№ 18174
гр. София, 22.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20251110100290 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 1237/03.01.2025 г.
от В. Р. В., ЕГН **********, град София, ул. „Р* срещу „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК: *********, с адрес: град София, бул. „Тодор
Александров" № 109-115, Бизнес сграда „ТАО", ет. 6, представлявано от * и
С* изпълнителни директори, с която са предявен отрицателен
установителен иск с правна квалификация чл.117, ал.2 ЗЗД вр. чл.124,
ал.1 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че В. Р. В., ЕГН
********** не дължи по отношение на ответника „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК: ********* вземането установено с влязло в
сила съдебно решение от 14.06.2019г. по гражданско дело 24399/2018г. по
описа на СРС, 25 състав, а именно: сумата в размер на 1115.87 лева - главница
по договор за потребителски кредит от 15.09.2015г., ведно със законната
лихва, считано от 10.07.2017г. до окончателното плащане на вземането, сумата
в размер на 169.33 лева - договорна лихва за периода 30.10.2015г.-10.11.2016г.,
сумата в размер на 179.16 лева - лихва за забава за периода от 30.10.2015г. до
30.05.2017г., сумата в размер на 582.99 лева - такси за периода 30.10.2015г.-
10.11.2016г,, за които суми е издадена заповед за изпълнение по частно
гражданско дело 46416/2017г. по описа на СРС, 25 състав, както и сумата в
размер на 350 лева - общ размер на разноски по делото.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 14.06.2019г. срещу
наследодателката на ищеца е постановено съдебно решение, с което е
признато, че дължи суми по издадена заповед за изпълнение по частно
гражданско дело 46416/2017г. по описа на СРС, 25 състав. Това вземане
фигурира в Централен кредитен регистър, воден от БНБ, където е вписано
като договор за кредит с идентификатор PRV-59235171.
1
Сочи, че се ищецът е опитал да уреди отношенията по процесното
задължение извънсъдебно, като на 08.12.2023г. е изпратил писмо до ответното
дружество, съдържащо възражение за давност по отношение на
претендираните от страна на ответника вземания. В отговор ответникът
отказва да приеме така направеното възражение, като вместо това подават
искане до съда за издаването на изпълнителен лист за присъдените със
съдебното решение суми.
Твърди, че вземането е погасено по давност, тъй като са изтекли повече
от 5 години.
Моли съда да уважи исковите претенции. Претендира разноски. Моли
делото да се гледа в тяхно отсъствие. Моли за постановяване на
неприсъствено решение.
Моля да се изиска и приложи частно гражданско дело 46416/2017г. по
описа на СРС, 25 състав.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът изцяло признава фактите по ИД.
Изцяло признава иска. Моли да се приложи чл.78, ал.2 ГПК. Прави искане
делото да се гледа в негово отсъствие. Прави възражение за прекомерност.
Претендира разноски.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) двете страни не се явяват, но
депозират писмени становище по същността на процеса. Представят списък
по чл.80 ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2
ГПК приема за установено следното:
По валидността и допустимостта на производството
Допустимостта на предявения от ищеца отрицателен установителен иск
се обосновава от доказаните по делото твърдения на ищеца за наличие на
правен интерес у него от предявяването им и за надлежна процесуална
легитимация на страните по тях. Правният интерес от предявяване на
установителен иск е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по делото.
Интересът трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална
предпоставка следва да е налице при всяко положение на делото. Когато
ищецът желае да установи, че не дължи дадено вземане поради изтекла
погасителна давност, той следва да посочи конкретните обстоятелства, които
обуславят правния му интерес от предявяване на установителния иск. В този
смисъл ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Видно от изисканото гр. д. № 24399/2018 г. по описа на СРС, съдът е
постановил неприсъствено решение, с което е признал, че ищецът дължи на
ответника сума по издаден ИЛ по ч. гр. д. № 46416/2017 г., при което е
издадена Заповед по чл.410 ГПК. Решението е влязло в сила на 16.05.2019 г.
Видно от това решение сумата (вземането) се отнася за суми, дължими въз
2
основа на договор за потребителски кредит. Видно от самото решението и от
материалите по гр.д. № 24399/2018 г. е издаден ИЛ само за разноските по
исковото и заповедното производство, въз основа на молба на ответника от
05.03.2020 г. (л.55 от делото).
Видно от изисканото ч. гр. д. № 46416/2017 г. по описа на СРС, препис от
влязлото в сила решение по чл.422 ГПК е приложено по цитираното частно
(заповедно) дело. С разпореждане от 24.07.2019 г., т.е. с момента на
докладване на председателя на състава по заповедното дело, съдията е
разпоредил издаване на ИЛ, съгласно решението.
