№ 379
гр. Плевен, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20224430100970 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.7 и сл. от Закона за защита от
домашното насилие.
Производството по делото е образувано по молба на АС. В. ХР. с ЕГН
**********, с която се претендира закрила от домашно насилие, упражнено
от бившия съпруг на молителката – В. К. ХР. с ЕГН **********.
Твърди се, че от две години ответника по молбата живее в жилището,
което молителката обитава с малкия си син.
Излагат се фактически твърдения за упражнено от ответника насилие
спрямо молителката на 23.02.2022г. Сочи се, че към 21.00-22.00часа вечерта,
когато молителката била легнала да спи след нощна смяна, ответника влязъл
в стаята й и започнал да я дърпа да стане. Тя го отблъснала и затворила
вратата, а той отново влязъл и това се повторило няколко пъти. Излага се, че
след това молителката го заключила отвън, а той започнал да звъни на
съседни врати. След като го пуснала вътре, но той взел тежка палка и
започнал да удря по вратата на стаята, а после я хвърлил към прозореца;
извивал ръцете и краката на молителката, като я съборил на земята. Тя успяла
да достигне до телефона и се обадила на телефонен номер 112.
1
С уточняваща молба от 25.02.2022г. се сочи, че ответника извършвал
подобни действия и преди 23.02., като се излагат твърдения за осъществена
фактическа обстановка на 16.01.2022г., която дата е извън преклузивния
едномесечен срок, в който може да се подаде молба за закрила. Сочи се и за
възникнал скандал на 09.02.2022г., при който ответника бил извикал полиция,
т.к. молителката била взела нож в ръката си. Твърди се още, че упражнявания
от ответника тормоз бил постоянен – заяждал се, говорел глупости, отправял
клетви.
Моли съда да постанови мерки по ЗЗДН, както следва: задължаване на
извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие,
отстраняване от съвместно обитаваното жилище и забрана да приближава
молителката на адреса й по месторабота и местоживеене.
Ответникът В.Х. ангажира становище, с което оспорва молбата и
изложените в нея фактически твърдения за упражнено насилие.
Постъпила е и молба от В. К. ХР. с ЕГН ********** против АС. В. ХР.
с ЕГН **********, с която също се претендира закрила от домашно насилие.
Твърди се, че страните са бивши съпрузи, които от около две години
живеели в съсобственото си жилище, с оглед желанието им да осигуряват
подкрепа за свой пълнолетен син, който страдал от заболявания и играел
хазарт.
Твърди се, че между страните имало скандали по време на съвместното
им живеене, като конкретно се излагат твърдения за упражнено от
ответницата спрямо молителя домашно насилие на 09.02.2022г., когато при
скандал между тях ответницата извадила нож срещу молителя, псувала го,
ударила го с шише от 2,5литра пълно с вода, както и му нанесла удари в тила
с ръка.
Твърдят се и действия на ответницата, осъществяващи акт на насилие
спрямо молителя В.Х. на 23.02.2022г., когато при скандал между тях,
ответницата отново била псувала молителя, бутнала го и го ударила, при
което той паднал и се счупили очилата му, а след това го хванала и го
изкарала отвън пред входната врата по долно бельо.
Излага се, че по молба на ответницата било образувано производство по
реда на ЗЗДН, в хода на което била издадена заповед за защита, по силата на
2
която молителя бил отстранен от жилището. Сочи се, че въпреки това,
ответницата звъняла на молителя, карайки го да отиде до жилището да си
вземе вещи или да се погрижи за сина им.
Отправя се искане за постановяване на решение, с което да бъде
предприета мярка за закрила, като бъде задължена ответницата А.Х. да се
въздържа от извършване на действия на домашно насилие спрямо молителя
В.Х..
Ответницата по тази молба А.Х. ангажира становище за
неоснователност на същата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателствата, намира за
установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 3 т. 1 от ЗЗДН защита по този закон може
да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от съпруг
или бивш съпруг. Между страните не е налице спор, че са бивши съпрузи. С
оглед на това, съдът счита, че молбите им за защита от домашно насилие се
явяват подадени срещу надлежно пасивно легитимирана насрещна страна при
спазване на установения в закона едномесечен преклузивен срок – за
твърдените актове на домашно насилие на 09.02. и 23.02.2022г.
Ето защо, депозираните от А.Х. и В.Х. молби за закрила се явяват
процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.
По делото е представена декларация от АС. В. ХР. по чл.9 ал.3 от ЗЗДН
(на л.12 от гр.д.№***), в която молителката декларира, че спрямо нея било
упражнено от ответника домашно насилие на 09.02.2022г., чрез заяждане и
побой и на 23.02.2022г., чрез нахлуване многократно в стаята й и нанасяне на
побой.
