Р Е Ш Е Н И Е
Номер 239 Година 07.03.2023 Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, Х състав, на седми
февруари две хиляди двадесет и трета година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретаря Йовка Банкова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдия Драгнева,
административен характер
дело номер 1915 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе в
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ), във връзка с чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Л.Н.Л. с ЕГН: **********
и Л.Л.Л. с ЕГН: ********** и двамата с
постоянен адрес ***, чрез адвокат Б.Т. ***, със съдебен адрес *** срещу
заповед № ДК-11-Б-3/19.09.2022г. на началника на РДНСК Бургас. С обжалваната
заповед е отменено като незаконосъобразно разрешение за строеж №
139А/30.08.2022г. издадено от главния архитект на община Царево за строеж
„Допълващо застрояване – лятна кухня с навес и гараж“ в ПИ с идентификатор
66528.3.273 по КККР на с.Синеморец, м.“Поляните“, общ.Царево, УПИ ІІІ-259,
кв.3, с.Синеморец на името на жалбоподателите, ведно с одобрените инвестиционни
проекти. Счита заповедта за незаконосъобразна и прави искане да бъде отменена. В
съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и прави
искане да бъде уважена и да му се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът - Началник на РДНСК Бургас, редовно
уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна
и моли за бъде отхвърлена и да му се присъдят направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение.
Заинтересуваната страна Главен архитект на
община Царево, редовно уведомен, не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, от фактическа страна намира за установено следното:
От Л.Н. е подадено заявление за издаване на
разрешение за строеж с рег.№ УТ-5-1-УО/29.08.2022г. до главния архитект на
Община Царево, за гараж и лятна кухня в ПИ 66528.3.273 по КККР, представляващ
УПИ ІІІ-259, кв.3, с.Синеморец (л.89 от делото). Към заявлението са приложени
копия от скица на поземлен имот, нотариален акт за собственост на недвижим
имот, инвестиционен проект част архитектура, конструктивно становище, становище
на проектант част ВиК, становище на проектант част Електротехническа и инвестиционен проект (л.90-л.115 от делото).
Въз основа на така подаденото заявление е
издадено разрешение за строеж № 139А/30.08.2022г. от главния архитект на община
Царево (л.87 от делото), за строеж „Допълващо застрояване – лятна кухня с навес
и гараж“ в ПИ с идентификатор 66528.3.273 по КККР на с.Синеморец, м.“Поляните“,
общ.Царево, УПИ ІІІ-259, кв.3, с.Синеморец на името на Л.Н. К. и Л.Л. К..
Разрешението за строеж е изпратено в РДНСК
Бургас с писмо изх.№ 24-01-471/30.08.2022г. (л.25 от делото), където е
входирано с № РС-ОЦ-2083-03-493/08.09.2022г.
За извършената проверка по чл.156 от ЗУТ от
служители на РДНСК Бургас, е съставен констативен протокол № 139А/09.09.2022г.
(л.21-24 от делото). В заключение в протокола е подчертано, че инвестиционните
проекти са одобрени в несъответствие с разпоредбите на ЗУТ и РС е издадено
незаконосъобразно, съгласно разпоредбите на ЗУТ, като е посочено, че са
нарушени чл.139, ал.3, чл.144, ал.1, чл.144, ал.1, т.5, във връзка с чл.148,
ал.8, изр.второ от ЗУТ, във връзка с чл.82, ал.5, чл.93, ал.2, т.3, чл.93, ал.3
от ЗООС и чл.31, ал.1, ал.4 и ал.5 от ЗБР.
Със заповед № ДК-11-Б-3/19.09.2022г. на
началника на РДНСК Бургас (л.14-19 от делото), е отменено като
незаконосъобразно разрешение за строеж № 139А/30.08.2022г., ведно с одобрените
инвестиционни проекти. В мотивите на заповедта е прието, че в издаденото
разрешение за строеж е налице противоречие между основанието на което се е
позовал главния архитект и определената категория на строежа. Заявлението за
издаване на разрешението за строеж е подадено само от Л. К., а съгласно
представените документи за собственост възложители са тя и Л. К.. Одобрения
инвестиционен проект не е подписан в съответствие с нормата на чл.139, ал.3 от ЗУТ и от двамата възложители. В преписката не се съдържат данни за влезли в
сила административни актове по ЗООС и ЗБР, в нарушение на чл.144, ал.1, т.5,
във връзка с чл.148, ал.8, изр.второ от ЗУТ. Инвестиционното предложение касае
имот, който попада в две защитени зони „Странджа“ с идентификационен код BG0002040 за опазване на диви птици и с идентификационен
код BG0001007 за опазване на природните
местообитания и на дивата флора и фауна, поради което и на основание чл.2,
ал.3, във връзка с §4 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка
за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с
предмета и целите на опазване на защитените зони, е следвала необходимост от
извършване на процедура по оценка на съвместимостта. До момента на издаване на
разрешението за строеж няма проведена процедура и издадено решение за
преценяване на вероятната степен на значително отрицателно въздействие върху
защитената зона, по реда на ЗБР, ЗООС и цитираната Наредба. Предвид изложеното
и на основание чл.139, ал.3, чл.144, ал.1 от ЗУТ и чл.144, ал.1, т.5, във
връзка с чл.148, ал.8, изр.второ от ЗУТ, във връзка с чл.82, ал.5, чл.93, ал.2,
т.3, във връзка с чл.93, ал.3 от ЗООС и чл.31, ал.1, ал.4 и ал.5 от ЗБР е
отменено издаденото разрешение за строеж, като незаконосъобразно.
