№ 139
гр. Харманли, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ива Т. Гогова
при участието на секретаря Антония Хр. Тенева
като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Административно наказателно
дело № 20255630200334 по описа за 2025 година
Производството е по глава III, раздел V, чл.59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания, вр. чл.189 ал.8 от ЗДвП .
Жалбоподателят „ПИМК“ ООД, ЕИК:......, със седалище и адрес на управление:
с.Марково, общ.Родопи, обл. Пловдивска, местност „......, представлявано от
управителя А.И.Й, чрез адв.М.К., обжалва Електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП №********** на МРРБ, АПИ, с който за нарушение
по чл.102 ал.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 2500 лв. Сочи, че електронният фиш е незаконосъобразен,
издаден при допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му и
противоречие с материалния закон. От описанието на нарушението не можело да се
установи какво е извършеното нарушение. ЕФ бил издаден в противоречие с правото
на ЕС – нарушена била разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на ЕП и на
Съвета, като наказанието било несъразмерно на установеното нарушение. Също така
неправилно за посоченото нарушение бил съставен ЕФ вместо АУАН и НП, каквото
било изискването на закона – чл.189ж ал.1 от ЗДвП в приложимата към датата на
нарушението редакция. Прави се и възражение за изтекла давност за реализиране на
адм.-нак. отговорност съгласно чл.80 ал.1, т.5 от НК.
Предвид изложеното моли съда да отмени атакувания Електронен фиш и да се
присъдят разноските по делото.
1
В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител. Депозира
писмена молба- становище, в която излага подробни съображения по същество. Моли
за отмяна на ел.фиш.
Издателят на електронния фиш АПИ, не изпраща представител. Депозира
писмена молба, ведно с писмени бележки, в които излага подробни съображения по
същество. Счита жалбата за неоснователна и недоказана. Моли за потвърждаване на
ел.фиш, алтернативно моли за решение, в което да бъде определена санкция която да
е съразмерна и пропорционална на извършеното нарушение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв.
Районна прокуратура – Хасково, ТО-гр.Харманли – редовно призована, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 05.01.2022г., в 07:32 часа е установено нарушение с ППС автобус
„Фолксваген Крафтер“, с рег. № РВ......СВ, с технически допустима максимална маса
5000, брой оси 2, без ремарке, в Община Харманли, за движение по път А-4, км
62+476, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
като за това ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1, т.2 от
ЗП, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол
декларация за преминаването.
Нарушението е установено с устройство №10162, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП, намиращо се на
път А-4, км 62+476.
Собственик на ППС е жалбоподателят „ПИМК“ ООД, със законен представител
Антон Йорданов, за което е представена справка за собственост на превозното
средство от електронната система за събиране на пътни такси – извлечение.
При тази фактическа обстановка от АПИ е издаден Електронен фиш за налагане
на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране
на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП №**********, с който на жалбоподателя, на
основание чл.187а ал.2, т.3, вр. чл.179 ал.3б от ЗДвП, за нарушение по чл.102 ал.2 от
ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. Наложена е и съответната
такса по чл.10б ал.5 от ЗП в размер на 150.00 лв.
Приложени по делото са доклад от електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 167а ал. 3 от ЗДвП - извлечение, ведно със снимков материал на
процесното ПС, в които е отразено, че на посочената дата, час и място за това ПС
няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаване.
2
От страна на АНО е представена справка-история на обработка на процесното
нарушение.
Приложени са и Заповед №РД-11-983 от 13.09.2021г. на и.д. председател на УС
на АПИ за утвърждаване на образци на електронни фишове, какъвто образец е
наличен по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, поради
което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Жалбоподателят е наказан за нарушение по чл.102 ал.2 от ЗДвП, според която
разпоредбата "Собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно
средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и
заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закон за пътищата според категорията
на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан
ползвател, задължението се изпълнява от него".
С тази разпоредба се повелява на собственикът на ППС, движещо се по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, да не допуска същото, ако не са
изпълнени едновременно задълженията по установяване размера на съответната такса
по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на ППС и по нейното заплащане. Санкцията
за неизпълнение на тази забрана, в случай че се касае за юридическо лице или
едноличен търговец, е регламентирана в чл.187а ал. 2, т. 3 от ЗДвП вр. чл. 179, ал. 3б
от ЗДвП, а именно имуществена санкция в размер на 2 500 лв.