Молителят В.Х. също е представил декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН (на
л.8 от гр.д.№*** по описа на ПлРС), в която декларира, че на 09.02.2022г.
ответницата отишла при него в кухнята и започнала скандал, като го
напсувала и насочила нож срещу него, впоследствие взела едно пластмасово
шише от 2,5 литра с вода и ударила с него молителя по главата, а след това го
удряла с юмруци по тила. Декларирал е също така, че на 23.02.2022г. влязъл
два пъти в стаята, обитавана от бившата му съпруга, след което тя го
напсувала, бутнала го, нанесла му също удар с ръка през ухото и врата,
3
молителя паднал, а очилата му хвръкнали и се счупили; след това
ответницата го изкарала със сила пред входната врата и го оставила там по
боксерки и тениска.
От приложената справка за съдимост на В. К. ХР. е видно, че с влязла в
сила присъда на 24.03.2000г. е осъждан за престъпление по чл.325, ал.2, вр.
ал.1 от НК с наложено наказание глоба. С оглед изтеклия период от 22
години, съдът приема, че лицето е реабилитирано по право.
Представена е производствена характеристика от *** за В.Х.,
установяваща, че от 1989г. работи в дружеството и няма наложени наказания
за неспазване на вътрешния правилник, свързани с безпричинно отлъчване от
работа и употреба на алкохол.
В хода на производството по делото са събрани и гласни доказателства.
Свидетелят К. В. ХР., който е син на страните излага в показанията си,
че на 09.02.2022 г. между родителите му възникнал спор, като първоначално
В.Х. попитал А.Х. от къде имала толкова пари, а при неин отговор, че ходела
на работа и затова имала, той казал, че прибирала парите на сина им. Твърди,
че след това майка му започнала да тропа с нож по дъската, казвайки на баща
му, че нямал право да й държи сметка. Свидетелят твърди, че след това В.Х.
хванал А.Х. за ръката и я извил, при което тя хвърлила с едно шише по него.
Свидетелят твърди още, че се намесил, за да освободи ръката на майка си и
тогава баща му го хванал за гушата и насочил срещу него ножа. Св.Х. излага
също, че не е чувал майка си да псува, макар и да имало случаи, когато
викала.
Свидетелят К.Х. сочи още в показанията си, че на 23.02.2022г. също
присъствал на скандал между родителите си в къщи. Твърди, че когато се
прибрал в дома им около 17 - 18 часа видял, че баща му бил пиян и имало
празни бутилки от бира. Излага, че баща му започнал да го заплашва да го
бие с палка, която имал. Твърди още, че впоследствие и майка му се прибрала
от работа и искала да си легне, т.к. била изморена, а баща му започнал да удря
с палката в коридора и по вратата на спалнята, като имало опасност да
повреди рисувана от майка му картина. Св.Х. твърди, че излязъл от
апартамента, т.к. не искал да слуша скандала, а когато се върнал заварил в
апартамента полицаи, а А.Х. им показвала палката, с която бившият й съпруг
бил блъскал. Свидетелят Х. пояснява също, че дрехите на баща му стояли в
4
хола и нямал такива в гардероба в спалнята, която била обитавана от майка
му. Твърди още, че когато баща му бил пиян, нощем викал, псувал, будел
бившата си съпруга.
Свидетелят *** излага в показанията си, че е колега на В.Х..Твърди, че
през м.февруари 2022г. колегата му дошъл на работа с някакво зачервяване от
лявата страна на главата и ухото. Обяснил, че предишната вечер жена му го
била бутнала и той паднал на земята, при което се били счупили очилата му.
Свидетелят излага още, че след 24.02.2022г. бившата съпруга на В.Х. му се
обадила да отиде в апартамента им да си вземе вещите, но той отказал, т.к.
имало ограничителна заповед. Твърди също, че никога не бил виждал В.Х.
пиян на работното място, а след края на работното време нямал наблюдения,
т.к. не общували тогава.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно чл. 2 от Закона за защита от домашното насилие, домашно
насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и
на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в
семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или
които обитават едно жилище.
Съдът намира, че от показанията на свидетеля К.Х. и представената от
молителката А.Х. декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН се установи, че на
09.02.2022г. В.Х. е упражнил психическо и физическо насилие спрямо
бившата си съпруга, като е провокирал скандал между тях, отправяйки й
обвинения, че прибирала парите на синът им и се заяждал с нея, а след това
при ескалиране на скандала извивал ръката й, причинявайки й физическа
болка.