Заповедта е връчена на жалбоподателите на
06.10.2022г., видно от изготвената разписка (л.11 от делото) и в срока по
чл.215, ал.4 от ЗУТ е оспорена по съдебен ред с жалба вх.№
РС-ОЦ-2083-04-053/19.10.2022г.
В хода на съдебното производство е допусната и
приета съдебно-техническа експертиза изготвена от вещото лице инж.С.И..
Съгласно заключението на вещото лице процесния строеж „Лятна кухня с навес и
Гараж“ е с допълващо предназначение в ПИ с идентификатор 66528.3.273, попадащ в
устройствена зона Ов – вилна зона, има нежилищен характер на застрояване и
изпълнява допълващи дейности.
При така изяснената фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна следното:
Жалбата, предмет на настоящото производство, е
подадена в срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК съдът
преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е
издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да
преценява целесъобразността на административния акт.
Заповед № ДК-11-Б-3/19.09.2022г. на началника
на РДНСК Бургас е издадена от компетентен орган, с оглед на разпоредбата на чл.156,
ал.5 от ЗУТ, при спазване на установената писмена форма.
При издаването на заповедта са спазени процесуалните
изисквания на закона, като служебната проверка на издаденото разрешение за
строеж е извършена в предвидения в нормата на чл.156, ал.1 от ЗУТ, 14-дневен
срок от постъпване на административната преписка. Преди да бъде издадена
процесната заповед е съставен констативен протокол № 139А/09.09.2022г.,
съобразно изискванията на чл.156, ал.4 от ЗУТ, за обстоятелствата по чл.156,
ал.1-3 от ЗУТ. В съответствие с нормата на чл.156, ал.5 от ЗУТ е издадена
процесната заповед, след като са констатирани нарушения по чл.156, ал.2 и ал.3
от ЗУТ, в съставения констативен протокол.
Заповедта е издадена в несъответствие с
материалния закон, след като административния орган, по изложени от него мотиви
е приел, че издаденото разрешение за строеж е незаконосъобразно.
Съгласно чл.137, ал.1, т.5, б“в“ от ЗУТ, пета
категория са строежите на допълващото застрояване, извън тези по шеста
категория. Съответно съгласно чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ, шеста категория са
строежи по чл. 54, ал. 1 и 4 и чл. 147.
С отмененото разрешение за строеж е разрешено
изграждането на „Допълващо застрояване – лятна кухня с навес и гараж“ в ПИ с
идентификатор 66528.3.273 по КККР на с.Синеморец, м.“Поляните“, общ.Царево.
Този строеж, безспорно не е строеж по чл.54,
ал.1 и ал.5 от ЗУТ, тъй като не е временен строеж, който да служи за нужди,
свързани с организация и механизация на извършвано строителството (ал.1) или
временен строеж за нужди, свързани с осъществяване на мероприятия по
възстановяване и рекултивация на нарушени територии (ал.4), както и строеж по
чл.147, ал.1, т.2-17 от ЗУТ. Спорът е дали строежа е строеж по чл.147, ал.1,
т.1 от ЗУТ.
Съгласно чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ, постройките
на допълващото застрояване, с изключение на постройките, предназначени за
производство, обществено обслужване или търговия и постройките по чл.151,
ал.1.
Съгласно чл.41, ал.1 от ЗУТ, допълващото
застрояване в урегулирани поземлени имоти се състои от спомагателни,
обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на основното
застрояване и се разрешава в съответствие с предвижданията на подробния
устройствен план.
Лятната кухня е второстепенна постройка на
допълващо застрояване, съгласно нормата на чл.46, ал.1 от ЗУТ, която с оглед на
нейното предназначение не служи за производство, обществено обслужване и
търговия, съответно не попадат сред постройките предвидени в чл.151, ал.1 от ЗУТ. Така изложеното се отнася и до гаражът, който също е постройка на
допълващо застрояване, видно от нормата на чл.42, ал.2 от ЗУТ и не служи за
производство, обществено обслужване и търговия, съответно не попадат сред
постройките предвидени в чл.151, ал.1 от ЗУТ.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че
разрешените строежи – лятна кухня с навес и гараж, са постройки на допълващо
застрояване, които попадат в хипотезата на чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ и същите
представляват строежи шеста категория, по смисъла на чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ,
както правилно е прието в издаденото разрешение за строеж.
