№ 176
гр. София, 20.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно
гражданско дело № 20221000503501 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1,т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. З. против Разпореждане от
11.02.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 4078/2021 г. на СГС, ГО, IV-г с-в, с
което частна касационна жалба с вх. № 364155 от 19.11.2021 г. на Г. З.
против Определение № 272715 от 11.08.2021 г. е върната като процесуално
недопустима /просрочена/.
Жалбоподателят прави оплаквания за неправилност на обжалваното
разпореждане. Твърди, че съобщението за изготвяне на определението от
11.08.2021 г. е получено от жалбоподателя на 08.11.2021 г., поради което и
частната касационна жалба на страната била депозирана в срок.
Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото
на СГС за надлежно администриране на касационната жалба.
Софийският Апелативен съд, като съобрази данните по делото във
връзка с доводите на страната, намери следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от
ГПК, от надлежна страна - ищец, имаща право и интерес да обжалва,
насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежаща на разглеждане по същество.
От събраните в производството доказателства се установява
следното:
С Определение № 27215 от 11.08.2021 г ., постановено по ч.гр.д. №
4078/2021 г., СГС е оставил без уважение частната жалба на Г. З. против
Разпореждане от 09.01.2020 г. на СРС, с което районният съд е върнал
исковата молба на ищеца в частта относно иска за обявяване нищожност на
НА № 29, том I, рег. № 44, дело 29/2008 г.
1
Срещу въззивното определение ищецът е депозирал Частна
касационна жалба с вх. № 364155 от 19.11.2021 г. по описа на СГС, която
решаващият състав на СГС е върнал като подадена след изтичане на
преклузивния срок за обжалване с разпореждане от 11.02.2022 г.
Срещу това разпореждане ищецът е депозирал частна жалба с вх.
№ 277940 от 30.03.2022 г. в СГС, която СГС е върнал като просрочена с
Разпореждане от 05.04.2022 г.
С Определение № 2003 от 28.07.2022 г., постановено по в.ч.гр.д. №
1326/2022 г. САС е отменил Разпореждането от 05.04.2022 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намери от
правна страна следното:
Обжалваното разпореждане е неправилно.
Макар да не сформира сила на пресъдено нещо, която настоящият
състав да следва да зачете, споделени следва да бъдат изложените в
Определение № 2003 от 28.07.2022 г. на САС мотиви, че срокът за
обжалване на разпореждането от 11.02.2022 г. е започнал да тече за
жалбоподателя от връчването на препис от това разпореждане на назначения
особен представител на Г. З. – адв. К..
В практиката на касационната инстанция е възприето становището,
че доколкото правната помощ, изразяваща се в процесуално
представителство, не възниква по силата на упълномощаване, а по силата на
акта на съда за назначаване на служебен адвокат, съдът, независимо, че няма
изрично възложено му подобно задължение, дължи активност и проверка
дали предоставената правна помощ реално се осъществява. (Определение №
600 от 28.10.2015 г. по ч. гр. д. № 4890/2015 г. на ВКС, III г. о.) Това
задължение е изведено от очертаната в чл.3 на Закона за правната помощ цел
- да се гарантира равен достъп на лицата чрез осигуряване и предоставяне на
ефективна правна помощ. Доколкото правната помощ е средството, чрез
което държавата изпълнява задължението си да гарантира ефективно
упражняване на конституционното право на защита, върху нейните органи
(включително върху съда) тежи отговорността да предприемат всички
необходими действия, така че предоставеното право да бъде реално
реализирано и определеният по реда на закона защитник ефективно да
съдейства за реализацията на законните права и интереси на нуждаещото се
от правна помощ лице.
От изложеното произтича и извода, че съдът има задължение да
информира лицето, на което е допусната правна помощ, за това
обстоятелство. В конкретния случай това задължение не е било изпълнено.
Определението на съда за назначаване на процесуален представител от
02.03.2021 г. е било съобщено само на адвоката, посочен от адвокатската
колегия, а ищецът узнал за този факт едва на 7.10.2021 г ., когато делото му
било предоставено за извършване на справка, и изрично заявил това в
молбата до съда от същата дата. След като е бил сезиран с изявлението на
2
страната от 20.10.2021 г., в което ясно е посочено, че формално
предоставената правна помощ реално не е била осъществена поради липса на
установени отношения между процесуалния представител и нуждаещото се
от правна помощ лице, съдът е следвало да извърши проверка, да установи
причините и в зависимост от конкретната ситуация да предприеме
съответните действия, включително и да назначи друг процесуален
представител. Отговорността за реалното осъществяване на предоставената
правна помощ е на съда. Той не може да игнорира твърденията на страната за
неизпълнение на задълженията на процесуалния представител, след като вече
е констатирал необходимостта от правна помощ и я е предоставил, без да се е
уверил, че назначеният процесуален представител е действал в изпълнение на
задължението по чл. 44, ал.2 от Закона за адвокатурата - да води възложеното
дело, по което осъществява правна помощ, със същата грижа, както ако е бил
упълномощен от клиента.
От доказателствата по делото е видно, че след назначаването му за
процесуален представител адвокат Л. К. не е извършил нито едно
процесуално действие, освен подаването на молбата от 28.03.2022 г., с която
поискал да му бъде заплатено възнаграждение за „участието в делото“.
Последиците от евентуално недобросъвестно поведение от страна на
назначения от съда представител не могат да са в тежест на нуждаещата се от
правната помощ страна.
Предвид изложеното, налага се обоснованият извод, че срокът за
обжалване на Определение № 27215 от 11.08.2021 г. на СГС е започнал да
тече за ищеца на 07.10.2021 г., поради което и депозираната от последния
частна касационна жалба се явява подадена в преклузивния 7-дневен срок за
обжалване като подадена по пощата на 12.10.2021 г., за което
свидетелства пощенското клеймо.
С оглед горното, обжалваното разпореждане следва да бъде
отменено, а делото върнато на СГС за надлежното администриране на частна
касационна жалба с вх. № 364155 от 19.11.2021 г. /с пощенско клеймо от
12.10.2021г./
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 11.02.2022 г., постановено по ч. гр. д. №
4078/2021 г. на СГС, ГО, IV- г състав.
ВРЪЩА делото на СГС за надлежно администриране на частна
касационна жалба с вх. № 364155 от 19.11.2021 г. в СГС, подадена от Г. З.
против Определение № 272715 от 11.08.2021 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4