РЕШЕНИЕ
№ 310
гр. Враца,
16.09.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, V
състав, в публично заседание на 14.09.2022г.,
/четиринадесети септември
две хиляди и двадесет и втора година/ в
състав:
АДМ.
СЪДИЯ: МИГЛЕНА
РАДЕНКОВА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА
адм. дело № 180 по описа на АдмС – Враца
за 2022 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр.чл.68 ал.1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр/.
Образувано е по жалба на Общински
съвет Козлодуй против Решение № 12/04.01.2022 г. на Комисия за защита от
дискриминация (КЗД) – петчленен разширен
заседателен състав, постановено по преписка № 48/2020 г. (обединени преписки №№156/2019 г.- л.99
и 51/2019 г. – л.137),
с което е установено, че въвеждането на допълнителните условия в т. 3, т. 7 и
т. 8 на чл. 3 от Правилника за реда
и условията за отпускане на еднократна финансова помощ за новородено/осиновено дете
на територията на Община Козлодуй (Правилника), приет с Решение № 589 по
протокол № 60/21.01.2019 г. на Общински съвет – Козлодуй, а именно: навършени
18 години към датата на раждането/осиновяването; завършено не по-ниско от средно образование и липса на
просрочени задължения към Община Козлодуй, представлява пряка дискриминация по
смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. на основата на признаци „възраст“,
„образование“ и „имуществено състояние“, с което е извършено нарушение на чл.
10 от ЗЗДискр. и е препоръчано на Общински съвет Козлодуй да предприеме
съответните мерки, с които да гарантира на всички родители, кандидатстващи за
отпускане на еднократна помощ за родено/осиновено дете, равен достъп до
финансова помощ.
Твърди се, че
оспореният административен акт е незаконосъобразен, по съображения подробно
изложени в жалбата. Иска се отмяната му. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът по оспорването - Комисия за защита от
дискриминация, редовно призован, представител не се явява. В писмено становище, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Б.Б., оспорва жалбата и прави искане
същата да бъде отхвърлена, тъй като при постановяване на решението не са
допуснати съществени процесуални нарушения и правилно е приложен материалния
закон. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Формулирано е и възражение
за прекомерност на евентуално претендирано от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Заинтересованите страни - Р. Г. и А.Г.,
редовно призовани, не се явяват, не се представляват и не ангажират становище
по жалбата.
Административният съд, като се запозна
с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и след
служебна проверка съгласно разпоредбата
на чл. 168 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Административният акт е
връчен на Общински съвет Козлодуй 13.01.2022 г. – л. 273 гръб, а на
процесуалният му представител – адв. К. – на 31.01.2022 г. Жалбата е изпратена
на 14.02.2022 г., с оглед на което е спазен законоустановеният 14-дневен срок
за обжалване.
Жалбата е подадена от лице
с правен интерес, адресат на оспореното решение, чиито права и законни интереси
са засегнати неблагоприятно от него.
Съдът
намира жалбата за допустима, като депозирана в срока и съобразно изискванията
на АПК, от лице с активна процесуална легитимация, пред надлежния съд, срещу
ИАА по смисъла на АПК и ЗЗДискр, поради което следва да се разгледа по
същество.
Производството
по преписка № 48/2020 г. пред КЗДискр е
образувано с Разпореждане № 154/27.02.2020 г. на Председателя на КЗД въз основа на доклад с
вх. № 12-11-803/24.02.2020 г. от д-р Орлин Колев – докладчик по преписка № 51/2019
г., който е направил предложение, с цел процесуална икономия, производствата по
преписка № 156/2019 г. и преписка № 51/2019 г. да бъдат обединени. Двете
производства по преписките касаят условията за отпускане на еднократна
финансова помощ за новородено/осиновено дете на територията на Община Козлодуй,
съдържащи се в Правилника за реда и условията за отпускане на еднократна
финансова помощ за новородено/осиновено
дете на територията на Община Козлодуй (л. 157). Преписката е разпределена за разглеждане на Петчленен разширен
заседателен състав и са определени членовете на комисията. Изпълнена е
процедурата за определяне председател на състава и докладчик по преписката. В
хода на проучването, на лицата, срещу които е подадена жалбата, са връчени
съобщения за образуваното производство, изпратен препис от заявлението и са им
дадени указания в 7-дневен срок от получаването да изразят становище по
наведените твърдения за осъществена дискриминация по посочените признаци. В
оспореното решение са отразени становищата на адресатите: Р. Г., А.Е.Г. ***.
Преписка № 51/2019 г. е образувана по
жалба с вх. № 44-00-530/15.02.2019 г., подадена от А.Е.Г. ***, съдържаща
оплаквания за наличието на дискриминационни критерии по признаци „образование“
и „възраст“ в Правилника за реда и условията за отпускане на еднократна
финансова помощ за новородено/осиновено дете на територията на Община Козлодуй.