До извод различен от изложения не би могло да
се достигне от факта, че в издаденото разрешение за строеж е посочено, че са
представени проекти на основание чл.144 от ЗУТ, тъй като категорията на строежа
се определя от неговите характеристики, а не от документите представени в хода
на административното производство по издаване на разрешението за строеж. В този
смисъл, посочването на представените от заявителя документи в разрешението за
строеж не водят до незаконосъобразност на същото и не са основание за неговата
отмяна.
След като процесните строежи са шеста
категория и попадат сред строежите посочени в нормата на чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ, за издаване на разрешение за строеж не се изисква одобряване на
инвестиционни проекти. След като не се изисква одобряване на инвестиционни
проекти, представянето на такива, които не са подписани от двамата възложители
не е съществено процесуално нарушение, съответно не е нарушение на
материалноправните изисквания на закона и не води до незаконосъобразност на
издаденото разрешение за строеж.
Действително заявлението за издаване на
разрешението за строеж е подадено само от единия собственик на имота – Л. К., а
само разрешение за строеж е издадено на името и на двамата собственици на
имота, но това обстоятелство не води до незаконосъобразност на издаденото
разрешение за строеж.
Съгласно чл.161, ал.1 от ЗУТ, възложител е собственикът
на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето,
което има право да строи в чужд имот по силата на закон.
В случая, собственици на имота в който е
разрешено строителството са Л. К. и Л. К., съгласно представения по делото
нотариален акт, поради което не е съществено процесуално нарушение, че е
подадено заявление само от единия от тях. В този смисъл, доколкото заповедта за
отмяна на разрешението за строеж се обжалва и от двамата собственици и по
делото е безспорно, че Л. К. макар и да не е подписал заявлението е възложител
на строежите и желае тяхното изграждане, пропуска на главния архитект да поиска
уточнение за възложителите, се санира и не е съществено процесуално нарушение.
С издаването на разрешението за строеж на името и на двамата собственици на имота не са нарушават
техните правата, съответно не се засягат техните законни интереси. Друго би
било положението в случай, че двамата собственици бяха подали заявлението, а
разрешението за строеж се издаде само на единия от тях или ако заявлението се
подаде само от едниния съсобственик и само на негово име се издаде разрешение
за строеж, без да има изискващия се по чл.183, ал.1 от ЗУТ, договор в
нотариална форма, тъй като в тези хипотези безспорно се засягат правата и
законните интереси на част от собствениците на имота, каквото засягане в случая
липсва.
Неправилно в обжалваната заповед е прието, че
при издаване на разрешението за строеж е нарушена разпоредбата на чл.144, ал.1,
т.5 от ЗУТ, във връзка с чл.148, ал.8 от ЗУТ, тъй като в преписката не се
съдържат данни за влезли в сила административни актове, които в зависимост от
големината на строежа са необходимо условие за разрешаване на строителството по
ЗООС и ЗБР.
Съгласно чл.144, ал.1, т.5 от ЗУТ,
инвестиционните проекти се съгласуват и одобряват след писмено заявление на
възложителя и след представяне на данни за влезли в сила административни
актове, които в зависимост от вида и големината на строежа са необходимо
условие за разрешаване на строителството по ЗООС, ЗБР и ЗКН или друг специален
закон.
Съгласно чл.148, ал.8 от ЗУТ, одобреният
инвестиционен проект, когато такъв се изисква, е неразделна част от
разрешението за строеж. Влязло в сила решение по оценка на въздействието върху
околната среда (ОВОС) или решение, с което е преценено да не се извършва ОВОС,
както и решение за одобряване на доклад за безопасност за изграждане или
реконструкция на предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал или на
части от него по реда на ЗООС, е приложение, неразделна част от разрешението за
строеж.
Видно от цитираните норми, посочените
административни актове по ЗООС и ЗБР е необходимо да са налични при съгласуване
и одобряване на инвестиционните проекти. В случая, по изложените по-горе
мотиви, за издаване на процесното разрешение за строеж не е било необходимо
одобряване на инвестиционни проекти, поради което с непредставянето на
административни актове по ЗООС и ЗБР няма как да бъде нарушена разпоредбата на
чл.144, ал.1, т.5 от ЗУТ. Съответно, законодателя е предвидил, че тези
административни актове са приложение към разрешението за строеж, когато те са
послужили за одобряване на инвестиционните проекти, но не и самостоятелно,
когато такива проекти не се изискват за издаване на разрешението за строеж.