Видно от издадената заповед за изпълнение липсва щемпел за издаден ИЛ
за главницата и лихвите, т.е. предмет на вземането.
При това положение, по настоящото дело се установи, че на ответникът е
издаден само ИЛ за разноските, но не и ИЛ за сумите по иска и заявлението по
чл.410 ГПК, нито за сумите по заповедта, които касатя същинското вземане.
Липсват доказателства, че след 05.03.2020 г. ответникът е предприел
някакви действия по събиране на разноските. Липсват доказателства, че след
влизане в сила на решението (16.05.2019 г.) ответникът има ИЛ или е
предприел някакви действия по търсене/събиране на сумите, за които е
издадена Заповед за изпълнение и водено исковото производство. Дори в
исковата молба липсват твърдения, че има образувано изпълнително дело от
страна на ответника. Не се събраха никакви доказателства, от които да е
видно, че ответникът е предприел някакви действия. Дори при него липсва
издаден ИЛ за посочените суми в заповедта. Единствено има лист за
разноските по делата, които имат акцесорен характер.
Ищецът извлича правен интерес от това, че е неговото име и името на
неговия наследодател фигурират като длъжници в Централния кредитен
регистър (ЦКР). Ищецът извлича този интерес от факта, че е пуснал запитване
на ответника, с което иска да бъде изтрит от този регистър, тъй като вземането
е погасено по давност (л.7 от делото).
Ответникът, въз основа на това искане от ищеца подава отговор, с което
обяснява какъв е редът за водене на ЦКР и как се вписват, отбелязват или
заличават факти и обстоятелства (л.8 от делото).
Следователно настоящото дело е образувано и ищецът черпи правен
интерес от водене на настоящото дело само въз основа на факта, че
ответникът е отговорил на официално писмено запитване отправено от ищеца
до ответника. Като правен интерес ищецът иска да бъде заличен като
длъжникът той и неговият наследодател в ЦКР.
На първо място, съдът приема, че липсва правен интерес от водене на
настоящото дело. Ищецът твърди, че имал суми към ответника, но ответникът
не ги търси по съдебен ред, но отговорил на писмено запитване от ищеца. По
делото се установи, че това писмо е издадено от ответника, но по молба на
ищеца, тъй като същото е признато от ищеца в ИМ (л.8 от делото). Няма
доказателства ответникът да е предприел каквито и да са действия –
3
извънсъдебни или съдебни за търсене на сумата. Няма и такива твърдения,
няма и твърдения, че ответникът търси сумите си по някакъв начин. Има
твърдения, че ищецът бил вечен длъжник, без да се ангажират доказателства
за това. При това положение съдът приема, че липсва правен интерес от
водене на настоящото дело. Ответникът нито търси ищеца, нито е предприел
каквито и да са действия. А напротив ищецът е подал молба на ответника да
установи дали някъде било записано в регистрите на ответника, че дължи
сума, за която неговият наследодател е бил осъден.
Съгласно твърденията в ИМ и нейното уточнение следва, че ищецът иска
да му се заличат данните в регистъра на ответника. Това е така, защото било
записано, че той и неговият наследодател са длъжници и били „вече
длъжник“. Ето защо ищецът има правен интерес да води дело по чл.39, ал.1
ЗЗЛД вр. чл.17 от GDPR. Ищецът следва да организира защитата си по друг
начин, а не чрез граждански иск. Следва да поиска да му бъде изтрито досието
– защита на правото на бъдеш забравен. В този смисъл е Решение №
12441/13.12.2023 г. по адм. дело № 8782/2023 г. на ВАС.
Както съда написа по-горе, за предявения иск липсват доказателства за
правен интерес. От 2019 г. (когато е влязло в сила решението по чл.422 ГПК)
не са предприети такива действия на ответника, които до обусловят правен
интерес от водене на настоящото дело. Напротив, ищецът по своя инициатива
„търси под вола теле“ и търси по своя инициатива да се издаде писмо, справка
от ответника, че има суми от 2014 г. и тези суми са погасено по давност и
желае да бъде заличен от ЦКР. Близо 6 години, от 2019 г. до 2025 г.,
ответникът не е предприел каквито и да са действия, за да обусловят правен
интерес от настоящия иск. Липсват образувано изпълнително дело.
На следващо място, ищецът твърди, че има спор. Същевременно пише, че
отказва да плати, а ответникът не си търси сумите. При това положение съдът
приета, че липсва гражданскоправен спор между страните, който да налага
уреждане на спора със СПН. Липсват доказателства, че страните спорят, че
дори ответникът търси сумата и я брои като дължима.
