РЕШЕНИЕ
№147
гр.Перник, 03.05.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, I състав, в закрито
заседание на трети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ
КОВАЧКА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИАН ПЕТРОВ
мл. съдия КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от мл.
съдия Костадинова гр. д. № 267 по
описа на ОС-Перник за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437,
вр. чл. 436, ал. 1 вр. чл. 435, ал. 2, т.
6, предл. 2-ро от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. №
8318/10.04.2019 г. (п.к. 08.04.2019 г.) на длъжника „Венетон“ ЕООД, с ЕИК:
*********, депозирана чрез пълномощника му – адв. И.К.И., срещу действията на
частен съдебен изпълнител (ЧСИ) А.В. по изпълнително дело № 20138130401323/2013
г. по описа на ЧСИ В..
С подадената жалба се оспорва изричният
отказ на съдебния изпълнител, обективиран в негов протокол от 15.02.2019 г.,
изх. № 3383/15.02.2019 г., да прекрати посоченото изпълнително дело. В тази
връзка жалбоподателят посочва, че изп.д. № 1323/2013 г. по описа на ЧСИ В. е
образувано по молба на взискателя на 04.11.2013 г. като първото изпълнително
действие – опис на имот, е извършено едва на 05.11.2015 г. Акцентира се върху
обстоятелството, че между образуването на изпълнителното дело и описът,
осъществен на 05.11.2015 г., са изминали повече от две години. По тези
съображения се прави извод, че изпълнителното производство следва да се приеме
за прекратено по закон на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК предвид
бездействието на взискателя в период от две години. Излагат се подробни доводи
с оглед приложението на цитирания законов текст, като се обръща внимание и
върху задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС. С тези аргументи се иска обжалваният отказ на ЧСИ да бъде
отменен, като въззивният съд постанови изрично прекратяване на изпълнителното
дело.
Прави се и нарочно искане за спиране на
изпълнителното производство до произнасянето на окръжния съд по депозираната
жалба.
От взискателя по изпълнителното
производство – „Юробанк България“ АД, с ЕИК: ********* са постъпили писмени
възражения. В същите се излагат доводи за неоснователност на подадената жалба.
В тази връзка се твърди, че взискателят по изпълнителното дело не е бездействал
в рамките на период от повече от две години, каквото е изискването на чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК. Навеждат се подробни доводи в тази насока като е цитирана и
задължителната съдебната практика, обективирана в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС. Претендират се разноски. Прави се възражение за
прекомерност на разноските, претендирани от жалбоподателя.
С оглед разпоредбата на чл. 436, ал.
3 ГПК от ЧСИ А.В. са постъпили мотиви по обжалвания отказ. Посочено е че не е
налице основание за прекратяване на изпълнителното производство, доколкото в
периода от 04.11.2013 г. до 05.11.2015 г. били извършени множество действия,
довели до прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В тази връзка се
прави извод, че жалбата е неоснователна.
Към настоящото дело е приложен
препис от изп. д. № 1323/2013 г. по описа на ЧСИ А.В..
Пернишкият окръжен
съд, Гражданска колегия, I съдебен състав, след като обсъди доводите на
страните и материалите по делото, намира за установено от фактическа страна
следното:
Изпълнително дело № 1323/2013 г. е
образувано при ЧСИ А.В. по молба с вх. № 8805/04.11.2013 г. на „Юробанк
България“ АД и във връзка с три броя изпълнителни листове от 09.10.2013 г. – по
ч.гр.д. № 1041/2013 г., ч.гр.д. № 1043/2013 г. и ч.гр.д. № 1043/2013 г. по
описа на РС – гр. Радомир против длъжниците „Венетон“ ЕООД и В.В.Е.. С така подадената
молба за образуване на изпълнителното производство взискателят е поискал и
налагане на възбрани върху недвижими имоти, както и на запори върху вземания и
дружествени дялове. На 23.01.2014 г. с нарочна молба с вх. № 518/23.01.2014 г.
взискателят е поискал спиране на изпълнителното производство на основание чл.
432, т. 2 от ГПК, като в тази връзка последното е спряно на 27.01.2014 г.
Същото е възобновено по молба вх. № 11733/24.10.2014 г. на „Юробанк България“
АД като в посочената молба дружеството е поискало подновяване на изпълнителните
действия и насрочване на опис на недвижими имоти. С оглед процедурата по
уведомяване на длъжниците за извършване на съответните описи с нарочна молба
вх. № 5048/13.05.2015 г. взискателят е поискал назначаване на особени
представители на В.Е. и А.Е..
На следващо място по делото се
установява, че на 20.10.2015 г. „Юробанк България“ АД е поискало да бъде
наложена възбрана върху идеални части от имот, собственост на В.Е.. С оглед
продължаване на изпълнителните действия дружеството е поискало с нова молба с
вх. № 13698/23.10.2015 г. назначаване на пазач – „СОТ Сигнално охранителна
техника“ ЕООД относно имот, , находящ се в с. ***, ипотекиран в полза на
банката и срещу който е насочено изпълнението. Нова молба за налагане на
възбрана – с вх. № 5819 по изпълнителното дело взискателят е депозирал на
25.03.2016 г. Посоченото искане е било повторно отправено до ЧСИ В. с нарочна
молба с вх. № 6528 от 01.04.2016 г. като в същата освен искането за възбрана е
направено и искане за налагане на запор върху вземания на В.Е. от трето лице. С
нова молба с вх. № 6641/04.04.2016 г. взискателят е поискал от ЧСИ налагане на
запор и върху вземания на „Венетон“ ЕООД от трети лица.