В допълнение на изложеното, следва да се има в
предвид, че от ответника е прието, че са нарушени разпоредбите на чл.93, ал.3
от ЗООС, съгласно които необходимостта от извършване на ОВОС по ал.1, т.1 - 3 и
5 се преценява от директора на съответната РИОСВ за всеки конкретен случай и
съобразно критериите по ал. 4, който се произнася с мотивирано решение.
Съгласно чл.93, ал.1, т.1-3 от ЗООС, необходимостта от извършване на ОВОС се
преценява за: 1. инвестиционни предложения съгласно приложение № 2; 2. всяко
разширение или изменение на инвестиционни предложения съгласно приложение № 2,
които вече са одобрени или са в процес на одобряване, изпълнени са или са в
процес на изпълнение, ако това разширение или изменение може да доведе до
значително отрицателно въздействие върху околната среда и 3.всяко разширение
или изменение на инвестиционни предложения съгласно приложение № 1 към този
закон и приложение № 1 към чл. 2 от Конвенцията
по оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст,
които вече са одобрени или са в процес на одобряване, изпълнени са или са в
процес на изпълнение, ако това разширение или изменение може да доведе до
значително отрицателно въздействие върху околната среда.
Тази норма е неприложима, тъй като в случая за
процесния имот има одобрен ПУП и в него е осъществено предвиденото основно
застрояване, като с процесното разрешение за строеж се разрешава допълващо
застрояване, което вече е допуснато съобразно действащия за имота ПУП, тоест не
е налице изменение на инвестиционното предложение за имота. Също така,
разрешеното в имота строителство, с оглед неговия вид и характер, не попада в
приложеното поле на Приложение № 1 и № 2 към ЗООС.
Съгласно чл.81, ал.1 от ЗООС, екологична
оценка и оценка на въздействието върху околната среда се извършват на планове,
програми и инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии или
техни изменения или разширения, при чието осъществяване са възможни значителни
въздействия върху околната среда, както следва: 1.екологична оценка се извършва
на планове и програми, които са в процес на изготвяне и/или одобряване от
централни и териториални органи на изпълнителната власт, органи на местното
самоуправление и Народното събрание и 2.оценка на въздействието върху околната
среда се извършва на инвестиционни предложения за строителство, дейности и
технологии съгласно приложения
№ 1 и 2.
В случая доколкото не се касае за планове и
програми, които са в процес на изготвяне и/или одобряване от централни и
териториални органи на изпълнителната власт, органи на местното самоуправление
и Народното събрание, то спрямо процесния строеж не е налице и хипотезата на
чл.81, ал.1, т.1 от ЗООС. Съответно, не намира приложение и хипотезата по т.2,
тъй като с процесното разрешение за строеж се разрешава изграждането на строеж
VІ категория, на допълващо застрояване, който безспорно не е сред предвидените
инвестиционни предложение включени в Приложение 1 и 2 към ЗООС.
На следващо място, в нормата на чл.148, ал.8
от ЗУТ, не е предвидено административните актове по ЗБР да са неразделна част
от разрешението за строеж и след като те са необходимо условие единствено за
одобряване на инвестиционните проекти, но не и за издаване на разрешението за
строеж, липсата на представени такива в хода на административното производство
не води до незаконосъобразност на издаденото разрешение за строеж.
С оглед на изложеното неправилно от ответника
е прието че разрешение за строеж № 139А/30.08.2022г. издадено от главния
архитект на община Царево е незаконосъобразно и обжалваната заповед, следва да
бъде отменена.
При този изход на спора и на основание чл.143,
ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателите следва да се присъдят направените по
делото разноски в общ размер на 1 520,00 лева, от които 20,00 лева платена
държавна такса, 1 500,00 лева платено адвокатско възнаграждение. Неоснователно
е възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, тъй като съобразно чл.8, ал.1, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско
възнаграждение за дела по ЗУТ е в размер на 1 250,00 лева, а в случая
договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в размер на 1 500,00 лева,
който размер е близък до минимално предвидения и не се явява прекомерен с оглед
фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл.172,
ал.2, предл.пето от АПК, във връзка с чл.219, ал.3 от АПК, Административен съд
гр.Бургас, десети състав
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ заповед № ДК-11-Б-3/19.09.2022г. на началника на Регионална дирекция за
национален строителен контрол гр.Бургас.
ОСЪЖДА Регионална дирекция за национален строителен
контрол гр.Бургас да заплати в полза на Л.Н.Л. с ЕГН: ********** и Л.Л.Л. с
ЕГН: ********** и двамата с постоянен
адрес ***, разноски по делото в размер на 1 520,00 лева (хиляда петстотин
и двадесет лева).
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: