ЗСч.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването
му на страните пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК,
и по реда на глава XII
от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО,
СЕКРЕТАР Н.Т.