№ 225
гр. гр.Несебър, 28.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря Даниела Т. Славенова
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева
Административно наказателно дело № 20212150200788 по описа за 2021
година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „Д.****“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление: гр.*******“ № 66, вх.Б, ет.3, ап.32, представлявано от Г.М.Й.,
подадена чрез процесуалния им представител – адв.З. Н. от АК-Бургас, със съдебен
адрес: гр.Несебър, КК Слънчев бряг, Автогара Слънчев бряг, о******** против
Наказателно постановление № 02-0003753 от 04.08.2021г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” – гр.Бургас, с което на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на
труда /КТ/, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, за
административно нарушение по чл.63, ал.2 от КТ. Моли се съдът да отмени
наказателното постановление, като незаконосъобразно и постановено при съществени
нарушения на административно-производствените правила.
В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-жалбоподател
поддържа жалбата от името на доверителя си. Не сочи нови доказателства. Пледира за
отмяна на обжалваното наказателно постановление. При условията на евентуалност,
моли за изменение на размера на наложената на жалбоподателя санкция, като същият
бъде намален до предвидения в закона минимален размер. Претендира присъждане на
заплатеното адвокатско възнаграждение.
Процесуалният представител на ДИТ - гр.Бургас оспорва жалбата, като
неоснователна и пледира за потвърждаване на обжалваното наказателното
постановление, като законосъобразно. Представя писмени и ангажира гласни
доказателства. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок пред надлежната
инстанция от лице, което има правен интерес, поради което е процесуално допустима.
1
Като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен
материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
При извършена проверка на 26.04.2021г. в 14.00 часа в обект: Бързо хранене
„******“, находящ се в КК Слънчев бряг, общ.Несебър, кв.*******, стопанисвано от
„Д.****“ ЕООД с ЕИК *******, инспекторите от ДИТ-Бургас установили, че
дружеството-жалбоподател, в качеството му на работодател, е допуснал до работа
лицето Т.И.М. с ЕГН **********, на длъжност „работник-кухня“, преди да й
предостави копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП.
Лицето Т.И.М. е установена да полага труд при извършената проверка в процесния
обект, като приготвя супа за клиенти на заведението. Същата собственоръчно
попълнила справка по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, в която е декларирала, че работи в
„Д.****“ ЕООД от 26.04.2021г., на длъжност „работник-кухня“, с работно време от
08.00 часа до 16.00 часа, с 1 час почивка в работния ден, два почивни дни седмично и
месечно трудово възнаграждение в размер на 600 /шестстотин/ лева. Нарушението е
установено по представени документи на 10.05.2021г. и 06.07.2021г. в ДИТ-Бургас във
връзка с извършената проверка на 26.04.2021г. в процесния обект. За така
установеното нарушение, на дружеството-жалбоподател е съставен АУАН, въз основа
на който е издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно
постановление.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят, който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в
производството пред настоящата инстанция. В жалбата си излага възражения за
допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на акта, съответно при
издаването на атакуваното наказателно постановление, без да конкретизира същите.
Наред с това заявява, че на процесната дата – 26.04.2021г., лицето Т.И.М. е била на
обучение, съгласно сключен между страните Договор за квалификация на основание
чл.235 от КТ., поради което сочат, че същата е нямала качеството на работник или
служител. Сочи се, че същата се е обучавала като работник-кухня в периода от
12.04.2021г. до 26.04.2021г. След преминато успешно обучение, на 26.04.2021г. между
„Д.****“ ЕООД и Т.И.М. бил сключен трудов договор № 10 от 26.04.2021г., с дата на
постъпване на работа на 27.04.2021г.
Съдът, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери
изцяло и служебно атакуваното наказателно постановление, без да се ограничава с
обсъждане на посочените в жалбата доводи, съобрази следното:
Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление
обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя,
респективно от административно-наказващия орган. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. От представените
по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че на 26.04.2021г.,
лицето Т.И.М. е било допуснато от жалбоподателя, в качеството му на работодател, до
работа в процесния обект – Бързо хранене „******“, находящ се в КК Слънчев бряг, на
длъжност „работник-кухня”, без да е сключила трудов договор в писмена форма с
жалбоподателя и преди да й е връчено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ,
заверено в ТД на НАП. М. е потвърдила това обстоятелство и в собственоръчно
попълнената от нея справка по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, като е посочила местоработата,
длъжността, работното й време, почивка и трудово възнаграждение /л.25/. От
представения при проверката по документи трудов договор № 10 от 26.04.2021г.,
2
същата е била назначена в ответното дружество на длъжност – работник-кухня, и се е
задължила да постъпи на работа на 27.04.2021г. /л.12/. От показанията на
актосъставителя АС. ЗДР. Д., безспорно се установява, че при извършената от нея
проверка на место на 26.04.2021г. , около 14.00 часа, установили пети работника да
полагат труд, една от които била Т.И.М., която изпълнявала длъжността „работник-
кухня“ – приготвяла супа за клиенти на заведението. От приложената по делото
справка от НАП за приети уведомления по чл.62, ал.5 от КТ от 26.04.2021г., 16:37:07
часа /л.31/ се установява, че уведомлението за сключения с работника Касим трудов
договор е прието след приключване на проверката. Гореизложеното налага извода, че
жалбоподателят е бил законосъобразно санкциониран за извършеното от него
административно нарушение.