На последно място от приложените по
делото документи се установява, че с оглед събиране на вземанията, предмет на
изпълнителното производство, ЧСИ В. е обявила няколко публични продани на
недвижим имот, находящ се в с. ***. След
обявяване на всяка съответна продан за нестанала взискателят
последователно е депозирал следните молби – вх. № 18379/27.10.2016 г., вх. №
5297/08.03.2017 г., вх. № 21452/21.08.2017 г. вх. № 6556/02.04.2018 г. вх. № 15965/09.07.2018
г. и вх. № 23102/26.10.2018 г., с които е искал провеждането на следваща по ред
публична продан поради неосъществяване на предходната.
Поради така предприетите от ЧСИ
действия длъжникът „Венетон“ ЕООД е
депозирал пред същия молба с вх. № 3928/11.02.2019 г., с която е поискал
издаване на нарочно постановление за прекратяване на изпълнителното
производство като е изложил доводи, че е налице основанието по чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК и същото следва да се счита за прекратено на 04.11.2015 г. По
постъпилата молба съдебният изпълнител се е произнесъл с нарочен протокол като
е постановил изричен отказ изпълнителното дело да бъде прекратено, доколкото
към момента на депозиране на молбата не бил изтекъл установеният в чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК двугодишен срок. Посоченият протокол е връчен на длъжника чрез
процесуалния му представител на 01.04.2019 г.
Изложената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:
Жалбата е подадена от легитимна страна – длъжник в изпълнителното производство,
имаща правен интерес от обжалване. Депозирана е в законоустановения
едноседмичен срок и е насочена срещу действие на съдебен изпълнител, което
подлежи на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, като за образуване
на настоящото производство са заплатени всички дължими такси, поради което
жалбата е редовна и допустима.
По същество жалбата е неоснователна,
поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години. Относими към посочената
разпоредба са и разясненията, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
представляващи задължителна за съдилищата съдебна практика. Съгласно цитираното
тълкувателно решение изпълнителното производство се прекратява на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години. Прекратяването на това
основание или т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона като съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
На следващо място съгласно същото
тълкувателно решение изпълнителни действия представляват действията по насочване на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на
вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан. Не
са изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки и др.
В настоящия случай изпълнителното
производство е образувано по молба на взискателя от 04.11.2013 г. В същата
обаче освен искане за образуване на изпълнително дело се съдържат и искания за
налагане на запори и възбрани с цел събиране на дълга т.е. искания за извършване
на определени изпълнителни действия. В тази връзка като начален момент на
периода по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК следва да се приеме именно датата
04.11.2013 г., доколкото молбата за образуване на производството по
принудително изпълнение е редовна и съдържа посочване на изпълнителен способ.
На следващо място от приложените по
делото документи се установява, че след тази дата – 04.11.2013 г. до настоящия момент взискателят е депозирал множество
молби до ЧСИ във връзка с развитието на изпълнителното дело.
Като релевантни към настоящия спор от
тях следва да се вземат предвид: молбата от 24.10.2014
г. – с която е поискано насрочване на опис на
недвижими имоти; молбата от 20.10.2015
г. – с която е поискано да бъде наложена възбрана върху идеални части от
имот, собственост на В.Е.; молбата от 23.10.2015
г. – с която е поискано назначаване на пазач – относно имот, срещу който е
насочено изпълнението; молбата от 25.03.2016
г. – с която е поискано налагане на възбрана; молбата от 01.04.2016 г. – с която е поискано
налагане на възбрана върху имот, а и налагане на запор върху вземания на В.Е.
от трето лице; молбата от 04.04.2016 г.
– с която е поискано налагане на запор върху вземания
на „Венетон“ ЕООД от трети лица; както и молбите от 27.10.2016 г., 08.03.2017 г.,
21.08.2017 г., 02.04.2018 г., 09.07.2018 г.
и 26.10.2018 г. – с които е поискано
провеждането на съответна следваща по ред публична продан поради
неосъществяване на предходната. Видно от съдържанието им с всяка от посочените
молби взискателят е отправял надлежно искане до съдебния изпълнител за
предприемане на съответни действия във връзка с движението на производството,
които по смисъла на цитираното тълкувателно решение представляват именно
изпълнителни действия.
С оглед гореизложеното и предвид датите
на депозиране на съответните молби пред ЧСИ В. настоящият съдебен състав
достигна до извода, че нито в периода от 04.11.2013 г. до 04.11.2015 г., както
се твърди в жалбата, нито в периода от 04.11.2013 г. до настоящия момент, е
налице времеви промеждутък от повече от две години, в който взискателят да е
бездействал в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т . 8 от ГПК.
По така изложените съображения жалбата
е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а отказът на ЧСИ В. да
прекрати изп.д. № 1323/2013 г. е правилен и законосъобразен и следва да бъде
потвърден.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски е направило само
дружеството взискател – „Юробанк България“ АД. Същото обаче не е посочило
размера на претендираните разноски, нито е представило доказателства за
заплащането на такива именно във връзка настоящото производство пред Пернишкия
ОС. По тези съображения и с оглед задължителната практика, съдържаща се в т. 1
от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013
г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав намира искането за
разноски на взискателя за неоснователно, поради което и същото следва бъде оставено
без уважение.
Предвид бързото произнасяне по същество
на постъпилата жалба и извода, че същата
е неоснователна, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за
уважаване на направеното искане за спиране на изп.д. № 1323/2013 г. по описа на
ЧСИ А.В..
Водим от горното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА отказа на
ЧСИ А.В., обективиран в протокол от 15.02.2019 г., изх. № 3383/15.02.2019 г.,
да прекрати изп.д. № 20138130401323/2013 г. по описа на ЧСИ В. на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на изп.д. № 20138130401323/2013
г. по описа на ЧСИ В., обективирано в жалба с вх. № 8318/10.04.2019 г. на
длъжника „Венетон“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание
чл. 437, ал. 4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.