Преписка № 156/2019 г. е образувана по
Сигнал с вх. № 12-10-10/07.06.2019 г., подаден от Р. Г. – Български Хелзински комитет срещу Общински съвет гр.
Козлодуй, с изложени оплаквания за наличие на дискриминационни условия за предоставяне на еднократна
финансова помощ на новородено/осиновено дете на територията на Община Козлодуй,
както и за дискриминация по признаци „възраст“, „образование“, „етническа
принадлежност“ и „пол“.
Поискано е установяването на
дискриминацията, преустановяване на нарушението до установяване на положение на
равно третиране и налагане на съответните санкции.
Представени са протоколи от проведени
заседания на КЗД от 11.11.2020 г. – (л.178-180), 14.05.2021 г. (л. 253-254) и 30.06.2021 г. (л. 265-266). На първото заседание Комисията е
разяснила на страните възможността за постигане на споразумение. Съгласие за
това не е изразено. Поради това се е пристъпило към изясняване на фактите
посредством събиране на писмени доказателства.
След извършено
проучване по преписката и разглеждането в открито заседание (л. 265-266 по
делото), за което страните са уведомени, съставът е счел преписката за изяснена
от фактическа и правна страна, поради което същата е обявена за решаване.
Постановено е процесното Решение № 12/04.01.2022 г. по преписка № 48/2020 г. на
КЗД, с което Петчленен разширен заседателен е приел за установено, че въвеждането на
допълнителните условия в т. 3, т. 7 и т. 8 на чл. 3 от Правилника за реда и условията за отпускане на
еднократна финансова помощ за новородено/осиновено дете на територията на
Община Козлодуй (Правилника), приет с Решение № 589 по протокол № 60/21.01.2019
г. на Общински съвет – Козлодуй, а именно: навършени 18 години към датата на
раждането/осиновяването; завършено
не по-ниско от средно образование и липса на просрочени задължения към Община
Козлодуй, представлява пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от
ЗЗДискр. на основата на признаци „възраст“, „образование“ и „имуществено
състояние“, с което е извършено нарушение на чл. 10 от ЗЗДискр. и е препоръчано
на Общински съвет Козлодуй да предприеме съответните мерки, с които да
гарантира на всички родители, кандидатстващи за отпускане на еднократна помощ
за родено/осиновено дете, равен достъп до финансова помощ.
В мотивите на решението е
посочено, че разпоредбите на т. 3, т. 7 и т. 8 на чл. 3 от Правилника за реда и условията за отпускане на
еднократна финансова помощ за новородено/осиновено дете на територията на
Община Козлодуй изразяват стремежа на Общинския съвет за развитие на социалната
политика в общината и задържане на децата в училище, като служат за
удовлетворяване на легитимна цел за постигане ниво на грамотност и са обективно
оправдани. Същевременно съставът на КЗД е приел, че конкретните разпоредби на
правилника засягат диспропорционално група родители, определена по защитен
признак и не кореспондират с разпоредбата на чл. 2, т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр.- равенство пред закона и равенство в
третирането и във възможностите за участие в обществения живот.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно
третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира,
било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни
обстоятелства - чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр.
Изброените в текста на чл. 4, ал. 1 от същия закон признаци са: пол,
раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход,
религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане,
възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на
всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по
който Република България е страна. В разпоредбата на т. 7 от § 1 на ДР на ЗЗДискр. е дадено определение на
понятието „неблагоприятно третиране“ - всеки акт, действие или бездействие,
което пряко или непряко засяга права или законни интереси.
В нормите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 4 от ЗЗДискр. се съдържа определение на
понятията. ЗЗДискр. цели установяване и отстраняване на всяко неравностойно
третиране според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., каквито са признаците
„възраст“, „образование“, „имуществено състояние“.
За да е налице проява на дискриминация
по смисъла на ЗЗДискр., е необходимо да са
осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална
правна норма, както от обективна, така и от субективна страна. Неправомерният
диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е
обвързан от признак по чл. 4 от ЗЗДискр.
В този смисъл не е достатъчно да се
установи неблагоприятно третиране на определено лице или лица, а е необходимо
да се докаже, че това неблагоприятно третиране е извършено по някой от
признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр.,
като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между
неблагоприятното отношение, в случая неблагоприятно третиране, и причината за
него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона.
Въз основа на правилно изяснена фактическата
обстановка административния орган е направил необосновани и незаконосъобразни
правни изводи.
За да е налице непряка дискриминация
по признаците „възраст“, „образование“, „имуществено състояние“ е необходимо да
се установи, че физическите лица, подали жалби в КЗД са третирани различно и
причината за това е защитените признаци. Съгласно чл. 6,
ал. 2 от Конституцията на РБ не се допускат никакви ограничения на правата
или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол,
произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и
обществено положение или имуществено състояние.