Следователно редът на защита на ищеца да бъде заличен като длъжникът
от ЦКР не е чрез отрицателен установителен иск. Този иск има за предмет да
се реши със силата на пресъдено нещо, че сумата не подлежи на принудително
изпълнение, доколкото платеното след настъпила давност и платено с
основание (чл. 118 ЗЗД). Това е така, защото погасителната давност е
институт на процесуалното право и лишава от възможност кредиторът да
търси принудително изпълнение, но не е институт на материалното право.
При настъпила давност самото задължение не се погасява.
В исковата молба са изложени твърдения, че е налице правен интерес, тъй
като името на ищеца и на ответника фигурират в ЦКР, а ответникът отказал да
ги заличи, въз основа на писмена молба от ищеца до ответника. При това
положение съдът приема, че правения интерес на ищеца е да води иска по
чл.39, ал.1 ЗЗЛД вр. чл.17 от GDPR, а не гражданския иск оп чл.124 или
4
чл.439 ГПК. Изложените факти и обстоятелства не кореспондират с така
формулираната защита (петитум). Това е така, защото така предявеният иск не
цели защита от принудително изпълнение. А ищецът именно иска защита от
това, че името му фигурира в ЦКР и че ответникът непрестанно му звъни. При
този интерес освен от защита оп административен ред, ищецът има право на
иска по чл.45 ЗЗД за обезщетение от евентуален тормоз или да го осъди да се
въздържа от подобни действия, които твърди в ИМ – звънене по телефона и
заплашване. Следователно при така възникналият проблем не е налице
гражданско правен спор, който да обусловя надлежното съществуване на
правото на иск и да съответства на търсената защита – да се установи, че
вземането не съществува, тъй като е погасено по давност. Както съдът изложи
по-горе, погасяването по давност има значение за принудителното
изпълнение, но не и ответникът да спре да звъни или да заличи от ЗКР ищеца.
Редът на защита при изложените факти и обстоятелства е друг, но не и
граждански, който да налага намесата на настоящия граждански съд.
По делото не се установи никакви действия на ответника, нито да има
издаден ИЛ за сумите по заповедта за изпълнение. Единствената сума е за
разноски по заповедното и исковото производство, което имат акцесорен
характер. Следователно фактът, че ищецът фигурира в ЦКР, както и неговият
наследодател, не обуславят защитата по чл.124 ГПК. Освен това ответникът
изцяло признава иска, че сумата е погасена по давност, поради което не е
предприел принудителни действия.
Не е достатъчно да се води дело по чл.124 ГПК или чл.439 ГПК само въз
основа на факта, че името на ищеца, неговият наследодател, са вписани в
регистър. Редът за заличаване от този регистър не е по ГПК, а по ЗЗЛД и АПК.
Нито е достатъчно търсенето по телефон. Още по-малко издадено писмо от
ответника, въз основа на подадена писмена молба от ищеца до ответника, на
който ответникът има задължение да отговори.
С оглед изложеното съдът приема, че липсва правен интерес от водене на
делото, липсва гражданскоправен спор, който да налага намесата на съда.
Наличието на спор и правен интерес са положителни абсолютни
процесуални предпоставки за съществуване правото на иск, липсата на които
определя иска и производството като недопустими. Ето защо производството
е недопустимо и следва да бъде прекратено и исковата молба върната, на
основание чл.130 ГПК.
По разноските
С оглед изхода на делото, ответникът има право на разноски, на
основание чл.78, ал.4 ГПК. Същият претендира такива и са в размер на 100.00
лева за юрисконсулт. С ОИМ и с писмената молба преди о.с.з. ответникът
изцяло признава иска и прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Нито с ОИМ,
нито с допълнителната молба прави възражение за недопустимост. За него
съдът следи служебно. Ето защо на ответникът следва да бъдат присъдени
разноски.
5
При това положение, В. Р. В., ЕГН **********, град София, ул. „Р*
следва да бъде осъден да заплати на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД,
ЕИК: *********, с адрес: град София, бул. „Тодор Александров" № 109-115,
Бизнес сграда „ТАО", ет. 6, сумата от 100.00 лева (сто лева), представляващи
разноски по гр. д. № 290/2025 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.4
ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 1237/03.01.2025 г. и ПРЕКРАТЯВА
производството по гражданско дело № 290/2025 г. по описа на СРС, поради
липса на гражданскоправен спор и правен интерес, на основание чл.130
ГПК.
ОСЪЖДА В. Р. В., ЕГН **********, град София, ул. „Р* да заплати на
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК: *********, с адрес: град
София, бул. „Тодор Александров" № 109-115, Бизнес сграда „ТАО", ет. 6,
сумата от 100.00 лева (сто лева), представляващи разноски по гр. д. №
290/2025 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.4 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XXI ГПК, на основание чл.274, ал.1, т.1
ГПК.
ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца чрез неговия
процесуален представител, а на ответника на посочения електронен адрес:
**************@*******.**
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6