Съгласно чл.167а ал.1 от ЗДвП Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява
контрол върху заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата
чрез електронната система за събиране на пътни такси, а според чл.167а ал.2, т.7 и т.8
от ЗДвП при изпълнение на функциите си по този закон определените от председателя
на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" длъжностни лица
проверяват създадените записи по ал.3 и на тяхна основа съставят актове за
установяване на административни нарушения при спазване на разпоредбите на чл.
189е и чл. 189ж; съставят и връчват актове за установяване на административни
нарушения и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в.
Следователно допустимо е съставянето на АУАН или издаване на електронен фиш за
такова по вид административно нарушение, но следва да се спазват разпоредбите на
чл.189е (уреждащ процедурата по съставяне на АУАН и НП за такова нарушение) и
чл.189ж от ЗДвП (уреждащ процедурата по съставяне на електронен фиш за същото по
вид нарушение).
3
В настоящия случай на жалбоподателя за нарушение по чл.102 ал.2 от ЗДвП е
наложена имуществена санкция на основание чл.187а ал.2, т.3, вр. чл.179 ал.3б от
ЗДвП, като е съставен електронен фиш. Но според разпоредбата на чл.189ж ал.1 от
ЗДвП (ДВ, бр.105 от 2018г., в сила от 01.01.2019г.), действаща и съответно приложима
към датата на извършване на процесното нарушение, сочено за осъществено на
05.01.2022г., електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител може
да се състави само при нарушение по чл. 179, ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от
електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, не и при нарушение по чл.179 ал.3б
от ЗДвП, какъвто е настоящия случай. Нормата на чл.179 ал.3 от ЗДвП регламентира
отговорността на водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по
чл.10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, а приложимата в настоящия случай норма е
тази по чл.179 ал.3б от ЗДвП, касаеща отговорността не на водача, а на собственика на
пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за
което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени
в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата. Следователно, към датата на извършване на
процесното нарушение, ЗДвП и най вече разпоредбата на чл.189ж е допускала
съставянето на електронни фишове само в хипотезата на чл.179 ал.3 от ЗДвП, но не и в
хипотезата на чл.179 ал.3б от ЗДвП, поради което се налага извода, че неправилно на
жалбоподателя е ангажирана отговорност по чл.179, ал. 3б от ЗДвП, като е издаден
електронен фиш при условията на чл.189ж от ЗДвП.
По изложените съображения настоящият състав на съда счита, че
незаконосъобразно на жалбоподателя е издаден електронен фиш, поради което същият
подлежи на отмяна. В случая приложение намират разпоредбите, регламентиращи
съставянето на акт при установено административно нарушение и издаването на
наказателно постановление при наличието на предпоставките за това. Допуснатото
процесуално нарушение е съществено, тъй като се ограничават правата на лицето,
сочено за нарушител, вкл. да възрази по смисъла на чл. 42, т. 8 и чл. 44, ал. 1 от Закон
за административните нарушения и наказания и да представи доказателства в своя
защита. Допуснатото процесуално нарушение е от категорията на съществените,
обуславящи отмяната на атакувания акт.
Съдът намира, че обжалваният електронен фиш подлежи на отмяна и на още
едно основание, а именно непропорционалността на наложената санкция. Съгласно §
16 от ПЗР към ЗИД на ЗП се въвеждат изискванията на Директива 1999/62/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета относно заплащането на такси от товарни
автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива
2006/38/EC на Европейския парламент и на Съвета. Следователно и към разглежданите
в настоящото производство обществени отношения намира приложение общият
4
принцип на правото на Европейския съюз за пропорционалност. В същия смисъл е и
разпоредбата на чл.9а от цитираната директива, според която е делегирано на
държавите членки да установяват съответен контрол и определят система от
наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, като установените
наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.
В Решение по преюдициално запитване на СЕС от 22 март 2017 г. по съединени
дела С-497/15 и С-498/15 г. се приема, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на съвета от 17 юни 1999 г. не допуска система от наказания,
която предвижда налагане на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата
относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.