Приема се, че признаците религия,
образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение
или имуществено състояние, фактически се придобиват или изменят в процеса на
социалната реализация на гражданите в обществото в резултат на упражняване на
определени права /решение
№ 14/10.11.1992 г. на КС на РБ по к. д. № 14/92 г. /.
С оглед
на това мярката, макар и дискриминационна по своя характер – третира различно
лицата на основата на признак „възраст“, „образование“ и „имуществено
състояние“, е въведена с цел да постигането на определени цели - развитие на социалната политика в общината и
задържане на децата в училище, като
изискванията не надхвърлят необходимото за постигането им. Разпоредбите на т. 3 и т. 8 на чл. 3 от Правилника представляват една правна
възможност, като разликите в третирането са оправдани по отношение на
признаците „възраст“,
„образование“ и „имуществено състояние“.
Образованието е основно конституционно
право. Обезпечената от държавата възможност
на правния субект да реализира това право е оставено изцяло на личната преценка
на субекта дали да го реализира или не.
На следващо място съдът счита, че
признакът „имуществено състояние“ в случая изобщо не е изследван от КЗД, но
независимо от това трябва да бъде отбелязано, че той не следва да служи за
оправдание на неправомерното поведение на лицата да не заплащат задълженията си
към държавата и общините.
Според мотивите на Решение № 435 от
14.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9227/2020 г., VI о., които са относими към
настоящият казус и се споделят от настоящата инстанция, подпомагането на млади
образовани семейства с цел предотвратяване на демографската криза и недостига
на образовани кадри в работоспособна възраст на територията на Община Козлодуй,
сама по себе си е легитимна цел и не може да се приеме за дискриминационна по
смисъла на ЗЗДискр.
Отговорното родителство, също само по себе си е легитимна цел – с оглед
защитата на висшия интерес на децата, част от която преценка по дефиниция е и „способността
на родителите да се грижат за децата си“, в аспекта и на техния родителски
капацитет (§
1, т. 5, б. „д“ и „ж“
от Закона за закрила на детето).
Критериите въведени от Общински съвет
– Козлодуй са именно от гледна точка на регламентираното право на всяко дете на
жизнен стандарт, съответствуващ на нуждите на неговото физическо, умствено,
духовно, морално и социално развитие (чл.
27, § 1), първостепенната отговорност за осигуряването на който се носи
именно от родителите (чл.
27, § 2), съобразно и дефинирания в чл.
18, § 1 от Конвенцията за закрили на детето принцип, че именно двамата
родители /настойници носят обща първостепенна отговорност за отглеждането и
развитието на детето, като висшите интереси на детето са тяхна основна грижа, а
държавата (в случая в лицето на органа на местно самоуправление) им оказва
подходяща помощ при осъществяване на тази им отговорност (чл.
27, § 3 и чл.
18, § 2).
Преследваната цел – подпомагане на
семействата, при недопускане на ранни раждания и преждевременно отпадане от
образователната система на жените, не може да се приеме за обществено укорима,
а напротив, реализирането й е обществено оправдано. Борбата с преждевременните
раждания и ранното отпадане от училище на младите жени е легитимна цел и е инвестиция
в бъдещето на нацията - така е прието в Решение № 15037 от
4.12.2020 г. на ВАС по адм. дело № 8266/2020 г., постановено по сходен
казус.
Прилагането на визираните критерии, които
се явяват приет в отговор на обективно съществуваща необходимост, изрично
посочена и мотивирана от компетентния административен орган, не съставлява форма
на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр.
Така въведеният стимул, изразяващ се в предоставянето на еднократна финансова
помощ на младите, образовани и отговорни родители, жители на територията на
Община Козлодуй, е съразмерна, подходяща и необходима мярка, с оглед постигане
на заложените в Правилника цели - стимулиране на раждаемостта, при недопускане
на ранно отпадане от образователната система и преждевременни раждания на деца
от непълнолетни майки, задържане на младите, образовани и работоспособни
семейства на територията на Община Козлодуй.
По изложените съображения настоящият
съдебен намира жалбата на Общински съвет Козлодуй за основателна, а оспореното
решение като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
При този изход на спора и предвид
направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените по
делото разноски в размера по чл. 8, ал. 3, вр. с § 2а от ДР на Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 600,00
лева , с включен ДДС и 50,00 лева платена държавна такса.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 12/04.01.2022 г. на Комисия за защита от дискриминация – петчленен разширен заседателен състав,
постановено по преписка № 48/2020 г.
ОСЪЖДА Комисия за защита от
дискриминация ДА ЗАПЛАТИ на Общински
съвет – Козлодуй сторените по делото разноски в размер на 650,00 (шестстотин и
петдесет) лева.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на
които на основание чл. 138 от АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: