№ 273
гр. Благоевград, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20251210200281 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Б. Г. Г. с ЕГН ********** с адрес гр. ***,
против Наказателно постановление № 25-1116-000015/28.01.2025 г., издадено от
началник група при ОДМВР- Благоевград, сектор „Пътна полиция“, с което на
жалбоподателя на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП е наложена глоба в размер на 100лв
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на 123, ал.1,
т.1 ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5 ЗДвП е наложена глоба в размер на
200лв за нарушение на чл.119, ал.1 ЗДвП.
С жалбата се релевират доводи за неправилност и необоснованост на
атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при допуснати
нарушения на процесуалните правила. Поддържа се, че в НП не е посочена
фактическата обстановка, при която е извършено нарушението. Твърди се, че в АУАН
и НП е описано и квалифицирано деянието без да са изложени фактическите
положения, при които е реализирано, поради което двата акта не съответствали на
предвидените с чл.42, т.4 ЗАНН и чл.57, ал.1, т. 5 ЗАНН изисквания.
Навежда се, че в конкретния случай не било реализирано ПТП по смисъла на
ЗДвП, поради което не е осъществен състава на чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на НП и присъждане
на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и се
представлява от адв. Г. и адв. ***.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител. Депозира
писмено становище, с което прави искане за потвърждаване на наказателното
постановление и релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема
1
за установено от фактическа страна следното:
На 21.10.2024 г. около 08.30ч. в град Благоевград жалбоподателят управлявал
л.а. „Пежо 206“ с рег. № ** по ул. „Георги Андрейчин“ с посока на движение от ул.
„Батак“ към улица „Преслав“, като в автомобила бил и неговият приятел - свидетелят
С. С..
В същото време свидетелката Н. предприела пресичане от ляво на дясно на
намиращата се на ул. „Георги Андрейчин“, в района на здравната служба, пешеходна
пътека тип „Зебра“ /М8.1/
Жалбоподателят не пропуснал пресичащата по пешеходната пътека Н., поради
което независимо от предприетото от него намаляване на скоростта и задействане на
спирачната уредба, с предната част на управлявания от него автомобил блъснал
пешеходката.
Г. спрял автомобила и двамата със свидетеля С. слезли от автомобила и
отишли при Н.. С. подал сигнал на тел.112, а жалбоподателят попитал Н. дали има
нужда от помощ, предложил й да я отведе до медицинско заведение и й помогнал да
седне на намираща се наблизо пейка. Операторът на 112 приел подадения от С. сигнал
и му съобщил че изпращат полицейски патрул.
Междувременно на мястото на ПТП пристигнали неустановени по делото
полицейски служители и казали на жалбоподателя да премести автомобила си, за да не
пречи на движението, след което си тръгнали.
Н. била транспортирана до ЦСМП – Благоевград от пристигналите мъж и
жена, а жалбоподателят и свидетелят С. отишли в намиращото се в района училище,
за да продължат учебните си занятия.
Докато бил в училището, дежурен от 02 РУ – Благоевград се обадил по
телефона на свидетеля С. и му разпоредил двамата с Г. да се върнат на мястото на
реализираното ПТП.
Г. и С. се върнали в района на ПТП, където във връзка с подадения от С.
сигнал били изпратени свидетелите П. и Р. – служители на сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР – Благоевград, като впоследствие пристигнал и разследващ полицай от 02
РУ – Благоевград.
Разследващият полицай извършил оглед на местопроизшествие и на основание
чл.212, ал.2 НПК е образувано ДП №410/2024 г. по описа на 02 РУ – Благоевград за
престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК.
Съгласно заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
СМЕ на пострадалата Н. е причинено кратковременно степенно разстройство на
съзнанието, което реализира медико-биологичния признак на временно разстройство
на здравето, неопасно за живота, подкожен хематом и мекотъканен оток в лявата
теменно-тилна част на главата, които реализират медикобиологичния признак болка и
страдание.
Наблюдаващият досъдебното производство прокурор, приел, че доколкото
причиненото на пострадалата Н. телесно увреждане представлява лека телесна
повреда, деянието на Г. не осъществява състава на престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“,
пр.2 вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК.
С постановление от 06.01.2025 г. на РП – Благоевград е прекратено
наказателното производство по ДП 410/2024 г. по описа на 02 РУ – Благоевград, а
материалите по делото са изпратени на началника на сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – Благоевград за преценка за образуване на административно наказателно
производство.
Жалбоподателят посещавал всяка вечер пострадалата по време на болничния й
2
престой, като след това продължил да се интересува дали се нуждае от нещо и
предлагал помощта си.
Въз основа на постановлението на РП – Благоевград, с което е прекратено
наказателното производство по досъдебно производство № 410/2024г. по описа на 02
РУ- Благоевград, на основание чл.36, ал.2 ЗАНН, началник група в сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР -Благоевград, издал обжалваното наказателно постановление,
което е връчено на жалбоподателя на 06.02.2025 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в обясненията на
жалбоподателя, показанията на свидетелите С., И., Н., П. и Р., както и от приобщените
към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: писмо
от Районна прокуратура – Благоевград вх. № 8564/2024 г. с приложено Досъдебно
производство № 410/2024 г. по описа на 02 РУ при ОД на МВР Благоевград;
извлечение от централизирана автоматизирана информационна система за документо
оборот, Съпроводително писмо № 1899р-3565/19.02.2025 г.; Докладна записка УРИ
1899р-3565/19.02.2025 г. от 17.02.2025 г. на ПИ В. ***; Обяснение от Б. Г. Г. от дата
06.02.2025 г.; Обяснение от Б. Г. от дата 17.02.2025 г.; Съпроводително писмо рег. №
111600-1536/екз. 1/31.01.2025 г.; Постановление за прекратяване на наказателно
производство от 06.01.2025 г. с вх. № 8564/2024 година по описа на Районна
прокуратура – Благоевград; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на МВР; Справка
за нарушител/водач за Б. Г. Г..
Съдът подложи на критичен анализ обясненията на Г., като съобрази
двойствената им природа на доказателствено средство и средство за защита и
показанията на свидетеля С., предвид приятелските му отношения с жалбоподателя,
предпоставящи извод за заинтересоваността му от изхода на делото.
Независимо от горното съдът се довери на обясненията на жалбоподателя и
показанията на С. с оглед тяхната хронологична последователност, непротиворечивост
и подкрепата им от показанията на Н. и разпитаните по делото полицейски служители.
Същевременно по делото не са налице доказателства, опровергаващи обясненията на
Г. и показанията на С., като при преценката за достоверността им не може да не бъде
съобразено, че тези гласни доказателствени средства съдържат и данни за неизгодни за
жалбоподателя обстоятелства, а именно, че на описаната в НП пешеходна пътека, с
управлявания от Г. е блъсната пострадалата Н., както и че след транспортирането й до
ЦСМП – Благоевград, двамата си тръгнали от мястото на ПТП.
Освен посоченото, обясненията на жалбоподателя и показанията на С. са
доказателствен източник за детайли около настъпилото ПТП, подаването на сигнал на
тел. 112 от С., последвалото разпореждане от дежурен на 02 РУ- Благоевград, както и
проявената от жалбоподателя загриженост за здравословното състояние на
пострадалата Н..
Съдът кредитира и показанията на полицейските служители и свидетелките Н.
и И., предвид незаинтересоваността им от изхода на делото, логичността и
непротиворечивостта на показанията им.
Показанията на полицейските служители установяват, че при пристигането им
на мястото на ПТП, Н. вече била транспортирана до болничното заведение, както и че
жалбоподателят дошъл на мястото след тях.
Показанията на Н. са доказателствен източник за местоположението на
пешеходната пътека и това, че е ударена с управлявания от Г. автомобил докато
пресичала пътното платно по пешеходната пътека и ангажираността на жалбоподателя
към здравослоното й състояние и процеса на възстановяването й.
3
Като изясняващи относими към предмета на доказване обстоятелства, съдът
кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок
за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 05.02.2025 г., а жалбата е от
11.02.2025 г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-
наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, по следните
съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие, съдът констатира, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган. НП е издадено в съответствие с
чл.189, ал.12 ЗДвП с т. 3. 11. на приложената заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи.
Ето защо наказващият орган е материално и териториално компетентен да
наложи административно наказание за установено нарушение на ЗДвП.
Издаденото НП е в предвидената от закона писмена форма и съдържание,
спазена е и законово регламентираната процедура по съставянето му, като съдържа
всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл.57 ЗАНН реквизити, в това число
описание на нарушенията- дата и място, обстоятелствата, при които са извършени и
правната им квалификация.
Релевантните за обективната съставомерност на нарушенията признаци са
описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация съответства на
словесното описание.
Предвид изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.
1. По отношение на нарушението по чл.123, ал.1, т.2, б. „а“ ЗДвП.
В издаденото НП е посочено, че „Водачът Г. напуска настъпилото
произшествие и не изпълнява задължението си като участник в ПТП“, като по този
начин жалбоподателят не спира и не установява последиците от ПТП, а деянието му е
квалифицирано като нарушение на чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП.
Съгласно текста на посочената за нарушена разпоредба на чл. 123, ал.1, т.1
ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да
установи какви са последиците от произшествието;
В случая доказателствата по делото установяват, че Г. не само е спрял след
реализираното ПТП с пострадал, но е помогнал на Н. да седне на пейката и е
предложил да я транспортира до болнично заведение, а пътуващият с него С. е подал и
сигнал на тел.112.
Предвид изложеното в случая необосновано наказващият орган е приел, че
жалбоподателят е извършил нарушение на чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП и неправилно е
наложил административно наказание за това нарушение.
Конкретиката на случая предоставя възможност да се обсъжда наличието на
4
някой от другите състави на нарушение на чл.123, ал.1, т.2, като например
2. когато при произшествието са пострадали хора:
а) да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните
работи;
б) да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на
компетентните органи на Министерството на вътрешните работи;
в) до пристигането на органите по буква "б", съобразно необходимостта, да
вземе мерки за безопасността на движението и да окаже помощ на пострадалите, ако
това не представлява опасност за него;
г) да не премества превозното средство, ако то не пречи на движението, както и
да не променя състоянието му до идването на органите на Министерството на
вътрешните работи, освен ако с него е необходимо да превози до лечебното заведение
пострадалите, след което е длъжен веднага да се завърне на мястото на
произшествието;
д) да вземе мерки следите от пътнотранспортното произшествие да бъдат
запазени до тяхното фиксиране или описване от компетентните служби;
е) да не консумира алкохолни напитки до пристигането на контролните органи;
В издаденото НП обаче не се съдържат необходимите фактически твърдения,
които да позволят на съда да преквалифицира описаното в НП изпълнително деяние
като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение.
Предвид изложените съображения за обективна несъставомерност на деянието
на Г. като нарушение на чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП, наказващият орган неправилно на
основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП му е наложил наказания „глоба“ в размер на 100 лева
и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, поради което
наказателнот.
2. По отношение на нарушението по чл. 119, ал.1 ЗДвП.
Районният съд намира наказателно постановление, в тази му част за
материалноправно законосъобразно.
С разпоредбата на чл.119, ал.1 ЗДвП законодателят е задължил водача на
нерелсово пътно превозно средство при приближаване към пешеходна пътека да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре.
От обективна страна се установи, че на 21.10.2024. около 08.30ч.
