Решение по дело №3729/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4775
Дата: 17 май 2022 г.
Съдия: Мария Милкова Запрянова
Дело: 20221110103729
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4775
гр. София, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110103729 по описа за 2022 година
Страни в производството са ищецът Й. Н. ИВ. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. Модерно
предградие, ул. 376 №87 и ответникът ***, гр. София, бул. „Витоша № 2.
Предявен е осъдителен иск по чл.2, ал.1,т. 3 ЗОДОВ за сумата 10000лв.– обезщетение за
неимуществени вреди вследствие повдигане и поддържане на незаконно обвинение по ДП
№ 2355/2013г. по описа на 9 РУ-СДВР и пр.пр. №30812/2013г. по описа на СРП за
престъпление по чл.270, ал.1 НК и нохд № 18089/2013г. на СРС, НО, 103 състав,
приключило с влязла в сила оправдателна присъда, ведно със законната лихва от
задържането му на 2.9.2013г. до плащането.
Претендира разноски.
Ищецът твърди, че: бил привлечен като обвиняем по ДП № 2355/2013г. по описа на 9 РУ-
СДВР и пр.пр. №30812/2013г. по описа на СРП за престъпление по чл.270, ал.1 НК;
обвинението било поддържано от ответника по нохд № 18089/2013г. на СРС, НО, 103
състав, но наказателното производство приключило с влязла в сила оправдателна присъда.
Наказателното производство продължило общо 5г., 4м. и 22 дни, като през цялото време му
била определена мярка за неотклонение „подписка“. Незаконното обвинение му причинило
стрес, срив на здравето и психиката, срам, отслабнал с 10кг., кръвното му налягане
непрекъснато варирало, получавал сърцебиене, будел се често през нощта косата му бързо
започнала да побелява, не можел да си намери добра работа, станал сприхав и избухлив, в
семейството му имало конфликти, съседите му променили отношението си към него,
приятелите се дистанцирали.
Ответникът *** оспорва иска, сочи, че претендираното обезщетение е завишено, че по
1
отношение на ищеца са водени и други досъбедни производства, поради което, ако е
преживял вреди, то те са във връзка и с другите производства, възразява срещу датата, от
която е поискана законна лихва.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи, че срещу него е водено наказателното
произвоство, което е приключило с оправдателна присъда, вследствие на което е преживял
описаните болки и страдания.
Спори се дали са настъпили описаните в исковата молба вреди, причинно-следствената
връзка, размерът на справедливото обезщетение, от коя дата следва да се присъди законна
лихва.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира
от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД: „държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от прокуратурата при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано.“
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира като
обективни и безпротиворечиви.
Не е спорно и от писмените доказателства и приложените наказателни производства
се установява, че ищецът е бил привлечен като обвиняем по ДП № 2355/2013г. по описа на 9
РУ-СДВР и пр.пр. №30812/2013г. по описа на СРП за престъпление по чл.270, ал.1 НК и
нохд № 18089/2013г. на СРС, НО, 103 състав, приключило с влязла в сила на 31.1.2019г.
оправдателна присъда. Съгласно чл.270, ал.1 НК: „който противозаконно пречи на орган на
властта, частен съдебен изпълнител или помощник-частен съдебен изпълнител да изпълни
задълженията си, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба от петстотин до
две хиляди лева.“
Установява се, че лицето е било задържано за 24 часа по реда на ЗМВР на 2.9.2013г. в
13,50ч., бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.270, ал.1 НК и му била
определена мярка за неотклонение „подписка“, както и бил освободен същия ден в 16,30ч.
Първоинстанционната присъда била постановена на 6.4.2017г., ответникът подал протест, а
окончателното решение, с което оправдателната присъда била потвърдена, било
постановено на 31.1.2019г.
В първото по делото заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, уточнява, че
претендира обезщетение за забава от 31.1.2019г. – датата на влизане в сила на
оправдателната присъда, както че претендираното обезщетение не обхваща вредите,
търпени от задържането по ЗМВР, доколкото ответникът не го е разпоредил.
От свидетелските показания се установява, че ищецът е преживял болки и страдания от
незанното обвинение, чувствал се неудобно пред съседите и семейството, спял лошо и
отново започнал да приема изписани от личния му лекар лекарства срещу високо кръвно
налягане, които преди започване на наказателното производство бил спрял /приемал ги по-
рано след прекаран инфаркт/.
2
Съдът намира, че в случая постановеното от наказателния съд решение, с което
обвиняемият е оправдан, обосновава отговорност на държавата в лицето на *** за
причинени на ищеца вреди от неоснователно обвинение, като са налице и останалите
предпоставки за това, а именно - настъпили за лицето вреди и причинно-следствена връзка
между незаконното обвинение и вредите.
Ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение,
напрежение и стрес от висящото обвинение, както и от дискредитирането му пред
семейството и обществото.
Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост, за което се извършва
преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства - тежестта на
обвинението, продължителността на наказателното преследване, взетата мярка за
процесуална принуда, данните за психическото състояние и негативните последици,
претърпени от ищеца.
В случая относно размера на обезщетението следва да се съобразят:
1/. характерът на обвинението, за което е предвидено наказание лишаване от свобода до три
години или глоба от петстотин до две хиляди лева - обвинението срещу ищеца е било за
престъпление, което не е тежко
2/ продължителността на наказателното преследване – над 5 години в досъдебна и съдебна
фаза - досъдебната фаза се е развила в разумен срок, обвинението е било поддържано на две
инстанции
3/ взетата мярка за неотклонение – подписка;
4/ настъпилите последици в личния живот на ищеца – притеснението и негативните емоции
във връзка с обвинението в деяние, което не е извършил, душевните болки и страдания,
които е търпял във връзка с това наказателно производство, по което в крайна сметка е
оправдан; страхът от последиците от евентуално осъждане в личния и професионалния му
живот.
При изложените съображения, настоящата инстанция намира за съответен с тежестта на
вредите и справедлив, съобразно изискванията на чл. 52 ЗЗД, размер на обезщетение от
4000лв.
Относно разноските: представени са доказателства от ищеца за платено адвокатско
възнаграждение от 830лв. и 10лв. – д.т. Следва да му се присъди сумата 336лв., съразмерно с
уважената част от иска.




РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника *** гр. София, бул. Драган Цанков №6, да плати на ищеца Й. Н. ИВ. с
ЕГН **********, гр. София, ж.к. Модерно предградие, ул. 376 №87 сумите:
- 4000лв.– обезщетение за неимуществени вреди вследствие повдигане и поддържане на
незаконно обвинение по ДП № 2355/2013г. по описа на 9 РУ-СДВР и пр.пр. №30812/2013г.
по описа на СРП за престъпление по чл.270, ал.1 НК и нохд № 18089/2013г. на СРС, НО, 103
състав, приключило с влязла в сила оправдателна присъда, ведно със законната лихва от
31.1.2019г. до плащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 4000лв. до предявения
размер от 10000лв.,
- 336лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4