Съдът намира, че от показанията на свидетеля К.Х. и представената от
молителката А.Х. декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН се установи още, че на
сочената дата 09.02.2022г. А.Х. също е упражнила психическо и физическо
насилие спрямо бившия си съпруг, като при скандала взела нож, с който
тропала по масата срещу В.Х. и го ударила с пълна с вода пластмасова
бутилка от 2,5 литра.
5
Въз основа на същите доказателства, съдът счита, че се установи и
осъществено от В.Х. спрямо А.Х. психическо и физическо насилие на
23.02.2022г., като сочения ответник в нетрезво състояние влизал вечерта в
стаята на молителката въпреки нейното несъгласие и използвайки палка
всявал страх от причиняване на физическа травма и материални щети, както и
влязъл във физическо съприкосновение.
От показанията на свидетеля *** и представената от молителя В.Х.
декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН се установи също така, че на 23.02.2022г.
ответницата А.Х. е упражнила физическо насилие спрямо бившия си съпруг,
като го ударила с ръка в лявата част на тила и ухото, вследствие на което той
паднал на земята и се счупили очилата му, а след това го хванала и с употреба
на физическа сила го извела извън жилището по бельо, заключвайки вратата.
Съдът намира, че за решаване на отнесените за разглеждане спорове са
ирелевантни причините за възникване на споровете, а от значение е
поведението и действията на всеки от участниците в тях. Поради това при
употребеното физическо и психическо насилие от страните по спора една
спрямо друга, всяка от тях следва да поеме своята отговорност за действията
си. Това следва от разпоредбите на ЗЗДН, в който законодателя не е не е
възприел принципът на реторсия от наказателното право.
Предвид изложеното, съдът счита, че спрямо всеки от молителите
следва да бъде осигурена закрила по реда на ЗЗДН, като се наложат мерки
спрямо упражнилите насилие.
Адекватна мярка в случая е налагане на всеки от извършителите – ***
Х. и А.Х. на предвидената такава в чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, т.е. ответника В.Х.
следва да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо бившата си съпруга А.Х., а А.Х. следва да бъде задължена да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо бившия си съпруг В.Х..
С оглед изяснените отношения между страните, които се стремят да
осъществяват подкрепа на нуждаещия се от подобна техен син К.Х., съдът
счита, че не следва да бъдат налагани други мерки, които биха препятствали
възможността от контакт между бившите съпрузи при нужда. В същото време
прилаганата мярка по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН е достатъчна, с оглед вида и
степента на упражненото насилие, да препятства последващи техни действия,
които могат да бъдат квалифицирани като домашно насилие.
6
С оглед изхода на спора разноските остават в тежест на страните така,
както са направени.
При този изход на делото всяка от страните следва да заплати държавна
такса в размер на 25 лв. и глоба в размер на 200 лв. по сметка на Плевенския
районен съд.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА на осн. чл.5, ал.1 от Закона за
защита от домашното насилие, като ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1, т.1
от ЗЗДН В. К. ХР. с ЕГН **********, да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо АС. В. ХР. с ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА на осн. чл.5, ал.1 от Закона за
защита от домашното насилие, като ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1, т.1
от ЗЗДН АС. В. ХР. с ЕГН **********, да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо В. К. ХР. с ЕГН **********.
ДА СЕ ИЗДАДАТ ЗАПОВЕДИ за наложените мерки за закрила.
ЗАПОВЕДИТЕ на основание чл.21, ал.1 от ЗЗДН да се изпълнят от
полицейските органи по местоживеене на страните.
ПРЕДУПРЕЖДАВА, на основание чл.16, ал.2 от ЗЗДН В. К. ХР. с ЕГН
**********, че при неизпълнение от негова страна на заповедта ще бъде
задържан незабавно на осн.чл.21, ал.2 от ЗЗДН и ще бъдат уведомени
органите на прокуратурата.
ПРЕДУПРЕЖДАВА, на основание чл.16, ал.2 от ЗЗДН АС. В. ХР. с
ЕГН **********, че при неизпълнение от нейна страна на заповедта ще бъде
задържана незабавно на осн.чл.21, ал.2 от ЗЗДН и ще бъдат уведомени
органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА на осн. чл.11, ал.1 от ЗЗДН В. К. ХР. с ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на 25лв. по сметка на ПлРС, както и
глоба в размер на 200лв. по сметка на ПлРС.
ОСЪЖДА на осн. чл.11, ал.1 от ЗЗДН АС. В. ХР. с ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на 25лв. по сметка на ПлРС, както и
7
глоба в размер на 200лв. по сметка на ПлРС.
Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в 7-мо
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8