жалбоподателят като водач на л.а „Пежо 206“ с рег. № ** е преминал през
пешеходната пътека, находяща се ул. „Георги Андрейчин“, без да пропусне
пресичащата от ляво надясно по пешеходната пътека Н., с което е реализирал
пътнотранспортно произшествие с негово участие.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл,
тъй като нарушителят е съзнавал, че приближава пешеходна пътека, че е длъжен да
намали или да спре, тъй по нея преминава пешеходец. При наличието на тези
представи е допуснал осъществяването на нарушението, като не е спрял, за да
пропусне пресичащия пешеходец.
Понятието "пътнотранспортното произшествие" е легално дефинирано в т. 30
на § 6 от ДР на ЗДвП, като събитие, възникнало в процеса на движението на пътно
превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно
превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. По
делото безспорно е установено, че Г. е причинил пътнотранспортно произшествие по
смисъла на дадената от законодателя легална дефиниция, предвид причиненото на Н.
5
нараняване.
Правилно наказанието е определено и въз основа на относимата към случая
санкционна разпоредба на чл. 179, ал. 2 ЗДвП, приложима при причиняването на ПТП
като резултат от нарушаването на предписанията на пътните знаци, пътната
маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за
разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, в случаите.
С оглед абсолютно определения от закона размер на наказанието за това
нарушение, съдът е лишен от възможност да ревизира същото.
Според настоящия съдебен състав извършеното от жалбоподателя нарушение
не разкрива признаците на маловажен случай по смисъла чл.28 ЗАНН за прилагането
на който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
отговорността обстоятелства е необходимо да представлява по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно
нарушение от съответния вид. Санкционираното нарушение е на формално
извършване и ангажирането на наказателна отговорност на жалбоподателя не е
обвързано от настъпването на каквито и да било вредни последици, като
същевременно не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от
нарушенията от този вид. В конкретния случай с извършеното от жалбоподателя
административно нарушение не само са застрашени важни обществени отношения,
свързани с безопасността на пешеходците, като една от най-уязвимите групи от
участниците в пътното движение, но и е реализирано ПТП с причинено увреждане на
здравето на пострадалата Н..
Изложените съображения обуславят извод, че по отношение на това нарушение
не са налице основания за изменение или отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
При този изход на делото право на разноски възниква и за двете страни.
Наказващият орган не прави искане за присъждане на разноски.
Жалбоподателят претендира заплащането на разноски в размер на 400лв.
Въззиваемата страна релевира възражение за прекомерност на така заплатеното
възнаграждение, което районният съд намира за неоснователно.
Действително делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
изискващи специални процесуални усилия по обжалване на наказателното
постановление, но като се отчете неговият предмет, броят на проведените открити
съдебни заседания, личното явяване на процесуалния представител, обемът на
осъществената правна защита и при съобразяване с указанията на Решение на СЕС по
дело С-438/22 от 25.01.2024г., съдът приема, че претендираният размер на разноските
за адвокатско възнаграждение в размер 400 лева не се явява прекомерен.
С оглед частичната отмяна на наказателното постановление, на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение от
200лв, който размер е определен съобразно уважената част по правилото на чл.78, ал.1
ГПК, към която разпоредба препраща чл.144 АПК.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН, Районен съд- Благоевград, НО, 7-
ми състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-1116-000015/28.01.2025 г.,
6
издадено от началник група при ОДМВР- Благоевград, сектор „Пътна полиция“ В
ЧАСТТА, с която на Б. Г. Г. с ЕГН ********** с адрес гр. *** на основание чл.175,
ал.1,т.5 ЗДвП е наложена глоба в размер на 100лв и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца за нарушение на 123, ал.1, т.1 ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-1116-000015/28.01.2025 г.,
издадено от началник група при ОДМВР- Благоевград, сектор „Пътна полиция“ В
ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, с която на Б. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес гр. *** на
основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5 ЗДвП е наложена глоба в размер на 200лв за
нарушение на чл.119, ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН ОДМВР – Благоевград ДА
ЗАПЛАТИ на Б. Г. Г. с ЕГН ********** с адрес гр. *** сума в размер на 200.00 лева
(двеста лева), представляваща заплатено по делото адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7