В изпълнение на посочената делегация с Директива 1999/62/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета българската държава е въвела следната санкционна система при
незаплащане на дължимата тол такса: задължение по чл. 10б от ЗП за внасяне на
незаплатената тол такса, като нейният размер се определя на база максималната
дължима такса, определена в тарифата по чл. 10, ал. 6 от ЗП за разстояние,
съответстващо на най-дългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа,
определена по най-прекия маршрут по протежението на платената пътна мрежа;
кумулативно с това е предвидена и имуществена санкция във фиксиран размер с
разпоредбите на чл. 179, ал. 3а и ал. 3б от ЗДвП, като по този начин размерът не зависи
от вида на неизпълненото задължение за заплащане на тол такса (изцяло или
частично), причините за това и дължината на изминатото разстояние.
Предвидена е възможност имуществената санкция по чл. 179, ал. 3а и ал. 3б от
ЗДвП да бъде избегната, като се заплати компенсаторната такса по чл. 10, ал. 2 от
Закона за пътищата. Тази възможност обаче отново не привежда уредбата в
съответствие с принципа за пропорционалност, доколкото видно от чл.26 от Тарифа за
таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа,
размерът на компенсаторните такси също е фиксиран, като зависи само от вида на
съответното МПС, но е дистанциран от тежестта на конкретното нарушение,
доколкото не е обвързан с вида на неизпълненото задължение за заплащане на тол
такса (изцяло или частично), причините за това и дължината на изминатото
разстояние. Посоченото обстоятелство наред с факта, че както компенсаторната такса,
така и санкцията по чл. 179, ал. 3а и ал. 3б от ЗДвП реално се дублират със
задължението за заплащане на такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП, която според чл.27 от
Тарифата е максимална, налага извод, че принципът за пропорционалност е нарушен,
като целите на Директивата биха могли да бъдат постигнати с по-ниска като
интензитет административнонаказателна репресия и без дублиране на санкции,
преследващи идентична цел, а при механизъм на определяне на наказанието, държащ
сметка за конкретната тежест на извършеното нарушение и при съобразяване на
5
особеностите на всеки отделен случай.
В този смисъл е и произнасянето на СЕС с Решение от 21.11.2024 г. по дело C-
61/23, в което изрично е прието, че член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува
в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от
наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран
размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително
заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера
и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за
освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на
"компенсаторна такса" с фиксиран размер.
При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство -
Решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/2023 г. на СЕС, се налага изводът, че
оспореният електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност по
чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г.
относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури. Размерът на наложената имуществена санкция е в
противоречие с чл.9а от Директивата, поради липса на съразмерност спрямо
преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за
индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване на
неговите особености, като изминато разстояние без заплатена такса, причините за
допуснатото нарушение, степента на вината - умисъл или непредпазливост или други
обстоятелства от техническо естество.
Налагането на имуществена санкция на дееца в нарушение на принципа за
пропорционалност се приема за основание за отмяна на санкционния акт по чл. 58д от
ЗАНН и в съдебната практика на касационната инстанция – така Решение № 953 от
06.02.2025г. по к. а. н. д. № 1286/2024г. по описа на Административен съд – Хасково.
С оглед гореизложеното, обжалваният електронен фиш е незако-носъобразен и
следва да бъде отменен на основание чл. 63 ал. 2 т. 1 от ЗАНН.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН в тежест на
издателя на електронния фиш, следва да бъдат присъдени направените от
жалбоподателя разноски за адвокатска защита в размер на 480 лв. Не следва да се
уважава направеното възражение от пълномощника на административно-наказващият
орган за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
жалбоподателя, доколкото същото е съобразено с минималния размер, предвиден в
чл.18 ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Предвид изхода на спора разноски не се дължат и на АНО.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал. 2, т. 1 от ЗАНН
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закон за
пътищата №********** на Министерство на регионалното развитие и
благоустройството, Агенция „Пътна инфраструктура“, с който за нарушение по чл. 102
ал.2 от Закон за движение по пътищата, на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б
от ЗДвП, на „ПИМК“ ООД, ЕИК:1......, със седалище и адрес на управление:
с.Марково, общ.Родопи, обл. Пловдивска, местност „Захаридево“ №43А,
представлявано от управителя А.И.Й, е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 2500 лв., както и съответна такса по чл.10б ал.5 от
Закон по пътищата в размер на 150.00 лв.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „ПИМК“ ООД,
ЕИК:1......, със седалище и адрес на управление: с.Марково, общ.Родопи, обл.
Пловдивска, местност „......, представлявано от управителя А.И.Й, разноските по
делото в размер на 480.00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Хасково в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
7