Съдът намира за неоснователни, изложените в жалбата възражения, че в деня на
проверката лицето Т.И.М. била на обучение, съгласно сключен между страните
Договор за квалификация на основание чл.235 от КТ, за периода от 12.04.2021г. до
26.04.2021г./л.11/. Независимо от представения договор за квалификация, в
конкретният случай е налице «прикрито трудово правоотношение», тъй като
осъществяваната от М. дейност към момента на установяване на нарушението има
характер на трудова такава, доколкото носи всички елементи на трудовото
правоотношение - престиране на труд, на определено работно място, с работно време,
на определена длъжност, в условията на йерархическа подчиненост. Присъща
характеристика на договора по чл.235 от КТ е наличието на задължение за обучение –
повишаване на квалификация или преквалификация. За наличието на това задължение
се съди от съдържанието на подписания договор. Същият следва да съдържа правилата
за провеждане на обучението, програма, график на занятията, указание за начина за
удостоверяване на успешно приключване на обучението – издаване на документ за
завършване и т.н. В представения от дружеството договор за квалификация с лице,
сключен между „Д.****“ ЕООД от една страна и Т.И.М. от друга, такива уговорки
липсват. Документи, указващи, че дружеството има капацитет и възможност да
провежда професионална подготовка на лица, които впоследствие да приеме на
работа, не са представени, както в хода на административната проверка, така и пред
съда. В показанията си пред съда, актосъставителят Д. потвърждава, че по време на
проверката, лицето М. е работила самостоятелно в кухнята на процесния обект, без
никой да я обучава. Извода, който се налага е, че с договора за квалификация се
прикрива «трудов договор» и като не е уредил като трудови отношенията при
предоставяне на работна сила с лицето Т.И.М., жалбоподателят е осъществил
административно наказателния състав по чл.414, ал.3 от КТ, във връзка с чл.62, ал.1 и
чл.1, ал.2 от КТ.
Неоснователни са и възраженията относно наличието на съществени
процесуални нарушения при съставянето на АУАН, съответно при издаване на
обжалваното наказателно постановление, без да се конкретизират същите. При
извършената от служебна проверка, съдът не установи наличието на съществени
процесуални нарушения при съставянето на акта, съответно при издаване на
атакуваното наказателно постановление. Изложените в акта за установяване на
административното нарушение фактически констатации съответстват на тези в
издаденото въз основа на него наказателно постановление.
Съдът намира за неоснователно и възражението на жалбоподателя, че в
настоящият случай приложение следва да намери нормата на чл.28 от ЗАНН. При
определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР №
3
1 от 12.12.2007г. на ВКС по н. д. № 1/2007г., ОСНК следва да се съобрази чл. 93, т. 9 от
НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Като се вземе предвид високата значимост на обществените
отношения, свързани с трудовата ангажираност на лицата, съдът намира, че самото
нарушение не може да се характеризира като такова с ниска обществена опасност.
Предвид гореизложеното, наказващият орган законосъобразно не е приложил чл.28 от
ЗАНН.
Що се отнася до размера на наложената на дружеството имуществена санкция,
съдът намира същата за необосновано завишена. Предвид на това, съдът счита, че
същата следва да бъде намалена до предвидения от закона минимум от 1500 /хиляда и
петстотин/ лева като счита, че в максимална степен би способствала за постигане
целите на специалната и генералната превенции, залегнали в чл.36 от НК.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, на жалбподателя
следва да бъдат присъдени заплатените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 140 /сто и четиридесет/ лева, съразмерно на уважената
част от жалбата.
При този изход на спора с оглед изричното искане на процесуалния
представител на ДИТ Бургас и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН в полза на
наказващия орган следва да се присъдят направените разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 /петдесет/ лева, съразмерно на отхвърлената част от
жалбата. Посочената сума следва да се присъди в полза на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда”, доколкото последната е юридическото лице на
бюджетна издръжка, към което принадлежи ДИТ Бургас (като териториално
поделение) – арг. от чл.63, ал.5 от ЗАНН вр. чл.2, ал.1 и чл.16, ал.1 от Устройствен
правилник на изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда” вр. пар.1, т.6 от ДР
на АПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 02-0003753 от 04.08.2021г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Бургас, с което на основание
чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ/, на „Д.****“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление: гр.*******“ № 66, вх.Б, ет.3, ап.32, представлявано от Г.М.Й.,
със съдебен адрес: гр.Несебър, КК Слънчев бряг, Автогара Слънчев бряг, о********
/чрез адв.З. Н. от АК-Бургас/, е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, за административно
нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, като НАМАЛЯВА санкцията на 1500 /хиляда и
петстотин/ лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” да заплати на
„Д.****“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.*******“ №
66, вх.Б, ет.3, ап.32, представлявано от Г.М.Й., със съдебен адрес: гр.Несебър, КК
Слънчев бряг, Автогара Слънчев бряг, о******** /чрез адв.З. Н. от АК-Бургас/, сумата
4
в размер на 140 лева /сто и четиридесет лева/, представляваща направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от жалбата.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд - гр.Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5