Решение по дело №7104/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 759
Дата: 25 ноември 2024 г. (в сила от 25 ноември 2024 г.)
Съдия: Виктор Бисеров Чаушев
Дело: 20241100207104
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 7 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 759
гр. София, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 38 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Виктор Б. Чаушев
Членове:Емилия Ат. Колева

Слави Г. Славов
при участието на секретаря Бранимира В. Иванова Пенова
в присъствието на прокурора Л. Ст. Д.
като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Частно наказателно дело №
20241100207104 по описа за 2024 година
въз основа на закона и доказателствата по делото:
РЕШИ:
ОТКАЗВА да признае и не допуска изпълнение на решение номер
505.05.065187.2, влязло в сила на 27.04.2024 г., поставено от Stadtkasse
Reutlingen, Федерална Република Германия, с което на лицето А. К. е
наложена финансова санкция в размер на 98,50 евро / седемдесет евро/ с
левова равностойност 192,65 лева / сто деветдесет и два лева и шестдесет и
пет стотинки/ за извършено административно нарушение по чл.41,ал.1 от
Правилник за движение по пътищата и чл.24 от Закон за движението по
пътищата на ФРГ.
Решението е окончателно.
Да бъде уведомен компетентният орган на издаващата държава за
настоящото решение и за основанията за неговото издаване.
Копие от уведомлението до издаващата държава да се изпрати на
1
Министерство на правосъдието на Република България.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към решение по НЧД 7104/2024г. на Софийски градски съд –
Наказателно отделение, 38-ми състав

Производството е по реда на чл.32, ал.1;вр.чл.16,ал.1 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решение за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
Образувано е по повод постъпило в Софийски градски съд
удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
издадено въз основа на решение № 505.05.065187.2 от 05.04.2024г., влязло в
сила на 27.04.2024г. за налагане на финансова санкция, от компетентен
несъдебен орган на Федерална Република Германия – Stadtkasse Reutlingen.
Към удостоверението е приложено копие от решението за налагане на
финансова санкция в размер на 98,50 евро на лицето А.К., представляваща
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 70,00 евро и 28,50
евро разноски на К., съгласно Правилник и Закон за движение по пътищата на
Федерална Република Германия.
В съдебно заседание представителят на Софийска градска прокуратура
излага становище, че не са налице основанията за признаване на решението и
моли производството да бъде прекратено.
Засегнатото лице А.К. не се явява , нередовно призован за съдебното
заседание. Лицето К. не е бил установен на отразения в издаденото
удостоверение адрес в гр.София. Изпратената до този адрес призовка е била
върната с отбелязване, че там се помещава счетоводна фирма.
Съдът, след като прецени съдържанието на удостоверението,
становището на страните и разпоредбите на закона, установи следното от
фактическа и правна страна:
А.К. е лице с неустановени дата и място на раждане, с неустановени
родители, с неустановено гражданство и местоживеене.
С решение от 05.04.2024г., издадено от несъдебен орган на Федерална
Република Германия на А.К. е била наложена финансова санкция -
административно наказание „глоба“ и разноски в общ размер на 98,50 евро за
това, че на 27.12.2023г. в 02,59 часа, в 72760 Reutlingen, Rommelsbacher Strabe,
Fahrtrichtung Stadtmitte е извършил административно нарушение по чл.41,ал.1
от Правилник за движение по пътищата и чл.24 от Закон за движението по
пътищата на ФРГ.
Въз основа на посоченото решение е издадено и Удостоверение по чл. 4
от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции (във формуляра,
даден в приложението към решението).
Постъпилите документи относно признаването на решението на чуждия
несъдебен орган, не съдържат всички изискуеми от закона и Рамковото
1
решение реквизити. Налице е акт на несъдебен орган за извършване на
административно нарушение, с наложена парична санкция, както и съответно
удостоверение. От текста на удостоверението не се установяват достатъчно
индивидуализиращи засегнатото физическо лице данни , тъй като единствено
са посочени негови две имена, което не позволява неговото откриване,
призоваване, удостоверяване самоличността му, установяване на идентичност
между санкционираното лице и това, което евентуално би било
конституиране, като засегнато лице от съда в България.
Съдът намира, че в конкретния случай е налице основание за отказ за
признаване на решението за налагане на финансова санкция, съгласно
разпоредбата на чл.35,т.1 от ЗПИИРКОРНФС/чл.7,ал.1 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета/.
В удостоверението, издадено от германския орган липсва посочване на
минимално необходимата информация за самоличността на засегнатото лице
К., което изправя настоящия съдебен състав пред невъзможност да се увери в
задължителната идентичност между лицето, санкционирано в Германия и
това, което би участвало в съдебното производство, като засегнато лице.
Констатирайки тази непълнота в издаденото удостоверение и в изпълнение
изискванията на чл.32,ал.3 от ЗПИИРКОРНФС/чл.7,ал.3 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета/ съдът своевременно е пристъпил към консултация с
издаващия орган, като провеждайки електронна кореспонденция с него го е
уведомил за допуснатия пропуск и е изискал неговото отстраняване,чрез
предоставяне на допълнителна информация относно самоличността на лицето
К.- посочване на дата и място на раждане, имена на родители, гражданство,
издавани му документи за самоличност и др. В отговор на това искане на
българския съд несъдебния германски орган е изпратил уведомление,че това
били единствените данни за К., с които разполагали, тъй като същите
/данните/ им били изпратени в такъв обем от собственика на автомобила , с
който било извършено административното нарушение.
При така установените фактически обстоятелства настоящият съдебен
състав намери,че е налице основание за отказ за признаване на решението за
наложената на К. финансова санкция, като съобрази допуснатата и
неотстранена от страна на издаващия орган непълнота в удостоверението
относно съществени фактически обстоятелства, значими за установяване
самоличността на засегнатото лице и за обосноваване идентичността му с
лицето, което е извършило нарушението и е било санкционирано за него
,както и създадената ,чрез тази непълнота, реална възможност да бъде
допуснато явно несъответствие между действителния автор на нарушението и
лицето, което би било привлечено в България да отговаря за него. Такова
несъответствие не може да бъде отстранено от българския съд в рамките на
това съдебно производство, тъй като би излязъл извън своите правомощия. В
изключителната компетентност на административнонаказващия орган е
установяването, при това без никакво съмнение, самоличността на лицето,
привлечено към отговорност и наказано за извършено административно
2
нарушение и едва след това съдът в България може и трябва да установи
наличието или липсата на съответната фактическа и/или правна връзка на
това лице с Република България.
Горепосочените обстоятелства аргументират извода на настоящия
съдебен състав,че в конкретния случай са налице предпоставките на чл.35,т.1
от ЗПИИРКОРНФС//чл.7,ал.1 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета/,
поради което решение № 505.05.065187.2 от 05.04.2024г., издадено от
компетентен несъдебен орган на Федерална Република Германия – Stadtkasse
Reutlingen, за налагане на финансова санкция на лицето А.К., с което му е
наложена „глоба“ в размер на 70,00 евро и присъдени разноски по
административното производство в размер на 28,50 евро, за извършено от него
административно нарушение по Правилник и Закон за движение по пътищата
на Федерална Република Германия , не следва да бъде признато и допуснато за
изпълнение от Република България.
Наред с това необходимо е да бъде посочено и това,че в принципен план
такова решение на българския съд не създава пречка пред издаващата държава
да поднови своето искане за признаване и приемане за изпълнение на тяхното
наказателно решение в случай,че компетентния германски орган отстрани
констатираната непълнота в издаденото удостоверение.
Поради горните фактически и правни съображения съдът постанови
решението си.

3